Елена Гогова - Психолог

Елена Гогова - Психолог Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Елена Гогова - Психолог, Psychologist, Burgas.

Работя със сърце за малките и с разбиране за големите. Помагам на родителите да се свържат с децата си – и със себе си.
Най-голямата сила на родителя не е в съвършенството, а в способността да бъде истински.

08/03/2026

Тази година малко ще пропусна празника.Налага се да си почивам.
Но душата ми се стопли от картичките- изненада от децата. Имам цял куп от всеки 8ми март от както що-годе могат да боравят с моливи.

Замислих се защо само на 8 март си спомняме, че жената е жена?
Не мъжът да си спомни, а ние самите да се сетим за нашата същност, за т.нар
"женска енегрия", защото като гледам повече жени горят в мъжката.

В този ден жените получават цветя.
Комплименти.
Подаръци.

Всички казват:
„Честит празник на прекрасните жени!“

Само че има един неудобен въпрос.

Защо си спомняме за жената… само на 8 март?

През останалите 364 дни тя е:
тази, която мисли за всичко
тази, която организира всичко
тази, която се грижи за всички

Има един вид труд, за който почти никой не говори.

Невидимият труд.

Кой помни рождените дни?
Кой мисли какво трябва да се купи?
Кой усеща кога детето е тъжно?
Кой държи емоционалния баланс в семейството?

Това също е работа.

Но никой не плаща за нея.
Никой не я признава.
Никой дори не я нарича труд.

Тя просто се приема за даденост.

Жената трябва да е силна.
Жената трябва да се справя.
Жената трябва да издържа.

И когато тя го прави… всички свикват.

Свикват толкова много, че започват да мислят, че това е нормално.

А после идва 8 март.

Един букет.
Един пост във Facebook.
Едно „честит празник“.

И сякаш всичко е казано.

Но истината е друга.

Жените не искат да бъдат специални само един ден в годината.

Те искат да бъдат видяни.
Да бъдат признати.
Да бъдат ценени – за всичко, което правят… и което никой не забелязва.

Затова ще задам един неудобен въпрос:

Ако утре жените спрат да вършат целия този „невидим“ труд… колко дълго ще издържи светът такъв, какъвто го познаваме?

И така мили Дами- Честит 8️⃣март⚘️
Пожелавам ти смелост да бъдеш себе си, сила да следваш сърцето си и мъдрост да знаеш, че стойността ти не се определя от ничие мнение.

#8март #деннамайката #женскаенегрия #жена #дама #сила

07/03/2026

Последните дни ставам неволен слушател на разговори между жени. Основно темата е 8ми март. Дочувам вълнението им за това, че ще имат възможност да се видят "по женски", вълнуват се за облекло си или за програмата в заведението. Общото в разговорите е изречението " Ами, то ако ние не си го направим- кой? "Я, си взем бутилкахубаво вино- заслужаваш го"- казва друга на приятелката си. Тя самата с букет лалета.

И докато ги слушам, си мисля колко много смисъл има в тези думи.

„Ами, то ако ние не си го направим – кой?“

Колко често чакаме някой друг да ни зарадва.
Да ни обърне внимание.
Да ни напомни, че сме важни.

А всъщност понякога най-важното е сами да си позволим тази грижа.

Да излезем „по женски“.
Да се посмеем.
Да си купим цветя.
Да си налеем чаша хубаво вино без вина, че си даваме малко време за себе си.

Защото много жени са свикнали да бъдат тези, които дават – време, грижа, внимание, енергия.

И рядко спират, за да се запитат:
„Аз как съм всъщност?“

Може би точно в това има нещо много красиво в 8 март.
Не само цветята.
А онзи малък момент, в който си казваш:
„И аз заслужавам грижа.“ 🌷

Кога за последно направихте нещо, което ви накара да се почувствате важни само за себе си?

06/03/2026

Много жени изглеждат силни… но живеят с постоянна тревожност.
Тревожността при жените често изглежда като „справям се с всичко“.
Озглецда като мислите, които не спират вечер.
И като напрежението, което се събира в тялото.
Като тревожността, която много жени носят тихо в себе си.

Жената, която се справя с всичко.
Която мисли за всички.
Която рядко си позволява да каже „трудно ми е“.Разпозна ли се!?

Тревожността не означава, че си слаба.
Понякога тя просто означава, че си носила твърде много сама.

Повече във видеото 🎥

06/03/2026

Ако днес беше първият ден, в който избираш себе си - какво би се променило?

05/03/2026

Понякога тревожността не изглежда така, както си я представяме.

Не е задължително паник атака.
Не е задължително да плачеш или да не можеш да дишаш.

Понякога тревожността изглежда като жена, която се справя с всичко.

Тя работи.
Грижи се за другите.
Изглежда силна.

Но в главата ѝ мислите не спират.

„Ами ако не се справя?“
„Ами ако съм казала нещо грешно?“
„Ами ако нещо лошо се случи?“

Тя анализира всички разговори.
Проверява по няколко пъти дали всичко е наред.
Опитва се да контролира всичко… защото вътре в нея има постоянно напрежение.

И много жени живеят така толкова дълго, че започват да мислят, че това е нормално.

Но тревожността не означава, че си слаба.
Понякога означава, че си носила твърде много сама.

В следващото видео ще ти покажа няколко начина да започнеш да управляваш безпокойството си.

Кое от тези неща ти се случва най-често?

04/03/2026

Много жени в зряла възраст споделят, че през годините са получавали множество непоискани съвети – от близки, познати и дори от хора, които не ги познават. В определен момент това натрупване може да доведе до съмнение: „Дали аз не съм проблемът?“

В действителност голяма част от подобни съвети не произлизат от лична мъдрост или дълбоко разбиране. Те често са отражение на модели на оцеляване, предавани през поколенията. Представляват страх, формулиран като житейски опит, или травма, превърната в норма. Когато тези модели се повтарят достатъчно дълго, те започват да звучат като истина, дори когато не съответстват на реалните нужди на човека.

Ако някога сте се чувствали „прекалено чувствителна“, „прекалено взискателна“ или „прекалено различна“, това може да е знак, че започвате да чувате собствените си потребности по-ясно. Това не е противопоставяне на другите, а процес на вътрешна осъзнатост. Момент, в който човек започва да различава собствените си граници, ценности и желания от онова, което е било очаквано или налагано.

Този процес е част от зрелостта – връщане към себе си, а не конфликт с околните.

Когато се замислите за непоисканите съвети, които сте получавали през годините, в колко от тях разпознавате не вашия глас, а чужди страхове и наследени модели?

1️⃣„Не бъди толкова чувствителна.“
2️⃣„Трябва да се примириш — така е в живота.“
3️⃣„На тази възраст не е време за промени.“
4️⃣„По-добре не рискувай, за да не сгрешиш.“
5️⃣„Майките трябва да се жертват.“

Тези послания често звучат като правила, но всъщност са отражение на нечий опит, който не е задължително да е вашият.

Кой от тези съвети усещате, че вече не ви служи?

Честит 3-ти март 🇧🇬Ден на свободата.Ден на паметта.Ден, в който си спомняме, че най-ценните неща се извоюват.Свободата н...
03/03/2026

Честит 3-ти март 🇧🇬

Ден на свободата.
Ден на паметта.
Ден, в който си спомняме, че най-ценните неща се извоюват.

Свободата не е само историческо събитие.
Тя е избор.
Всеки ден.

Свободата да бъдеш себе си.
Свободата да изразиш мнение.
Свободата да не се съгласиш.
Свободата да започнеш отначало.

Днес си пожелавам – и ти пожелавам – не само да живеем в свободна държава,
а да живеем със свободни сърца.

Да не бъдем роби на страхове.
На чужди очаквания.
На стари убеждения.

Нека пазим паметта.
Нека ценим мира.
И нека имаме смелостта да бъдем вътрешно свободни.

Честит празник, България. 🇧🇬❤️

Да поговорим за негово височество самочувствието 👑Как всъщност се формира самочувствието?То не се ражда с нова рокля.Нит...
02/03/2026

Да поговорим за негово височество самочувствието 👑

Как всъщност се формира самочувствието?

То не се ражда с нова рокля.
Нито с комплимент.
Нито с брой последователи.

Самочувствието започва да се изгражда много рано.
От думите, които сме чували.
От начина, по който са ни гледали.
От това дали сме били насърчавани… или критикувани.
От това дали сме били обичани условно или безусловно.

И после, като жени, го градим наново.
С всяка връзка.
С всяка работа.
С всяко „справяш се“ или „не си достатъчна“.

И някъде по пътя го губим.

Губим го, когато:
– започнем да се сравняваме постоянно.
– поставим нуждите на всички пред нашите.
– приемем, че стойността ни зависи от това колко даваме.
– забравим кои сме извън ролите си – майка, партньор, професионалист.

След една определена възраст самочувствието не е въпрос на външност.
То е въпрос на вътрешна стойност.

А истината е, че не го губим изведнъж.
Губим го бавно – всеки път, когато замълчим вместо да изразим мнение.
Всеки път, когато се съгласим с нещо, което не ни е ок.
Всеки път, когато се омаловажим.

Но добрата новина?

Самочувствието може да се изгради отново.
По-зряло.
По-стабилно.
По-тихо… но много по-силно.

А днес те питам:
Кога за последно се почувства истински уверена – и какво беше различното тогава? 💛

Честита Баба Марта. 🤍❤️От малки връзваме бяло и червено на китките си –за здраве, за късмет, за ново начало.Но замисляла...
01/03/2026

Честита Баба Марта. 🤍❤️

От малки връзваме бяло и червено на китките си –
за здраве, за късмет, за ново начало.

Но замисляла ли си се…
колко символ има в този ден за нас – жените?

🤍Бялото е чистотата.
Новият лист.
Онази тиха сила да започнеш отначало, дори когато си уморена.

❤️Червеното е животът.
Кръвта.
Страстта.
Силата да обичаш, да раждаш идеи, да създаваш, да продължаваш.

Баба Марта не е просто традиция.
Тя е напомняне.

Че сме циклични.
Че можем да бъдем и меки, и силни.
Че след всяка вътрешна зима идва пролет.

И може би тази година мартеницата не е просто за здраве.
А е обещание.

Да бъдем по-нежни със себе си.
Да пуснем старото.
Да изберем новото.
Да спрем да се доказваме и да започнем да се ценим.

Днес ти пожелавам не просто здраве,
а вътрешна пролет. 🌸

Сподели в коментар
Какво искаш да „разцъфне“ в теб тази пролет?

28/02/2026

Защо за жените е толкова важно да бъдат харесвани?

Това е и най-голямата женска рана: „Харесват ли ме?“

Това не е каприз, слабост или суета.

Това е първичен механизъм за оцеляване, заложен в нас още като деца.

Когато едно момиче расте с усещането, че е нежелано, критикувано или „не достатъчно“, тя пораства с убеждението, че:

- любовта се печели
- вниманието се заслужава
- красотата е опасна или забранена
- успехът е наказуем
- щастието е „твърде много“

И тогава започва вечната женска битка:
„Как да бъда харесвана, без да бъда наказана?“

Замисляла ли си се колко от женските „желания“ всъщност не са желания, а разрешения?
Разрешения, дадени — или отказани — още преди да сме могли да говорим.

Някои момичета порастват с усещането, че им е позволено да бъдат красиви.
Други, че трябва да се „свият“, да не дразнят, да не блестят.
Трети, че любовта се заслужава само ако си „добра“, „послушна“, „удобна“.

И после, като възрастни жени, ние наричаме това „характер“, „несигурност“, „скромност“ или „перфекционизъм“.
А истината е много по-дълбока:
някой някога ни е казал (или показал) какво ни е позволено да бъдем.

Според Ерик Бърн животът на всеки човек се програмира до петгодишна възраст и след това всички ние живеем според този сценарий.

Кой е твоят сценарий?
Кое разрешение ти липсваше най-много като момиче — и още ли го чакаш като жена?

3 неща, които си мислиш, че работят за теб…, но всъщност ти пречат.✨ Напиши в коментар едно убеждение, което започваш да...
26/02/2026

3 неща, които си мислиш, че работят за теб…, но всъщност ти пречат.

✨ Напиши в коментар едно убеждение, което започваш да поставяш под въпрос.

Как да изберем психолог и да не попаднем в терапевтичния Индустрията на „бързата психология“ днес прилича на фастфуд.Бъ...
25/02/2026

Как да изберем психолог и да не попаднем в терапевтичния

Индустрията на „бързата психология“ днес прилича на фастфуд.
Бързо. Ярко. С обещание за щастие за три срещи.

Само че психиката не е бургер.
И ако я „недопечеш“, става токсично.

Нека бъдем честни.

Къде свършва „аз добре усещам хората“
и започва професионалната непригодност?

Всички можем да подкрепим приятелка.
Но подкрепата не е терапия.
Емпатията не е метод.
Личният опит не е диплома.

Зигмунд Фройд би казал: „Инсайтът е прекрасен. Но учили ли сте се да работите с преноса?“
Александър Лоуен би добавил: „А изобщо издържате ли чуждия гняв?“

#Трите любими илюзии за влизане в професията

1. „Аз съм роден емпат“
20 години в медицината, училището или HR — и усещането, че можеш веднага да започнеш терапия.
Но паническата атака не се лекува с добър поглед.
Травмата не се разтваря в съчувствие.

2. „Прочел съм 50 книги“
Популярната психология е разходка из музей.
Психотерапията е хирургия.
Различни нива на отговорност.

3. „Аз самият съм го преживял“
Личният опит е важен.
Но ако „аз минах през това — и ти ще минеш“ работеше, супервизия нямаше да е нужна.

Професионалистът започва там, където свършва „вземи се в ръце“.

Истинската основа е:

– висше образование по психология (4–6 години),
– преквалификация от минимум 1000 часа,
– плюс допълнителна квалификация по конкретни методи.

Три месеца обучение не са професия.
Нито година, нито дори три.
Това е запознаване с терминологията.
(Програмата задължително включва базови дисциплини от висшето образование — история и философия на науката, анатомия и физиология на ЦНС, методология, патопсихология.)

#10маркера, че пред вас не е специалист, а инфо-персонаж

1. Обещава бърз резултат.
2. Не може ясно да назове образованието си.
3. Работи „с всичко и за всички“.
4. Обезценява психиатрията.
5. Дава универсални съвети.
6. Изгражда култ към личността си.
7. Не говори за границите на метода си.
8. Не преминава супервизия.
9. Никога не се съмнява.

Последната точка е най-опасната.

#какъв трябва да бъде психологът

– Има базово образование (висше или преквалификация от минимум 1000 часа).
– Не е коуч, който „е и психолог“.
– Ясно казва в кой метод работи.
– Познава границите на компетентността си.
– Преминава лична терапия.
– Редовно преминава супервизия.
– Готов е да сътрудничи с психиатър.
– Не обещава чудеса.
– Не спасява.
– Не засрамва.
– Издържа трудните чувства на клиента.

И най-важното —
той не играе на Бог.

Психотерапията е занаят.
Основан на наука.
На етика.
И на постоянно професионално израстване.

Психиката не е място за експерименти.

Address

Burgas

Opening Hours

Tuesday 17:15 - 20:15
Wednesday 17:15 - 20:15
Thursday 17:15 - 20:15

Telephone

+359876570339

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Елена Гогова - Психолог posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Елена Гогова - Психолог:

Shortcuts

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram

Category

Моята история

Аз съм Елена Гогова,

психолог, медицински специалист.

Винаги съм имала склонност да помагам на хората и това ме подтикна към медицината и по-точно към акушерството. Работата ми като акушерка ми даде поглед върху вътрешния свят на жените. Това предизвика дълбок интерес у мен и търсейки да открия удиветелната връзка между майка и дете ме отведе в изучаването на Психология.

„Човешката природа не е само обект на любопитство. Тя е източникът на всички наши радости, сборът от всичките ни способности и възможности. Тя е великият майстор, на когото поезията, красноречието, историята, философията и всички изкуства и науки дължат съществуването си. Тя е грандиозният инструмент на чувствата, комуто животът дължи целия си интерес. С една дума, тя е това, което ни прави такива, каквито сме. Тя е нашият Аз. Изучаването ѝ следователно не може да бъде нищо друго, освен дълбоко интригуващо.“