30/03/2025
'"Тайни чертежи на съдбата: как самите ние градим живот, който не харесваме по-късно🤔
Странен модел: хората, които се оплакват от живота, обикновено не виждат ролята си в създаването му. Сякаш невидим кукловод дърпа конците, а те са само безпомощни кукли. Но истината е много по-неудобна.
Ние самите сме архитекти на собственото си нещастие. И на щастието също.
Ана е умна, красива, образована жена. И се оказва с едни и същи проблеми - избира мъже, които първо обещават златни планини, а после изчезват. "Нямам късмет"- казва тя, без да забелязва, че безспорно намира (в тълпата) точно тези, които потвърждават тайната ѝ вяра: "Аз винаги съм изоставена" .
Мозъкът не е неутрален записвач на реалността. Той има сложен филтър, който пропуска само това, което отговаря на дълбоките ни инсталации. Просто игнорираме останалото. Или го изкривява до неузнаваемост.
Системата на личностните отношения е невидима матрица, чрез която възприемаме света. Тя се формира през годините, започвайки от първите впечатления на дете. И действа като самоизпълняващо се пророчество.
Човек( уверен в своята без полезност) ще саботира успеха, без дори да го осъзнава. Тези, които дълбоко в себе си мислят, че не заслужават любов, ще намерят начин да разрушат една връзка. А убеденият в безсилието си ще създаде ситуации, в които отново ще се чувства като жертва.
Ние не привличаме просто определени събития - ние ги проектираме активно. Да взема конкретни хора. Вземаме решения, които водят до предвидими резултати. И тогава искрено се чудим: "Как се случи това? "
Ето го Васил, собственик на строителна фирма. Три пъти губи бизнес заради безскрупулни партньори. Анализирайки ситуациите, става ясно, че несъзнателно избира хора с определени черти - харизматични, упорити, с размазани етични граници. Защо така? Като дете баща му го вдъхновявал: „Бизнесът е джунгла, най-бързият оцелява. "Васил не вярваше, че е възможно нещата да се водят честно и едновременно с това да успеят. Затова той протягал ръка към тези, които били в представата му за "успешен бизнесмен" - и "изгарял " от време на време. Изборът му на партньори не беше случайност, а проява на дълбоко убеждение.
Невронните ни връзки не са просто абстракция. Това са истински физически структури, формирани от опита. Всяка мисъл, всяка емоция издълбава своята следа в мозъка. Колкото по-често мислим по определен начин, толкова по-дълбоки са намотките, по които се търкаля съзнанието ни.
Но нашата свобода е скрита и в тази жестока решителност. Осъзнаването е първата стъпка към освобождението. Когато видим моделите си, имаме шанс да ги променим.
Това не означава, че контролираме всичко, което се случва. Животът е по-сложен. Но ние определяме реакцията си към събитията. Моята собствена интерпретация. Изборите, които правим.
Вижте честно повтарящите се сценарии на живота ви. Какви ситуации се появяват отново и отново? На какви хора попадате постоянно? Как се чувствате по въпроса? Вашите най-дълбоки вярвания са скрити зад тези повторения.
Да признаеш ролята си в създаването на собствените си проблеми е болезнено. Много по-лесно е да обвиняваш обстоятелствата, другите хора, съдбата. Но само признанието отваря пътя към промяната.
Ние не сме жертви на живота. Ние сме негови колеги. И в това е нашата болка и нашата сила.
Животът не е това, което ни се случва. Това създаваме с всеки наш избор, с всяка мисъл, с всяко решение. И осъзнаването, че това не е тежък товар на отговорност, а ключът към затвора, в който сме се заключили.
Вземи този ключ. Отвори вратата. И започни да пишеш нова история - своя собствена.
С любов и разбиране
Надежда Димитрова "
