14/12/2025
ДЕКЕМВРИ - ИСТИНАТА
Декември не пита нищо.
Той само влиза.
Сяда срещу теб.
И мълчи.
И това мълчание боли повече
от всичко, което годината ти каза на глас.
Защото декември е моментът,
в който животът те спира
и накрая ти задава въпрос,
от който не можеш да избягаш:
„Кога беше последният път,
когато постави ръка върху гърдите си
и си призна- истината ми е тук?“
Не в думите.
Не в историите.
В тялото.
Там, където нищо не може да бъде скрито.
Декември е огледало без рамка -
огледало, което те кара да видиш
не кой си искал да бъдеш,
а кой си бил през цялата година.
Тихо.
Без грим.
Без изображения.
Без оправдания.
Само със себе си.
И там истината не е жестока.
Истината е мястото,
в което тялото спира да се свива.
Спира да замръзва.
Мястото, в което дишането се връща.
Мястото, в което спираш да носиш чужди животи
и се връщаш във своя.
Затова този месец
не е за решения.
Не е за планове.
Не е за обещания към бъдещето.
Това е месецът за равносметка.
За един-единствен въпрос:
„На кое място в мен животът иска да започне отново,
но аз не му позволявам?“
И още един, още по-труден:
„Коя част от мен крещи истината,
а аз я разпознавам като слабост?“
И тази истина винаги идва през тялото.
Като стягане в гърдите.
Възел в стомаха.
Напрежение в челюстта.
Умора,
която не е просто умора.
Като мълчание.
Като ступор.
Като оттегляне.
Истината е това, което тялото вече знае,
а умът все още се опитва да заглуши -
защото е страшно.
Страшно е да бъдеш себе си.
И декември е мигът,
в който двамата -
тялото и умът -
могат да се срещнат.
Без маски.
Без роли.
Без сцени.
Само ти
и онова, което е оставало неказано
твърде дълго.
Не пред другите -
а пред самия теб.
И не е нужно да обичаш истината.
Не е нужно да я приемеш веднага.
Не е нужно да си готов.
Истината няма изисквания към теб.
Само едно единствено:
да я чуеш
и да ѝ дадеш пространство
да се развие.
Поне веднъж тази година.
Истинно.
В себе си.
Защото истината не идва да те нарани.
Тя идва да отвори мястото,
в което животът ще се роди отново.
И ако докато четеш това
нещо в гърдите ти се размърдва -
не думите говорят.
Твоето собствено тяло казва:
„Време е.“
Ако четеш този текст,
не е за да се срещнеш с мен.
А за да се срещнеш с част от себе си,
която отдавна чака да бъде видяна.
Л/6
Любов- шесто движение
Нина Станчева
