17/10/2025
“За Приятелството” от Бирсел Сабриева 🦋🤍
Приятелството е връзка от друго тесто. Тази връзка е отвъд условностите и задълженията на роднинските връзки.
Приятелството е взаимоотношение, което умее да зачита условностите, но е отвъд тях,
защото основите му са построени от емоционална и духовна близост и синхрон.
Дори смело твърдя, че интензивността на емоционалната и духовната близост между приятелите надминава интензивността между влюбените.
С тази разлика, че между влюбените има периоди на върхове и спадове в степента на близост,
а в истинското приятелство близостта често се съхранява отвъд времето и пространството.
Причината за това е, че тази близост е пуснала корени в почвата на доверието.
Доверие, което е преодоляло изпитанията и трудностите на всеки поотделно.
Доверие, което, точно когато не търси доказателства за съществуването си,
пуска все по-здрави корени и води до това душата на вплетените в нишките на приятелството
да преживее полет на душите.
Приятелството извира от способността на човек да приема и да дава
заради устойчивостта на любовта и доверието.
Истинското приятелство наподобява здрава привързаност между майка и дете.
И бих казала, че тази привързаност се отличава от връзката майка–дете само по един признак.
В здравата привързаност между майка и дете, детето е зависимо от грижата и емоционалното състояние на майката.
В пределите на истинското приятелство приятелите не са подчинени един на друг — няма йерархия,
а отношенията са взаимодействие между равен и равен.
От една страна, както братята и сестрите се възприемат като свързани чрез родителите,
приятелите са свързани чрез „родителите“ — емоционалната и духовната близост.
И поради това в приятелството има дълбока връзка, която наподобява роднинската, но я надскача.
В роднинските взаимоотношения има условности и йерархия,
а в полето на истинското приятелство има безусловност, която се ръководи от принципите на любовта, доверието и предаността.
Ако един роднина ти каже, че си остарял или напълнял, има шанс да му се обидиш.
Но ако истинският ти приятел ти каже, че си напълнял или остарял —
това в никакъв случай няма да те обиди, защото в истинското приятелство истината има статут на признак за любов и грижа.
В истинското приятелство всяка дума, изречена от приятеля, отеква като знак за близост, грижа и безусловно доверие.
В пределите на истинското приятелство приятелите са защитени от Любовта, която е безусловна,
и поради това води до израстване на криле на свободата —
криле, вкоренени в доверието, издържало на ветровете на несигурността и бурите на различни неистини,
вмъкнали се в територията на приятелството чрез фактори като време, разстояние, различни препятствия, хора, лъжи, завист и несгоди.
Истинското приятелство можеш да разпознаеш по това, че може да са изминали дни или години без общуване между приятелите,
но това не накърнява доверието, не поставя под съмнение предаността.
Напротив — дори да има пропаст в честотата на срещите и общуването,
тази пропаст е като защитна камера, която поддържа и дори тества усещането за доверие.
И това доверие се проявява чрез преживяването на вдъхновение, утеха и упование при спомена за приятелството.
А срещата след дълго време между приятелите поражда усещане за полет на същността —
субективно преживяване, че приятелската връзка е незаменима и ненакърнима.
Защото в територията на приятелството приятелите отправят към себе си огледала,
чрез които човек вижда себе си едновременно като неповторим, но и обикновен;
като незаменим, но и смъртен.
И точно заради това свое отражение приятелите са склонни да се мотивират към спонтанност, искреност и дори прямота —
която води до това, люспа по люспа, да се отлюспват защитните слоеве на личността,
за да могат душите да се срещнат с всичките си прелести и недостатъци,
обляни от топлината на любовта и осветени от силата на осъзнаването —
на красотата и на крайъгълните камъчета и канари на предназначението да си човек:
отделен от другите, но обречен на свързаност, изплетена от куки на любовта, доверието и лоялността.
Ако имаш истински приятели — близо или далеч от теб — вдишай благодарност и издишай любов.
Ако истинските приятели не са сред живите,
поеми дълбоко земния си дъх и издишай приемане на своята тленност
като обещание за среща с покойните приятели
и като признание за безусловна свързаност отвъд времето и пространството.
