11/11/2025
Има хора, които мислят за себе си,че са отговорни, защото поемат ангажимент .
Да "поемеш ангажимент" означава да искаш да направиш конкретни действия за определен период от време.
Да "си отговорен" е нещо по-различно .
🌱 „Да поемеш ангажимент не означава да си отговорен.“
Хората често мислят, че да си отговорен означава, че можеш да поемеш ангажимент, както и обратното.
🫴Ангажиментът е: „Ще направя това, защото така сме се разбрали.“
☝️Отговорността е: „Ще го направя, защото вярвам, че е важно. Осъзнавам последствията ".
🌞Когато учим децата си на ангажименти, ние им показваме как да спазват правила.
🧭Когато ги учим на отговорност – им помагаме да изградят вътрешен компас.
И понякога това започва не с думи, а с един прост въпрос:
🗣️„А ти как мислиш, кое е правилното за теб?“
🌍В „Теле'Драма за родители“ вярваме, че децата не се нуждаят от перфектни възрастни,
а от такива, които живеят това, което казват.🌍🌍🌍
🫴Малко повече по темата
🍃Разлика между ангажимент и отговорност 🍃
Ангажиментът е външен договор – той е свързан с конкретна задача, обещание, или условие.
Детето (или възрастният) разбира, че е поело определена роля: „Ще изхвърля боклука всяка вечер“, „Ще си напиша домашното“.
Той е свързан с време, действие и обстоятелства.
Отговорността, обаче, е вътрешна позиция – тя идва не защото някой очаква, а защото аз сам разбирам защо това е важно.
Тя не зависи от обстоятелства, а от съзнателен избор и зрялост.
Отговорният човек не действа „по задължение“, а защото е приел нещо за свое.
🍃Как да учим децата на това?
1. Не изискваме само действия – показваме смисъла.
Вместо „Трябва да си оправиш стаята“, кажи:
„Когато се грижиш за мястото си, показваш, че уважаваш себе си.“
2. Даваме избор и последствие.
Отговорността расте, когато детето преживее ефекта от избора си, без ние да го спасяваме веднага.
3. Показваме личен пример.
Ако казваме „Имам ангажимент да работя“, но мърморим срещу това — детето разбира, че ангажиментът е бреме.
Ако казваме „Имам отговорност, защото това е важно за мен“ — то вижда зрялост.
4. Говорим за стойност, не за вина.
Отговорността не идва от страх („ще ме накажат“), а от разбиране („аз избирам така, защото това има значение“).
