28/09/2025
На 28 септември 1928 г. светът се променя завинаги и то - напълно случайно. В онзи ден, в лабораторията си в лондонската болница „Сейнт Мери“, шотландският бактериолог Александър Флеминг открива пеницилина – първия в света широко използван антибиотик. Това събитие, започнало с една забравена петри-паничка, ще доведе до спасяването на стотици милиони човешки животи.
Флеминг бил известен със своята разпиляност. Според множество източници, когато се върнал от лятна ваканция, заварил работната си маса в пълен хаос. Една от отворените култури на стафилококи била случайно замърсена с мухъл. Но не това било най-странното – около мухъла нямало бактерии.
„Интересно“, помислил си Флеминг. И вместо да изхвърли чашката, я поставил под микроскопа. Така забелязал, че гъбичката Penicillium notatum (днес класифицирана като Penicillium chrysogenum) отделя вещество, което унищожава бактериалните колонии около себе си.
Откритието на Флеминг било гениално, но не и достатъчно, за да спаси животи. Самият той не успял да изолира пеницилина в чиста форма, а работата му останала незабелязана в продължение на почти десетилетие.
Чак през 1940 г. учените Хауърд Флори, Ърнст Чейн и техният екип от Оксфорд успяват да извлекат активното вещество, стабилизират го и започнат първите клинични опити. По време на Втората световна война, пеницилинът спасява хиляди ранени войници от инфекции, които дотогава били смъртна присъда. През 1945 г. Флеминг, Флори и Чейн споделят Нобеловата награда за физиология или медицина.
Любопитни факти, които не знаете за пеницилина:
Откритието било почти пренебрегнато – Флеминг публикува откритието си през 1929 г., но статията му била слабо цитирана в следващите години. За щастие, неговата слава се възражда в началото на 40-те.
Първата продукция на пеницилин била от… гнили пъпеши. Оказало се, че определен сорт гнила пъпешова кора произвежда повече активна субстанция. Затова именно оттам тръгва масовото извличане.
Първият пациент – провал, вторият – успех. Първият опит за лечение с пеницилин (през 1941 г.) завършва трагично – дозата не стигнала. Но вторият пациент бил излекуван успешно.
Без пеницилина нямаше да има съвременна хирургия – антибиотиците правят възможни сложните операции, трансплантациите, лечението на пневмония, туберкулоза, гонорея и др.
Търсенето било толкова голямо, че урината на пациентите се събирала. В началото всяка доза била изключително ценна. Лекарите събирали урината на лекувани пациенти, за да извлекат остатъчния пеницилин и го използват отново.
Флеминг сам признава, че не търсел антибиотик – просто наблюдавал внимателно. "Природата направи този мухъл. Аз само го открих", казва той години по-късно. Но именно тази смесица от любопитство, наблюдателност и научна честност ражда едно от най-големите постижения на 20-и век.
Днес, почти век след онзи случай в Лондон, човечеството се изправя пред нова заплаха — антибиотичната резистентност. Все повече бактерии стават устойчиви на пеницилин и неговите производни, което поставя под въпрос бъдещето на модерната медицина. Експерти предупреждават, че ако не се развиват нови медикаменти, може да се върнем в ерата преди Флеминг, когато дори дребна инфекция можеше да бъде смъртоносна.
Откритието на пеницилина е един от онези редки случаи, в които случайността среща подготвения ум. На 28 септември си струва да си припомним, че понякога светът се променя не с взрив, а с едно парче забравена чашка с мухъл. (в-к "Стандарт")
