Дани Пейкова - Психотерапевт

31/08/2025

ЧЕРНО-БЯЛОТО МИСЛЕНЕ: Капан или ресурс?
/нещо на което често се натъквам в работата си/
#ДаниПейковаПсихотерапевт
Познавате ли онова усещане, когато една малка грешка ви разваля целия ден?
– Закъснявате за среща = „Пълен провал съм.“
– Пропуснали сте тренировка = „Никога няма да успея.“
– Скарали сте се с близък = „Връзката ни е съсипана.“
Това е черно-бялото мислене.
Капанът, който не познава нюанси. В неговия свят има само „или си перфектен, или си нищо“.

Как се ражда?
Често в домове, където „или си отличник, или си разочарование“.
Там, където грешките не са били уроци, а присъди.
Тогава детето научава: „Ако не съм най-добрият – значи съм провал!“, "Никога няма да ме обичат" , "Дефектен съм!"

Как изглежда това в живота?
– Получавате 9 от 10 точке на изпит → „Провалих се.“
– Някой не отговори веднага на съобщението ви = „Не ме обича!“, "Не ми е истински приятел!"
– Един проект се забавя = „Никога няма да се справя.“
Черно-бялото мислене е като стар телевизор с два канала – или тъмно, или прекалено ярко.
И винаги отнема възможността да се види целия спектър.

Капанът му :
Хората, които мислят така, често живеят в хронично напрежение,страх и тревога.
Всеки ден за тях е изпит.
Всеки резултат – или триумф, или катастрофа.
И няма място за човешкото „достатъчно добро“.

Пример от живота:
Млада жена започва нова работа. В първата седмица прави една грешка в отчета.
Шефът я поправя спокойно. Но в нейната глава вече звучи:
„Аз не ставам за тази работа. Те ще ме уволнят.“
И вместо да продължи се обучава, да се осъвършенства, тя се парализира от страх.

Как боли това?
– Винаги сте на ръба на изтощението.
– Убеждението за себе си е :„Или съм герой, или съм провал“.
– Загубва се радостта от процеса, защото погледа е само крайния резултат.

Различните лица на черно-бялото мислене:

В любовта:
– „Ако не ми пише всеки ден – значи не ме обича.“
– „Ако се караме и спорим – значи връзката ни е обречена.“

В работата:
– „Или проектът е перфектен, или е провал.“
– „Ако не ме хвалят – значи не ме ценят.“

В родителството:
– "Ако не съм винаги търпелива – значи съм лоша майка.“
– "Ако детето ми прави бели–не се справям ,като родител."

Системният пласт:

Черно-бялото мислене често идва от родови сценарии:
– „Нашите или работеха до изнемога, или бяха безполезни.“
– „В рода или оцеляваш, или си губещ.“
Това е лоялност, която предаваш нататък, без дори да осъзнаваш.

Какво става, ако го спреш?

Когато започнеш да си позволяваш нюанси – идва свободата.
Вече не си „или най-добрата майка, или провал“ – а просто майка, която се учи. Ние не се раждаме родители , а се учим на това през "проба–грешка"
Вече не си „или перфектен професионалист, или нищо“ – а човек в развитие.

Тогава животът става цветен. И разбираш, че средното е достатъчно.

Как се лекува?
– Уловре езика си в ежедневието – ако чуете „винаги“, „никога“, „или-или“ = маркер за когнитивен капан.
– Учере се да казвате: „Това беше грешка, но не определя стойността ми като човек.“
–Отбелязвайте си сивите зони: „Не е провал, не е и триумф – просто опит.
Психотерапия – за да разберете откъде идва този вътрешен съдия .
А всъщност истината е проста:
Животът не е черно-бяла снимка. Той е цялата палитра.
Ако мислим само в крайности – ще изгубим цветовете му.
Автор: #ДаниПейкова
#КогнитивноПоведенческатерапияПсихотерапия
#МисловниКапани

25/05/2025

🎬„Разкажи ми приказка до средата...“🎥

Наскоро гледах филма „Игра на спомени“. Един от онези филми, които те спират, за да се заслушаш в себе си. В него хората се връщаха в миналото – буквално. С помощта на глас, напомнящ хипноза, и технология, която възстановяваше точния спомен. Те потъваха в онези мигове, които са били най-истински, най-светли, най-болезнено незаменими.
Живееха в разрушен свят – разделен на райска суша и потопени във вода домове, на богати и бедни... Но най-дълбоката пропаст на оцелелите хора не беше във водата, а в жаждата им да се върнат назад в изгубеното,в недоизживяното...
Един диалог ме докосна особено:
"– Разкажи ми приказка с щастлив край!
– Приказки с щастлив край не съществуват.
– Тогава ми разкажи приказка до средата…"
Защото понякога в терапевтичната работа ние правим именно това – докосваме приказките на хората до средата. До там, докъдето могат да понесат. До момента преди болката да е станала непоносима. Или пък ги връщаме там, където нещо е останало неразказано.
Понякога хората търсят миналото като пристан,понякога се изгубват в него...Но когато те търсят не просто спомена, а възможността да го преработят – тогава се случва истинското изцеление. Като терапевт се случва да не мога винаги да дам щастлив край. Но мога да дам пространство за смисъл. За разбиране. За човечност. И за една приказка, разказана с обич – дори само до средата... 🌌🌀🌓
#ДаниПейковаПсихотерапевт
#Психотерапия

24/04/2025

https://woman.bg/article/2025042213092706316?fbclid=IwY2xjawJ3LXRleHRuA2FlbQIxMQABHo0C2Y-_rN5hporpELqzI1GIfEnLSt5g2BaeW-V2MiY0yfW-C9Do15r6oI4f_aem_BLkVGk4_zGpOolYBw7-BJg

Губим ли децата си в YouTube и социалните мрежи и какво можем да направим, за да ги предпазим от дигитална зависимост...

11/04/2025

Отново тази така значима тема "ЕКРАННА ЗАВИСИМОСТ". Тренингът е за нашите любознателните родители. За да гледа детето безопасно екрани е важно езиковата система да е добре развита и укрепнала, да има изградени комуникативни умения, реалният свят да е много добре опознат, видимо да има развитие на когнитивните процеси и едва тогава може контролирано и най – вече с определени цели да се ползват устрайствата.
Това всъщност би могло да се случи безопасно някъде след 5 – 6 година.

02/04/2025

💙Днес, на Световния ден на информираност за аутизма, бих искала да споделя някои важни аспекти през професионалния си опит в работата с деца, с разстройства от аутистичния спектър (РАС). Те за мен са едни чудни Любопитковци, които умеят да изследват реалността по свой собствен начин, а тяхната изобретателност и смелост ме изумяват и вдъхновяват всеки ден. Знам също така, че тези деца могат да творят чудеса през начина, по който възприемат света, независимо дали другите вярват, че той наистина е такъв.
За съжаление, социалната и образователната система често не осигуряват адекватна подкрепа за тези деца. В страната ни липсват добре структурирани институции със специализирани групи, класове, които да предоставят целенасочена интервенция през специално структурирана среда и специалисти. Спорадичната, почасова работа на единични специалисти в детските градини и училищата е само хвърляне на прах в очите и е крайно недостатъчна, за да отговори на сложните потребности на децата с аутизъм.
Има и още една важна стъпка преди диагностиката, помагането и подкрепата, която често забавя процеса с години и намалява в много голям процент възможността на дете в спектъра да оползотвори нужната за него специализирана терапия. Това е родителския капацитет и компетентност. Защото е важно родителите да търсят и да позволят да получат нужната информация навреме, така че децата да е възможно да се възползват от доказани, утвърдени в страната техники, методи, медикаментозни терапии или процедури, които имат медицинска значимост. Алтернативни и недоказани методи, често избирани под влияние на лични убеждения/прочетени в нета или препоръчани от "добри приятели"/, могат да доведат не само до загуба на ценно време и ресурси, но и до забавяне на ефективната подкрепа.
Ранната интервенция, особено преди петгодишна възраст, е от съществено значение при деца с ранен аутизъм, тъй като тогава мозъкът е най-пластичен и възможностите за адаптация и развитие са най-големи. Друго съществено, което бих искала да споделя: Качествената работа с дете в спектъра изисква мултидисциплинарен подход, който да включва екип от специалисти,които могат да бъдат:
Детски психиатър
Детски невролог
Педиатър
Гастроентеролог/Диетолог
Логопед
Специален педагог
Слухово-речеви рехабилитатор
Психолог/Психотерапевт
Кинезитерапевт/физиотерапевт/ерготерапевт
И др. специалисти, според нуждите на детето.
В някои случаи се налага, преди стартирането на процеса да се включи и медикаментозна терапия за регулиране на симптоми /като хиперактивност, самонараняващо поведение, епилептична активност, проблеми със съня и др./, така че детето да бъде в състояние, през което е възможно да усвои помагането. Това обаче може да се случи единствено с активното съдействие на родителите. Всяко забавяне при ранен детски аутизъм, редуцира в пъти възможността за промяна.
Затова на този ден призовавам за повече разбиране, подкрепа и осъзнатост към уникалния свят на хората с аутизъм. Вярвам, че чрез ранна намеса, професионален подход и обществена ангажираност можем да изградим среда, в която всяко дете има възможност да развие потенциала си и да бъде прието такова, каквото е – със своите уникални способности.💙

22/02/2025

Задушница

Днес светът е по-тих. Свещите горят с пламък, който трепти между двата свята – нашият и онзи, в който сега са те.
Небето е по-близо и сякаш душите ни говорят с душите им.

Не вярвам, че любовта умира. Не вярвам, че връзките, изтъкани от смисъл и обич, се прекъсват със смъртта.
Вярвам, че те остават – в думите, които помним, в усмивките, които изплуват в съня, в жестовете, които несъзнателно повтаряме.

Задушница не е само за мъртвите. Тя е и за нас, живите – напомняне, че времето ни тук е кратко и че утре може да е късно за думите, които премълчаваме днес.

Мъртвите не се връщат. Но ние можем да се върнем към тях – с мисъл, с молитва и обич.
Дани Пейкова

16/02/2025

💜Борбата или бягството не винаги са решение. Понякога просто трябва да се слееш и да изчакаш опастността да отмине.
Да се адаптираш не означава да избягаш, а да откриеш нови цветове в душата си, оставайки верен на себе си.
Защото в хармонията
между приспособяването и автентичността се крие ИСТИНСКАТА СВОБОДА.
А всяка промяна е покана за израстване – приеми я с отворено сърце! 💜
Дани Пейкова

08/02/2025

Стълбата на събуждането.
/терапевтичен разказ/
Алекс се въртеше в кръг. Стълбата нямаше край. Всеки път, когато мислеше, че стига до изхода, просто се озоваваше на същото място.
— Това е хипноза… —извика тя. — Матрица, създадена от собствения ми ум, от собствения ми страх, от мен самата!
Гласът й отекна и тя за пръв път забеляза нещо ново – малък лъч светлина в дъното.
— Ооооо, изходът е тук!!! Винаги е бил тук!!!
Как не съм разбрала...
Тя се засмя, направи крачка напред и… стълбата изчезна.
Алекс беше свободна.
💜Понякога изходът от собствената ни матрица се появява едва когато спрем да търсим врата и просто направим крачка напред.💜
Дани Пейкова

05/02/2025

Нина лежеше на студеното болнично легло. Машините отброяваха последните ѝ секунди. Лекарите шепнеха тихо, но тя вече не ги чуваше. Виждаше ги отвисоко. Виждаше себе си...
Духът ѝ се надвеси над безжизненото ѝ тяло и с нежност прокара ръка през косата си – така, както правеше майка ѝ, когато беше дете.
— Ти си още тук… — прошепна тя сама на себе си.
И тогава разбра. Никога не беше чувала толкова ясно истината – тя не бе просто тяло, не беше само онова, което другите виждаха. Беше любовта, която бе дала, усмивките, които бе създала, спомените, които бяха останали.
А животът? Той никога не свършва напълно. Дори и да си тръгне... , оставя своя отпечатък върху тези, които обичаме.
А може би… понякога ни дава втори шанс.
— Върни ме! — прошепна духът ѝ.
Очите ѝ се отвориха. Машините запищяха. Реанимацията оживя.
Нина беше тук. Тя избра живота...
💜А вие какво бихте направили, ако получите втори шанс? 💜
Автор: #ДаниПейкова