Окси Барокамера - Бургас

  • Home
  • Окси Барокамера - Бургас

Окси Барокамера - Бургас Хипербарната кислородна терапия е метод при който се диша кислорд под повишено атмосферно налягане.

Хипербарната кислородна терапия е медицинска употреба на кислород на ниво, по-високо от атмосферното налягане. Необходимото оборудване се състои от камера под налягане, която може да бъде с твърда или гъвкава конструкция, и средство за предоставяне на 100% кислород. Процедурата се извършва с предварително определено разписание от обучен персонал, който проследява състоянието на пациента и може да коригира графика при необходимост.

Хипербарна кислородна терапия е използвана първоначално за лечение на кесонна болест, а също така е показала голяма ефективност при лечения на състояния, като газова гангрена и отравяне с въглероден окис. Най-новите изследвания разглеждат възможността този метод на лечение да има полезно действие при други състояния, като церебрална парализа и множествена склероза, но все още няма значими доказателства.

Хипербарната кислородна терапия е одобрена като метод за лечение за следните състояния:

Въздушна или газова емболия
Отравяне с въглероден окис
Отравяне с въглероден окис, усложнено от цианидно отравяне
Отравяне с храни и медикаменти
Клостридиален миозит и мионекроза
Синдром на притискане (компартмент синдром), Кръш синдром и други остри травматични исхемии
Кесонна болест
Подобряване на излекуването на проблематична, трудно зарастваща рана
Трофични язви в резултат на нарушена циркулация на кръвта
Пресни фрактури на крайниците
Декомпенсиран инсулинов диабет
Индуцирани от диабет заболявания, като диабетно стъпало, диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия
Изключителна загуба на кръв (анемия)
Мозъчен абсцес
Исхемичен инсулт
Гръбначномозъчни травми
Черепно-мозъчна травма
Некротизиращи меките тъкани инфекции (некротизиращ фасциит)
Остеомиелит (рефрактерен)
Забавено радиационно увреждане (некроза на меките тъкани и костите)
Присаждане на кожа и клапи
Термични изгаряния
Сърдечни проблеми - брадикардия, стенокардия, сърдечна недостатъчност
Чернодробни заболявания - цироза, дистрофични промени
Язва на стомаха или дванадесетопръстника
Гастрит - остър и хроничен
Хепатит - остър и хроничен

Все още до 2016 г доказателствата са недостатъчни,но в много клиники упсешно се прилага използването на хипербарната камера при аутизъм, рак, СПИН, болест на Алцхаймер, астма, парализа на Бел, церебрална парализа, депресия, мигрена, множествена склероза, болест на Паркинсон.

Последните проучвания показват, че хипербарната терапия се препоръчва и е оправдана при пациенти с идиопатична внезапна глухота, увреждане на слуха или индуцирана от шум загуба на слуха в рамките на 3 месеца след началото на заболяването.
Единственото абсолютно противопоказание за хипербарна кислородна терапия е нетретираният тензионен пневмоторакс. Причината за това е опасението, че той може да прогресира до тензионен пневмоторакс, особено по време на декомпресионната фаза на лечението.

Пациентите не трябва да бъдат подложени на хипербарна терапия, ако приемат или наскоро са приемали следните лекарства:

Доксорубицин (Doxorubicin) - химиотерапевтично лекарство, което е показало потенциална цитотоксичност по време на терапията с хипербарна камера
Цисплатин (Cisplatin) - също химиотерапевтично лекарство
Дисулфирам (Disulfiram) - използва се за лечение на алкохолизъм
Мафенид ацетат (Mafenide acetate) - потиска бактериални инфекции при рани от изгаряне
Списъкът от относителни противопоказания, което означава, че трябва да се обърне специално внимание от лекар специалист, преди да започна пациентът хипербарна терапия, включва:
Сърдечно заболяване
ХОББ
Инфекции на горните дихателни пътища
Пневмония
Белодробна туберкулоза
Висока температура
Емфизем със задържане на въглероден диоксид
Предишна хирургична намеса с областта на гръдния кош
Злокачествени заболявания
Баротравма на средното ухо
Клаустрофобия
Психични заболявания - шизофрения, циклофрения и др.
Склонност към кръвотечение от ушите и носа

Бременността не е относително противопоказание за лечение с хипербарен кислород, въпреки че тя може да бъде за гмуркане. В случаите, когато бременна жена има отравяне с въглероден окис, има доказателства, че хипербарна кислородна терапия с по-ниско налягане не е вредна за плода, но съществува по-голям риск от нелекувани ефекти на въглеродния окис върху плода (неврологични аномалии или смърт).

Доказано е, че при бременни жени хипербарната кислородна терапия е безопасна за плода, когато се прилага на подходящите нива и дози (продължителност). В действителност бременността намалява прага на лечение с хипербарна камера от изложени на въглероден оксид бременни жени. Това се дължи на високия афинитет на феталния хемоглобин към въглеродния окис.

Няколко терапевтични принципи са използвани в хипербарна кислородна терапия:

Увеличено общо налягане е с терапевтична стойност, когато хипербарната камера се използва при лечение на кесонна болест и въздушна емболия, тъй като осигурява физическият способ за намаляване на обема на мехурчета от инертен газ в тялото.

За много други състояния терапевтичният принцип на хипербарната кислородна терапия е в способността му да увеличи драстично парциалното налягане на кислорода в тъканите на тялото. Постижимото кислородно парциалното налягане при използване на хипербарна камера е много по-висок от това, постижимо при дишане на чист кислород в нормобарични условия (т.е. при нормално атмосферно налягане).

Свързан с този метод на лечение ефект е увеличаване на капацитета за пренос на кислород от кръвта. При нормално атмосферно налягане преносът на кислород се ограничава от капацитета за свързване с кислорода на хемоглобина в червените кръвни клетки и много малко кислород се транспортира от кръвната плазма. Тъй като нивото на хемоглобина на червените кръвни клетки е почти наситено с кислород под атмосферно налягане, този начин на транспортиране не може да бъде използван по-нататък. Транспортът на кислород от плазмата е значително увеличен при употреба на хипербарната кислородна терапия като стимул.

Настоящи изследвания показват, че излагането на хипербарен кислород мобилизира стволови / прогениторни клетки от костния мозък чрез зависим от азотен оксид механизъм. Този механизъм може да обясни за случаите с пациенти, на които е предложено възстановяване на увредени органи и тъкани с хипербарна кислородна терапия.

Рисковете, свързани с приложение на хипербарната кислородна терапия, наподобяват нарушения при гмуркане. Промените в налягането могат да доведат до баротравма, например на белите дробове, средното ухо, параназалните синуси, зъбите. Вдишване на кислород с високо налягане може да причини кислородна токсичност. Временно замъглено зрение може да бъде причинено от подуване на лещата, което обикновено отзвучава за 2-4 седмици. Временно късогледство (миопия) може да се появи, причинено от повишени нива на кислород в кръвта.

Има данни, че катаракта може да прогресира след хипербарна кислородна терапия. Също така рядък страничен ефект е слепота вследствие на оптичен неврит (възпаление на очния нерв).

В хипербарна камера за един човек пациентът ляга на подвижно легло, което се плъзга в прозрачна пластмасова тръба, дълга около 7 м. Хипербарна камера, предназначена за настаняване на няколко пациенти, изглежда като стая, обикновено като болнична чакалня, където пациентите могат да седнат или легнат.
По време на хипербарната кислородна терапия налягането на въздуха в стаята е приблизително 2-3 пъти повече от нормалното налягане на въздуха.

Пациентите в камерата могат да усетят дискомфорт в ушите поради разлика в налягането, която се развива между средното ухо и атмосферата на камерата. Това може да бъде отстранено чрез метода на Валсалва.
Увеличаване на налягането по-нататък може да се образува мъгла във въздуха вътре в камерата и въздухът може да се затопли. Повишено налягане може да предизвика руптура на тъпанчетата, което води до силна болка.
За да се намали налягането, се отваря клапан, за да се позволи да излезе въздух навън от камерата. Тъй като налягането пада, ушите на пациента могат да "пукат", тъй като налягането вътре в ухото се изравнява с това в камерата. Температурата в камерата ще падне. Скоростта на повишаване на налягането и намаляване на налягането може да се настройва към нуждите на всеки пациент.

След приключване на хипербарна кислородна терапия пациентът може да се почувства замаян. Обикновено това усещане преминава в рамките на няколко минути и не ограничава нормалните дейности.

Отговори на често задавани въпроси относно избора и използването на барокамериПрез последните години на пазара се появих...
21/11/2025

Отговори на често задавани въпроси относно избора и използването на барокамери

През последните години на пазара се появиха десетки камери, рекламирани като „медицински“, „терапевтични“, „домашни“ или „спортни“. Разликите между тях са огромни и не са просто търговски термини. За безопасно и ефективно лечение е важно да се прави ясно разграничение между камерите за домашна употреба и сертифицираните медицински барокамери.

Какво представляват барокамерите за домашна употреба?
Домашните камери (т.нар. soft chambers или „надуваеми“ камери) работят на ниско налягане – обикновено от 1.3 до 1.5 ATA. Те не позволяват подаване на 100% кислород под налягане. Реално това не е хипербарна кислородна терапия, а леко повишено атмосферно налягане, което може да има релаксиращ или поддържащ ефект, но не лекува медицински състояния, описани в международните протоколи. Домашните камери не подлежат на строгите сертификати за медицинско оборудване и не могат да бъдат използвани за лечение на заболявания.

Какво трябва да отговаря една истинска медицинска барокамера?
Медицинската хипербарна камера е медицинско изделие клас IIb или III. Тя трябва да отговаря на стандартите EN 13445, EN 14931, ED 97/23, ISO 13485 и медицинските директиви на ЕС. Реално това означава няколко ключови НЕ-обсъждани изисквания:
Камерата трябва да работи минимум до 3.0 ATA; да позволява подаване на 100% кислород; да има система за безопасност, пожарозащита, резервни клапани, двойна комуникация и непрекъснат мониторинг.
Медицинската камера позволява реално лечение на декомпресионна болест, газова емболия, диабетни рани, радиационни увреждания, неврологични инциденти, остри инфекции и други състояния, утвърдени от UHMS или EUBS. Това е техника, която няма нищо общо с домашните „надуваеми“ варианти.

Как да различим двете?
Разграничението е просто:
Домашните камери не могат да работят с 100% кислород под налягане (там кислорода се подава обиковено от кислородни концентратори) и нямат разрешение за медицинско приложение. Медицинските камери работят на реални терапевтични налягания, имат възможност за кислородна терапия и са сертифицирани за лечение. Ако камерата няма CE като медицинско изделие (не като „устройство за уелнес“), тя не може да бъде използвана в клинична среда.

Колко процедури може да се направят в един курс?
Стандартният медицински курс варира между 10 и 30 процедури, в зависимост от състоянието. При хронични случаи – диабетни рани, радиaционни увреждания, неврологични състояния – курсът може да достигне 40–60 процедури. При деца или при специфични случаи (напр. аутизъм) в практиката често се правят 60–100 процедури, а при някои пациенти – значително повече, стига да има клиничен ефект и добра поносимост. Домашните „камера-подобни устройства“ не позволяват медицински курс, защото терапията не е медицинска.

19/11/2025

Хипербарната терапия е тук, когато имате нужда от възстановяване, а не от чудеса.

В нашия център работим с пациенти с тежки рани, неврологични проблеми, последици от радиотерапия, диабетни усложнения, инциденти при гмуркане и десетки други състояния.
Всеки идва с различна история. Общото е, че търси начин да се почувства по-добре.

Терапията с медицински кислород под налягане не е „вълшебен уред“, а добре изучен медицински метод, който подобрява окисляването на тъканите, ускорява заздравяването и подпомага възстановяването там, където стандартните подходи не стигат.

Работим спокойно, без излишни обещания и без агресивен маркетинг.
Просто предлагаме технология, която може да помогне – и която използваме ежедневно с реални, проследени резултати.

Ако имате въпроси – задайте ги.
Ако търсите информация – ще покажем.
А ако терапията е подходяща за вас – ще го кажем открито

07/11/2025

Хипербарната кислородна терапия и естетичното здраве при жените

ХБОТ не е козметична процедура, но има ясно изразени естетични и подмладяващи ефекти, резултат от физиологичните промени, които настъпват в организма под влияние на кислорода.
Подобрената оксигенация активира процесите на клетъчно обновяване и възстановяване в кожата, съединителната тъкан и кръвоносните съдове.

Основните ефекти, наблюдавани при жените, включват:
- Подобрена микроциркулация – клетките получават повече кислород и хранителни вещества, което води до по-жизнена кожа.
- Стимулация на колагеновия синтез – засилва се производството на колаген и еластин, което подобрява стегнатостта и еластичността на кожата.
- Редукция на възпалителни процеси и отоци – кислородът намалява локалните възпаления и подпухналостта.
- По-бързо възстановяване след естетични процедури – лазер, филъри, хирургия. ХБОТ скъсява времето за заздравяване и намалява риска от усложнения.
- Регулация на оксидативния стрес и хормоналния баланс – чрез активиране на антиоксидантните ензими и стабилизиране на клетъчния метаболизъм.

Тези ефекти не променят естествените черти, а възстановяват физиологичния баланс на тъканите, придавайки по-свеж и здрав вид.
Затова в света ХБОТ все по-често се прилага в медицинската естетика, не като „разкрасяване“, а като научно обоснована поддържаща терапия.

07/11/2025

Често задаван въпрос: Защо в нашия хипербарен център се правят въздушни паузи по време на терапията?

Много често, особено тези, които са посещавали други центрове, питат защо при нас се правят кратки въздушни прозорци (периоди, в които временно се диша въздух вместо чист кислород).
Някои дори предполагат, че това е с цел „пестене на кислород“. Истината е точно обратната.

Нашият център прилага съвременните международни протоколи, използвани в реномирани клиники в Европа, Израел и САЩ. Те са базирани на принципа на т.нар. хипероксично-хипоксичен парадокс (Hyperoxic–Hypoxic Paradox).

При дишане на 100% кислород под налягане клетките се насищат до максимума. Когато за кратко се даде въздух, се създава контраст между висока и ниска кислородна концентрация, който стимулира генетични и метаболитни отговори – особено активиране на факторите HIF-1α (Hypoxia-Inducible Factor) и NRF2.
Тази контролирана редукция на кислорода засилва ефекта от терапията, като:

стимулира регенерацията на стволови клетки,

активира антиоксидантни ензими,

подобрява микроциркулацията и

усилва противовъзпалителния ефект.

Следователно, въздушните паузи не намаляват ефективността, а я повишават.
Те предпазват организма от кислородна токсичност и едновременно активират най-мощните вътрешни механизми за възстановяване.

Високият стандарт на работа в Барокамери Парушев – Бургас следва най-новите научни данни, а всяка процедура е биологично оптимизирана, не просто „изпълнена“.

Как протичат процедурите по хипербарна кислородна терапияХипербарната кислородна терапия (ХБОТ) се провежда в специализи...
07/11/2025

Как протичат процедурите по хипербарна кислородна терапия

Хипербарната кислородна терапия (ХБОТ) се провежда в специализирана барокамера, в която се диша 100% медицински кислород под налягане, по-високо от атмосферното (обикновено между 1.5 и 2.5 АТА). Това позволява на кислорода да се разтвори в кръвната плазма и да достигне до тъкани с нарушено кръвоснабдяване.

1. Подготовка
Преди първата процедура може да се извършва кратък медицински преглед – измерване на пулс, кръвно налягане и насищане с кислород. Постетителят получава указания за равняване на налягането в ушите, сваля метални предмети и електроника, и заема удобно място в камерата.

2. Компресионна фаза
След затваряне на камерата налягането постепенно се повишава за около 10–15 минути. По време на този етап може да се усети леко заглухване в ушите – подобна на тази при излитане на самолет.

3. Експозиция под налягане
Основната част на сеанса трае 50–90 минути. Диша се чист кислород през маска или шлем. В многоместните камери има възможност да се седи, чете или почива. При продължителни протоколи се правят кратки „въздушни паузи“ – например 20 минути кислород, 5 минути въздух.

4. Декомпресионна фаза
След приключване на експозицията налягането се намалява плавно за около 10 минути.

Пълният курс включва между 10 и 30 (може и повече) процедури, провеждани ежедневно или през ден, в зависимост от състояние и протокола.

07/11/2025

Хипербарната кислородна терапия (ХБОТ) е признат медицински и терапевтичен метод, при който организмът се насища с чист кислород под налягане. Ефектът ѝ е доказан при редица тежки състояния, а международните организации определят различен обхват на показанията.
По-долу са представени официално утвърдените индикации според UHMS (САЩ) и разширените клинични показания според ECHM (Европа), както и кратко обяснение за разликата между двете системи.

Доказани индикации за ХБОТ (UHMS – Undersea and Hyperbaric Medical Society):
1. Артериална или газова емболия (Air or Gas Embolism)
2. Декомпресионна болест (Decompression Sickness)
3. Отравяне с въглероден оксид ± цианид (Carbon Monoxide Poisoning ± Cyanide)
4. Газова гангрена (клостридиална мионекроза) (Clostridial Myonecrosis / Gas Gangrene)
5. Некротизиращи инфекции на меките тъкани (Necrotizing Soft Tissue Infections)
6. Синдром на компартмент и други остри травматични исхемии (Crush Injury / Compartment Syndrome / Acute Traumatic Ischemia)
7. Трансплантирани присадки и ламба с нарушена перфузия (Compromised Grafts and Flaps)
8. Пострадиационни тъканни увреждания (мекотъканна и костна некроза) (Delayed Radiation Tissue Injury – soft tissue and bone necrosis)
9. Хронични, трудно зарастващи рани (диабетна язва на стъпалото и др.) (Chronic Refractory Wounds / Diabetic Foot Ulcer)
10. Остри термични изгаряния (Acute Thermal Burn Injury)
11. Интракраниален абсцес (Intracranial Abscess)
12. Остеомиелит, резистентен на конвенционално лечение (Refractory Osteomyelitis)
13. Остра запушване на централната артерия на ретината (Central Retinal Artery Occlusion)
14. Идиопатична внезапна сензоневрална загуба на слуха (Idiopathic Sudden Sensorineural Hearing Loss)
15. Тежка анемия, когато кръвопреливане не е възможно (Severe Anemia when Transfusion is Not Possible)

Индикации според ECHM (European Committee for Hyperbaric Medicine):
Включва всички горепосочени, но добавя и разширени категории:
I. Спешни (жизненозастрашаващи) индикации
1. Артериална или газова емболия
2. Декомпресионна болест
3. Отравяне с въглероден оксид ± цианид
4. Газова гангрена (клостридиална мионекроза)
5. Некротизиращи инфекции на меките тъкани
6. Синдром на компартмент и остра травматична исхемия
7. Остра тежка анемия (когато кръвопреливане не е възможно)

II. Подостри индикации (спешни, но с по-нисък риск за живота)
1. Присадки и ламба с нарушена перфузия
2. Термични изгаряния
3. Остра исхемия на крайници
4. Обструкция на централната ретинална артерия
5. Интракраниален абсцес

III. Хронични терапевтични индикации
1. Хронични, трудно зарастващи рани (диабетни, венозни, посттравматични)
2. Остеомиелит, резистентен на конвенционално лечение
3. Пострадиационни тъканни увреждания (остеорадионекроза, радиационен цистит, проктит)
4. Радионекроза на кожа, челюст, пикочен мехур и ректум
5. Следоперативно възстановяване при съдови и ортопедични операции

IV. Неврологични и функционални индикации
1. Внезапна сензоневрална загуба на слуха и тинитус
2. Травматично мозъчно увреждане (TBI)
3. Постконтузионен синдром
4. Инсулт (подостра фаза)
5. Аутизъм и детски невроразвойни нарушения
6. Множествена склероза (експериментални данни)
7. Хронична болка и фибромиалгия

V. Поддържащи и експериментални индикации
1. Постковид синдром
2. Спортна и мускулна рехабилитация
3. Исхемична болест на сърцето (експериментално)
4. Увреждания след химио- и лъчетерапия в онкологията (разширена употреба)
5. Хронични съдови и исхемични заболявания (подостра фаза)

Разлика между UHMS и ECHM:
UHMS е американска организация с консервативен списък, базиран на доказани клинични изпитвания (строги критерии за ефективност и безопасност).
ECHM е европейски орган, който приема по-широк обхват, включвайки и екпериментални индикации с натрупан клиничен, но все още ограничен статистически доказателствен материал.
Разликата е в нивото на доказателственост, не в ефекта на терапията.

07/11/2025

Дишай здраве в Бургас!
Хипербарната кислородна терапия възстановява организма в дълбочина – повече енергия, по-бързо заздравяване и яснота в ума.
Подходяща при неврологични, съдови, постковидни и следлъчетерапевтични състояния.

📍 Барокамери Парушев – Бургас
📞 Запиши час: 0899227738
💧 Кислородът лекува. Виж ефекта още след първите процедури.

07/11/2025

Хипербарната оксигенация е терапия, при която дишаме 100% кислород под повишено налягане. Това активира процеси, които нормално са бавни или блокирани – стимулира кръвообращението, регенерира тъканите и намалява възпалението. Използва се при трудно зарастващи рани, след инсулти, при неврологични и съдови заболявания, след лъчетерапия, както и при деца със забавено развитие. В България вече има модерни хипербарни центрове, където терапията се прилага по международни стандарти. Посетителите усещат реално подобрение още след първите процедури – повече енергия, по-добра памет, по-бързо възстановяване. Хипербарната терапия е безопасна, доказана и достъпна.

06/11/2025

Нова барокамера е разположена на територията на областната болница в Хасково. Тя се намира в Центъра за остеопороза. Тази и следващата седмица са обявени дни...

Оксидативен стресКакво представлява Оксидативният стрес е централен механизъм в патогенезата и лечението на множество за...
04/11/2025

Оксидативен стрес

Какво представлява
Оксидативният стрес е централен механизъм в патогенезата и лечението на множество заболявания. Той представлява нарушение на редокс хомеостазата между продукцията на реактивни кислородни видове (ROS) и капацитета на антиоксидантните системи. Това състояние води до структурни и функционални промени на клетъчно ниво, но при контролирани условия, каквито се създават по време на хипербарна кислородна терапия (ХБОТ), може да има стимулиращ и възстановителен ефект.

Материали и методи (концептуален модел)
Изследването на оксидативния стрес в контекста на ХБОТ включва анализ на основните биохимични пътища, чрез които кислородът участва в клетъчното дишане, редокс сигнализацията и защитните механизми. Данните се извеждат от експериментални модели на хипероксия и хипоксия, наблюдения върху пациенти, подложени на терапия, и молекулярни изследвания върху изразяването на антиоксидантни ензими. Използваните параметри включват концентрация на ROS, нива на глутатион (GSH/GSSG), активност на супероксиддисмутаза (SOD), каталаза (CAT) и глутатионпероксидаза (GPx), както и експресия на транскрипционни фактори NRF2 и HIF-1α.

Резултати (биологични механизми)
1. Генерация на ROS
В нормални условия, митохондриалната електроннотранспортна верига осигурява около 90% от вътреклетъчните ROS. При всяка молекула кислород, редуцирана до вода, приблизително 1–2% се превръща в супероксиден анион (O₂⁻). Този процес е физиологичен и служи за редокс сигнализация. Допълнителни източници са NADPH оксидазите, ксантиноксидазата и цитохром P450. При възпалителен отговор неутрофилите и макрофагите генерират големи количества ROS за елиминиране на патогени.
2. Клетъчни увреждания
При надвишаване на антиоксидантния капацитет ROS индуцират липидна пероксидация, оксидация на белтъци и повреждане на ДНК. Това води до нарушаване на мембранната цялост, ензимна инактивация и генетична нестабилност. Резултатът е дисфункция на митохондриите, ендоплазмения ретикулум и клетъчните сигнални мрежи.
3. Антиоксидантна защита
Ензимните системи – SOD, CAT и GPx – осъществяват последователна детоксикация на радикалите. SOD превръща супероксида в H₂O₂, CAT и GPx редуцират пероксида до вода. Неензимните антиоксиданти – глутатион, витамин C, витамин E, β-каротин и коензим Q10 – действат като свободнорадикални “уловители” и възстановяват редокс равновесието.
4. Патофизиологични ефекти
Продължителният оксидативен стрес е свързан с хронично възпаление, ускорено клетъчно стареене и редица заболявания – атеросклероза, диабет, невродегенеративни процеси и карциногенеза. Активират се сигнални каскади като NF-κB, AP-1 и p53, които модулират апоптоза, възпалителен отговор и клетъчна пролиферация.
5. ХБОТ като модулатор на оксидативния стрес
При хипербарна кислородна терапия повишеното парциално налягане на кислорода индуцира преходно увеличение на ROS. Този контролируем оксидативен стимул активира NRF2-зависимия път, водещ до експресия на цитопротективни ензими – хем оксигеназа-1, глутатионпероксидаза и каталаза. Паралелно се активира HIF-1α, който стимулира ангиогенеза и възстановяване на увредени тъкани. Този двоен ефект – прооксидантен и антиоксидантен – създава адаптивен хорметичен отговор, наричан редокс прекондициониране.

Обсъждане
Оксидативният стрес е двустранен феномен. От една страна, хроничното му натрупване причинява увреждания и клетъчна дисфункция. От друга, краткотрайното и дозирано увеличение на ROS служи като биологичен сигнал за активация на защитни механизми. В контекста на ХБОТ този принцип има терапевтична стойност. Епизодичната хипероксия индуцира транскрипционен отговор, който повишава антиоксидантния капацитет и устойчивостта на тъканите. Така се постига редокс адаптация – ключов механизъм в заздравяването на хронични рани, исхемични увреждания и неврологични дисфункции.

Важен аспект е дозозависимостта: при налягания над физиологичния толеранс (>3 ATA или продължителни експозиции >120 мин) оксидативният стрес може да надмине адаптивния праг и да предизвика токсични ефекти (например кислородна конвулсивност или белодробна токсичност). Следователно, терапевтичният прозорец на ХБОТ е тесен и изисква прецизен контрол на параметрите – налягане, време и брой процедури.

В заключение
Оксидативният стрес представлява динамичен баланс, а не еднозначно патологичен процес. В рамките на хипербарната кислородна терапия той функционира като физиологичен стимул за адаптация и възстановяване. Контролираното повишаване на ROS активира защитни пътища чрез NRF2 и HIF-1α, усилвайки антиоксидантния потенциал и регенеративната способност на клетките. Този механизъм обяснява защо правилно дозираната ХБОТ може да служи не само като лечение, но и като биологична прекондиция за по-добра тъканна устойчивост при бъдещи оксидативни предизвикателства.

Практическо ръководство по хипербарна медицина

Том 2
Медицински приложения на хипербарната кислородна терапия
Авторско право и условия за разпространение

© 2025 Красен Парушев. Всички права запазени.

Винценц Присниц – беднякът, който излекува себе си и предизвика медицинатаВинценц Присниц (1799–1851) е обикновен човек,...
25/10/2025

Винценц Присниц – беднякът, който излекува себе си и предизвика медицината

Винценц Присниц (1799–1851) е обикновен човек, роден в бедно семейство в Силезия. След тежка травма на гърдите, когато лекарите го отписват, той няма пари за лечение. Вместо това започва да експериментира върху себе си – с вода от близкия извор. Прави студени компреси, обливания и разходки на чист въздух. След месеци не само оздравява, а и започва да прилага метода при други хора с изненадващ успех.

Това предизвиква яростна реакция на тогавашната медицинска гилдия. Присниц е обявен за шарлатанин, осмиван и дори съден. Но практиката му оцелява и поставя началото на съвременната хидротерапия – първия научен опит за системно лечение с природни фактори.

Парадоксът е, че два века по-късно историята се повтаря.
Днес хипербарната кислородна терапия (ХБОТ) използва друг елемент от природата – кислорода, и вече е доказан медицински метод, признат от Световната здравна организация, UHMS и ECHM. Прилага се в неврология, хирургия, онкология и реанимация. И въпреки това, в България все още част от лекарската общност я отхвърля, не от факти, а от незнание, предубеждение и страх от новото.

Както някога водата на Присниц лекуваше, докато академиците го наричаха луд, така днес кислородът лекува, а някои го наричат „псевдонаука“. Разликата е, че сега науката вече е на страната на резултатите.
Истинският напредък никога не идва от догмата — идва от смелостта да погледнеш простото и да го разбереш дълбоко.

17/10/2025

Професор Доминик Тор, председател на Geneva college of longevity sciences

Въпроса е зададен от Nadya Nedyalkova-Koleva

Address

Ж-к П. Р. Славейков срещу входа на МОЛ Галерия

8005

Opening Hours

Monday 09:00 - 18:00
Tuesday 09:00 - 18:00
Wednesday 09:00 - 18:00
Thursday 09:00 - 18:00
Friday 09:00 - 18:00
Saturday 09:00 - 13:00

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Окси Барокамера - Бургас posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Окси Барокамера - Бургас:

Shortcuts

  • Want your practice to be the top-listed Clinic?

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Our Story

Хипербарната кислородна терапия е медицинска употреба на кислород на ниво, по-високо от атмосферното налягане. Необходимото оборудване се състои от камера под налягане и средство за предоставяне на 100% кислород. Процедурата се извършва с предварително определено разписание от обучен персонал, който проследява състоянието на пациента и може да коригира графика при необходимост. Хипербарна кислородна терапия е използвана първоначално за лечение на кесонна болест, а също така е показала голяма ефективност при лечения на състояния, като газова гангрена и отравяне с въглероден окис. Най-новите изследвания разглеждат възможността този метод на лечение да има полезно действие при други състояния, като церебрална парализа и множествена склероза, но все още няма значими доказателства. Хипербарната кислородна терапия е одобрена като метод за лечение за следните състояния: Въздушна или газова емболия Отравяне с въглероден окис Отравяне с въглероден окис, усложнено от цианидно отравяне Отравяне с храни и медикаменти Клостридиален миозит и мионекроза Синдром на притискане (компартмент синдром), Кръш синдром и други остри травматични исхемии Кесонна болест Подобряване на излекуването на проблематична, трудно зарастваща рана Трофични язви в резултат на нарушена циркулация на кръвта Пресни фрактури на крайниците Декомпенсиран инсулинов диабет Индуцирани от диабет заболявания, като диабетно стъпало, диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия Изключителна загуба на кръв (анемия) Мозъчен абсцес Исхемичен инсулт Гръбначномозъчни травми Черепно-мозъчна травма Некротизиращи меките тъкани инфекции (некротизиращ фасциит) Остеомиелит (рефрактерен) Забавено радиационно увреждане (некроза на меките тъкани и костите) Присаждане на кожа и клапи Термични изгаряния Сърдечни проблеми - брадикардия, стенокардия, сърдечна недостатъчност Чернодробни заболявания - цироза, дистрофични промени Язва на стомаха или дванадесетопръстника Гастрит - остър и хроничен Хепатит - остър и хроничен Все още до 2016 г доказателствата са недостатъчни,но в много клиники упсешно се прилага използването на хипербарната камера при аутизъм, рак, СПИН, болест на Алцхаймер, астма, парализа на Бел, церебрална парализа, депресия, мигрена, множествена склероза, болест на Паркинсон. Последните проучвания показват, че хипербарната терапия се препоръчва и е оправдана при пациенти с идиопатична внезапна глухота, увреждане на слуха или индуцирана от шум загуба на слуха в рамките на 3 месеца след началото на заболяването. Единственото абсолютно противопоказание за хипербарна кислородна терапия е нетретираният тензионен пневмоторакс. Причината за това е опасението, че той може да прогресира до тензионен пневмоторакс, особено по време на декомпресионната фаза на лечението. Пациентите не трябва да бъдат подложени на хипербарна терапия, ако приемат или наскоро са приемали следните лекарства: Доксорубицин (Doxorubicin) - химиотерапевтично лекарство, което е показало потенциална цитотоксичност по време на терапията с хипербарна камера Цисплатин (Cisplatin) - също химиотерапевтично лекарство Дисулфирам (Disulfiram) - използва се за лечение на алкохолизъм Мафенид ацетат (Mafenide acetate) - потиска бактериални инфекции при рани от изгаряне Списъкът от относителни противопоказания, което означава, че трябва да се обърне специално внимание от лекар специалист, преди да започна пациентът хипербарна терапия, включва: Сърдечно заболяване ХОББ Инфекции на горните дихателни пътища Пневмония Белодробна туберкулоза Висока температура Емфизем със задържане на въглероден диоксид Предишна хирургична намеса с областта на гръдния кош Злокачествени заболявания Баротравма на средното ухо Клаустрофобия Психични заболявания - шизофрения, циклофрения и др. Склонност към кръвотечение от ушите и носа Бременността не е относително противопоказание за лечение с хипербарен кислород, въпреки че тя може да бъде за гмуркане. В случаите, когато бременна жена има отравяне с въглероден окис, има доказателства, че хипербарна кислородна терапия с по-ниско налягане не е вредна за плода, но съществува по-голям риск от нелекувани ефекти на въглеродния окис върху плода (неврологични аномалии или смърт). Доказано е, че при бременни жени хипербарната кислородна терапия е безопасна за плода, когато се прилага на подходящите нива и дози (продължителност). В действителност бременността намалява прага на лечение с хипербарна камера от изложени на въглероден оксид бременни жени. Това се дължи на високия афинитет на феталния хемоглобин към въглеродния окис. Няколко терапевтични принципи са използвани в хипербарна кислородна терапия: Увеличено общо налягане е с терапевтична стойност, когато хипербарната камера се използва при лечение на кесонна болест и въздушна емболия, тъй като осигурява физическият способ за намаляване на обема на мехурчета от инертен газ в тялото. За много други състояния терапевтичният принцип на хипербарната кислородна терапия е в способността му да увеличи драстично парциалното налягане на кислорода в тъканите на тялото. Постижимото кислородно парциалното налягане при използване на хипербарна камера е много по-висок от това, постижимо при дишане на чист кислород в нормобарични условия (т.е. при нормално атмосферно налягане). Свързан с този метод на лечение ефект е увеличаване на капацитета за пренос на кислород от кръвта. При нормално атмосферно налягане преносът на кислород се ограничава от капацитета за свързване с кислорода на хемоглобина в червените кръвни клетки и много малко кислород се транспортира от кръвната плазма. Тъй като нивото на хемоглобина на червените кръвни клетки е почти наситено с кислород под атмосферно налягане, този начин на транспортиране не може да бъде използван по-нататък. Транспортът на кислород от плазмата е значително увеличен при употреба на хипербарната кислородна терапия като стимул. Настоящи изследвания показват, че излагането на хипербарен кислород мобилизира стволови / прогениторни клетки от костния мозък чрез зависим от азотен оксид механизъм. Този механизъм може да обясни за случаите с пациенти, на които е предложено възстановяване на увредени органи и тъкани с хипербарна кислородна терапия. Рисковете, свързани с приложение на хипербарната кислородна терапия, наподобяват нарушения при гмуркане. Промените в налягането могат да доведат до баротравма, например на белите дробове, средното ухо, параназалните синуси, зъбите. Вдишване на кислород с високо налягане може да причини кислородна токсичност. Временно замъглено зрение може да бъде причинено от подуване на лещата, което обикновено отзвучава за 2-4 седмици. Временно късогледство (миопия) може да се появи, причинено от повишени нива на кислород в кръвта. Има данни, че катаракта може да прогресира след хипербарна кислородна терапия. Също така рядък страничен ефект е слепота вследствие на оптичен неврит (възпаление на очния нерв). В хипербарна камера за един човек пациентът ляга на подвижно легло, което се плъзга в прозрачна пластмасова тръба, дълга около 7 м. Хипербарна камера, предназначена за настаняване на няколко пациенти, изглежда като стая, обикновено като болнична чакалня, където пациентите могат да седнат или легнат. По време на хипербарната кислородна терапия налягането на въздуха в стаята е приблизително 2-3 пъти повече от нормалното налягане на въздуха. Пациентите в камерата могат да усетят дискомфорт в ушите поради разлика в налягането, която се развива между средното ухо и атмосферата на камерата. Това може да бъде отстранено чрез метода на Валсалва. Увеличаване на налягането по-нататък може да се образува мъгла във въздуха вътре в камерата и въздухът може да се затопли. Повишено налягане може да предизвика руптура на тъпанчетата, което води до силна болка. За да се намали налягането, се отваря клапан, за да се позволи да излезе въздух навън от камерата. Тъй като налягането пада, ушите на пациента могат да "пукат", тъй като налягането вътре в ухото се изравнява с това в камерата. Температурата в камерата ще падне. Скоростта на повишаване на налягането и намаляване на налягането може да се настройва към нуждите на всеки пациент. След приключване на хипербарна кислородна терапия пациентът може да се почувства замаян. Обикновено това усещане преминава в рамките на няколко минути и не ограничава нормалните дейности.