13/07/2024
Напоследък все си мисля за Сърцето. За
човешкото Сърце. Колко може да приеме,
да прости, да забрави...?! Колко може да
понесе. И както морето докосва брега, така
и Любовта докосва Сърцето. Понякога
плахо, а понякога бурно. И нямам предвид
онази човешка любов... А Изначалната.
Първичната. Вечната. Онази от която
всичко Е тръгнало. Която Е началото и
краят. Онази Любов с която всеки Е роден.
Която Е всичко. Тя съдържа в себе си цели
вселени.... Космически и земни.... Тя
създава светове... Тя ражда Живот. И чака
единствено и само Сърцето да Я приеме,
приюти, обгрижи. Да И направи място. Само
ТО и ТЯ. Тогава се случват чудесата.
Тогава, когато осъзнаем, че всичко Е
взаимосвързано, че всяка твар на земята Е
важна, че Земята Е жива, и че всичко Е
създадено в баланс, хармония и Любов. И
само чрез Сърцето Е възможно това. И само
от нас зависи да допуснем, отворим и
открием Сърцата СИ за Любовта. Нима е
толкова сложно.... За да може човек
истински да живее, да гори, а не да тлее...
Да осветява, дарява и добрува не само за
него си, а за всички. Защото всички сме
Едно. И всяко действие или бездействие се
отразява на цялата вселена. Всяка
прашинка, всяко листо, всяка снежинка,
всяка мисъл... Променят всичко. И всичко
тръгва от Сърцето. В този живот като миг...
Или Вечност.... Нима имаме нужда от нещо
друго, освен от Любовта.... А ТЯ чака да и
дадем Път.... Към Сърцето. И да остане там
завинаги. Тя и ТО. ЗаЕдно ❤️ Прекрасни
Хора, благодаря Ви, че Ви има ❤️❤️❤️.
13.07.2024г.🌿 Елизабет 🌿
