26/04/2025
Да останеш „за децата“ звучи благородно – докато не осъзнаеш какво научават.
Те наблюдават как работи любовта във вашия дом.
Как мълчанието се използва като наказание.
Как неглижирането е нещо нормално.
Как се сдържа обичта.
Как извиненията никога не идват.
Как ходенето по черупки от яйца става част от рутината.
Как любовта е свързана с бой, насилие, психически, икономически тормоз, изневери, лъжи, тайни….
Виждат, че толерирате неуважение.
Те виждат, че се задоволявате с това просто да оцелеете и този път.
Те чуват аргументите и скандалите през тънки стени.
Те усещат изместването на енергията, преди да бъде изречена и една дума.
И те се учат. Не от това, което казвате, а от това, което показвате живеейки така.
Така че, когато мислите, че оставането в “семейството” ги защитава,
запитайте се това:
Как им показвам любовта?
На какво ги уча да приемат един ден?
Защото един ден те ще пораснат.
И те или ще повторят хаоса,
или ще прекарат години в изцеление от него.
Така че не - напускането не е егоистично.
Прекъсването на цикъла не е слабост.
Изборът на мир не е провал.
Понякога най-силното нещо, което можете да покажете на детето си, е как да спре да се преструва, че нещо счупено все още си струва да кърви.
-Бриана Лент
