22/03/2020
От Калина: Как е Петя по време на извънредното положение? Добре. Засега. Може да и се обадите по телефона (пишете ми на лични и ще ви го дам). Аз знам, че е добре, защото и се обаждам всеки ден. Ако тези дни бяха нормални пролетни дни, щях да преспивам при нея на широко отворен прозорец. Но не са. И аз не преспивам там, защото измислих план на кризистно действие. Дали ще проработи, не знам, но ето идеята: прекъсване на допирни точки, за да не се окажем всички под карантина по едно и също време и да не можем да си предоставяме жизнено необходима макар и лимитирана помощ. Петя е близо до изключително рисковата възрастова група. Добрите новини са, че докато се опитвахме да разберем каква е причината за високото и кръвно (оказа се бактерия на бъбреците) й направиха доста кардиограми и всичко със сърцето й е наред. Ренгиновите снимки на белите дробове също не откриха отклонения. Развива сериозна болест, но тя е на гръбнака. Форестие. Надали ще е усложняваща в случай на вирусна инфекция. Петя е заобиколена от нас (баща ми, мъжа ми, децата ми) и личния си асистент. Или по-скоро беше заобиколена. Баща ми, на преклонната възраст от осемдесет и шест, още преди две седмици се премести в летния си фургон в близост до София. На децата им забраних да ходят при Петя отдавна. Аз самата се изнесох оттам седмица преди да обяват извънредното положение. Звучи брутално. Звучи сакаш отново Петя е сама, заключена, мръсна и без храна. Както беше. Не точно. Съвсем не точно. Повтарям си го постоянно. Имам нужда да си го повторя. Идеята е следната. Да се прекъснат общите полета между мен и личния и асистент. Т.е аз не посещавам, за да създадем максимално стерилна среда за Петя и личния и асистент. Личният и асистент идва три пъти седмично, а не пет както беше преди. От следващата седмица ще ги съкратим най-вероятно на два. Жената ходи пеша, за да не изплолзва градски транспорт. Поклон. Аз вече писах и разговарях с кого ли не по въпроса за личните асистенти и чакам някоя институция да си свърши работата и да даде кризистни указани. (За това ще ви разкажа отделно). Ако аз съм поставена под карантина, Петя и личният и асистент няма да бъдат. И обратното, ако те са поставени, аз няма да бъда. Това е идеята на прекъсване на допирни точки на полета, която препоръчвам. Т.е. ако Петя я поставят под карантина, тогава аз ще мога да и пазарувам и да и оставям храната пред вратата. Ако мен ме поставят под карантина, Петя няма да е, и така ще може все още да се посещава безопасно. Ако личният асистент не може да я посещава, а аз съм под карантина, имаме трети човек на линия. Близък наш приятел, който и преди и е помагал. С него умишлено не се виждаме. Т.е и там сме прекъснали допирните точки на полетата си, така да се каже. Ако личният асистент спре да идва, а аз не съм под карантина аз встъпвам с директна физическа грижа. Подготвям си всички документи, за да мога да се двиижа между нейния апартамент и този на мъжа и децата ми в случй на ограничения в самия град. Това е накратко стратегическият модел. И така... Какво прави Петя в дните, в които не се вижда с асистента си? Изпълнява си рутината след като говори с мен. През последните близо пет години Петя много се промени. Предишният и личен асистент, Илияна, и създаде отлични хигиенни навици. Сама Петя не може да се изкъпе, но може да си измие лицето, ръцете, зъбите, и да се преоблече и да си изпере бельото. Петя не използва електро уреди, но хладилникът и е зареден с плодове, салами, сирена и т.н. Когато личният асистент не е там да стопли обяд, Петя си взима сама и си прави сандвичи. Измива си чиниите. Хапчетата и са нарязани на половинки и тя знае къде са и си взима след разговора с мен дозата. Докладва, че е измила чиниите. Докладва дали и се е гледало телевизия и дали е поседяла на стола навън на слънце. Апартаментът и има достъп до затворен вътрешен двор. Пазарувам аз. Миналата седмица влезнах в апартамента й да оставя продуктите след като щателно измих всеки един портокал и всяка една опаковка със сапун и вода. Тази седмица ще направя същото, но не в апартамента й, и ще оставя торбата в коридора, между външната врата и тази на хола. Ше и се обадя десет часа по-късно да й кажа, да вземе торбата и да си подреди продуктите. Изтръпвам като си припомня, че в Кърджали по подобен начин й доставяха в метални съдинки веднъж на ден храната. Заключих ли Петя отново? Почти. Само че тя сега си има и ключ и много добре си знае къде е. Но знае, да не излиза. Тя самата си знае. В кризистни ситуации всички трябва да знаем. Това е засега, Утре нещата може да са много различни. Много много различни.
