https://superdoc.bg/lekar/maya-risteska, http://www.healee.com/bg/541924, https://drristeska.bg/

Доктор Мая Ристеска-Маркова,дм/Maya Risteska- Markova, MD, PhD, Plovdiv (2025)

21/11/2025

Щитовидната жлеза и червата: скритата двупосочна връзка, която определя здравето ни

В последните години медицината започва да разглежда човешкото тяло като единна екосистема, а не като отделни органи. Един от най-фасцинантните примери за това е тясната връзка между щитовидната жлеза и червата. Все повече изследвания показват, че тази „ос“ е ключова за хормоналното равновесие, имунитета, храносмилането и дори психичното здраве.

Но защо точно тези два органа – на пръв поглед толкова различни – са толкова свързани?

1. Червата: фабриката за активния щитовиден хормон

Малцина знаят, че над 20–30% от превръщането на Т4 (неактивния хормон) в Т3 (активния хормон) се случва в червата.
Това става чрез:
• чревните ензими,
• бактериите от микробиома,
• дейодиназите – ензими, които премахват йоден атом и правят хормона активен.

Следователно:

👉 ако имаме дисбиоза, възпаление или пропускливи черва, намалява производството на активния Т3.
👉 Това може да доведе до хипотироидни симптоми дори при нормални кръвни изследвания.

2. Микробиомът регулира усвояването на йод, селен и цинк

За нормална функция щитовидната жлеза се нуждае от:
• йод – за синтез на хормони
• селен – за превръщането на Т4 → Т3 и антиоксидантна защита
• цинк – за рецепторите на Т3
• желязо – за работата на тиропероксидазата

Здравият микробиом подпомага:

✔ усвояването на тези микроелементи
✔ синтеза на витамини (B12, фолат), нужни за хормоналния баланс
✔ правилната имунна реакция

При дисбиоза, възпаление или хронична диария/запек усвояването страда → възможен е функционален дефицит → дисбаланс в хормоните.

3. Червата влияят пряко на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза

Над 90% от случаите на хипотиреоидизъм в развитите страни се дължат на Хашимото.
Една от водещите хипотези е, че:

•повишената чревна пропускливост (leaky gut)
→ позволява на бактериални фрагменти и антигени да навлизат в кръвта
→ активира имунната система
→ води до кръстосана реактивност срещу тъканите на щитовидната жлеза.

Свързани фактори:
• глутен (при чувствителни хора) – структурно сходен с тиреоидни пептиди
• Klebsiella, Yersinia, Helicobacter pylori – асоциирани с автоимунитет
• свръхрастеж на Candida – усилва възпалението
• намалени пробиотични щамове (Lactobacillus, Bifidobacterium)

Клинични наблюдения често показват, че подобряване на чревното здраве води до намаляване на антителата.

4. Щитовидната жлеза влияе обратно върху червата

Връзката е двупосочна.

Как хормоните на щитовидната жлеза влияят върху храносмилателния тракт?
• Хипотиреоидизъм → забавен транзит
• хроничен запек
• бактериален свръхрастеж (SIBO)
• подуване и газове
• рефлукс поради забавена моторика
• Хипертиреоидизъм → ускорен транзит
• диария
• малабсорбция
• загуба на тегло
• дефицити на витамини и минерали

SIBO и щитовидната жлеза – честа комбинация

До 40–60% от хората с хипотиреоидизъм имат данни за SIBO.
Причина: забавената моторика позволява бактериално свръхрастеж.

5. Оста черва–имунитет–щитовидна жлеза и ролята на стреса

Стресът влияе и на двата органа чрез кортизола:
• потиска производството на щитовидни хормони
• нарушава баланса на микробиома
• увеличава пропускливостта на червата

Крайният резултат: умора, подуване, хормонален дисбаланс, имунни нарушения.

6. Как да подобрим едновременно червата и щитовидната жлеза

1) Баланс на микробиома
• ферментирали храни (ако се понасят)
• пробиотици: Lactobacillus, Bifidobacterium, Saccharomyces boulardii
• пребиотични фибри: инулин, резистентно нишесте
• избягване на ултрапреработени храни

2) Намаляване на възпалението и пропускливостта
• костен бульон / колаген
• глутамин
• омега-3
• куркумин
• елиминиране на храни, предизвикващи реактивност

3) Подкрепа на метаболизма на T4→T3
• селен (100–200 μg/ден)
• цинк
• магнезий
• витамин D
• B-комплекс

4) Оценка за SIBO при типични симптоми

Особено при хронично подуване + хипотиреоидизъм.

5) Управление на стреса
• медитация
• дихателни техники
• достатъчен сън
• умерено движение

Заключение: едно тяло – една ос

Щитовидната жлеза и червата са в постоянен диалог.
Всяко нарушение в единия орган неизбежно се отразява на другия.

Когато разберем и лекуваме чревната среда, често виждаме подобрение и в:
• енергията
• теглото
• хормоналния баланс
• имунитета
• настроението

Това е причината съвременната медицина да говори за „ос черва–щитовидна жлеза–мозък“, където няма отделни системи — има цялостен организъм.

19/11/2025

Храненето и женските полови хормони: фундаментална връзка, която определя цикъла, овулацията и фертилитета

Функцията на женската репродуктивна система е силно зависима от хранителния статус. Женските полови хормони — естроген, прогестерон и хормоните от оста хипоталамус–хипофиза–яйчници (ГнРХ, LH, FSH) — са изключително чувствителни към енергийния прием, състава на храната и баланса на основни витамини и минерали. Пълноценното хранене не е просто препоръка за общо здраве: то е ключов регулатор на менструалния цикъл, овулацията и фертилитета.

1. Как храненето регулира менструалния цикъл

Менструалният цикъл е фин хормонален механизъм, който реагира на енергийния баланс. Когато организмът усеща недостатък в енергийните ресурси (реален или „възприет“), той активира защитни механизми, които временно потискат репродуктивната функция, за да се съхранят жизненоважни процеси.

1.1. Хипоталамична аменорея – защитният механизъм на тялото

При нисък енергиен прием, прекомерен спорт, стрес, дефицит на мазнини или рязко отслабване се потиска пулсацията на GnRH от хипоталамуса. Това води до:
• ↓ FSH и LH
• ↓ естроген и прогестерон
• липса на овулация
• аменорея

Това състояние е добре документирано при „Female Athlete Triad“ и синдрома RED-S (Relative Energy Deficiency in Sport).

2. Основни макронутриенти с влияние върху хормоналната система

2.1. Мазнини – суровината за производство на хормони

Нужни са за синтеза на всички стероидни хормони, включително естроген и прогестерон.
Дефицитът на мазнини води до:
• нисък холестерол → намалена хормонална продукция
• нарушена овулация
• сухота на влагалището
• цикли без овулация (ановулаторни цикли)

Подкожната мастна тъкан сама по себе си е ендокринен орган, който произвежда естроген (чрез ароматаза).

Минимумът мазнини в менюто: 0.8–1.0 g/kg телесно тегло.

2.2. Белтъци – ключ за овулацията

Недостатъчният прием на протеин може да понижи нивата на IGF-1 и лептин — два хормона, които сигнализират на хипоталамуса, че тялото е „готово“ за овулация.
Дефицитът води до:
• нарушена GnRH пулсация
• по-нисък FSH
• проблеми с узряването на фоликулите

2.3. Въглехидрати – горивото на хормоналната ос

Крайно нисковъглехидратни режими, особено под 50–80 г/ден при физически активни жени, могат да доведат до:
• хипоталамична аменорея
• нисък лептин
• високи нива на кортизол
• липса на овулация

Лептинът е един от най-важните маркери за фертилитет и е чувствителен именно към въглехидратния прием.

3. Микронутриенти: малките молекули, от които зависят големи хормонални процеси

3.1. Желязо

Задължително за транспортиране на кислород и нормална функция на яйчниците.
Дефицит → умора, пропусната овулация, по-леки или липсващи цикли.

3.2. Витамин D

Регулира AMH, чувствителността на яйчниците към FSH и има роля в имплантацията.
Дефицит → нередовни цикли, риск от стерилитет, проблеми с лутеалната фаза.

3.3. Витамин B6, B12 и фолиева киселина

Необходими за:
• синтез на прогестерон
• нормален хомоцистеин
• подготовка за бременност

Дефицит → нисък прогестерон, PMS, ранни лутеални дефекти.

3.4. Цинк

Критичен за овулацията и функцията на яйчниковите фоликули.
Дефицит → удължени цикли, слаба овулация, намален прогестерон.

3.5. Магнезий

Регулира хормоналната ос и чувствителността към инсулин.
Дефицит → високи нива на стрес, нарушения на лутеалната фаза.

3.6. Омега-3 мастни киселини

Силно противовъзпалителни.
Дефицит → повишено системно възпаление → нарушаване на овулацията.

4. Кога настъпва аменорея, причинена от дефицити?

Най-често се наблюдава при:
• калориен дефицит > 15–20% от нуждите
• BMI < 19 (но може да се случи и при нормално тегло!)
• бърза загуба на > 5–10% тегло
• интензивни тренировки + нисковъглехидратно хранене
• ниски нива на лептин
• хронични дефицити на желязо, витамин D, B витамини

Аменореята в този контекст е функционална и потенциално обратима, но изисква:
• възстановяване на калорийния прием
• достатъчни мазнини
• връщане към нормално тегло
• корекция на дефицитите

5. Хранителни дефицити и проблеми със забременяването

5.1. Липса на овулация

Основна причина за инфертилитет.
Най-честите хранителни фактори:
• нисък лептин
• нисък протеин и желязо
• дефицит на витамин D
• нисък енергиен прием
• повишен кортизол при диети/стрес

5.2. Къса лутеална фаза

Свързана с нисък прогестерон.
Често причинена от:
• дефицит на B6
• нисък холестерол
• недостиг на мазнини

5.3. Хормонални дисбаланси

Нередовно хранене, инсулинова резистентност или много нисковъглехидратен режим могат да нарушат баланса между естроген и прогестерон, което засяга имплантацията и ранната бременност.

6. Научно обосновани препоръки за хранене за хормонално здраве

Ежедневни изисквания за жена в репродуктивна възраст:
• Калории: минимум 30–35 kcal/kg при умерена активност
• Мазнини: ≥ 30% от калориите
• Протеин: 1.2–1.6 g/kg
• Въглехидрати: минимум 150–200 g/ден
• Желязо: 18 mg
• Витамин D: при нужда суплементация до поддържане на 30–50 ng/mL
• Фолат: 400–800 mcg/ден
• Омега-3: 1–2 g/ден

Заключение: храненето е хормонална медицина

Женската хормонална система е изключително чувствителна към храненето. Пълноценното меню не е просто „балансирана диета“ — то е условие за нормална овулация, редовен цикъл и успешна бременност.

Най-важното:
➡️ Недостатъчният енергиен или нутриентен прием се възприема от тялото като заплаха и то „изключва“ репродуктивната функция.
➡️ Дефицитите на желязо, витамини D, B-комплекс, цинк, магнезий и омега-3 могат да блокират овулацията и да нарушат цикъла.
➡️ Повишеният стрес и нисковъглехидратни режими допълнително потискат хормоналната ос.

Хормоналното здраве започва от чинията — от качеството, количеството и разнообразието на храната.

18/11/2025

Витамините от група B и чревната микрофлора: двойна посока на влияние, която оформя здравето ни

Чревната микрофлора често се описва като “забравения орган” – с над 100 трилиона микроорганизми, които участват в метаболитни, имунни и невроендокринни процеси. Един от най-интересните ѝ аспекти е връзката с витамините от група B – широка група водоразтворими витамини, които са ключови за енергийния метаболизъм, нервната система и поддържането на здрава кожа и лигавици.

Това, което прави темата още по-завладяваща, е фактът, че голяма част от тези витамини не се набавя само от храната – те се синтезират и от самата микробиота, която от своя страна е зависима от витамините за собственото си оцеляване. Взаимовръзката е двупосочна, деликатна и силно значима за човешкото здраве.

Кои витамини от група B се произвеждат в червата?

Някои от най-важните видове коменсални бактерии – Bifidobacterium, Lactobacillus, Bacteroides, Clostridium – имат способността да синтезират витамини от група B, включително:
• B1 (тиамин)
• B2 (рибофлавин)
• B3 (ниацин)
• B5 (пантотенова киселина)
• B6 (пиридоксин)
• B7 (биотин)
• B9 (фолат)
• B12 (кобаламин)

Не всички от тези витамини се усвояват ефективно през дебелото черво, но синтезът им е критичен както за микроорганизмите, така и за човека.
Например, Bacteroides fragilis и Clostridium coccoides са основни продуценти на биотин и фолат, докато някои Propionibacterium произвеждат значими количества B12.

Как витамините от група B влияят върху микробиотата?

1. Регулират растежа на полезните бактерии

Много бактерии не могат да синтезират сами всички витамини, които са им необходими, и разчитат на средата.
Фолатът, биотинът и рибофлавинът например са структурни “тухлички” за бактериалния растеж. Когато човек приема диета, богата на витамини от група B, това може да:
• увеличи броя на Bifidobacterium и Lactobacillus
• стабилизира микробното разнообразие
• намали нивата на възпалителни бактерии

2. Влияят върху производството на късоверижни мастни киселини (SCFA)

Чрез подкрепяне на бактериалния метаболизъм витамините B повишават синтеза на бутират, ацетат и пропионат – SCFA, които:
• подхранват чревните клетки
• намаляват възпалението
• регулират имунния отговор
• подобряват производството на серотонин

3. Подсилват бариерната функция

Витамин B2 и B3 участват в метаболитните пътища, които поддържат плътните връзки между епителните клетки. Това намалява пропускливостта на червата (“leaky gut”) и предотвратява навлизането на токсини в кръвта.

Как микрофлората влияе върху витаминните нива в тялото?

1. Чрез собствен синтез

Част от фолата, биотина, ниацина и витамин B12 идват директно от микробиотата. При дисбиоза продукцията им спада.

2. Чрез метаболизъм и активиране на витамини

Бактериите могат да:
• конвертират фолат във форми, които тялото усвоява по-добре
• участват в метаболизма на B6 и B3
• разграждат витамин B12, ако има бактериален свръхрастеж (SIBO)

Интересното е, че при SIBO често има функционален дефицит на B12, въпреки нормален прием – тъй като бактериите го “консумират” първи.

B-витамини, микробиота и мозък: оста на комуникация

Червата и мозъкът си “говорят” постоянно чрез нервни, хормонални и имунни сигнали.
Тук витамините B играят централна роля:
• B6, B9 и B12 участват в синтеза на невротрансмитери (серотонин, допамин, GABA).
• Микробиотата, чрез синтезирани витамини B, може да повлияе на настроението, тревожността и стресовите реакции.
• Дефицитът на витамини B често се свързва с депресивни симптоми, а дисбиозата – с промяна на метаболизма им.

Какво нарушава синтеза на витамини от група B в червата?

Най-честите фактори включват:
• Антибиотична терапия
• Диета с ниско съдържание на фибри
• Висок прием на рафинирани захари
• Алкохол
• Хроничен стрес
• Хранителни непоносимости и възпаление

Антибиотиците например могат да намалят продукцията на B7 и B12 за седмици.

Как да подпомогнем синтеза и усвояването на витамини B чрез хранене?

1. Храни, богати на витамини от група B
• зелени листни зеленчуци (фолат)
• яйца (биотин, B12)
• месо и риба (B3, B6, B12)
• бобови (B1, B9)
• млечнокисели продукти (B2, B12)
• ядки и семена (B1, B7)

2. Храни, подкрепящи микробиотата
• пребиотични фибри (инулин, резистентно нишесте)
• ферментирали продукти – кисело мляко, кефир, комбуча
• богати на полифеноли храни (боровинки, зелени чай, какао)

3. Пробиотични щамове, които синтезират витамини B
• Lactobacillus plantarum – B2, B9
• Lactobacillus reuteri – B12
• Bifidobacterium adolescentis – фолат
• Propionibacterium freudenreichii – B12

Заключение

Връзката между витамините от група B и чревната микрофлора е един от най-фините примери за симбиоза между човека и неговите микроорганизми.
Това е взаимноизгодна система, при която:
• микробите произвеждат витамини
• витамините осигуряват оптимални условия за микробен растеж
• заедно поддържат имунитет, мозъчна функция, метаболизъм и чревна бариера

Грижата за микробиотата чрез фибри, ферментирали храни, подходящи пробиотици и достатъчен прием на витамини от група B е един от най-лесните и ефективни начини да поддържаме здрава микробиота – а с нея и цялото си тяло.

04/09/2025

Leaky gut“ – мит или реалност?

През последните години терминът „чревна пропускливост“ (или leaky gut) стана много популярен. Някои го смятат за мит, други – за основа на редица заболявания. Какво казва науката?

Какво представлява?
Чревната стена е изградена от клетки, свързани чрез „плътни връзки“. Те действат като „филтър“, пропускайки хранителни вещества и спирайки токсини и микроби.
Когато тези връзки отслабнат, бариерата става „по-пропусклива“. Това позволява на молекули, които обикновено не трябва да преминават, да попаднат в кръвообращението.

Научни доказателства:
• Установено е, че чревната пропускливост се увеличава при заболявания като IBD (болест на Крон, улцерозен колит), целиакия, синдром на раздразненото черво и някои автоимунни заболявания.
• Възпалителни молекули и фактори на околната среда (алкохол, някои лекарства, инфекции) също могат да увредят бариерата.
• Все още обаче няма категорични доказателства, че „leaky gut“ е самостоятелна диагноза – по-скоро е процес, който съпътства други състояния.

Как храната може да помогне?
• Фибри и пребиотици (плодове, зеленчуци, бобови) → хранят полезните бактерии.
• Пробиотици (кисело мляко, кефир) → подпомагат възстановяването на чревната флора.
• Омега-3 мастни киселини (мазна риба, орехи, ленено семе) → имат противовъзпалителен ефект.
• Избягване на излишен алкохол, преработени храни и изкуствени подсладители, които могат да увредят бариерата.

Извод:
„Leaky gut“ не е просто мит, но и не е официална диагноза. Това е реален феномен, който се свързва с различни заболявания. Поддържането на чревната бариера чрез хранене, пробиотици и балансиран начин на живот може да е ключ към по-добро здраве.

25/08/2025

Щастието започва в червата – ето как храната влияе на настроението ви!

Знаете ли, че чревната микробиота „разговаря“ с мозъка чрез оста черва–мозък?
• 90% от серотонина – хормонът на щастието – се синтезира в червата.
• Дисбалансът в полезните бактерии се свързва с тревожност, депресивни състояния и IBS.
• За да подкрепим микробиома си, помагат:
• Фибри (зеленчуци, плодове, бобови)
• Ферментирали храни (кисело мляко, кефир, кисело зеле)
• Омега-3 мастни киселини (мазна риба, ленено семе, орехи)

25/08/2025

Щастието започва в червата – ето как храната влияе на настроението ви!

Знаете ли, че чревната микробиота „разговаря“ с мозъка чрез оста черва–мозък?
• 90% от серотонина – хормонът на щастието – се синтезира в червата.
• Дисбалансът в полезните бактерии се свързва с тревожност, депресивни състояния и IBS.
• За да подкрепим микробиома си, помагат:
• Фибри (зеленчуци, плодове, бобови)
• Ферментирали храни (кисело мляко, кефир, кисело зеле)
• Омега-3 мастни киселини (мазна риба, ленено семе, орехи)

18/07/2025

Знаеш ли какво наистина съдържа купешкото растително мляко?

Поглеждаш етикета и си мислиш: „Овес, бадеми, вода… какво толкова?“
Но често откриваме дълъг списък с нежелани добавки, които не бихме сложили доброволно в тялото си:

- Сгъстители и стабилизатори – като карагенан, гума гуар, ксантан – свързани с чревни раздразнения и възможни възпалителни реакции
- Добавена захар или малтодекстрин – повишават кръвната захар и „хранят“ лошите бактерии в червата
- Сол, аромати, масла – често рафинирани и с небалансиран мастен профил (твърде много омега-6)
- Минимално съдържание на основната съставка – понякога само 2–3% бадем или овес

А домашното растително мляко?

- Само 2–3 съставки: вода + ядки/семена/овес + по избор: фурма, канела, ванилия
- Без добавена захар, без стабилизатори, без съмнения
- Истински хранителни вещества – фибри, витамини, минерали
- По-добро за червата, хормоните и цялото тяло
- По-малко отпадък – без кутии, без пластмаса
- По-икономично в дългосрочен план

Защо си струва?

Домашното мляко:
- Подкрепя здравето на червата
- Не натоварва хормоните
- Подходящо е за деца и хора с хранителни чувствителности
- Има истински вкус – без „химически“ послевкус
- Ти знаеш какво има вътре

Ако ползваш растително мляко всеки ден – помисли какво „пиеш“ всъщност.
Понякога здравословният избор се крие в най-простото.

Доктор Мая Ристеска-Маркова,дм/Maya Risteska- Markova, MD, PhD

21/11/2025

19/11/2025

18/11/2025

04/09/2025

25/08/2025

25/08/2025

18/07/2025

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category