syEnergy

05/07/2025

Доста често ни питате : ,,'Какво става на констелация?

Това не е спектакъл.
Не е място за зяпане.
Не е духовна разходка за любопитни.
Не е "модерен ритуал".
Не е билет за чудо.

Семейните Констелации имат само три цели –
и всичко извън тях е шум. Или бягство. Или духовен туризъм.

🔸 Проявено – онова, което е било скрито.
🔸 Признато – онова, което е било отречено.
🔸 Прието – онова, което е било отхвърлено.

Аз ги наричам Трите П.
Защото без тях няма ред.
Няма лекуване.
Няма покой в душата.

❗ Но най-опасното е да отидеш на Констелация от любопитство.
Да си вадиш билетче за хорора на нечия съдба.
Да си ровиш носа в чужди травми.
Да надничаш в живота на другите, все едно си надвесен над кладенец – а в него отдолу ехтят болките на поколения.

Това не е кино.
Не е драматизация.
Не е място за събиране на истории.

Това е свещено пространство.

И когато го оскверниш с „искам да видя какво ще стане“,
полето те вижда.
И те среща.
Понякога – със съдбата, от която си бягал.

👣 Има хора, които идват на Констелации, все едно идват на автомивка.
Да си измият вината. Да си изплакнат съвестта.
Да кажат: "Ето, не съм аз. Те са виновни."

– Майката, която не обичала.
– Бащата, който отсъствал.
– Бабата, която проклела.
– Прадядото, който убил.

А ти къде си?

Констелацията не е алиби.
Не е алианс срещу рода.
Не е капсула за оправдание.

🔔 Истинската Констелация не е за да обвиниш рода,
а за да му върнеш каквото не е твое.
Да оставиш чуждите кръстове.
Да се наведеш и да кажеш:
„Това беше ваше. Аз ще го оставя при вас.“
И после да се изправиш…
… и да понесеш своето.

Тогава Констелацията лекува.
Когато си спрял да бягаш.
Когато спреш да се обясняваш.
Когато вече не искаш да прехвърляш тежестта, а я понесеш с достойнство.

🧭 Както казва Берт Хелингер:
„Всеки има достойнството и силата да носи собствената си вина.“

А ние какво правим?

Опитваме се да метнем раницата си в чуждия двор.
Да прехвърлим болката си върху мама, тати, прабаба и съдбата.
Да си облекчим душата, като натоварим чуждата.

Но това не работи.
Човекът не е домино.
Не можеш да бутнеш един спомен и да очакваш отговорите да се наредят като редичка.

⚖️ Констелацията работи само когато ти влезеш в своя ред.
Когато спреш да носиш чуждото.
И когато най-накрая приемеш Своето.
Своята вина.
Своята отговорност.
Своето място.

И когато го направиш –
нещо се подрежда.
Погледът омеква.
Жестовете се смиряват.
А вътре в теб настава тишина.

🌌 Но това може да се случи само ако и фасилитаторът е там, където трябва да бъде.

🔹 Безпристрастен.
🔹 Ясен.
🔹 В нулевата си точка.
🔹 Без да играе „спасител“.
🔹 Без да търси „добри“ и „лоши“.
🔹 Без да угажда на клиента, без да лепи хубави финали, само за да е „харесан“.

Истинският фасилитатор е най-малкият в системата, в която влиза.
Той не е над никого.
Не знае повече от полето.
Не издава присъди.

Той гледа. И показва.
Истината – такава, каквато е.
С цялата ѝ слава. С цялата ѝ болка.

Само тогава Полето се отваря.
Само тогава Констелацията може да лекува.

🛑 Констелацията не е вълшебство.
Не е „поръчка към Вселената“.
Не е духовно забавление.

Тя е възможност.
Да върнеш чуждото.
Да понесеш своето.
Да се изправиш пред рода – не с гняв, а със смирение.
Не с обвинение, а с Истина.

Констелацията е за онези, които са спрели да търсят виновни.
Които вече не искат „разрешение“, а Истина.
Които са готови да се срещнат със Сянката – и да я прегърнат.

Това е свят, в който не се влиза с обувки.
В който всичко се случва по Ред. По Зрялост. По Почит.

И само тогава…
може да се случи чудо.!"

С любов и разбиране
Надежда Димитрова

09/06/2025

,Синдромът на отличничката – перфектната програма за самоунищожение, под формата на добри обноски и златни медали.

Познавам я. Тази жена. Тя влиза в срещите ни с изрядна прическа, перфектно изговорени изречения и усмивка, която прикрива отчаяние. Не се оплаква. Тя не си го позволява. Защото „добрите момичета не хленчат“.

Тя е „момичето, което винаги се справя“. Тя е жената, която никой не вижда в истерия, в гняв, в слабост. Само че никой не я вижда и в щастие.

Как започва това? В детството, разбира се. В онези първи седем години, когато мозъкът на детето записва всичко като програма. Когато всяка усмивка на мама след шестица създава нова невронна връзка:
"Аха, щом съм добра – ме обичат."
Когато бащата мълчи, но поздравява само когато има грамота:
"Аха, стойността ми е в резултатите."
Когато за всяка сълза чува: „Стига си се лигавила.“
"Аха, чувствата са опасни. По-добре да не ги показвам."

И ето – оформя се невидим софтуер, който управлява живота ѝ.
Доброто момиче. Отличничката. Богинята на контрола. Мъченицата на съвършенството.

Как се проявява това в живота ѝ?
– В любовта? Избира мъже, на които трябва да доказва, че заслужава да бъде обичана. Партньори, които често са емоционално недостъпни, критични или просто… удобни, защото не я застрашават с истинска интимност. Защото ако те видят цялата, може да не те харесат. А това е непоносимо.
– В приятелства? Тя е тази, която винаги помага, винаги слуша, винаги е на разположение. Но не дай си Боже тя да има нужда… тогава се свива и си мълчи. Защото „не е добре да натоварваш другите“.
– В работата? О, там блести! До прегаряне. До срив. До сълзи в банята между срещите, скрити зад бърсане на „нещо в окото“.

Иронично е, нали? Светът я хвали, следващите ѝ се възхищават, социалните мрежи я обожават.
А тя се чувства като измамница. Защото знае, че това не е тя. Това е роля. Сценичен костюм, който тежи все повече.

Парадоксът е, че синдромът на отличничката често идва с вярата, че щом всичко се срути – тя ще е виновна. И затова е по-добре да не почива, да не се отпуска, да не казва "не", да не поиска помощ.
По-добре да е изморена, болна, опустошена… но успешна и одобрена.

Но на каква цена?
– Цена, платена с депресии, паник атаки, автоимунни заболявания.
– Цена, платена със самота, дори когато е сред хора.
– Цена, платена с отказ от автентичен живот.

В кабинета ми веднъж казах на една жена:
„Ако искаш истинска любов, ще трябва да пуснеш отличничката в пенсия.“
Тя замълча. Погледна ме през сълзи и прошепна:
„А кой съм аз, ако не съм тази?“

Ето това е въпросът.
Да оставиш ролята. Да се осмелиш да бъдеш човек, не проект.
Да кажеш "не" без вина.
Да се разплачеш, без да се извиниш.
Да бъдеш обичана не заради усилията си, а въпреки тях.

И ако тази история звучи като твоята – знай, че има изход. Но не през още усилия. А през освобождаване. През връщане към онази малка теб, която някога е повярвала, че за да бъде обичана, трябва да бъде идеална.
Нека я прегърнем. Нека ѝ кажем, че вече не ѝ се налага да се доказва.

Тя вече е достатъчна."

С любов и разбиране
Надежда Димитрова

30/03/2025

'"Тайни чертежи на съдбата: как самите ние градим живот, който не харесваме по-късно🤔

Странен модел: хората, които се оплакват от живота, обикновено не виждат ролята си в създаването му. Сякаш невидим кукловод дърпа конците, а те са само безпомощни кукли. Но истината е много по-неудобна.

Ние самите сме архитекти на собственото си нещастие. И на щастието също.

Ана е умна, красива, образована жена. И се оказва с едни и същи проблеми - избира мъже, които първо обещават златни планини, а после изчезват. "Нямам късмет"- казва тя, без да забелязва, че безспорно намира (в тълпата) точно тези, които потвърждават тайната ѝ вяра: "Аз винаги съм изоставена" .

Мозъкът не е неутрален записвач на реалността. Той има сложен филтър, който пропуска само това, което отговаря на дълбоките ни инсталации. Просто игнорираме останалото. Или го изкривява до неузнаваемост.

Системата на личностните отношения е невидима матрица, чрез която възприемаме света. Тя се формира през годините, започвайки от първите впечатления на дете. И действа като самоизпълняващо се пророчество.

Човек( уверен в своята без полезност) ще саботира успеха, без дори да го осъзнава. Тези, които дълбоко в себе си мислят, че не заслужават любов, ще намерят начин да разрушат една връзка. А убеденият в безсилието си ще създаде ситуации, в които отново ще се чувства като жертва.

Ние не привличаме просто определени събития - ние ги проектираме активно. Да взема конкретни хора. Вземаме решения, които водят до предвидими резултати. И тогава искрено се чудим: "Как се случи това? "

Ето го Васил, собственик на строителна фирма. Три пъти губи бизнес заради безскрупулни партньори. Анализирайки ситуациите, става ясно, че несъзнателно избира хора с определени черти - харизматични, упорити, с размазани етични граници. Защо така? Като дете баща му го вдъхновявал: „Бизнесът е джунгла, най-бързият оцелява. "Васил не вярваше, че е възможно нещата да се водят честно и едновременно с това да успеят. Затова той протягал ръка към тези, които били в представата му за "успешен бизнесмен" - и "изгарял " от време на време. Изборът му на партньори не беше случайност, а проява на дълбоко убеждение.

Невронните ни връзки не са просто абстракция. Това са истински физически структури, формирани от опита. Всяка мисъл, всяка емоция издълбава своята следа в мозъка. Колкото по-често мислим по определен начин, толкова по-дълбоки са намотките, по които се търкаля съзнанието ни.

Но нашата свобода е скрита и в тази жестока решителност. Осъзнаването е първата стъпка към освобождението. Когато видим моделите си, имаме шанс да ги променим.

Това не означава, че контролираме всичко, което се случва. Животът е по-сложен. Но ние определяме реакцията си към събитията. Моята собствена интерпретация. Изборите, които правим.

Вижте честно повтарящите се сценарии на живота ви. Какви ситуации се появяват отново и отново? На какви хора попадате постоянно? Как се чувствате по въпроса? Вашите най-дълбоки вярвания са скрити зад тези повторения.

Да признаеш ролята си в създаването на собствените си проблеми е болезнено. Много по-лесно е да обвиняваш обстоятелствата, другите хора, съдбата. Но само признанието отваря пътя към промяната.

Ние не сме жертви на живота. Ние сме негови колеги. И в това е нашата болка и нашата сила.

Животът не е това, което ни се случва. Това създаваме с всеки наш избор, с всяка мисъл, с всяко решение. И осъзнаването, че това не е тежък товар на отговорност, а ключът към затвора, в който сме се заключили.

Вземи този ключ. Отвори вратата. И започни да пишеш нова история - своя собствена.

С любов и разбиране
Надежда Димитрова "

06/12/2024

Честит празник на всички именици,рибари,търговци и банкери!❤️
В този хубав празничен ден ,бях гост на Дарик радио Пловдив в предаването
"Новото време " на Аида Марковска. Получи се много интересен разговор и ви споделям линка!Слушайте ни!💖💥💓

Състоянието, известно като "overthinking", изтощава всеки човек и не дава ясен поглед към живота и безкрайните възможности, които той предлага

04/12/2024

04/12/2024

Ето и поредната доза syEnergy с Родова приказка с Аида Марковска! Слушайте Daniela Tsolova на гости при Аида Марковска на 06.12 (петък) от 11ч по Дарик Радио Пловдив!

Има ли тънка червена линия, която ни показва, че е дошло времето да кажем: СТИГА! Повече така не може!? Слушайте в "Новото време" с Аида Марковска на 6 дек...

04/10/2024

Споделяме с вас и записа на нашия разговор с Родова приказка с Аида Марковска от днес в Дарик Радио Пловдив. Насладете се! 🌸

Търсите ли себе си? Вероятно ДА. Кога и защо се самозаблуждаваме? - слушайте в „Новото време“. Поредният сезон започва на 4 октомври от 11 ч.