04/08/2024
Как Русия открадна историята и езика на Украйна
Референдумът в Крим в руските и западните медии
През XIII век Рус е превзета от монголците. Много от нейните градове са опожарени, включително и Киев. Руската аристокрация бяга на запад в Галиция и Волиния - днешна Западна Украйна и Беларус.
Там Рус продължава да съществува като васална на монголските завоеватели държава, по-късно наречена Рутения (средновековна латинска дума за Рус).
През 1253 г. Даниил Романович, принц на Галиция от династията на Рюриките е коронован от легата на Папа Инокентий IV за крал на Рус.
Кралството продължава да съществува до 1434 г., когато е присъединено към Полша от полския владетел Казимир III Велики. По късно провинция Рутения, както и по-голямата част от Киевска Рус влизат в състава на Полско-литовската държава - Жечпосполита.
Междувременно започва възходът на Московското княжество, далеч на североизток и превръщането му в царство, а по-късно и в Руска империя.
А Полша прави редица стъпки за заселване на обезлюдените от монголското нашествие области. Освен това тя се нуждае от буфер срещу постоянните набези на кримските татари – наследници на основаната от монголците Златна орда. Така се появяват казаците.
Те са свободни граждани, получили земя в източните предели на Жечпосполита, като в замяна са ангажирани със защитата от татарските набези. Територията, която населяват е наречена гранична или Украйна.
Екзит пол от референдума в Украйна, печели ли Русия
През XVII век много от жителите на Украйна и наследници на Рутения и Киевска Рус вече сa казаци. Сред тях е Богдан Хмелницки.
Опитите на полската аристокрация да ограничи свободите на казаците срещат неговия решителен отпор. Той се обединява с традиционния си враг - кримските татари и през 1648 г. повежда въстание срещу властта на Жечпосполита.
Отличните стрелци на казашката пехота и татарската конница нанасят няколко поражения на полско-литовските войски. Въпреки това мощта на Жечпосполита е твърде голяма и Хмелницки търси помощ от царуващия в Москва Алексей I.
През януари 1654 г. в Переяслав се провежда Переяславската рада и е взето решение Левобрежна Украйна да стане протекторат на Московското царство. Срещу това на казаците е дадена автономия и редица свободи, като освобождаване от крепостничеството. На практика те имат статут, подобен на благородниците, директно подвластни царя.
Този статут е премахнат едва в края на XVIII век с провинциалната реформа на императрица Екатерина II Велика, която на мястото на Украйна създава Малоруската губерния в пределите на установената от Петър I Велики през 1721 г. Руска империя.
С отпадането на автономния статут започва и русификацията на населението на Украйна. Процес, които се засилва през XIX и особено през XX век.
Кремъл: реквизитът на тираните
Например в окупираната от Русия Запорожка област, където в момента се провежда референдум за присъединяване към Руската федерация, през 1897 г. украински е говорело 43% от населението, руски - 25%, идиш - езикът на евреите ашкенази, 28%.
През 1926 г. руски вече са говорели 52%, украински - 34%, а идиш, по-малко от 10%. А през 1989 г. 41% са говорили украински, а 57% - руски.
Русификацията и асимилацията биват осъществявани по множество начини. От политиката на целенасочено преместване на големи малцинствени групи и заместването им с етнически руснаци, упражнявана от Руската империя, а след това и от СССР, особено по времето на Йосиф Сталин, през създадения от него Гладомор, при който загиват милиони украинци, до задължителното изучаване на руски език и подмяната на историята.
Златните лъвове на Рутения в герба на Лвов
