Светлана Тончева - Психолог и Психотерапевт

24/03/2026

Спомням си, когато бях малка, попитах майка ми:
„Ти сега като си голяма, вътре в теб мислите ти на голяма ли сa, или си същата?“
Тя се засмя и каза:
„Ами същата съм си, каквато съм била и като малка.“

Всъщност вътре в себе си всички сме малки деца - това е ясно. Не знам дали е останал психолог, който да не го е писал или казвал.
И когато заговорим за мъжка и женска енергия - кой е по-силният, кой е по-слабият, дали мъжът трябва да се грижи за жената или жената за мъжа - започват едни очаквания и изисквания, почти като на деца.

А няма такава проста схема.
Можем да сме еднакво силни и еднакво слаби.
Просто в различни моменти.
Важно е обаче колко сме уязвими и доколко си позволяваме, в присъствието на партньора, да покажем тази уязвимост.
И в моментите, в които се чувстваме слаби по някаква причина, да се доверим на човека до себе си, че ще я посрещне по здрав начин.
Защото „силен“ и „слаб“ всъщност са много абстрактни понятия.
Да покажеш уязвимост е форма на сила, а не това да пазиш наранените си части.
И всичко това минава през доверието.
А как и дали се доверяваме идва от едно място, към което понякога е болезнено да се върнем, да го погледнем и да се опитаме да променим - макар и малко.
Детството.

08/03/2026

🌸Честит празник Жени! Предавам ви един цитат от любима моя книга на Клариса Пинкола Естес "Бягащата с вълци":

„Да бъдеш „дива“ не означава да загубиш контрол, а да притежаваш собствената си природа. Означава да имаш собствени граници, да имаш собствен глас, да бъдеш собственият си източник на сила.
Когато жената се завърне към своята интуиция, тя престава да бъде опитомена и започва да бъде истинска.“

Намерете себе си, и се живейте с цялата любов, която носите в сърцето си. После дайте и на любимите си хора! 🤍

04/03/2026

🧱 Стената, която ни пази, е същата, която ни затваря!

Наскоро разговарях с една дама, която след поредица от разочарования в опитите си да намери подкрепа, беше стигнала до крайно заключение и то беше категорично: „Човек трябва да се справя абсолютно сам. Всичко останало е загуба на време и пари.“
Този разговор ме накара да се замисля колко лесно и неусетно превръщаме горчивия си опит в стена, която уж ни пази, но всъщност драстично ограничава собствения ни свят.

Този механизъм е дълбоко вкоренен в нас още от детството. Като малки ние се учим и приемаме от най-близките ни – родители, учители, семейство – техните страхове и вярвания за свои собствени закони. И днес, в зрелия си живот, често правим същото: позволяваме на един лош опит или на една неуспешна среща да се превърне в универсална истина за всичко останало. По този начин ние сами затваряме очите си за нови пътища и решения, само защото някога някъде сме се почувствали подведени.

Предизвикателство е обаче да се осмелим да се доверим отново, за да проверим реалността тук и сега. Често пъти се убеждаваме, че „всички са еднакви“ или „нищо няма да се промени“, преди изобщо да сме дали шанс на новото преживяване. Само чрез взаимодействието с другите и чрез новия опит можем да разберем, че настоящето предлага възможности, които нашият предишен „горчив опит“ просто не е познавал.

Преди да се откажем, е важно да си позволим поне още една проверка на реалността – защото тя често се оказва много освобождаваща и преживелищна от ”затвора“ на старите ни страхове.

А вие усещали ли сте как миналият опит слага превръзка на очите ви за настоящето? Споделете в коментарите. 👇

24/02/2026

Доверие клиент-терапевт

Напоследък често мисля за това колко смелост се изисква, за да се довериш. Да допуснеш някого в своя вътрешен свят е малко като да дадеш ключовете от дома си на непознат.
Ако направим паралел към всичко около нас, което изисква да се доверим можем да кажем, че доверяваме здравето си на лекар, тайните си на приятел, сърцето си на любим и т.н.
Но при срещата с терапевт е различно. Там отиваме, за да бъдем чути и приети без осъждане.
Защо доверието понякога се пропуква? Чувам, че хората се страхуват. Страхуват се, че споделеното в кабинета може да се превърне в тема на разговор другаде. Дори споделят, че имат горчив опит с това, за съжаление. И аз разбирам този страх.
Истината е, че да бъдеш терапевт освен професия е и вътрешна преработка.
В нашата професия извървяваме дълъг път. Университетът ни дава ценните знания, картите и инструментите, с които да разбираме човешката душа. Но в терапевтичното обучение учим нещо много по-трудно: да смирим собственото си его.
Терапевтът е прекарал много часове в работа върху себе си, когато застане срещу вас, неговите нужди, неговото желание да бъде „интересен“ или забелязан, остават на заден план.
За да не се превръща вашата история в наш разговор. Когато личната работа липсва, егото търси храна навън – в историите на другите.
Етиката не е просто параграф в учебник. За мен тя е обещание, че всичко, което се случи в кабинета, остава там, защото разбирам колко е скъпо доверието ви.
Ако се колебаете дали да потърсите помощ, доверете се на усещането си за човека срещу вас. Питайте го за пътя му, за неговата лична терапия.
Имайте изисквания към нас, специалистите.
Защото вие не купувате час от времето ни – вие ни поверявате част от себе си.

15/02/2026

Наскоро, по време на поредния ми урок по пеене, стигнах до осъзнаване, което ме провокира да напиша тази статия, от позицията на психолог.
Най-чистият и силен звук не идва от гърлото, а от едно много по-дълбоко и интимно място, а именно от диафрагмата и центъра на нашето тяло. Моят учител сподели нещо любопитно: че по време на с**с ние използваме диафрагмата си така, както го правят професионалните певци. Правим го автоматично, без да се замисляме, просто защото в тези моменти сме изключително спокойни, освободени от задръжки и напълно присъстващи в телата си.
Тази връзка между творчеството, пеенето и с**суалната енергия не е случайна. Тя е ключът към това как се заявяваме пред света.
Когато искаме да изкараме максимална сила на гласа си, ние трябва да изтласкаме въздуха от онова място, където живеят нашите първични инстинкти и желания. Ако гласът ни спира само в гърлото, той остава слаб, плах и лесно може да бъде „приглушен“. Но когато позволим на звука да премине през цялото ни същество, той става плътен и невъзможен за игнориране.
Проблемът е, че в ежедневието си често сме „стегнати“ – в преносен и буквален смисъл. Страхът да не кажем нещо грешно, срамът да не бъдем твърде шумни или нуждата да се съобразим с околните, блокират този естествен поток на въздух и енергия. Ние буквално „стискаме“ диафрагмата си, а с нея и правото си да кажем какво искаме.
Да заявиш себе си не означава просто да говориш силно, а да говориш от центъра на своята истина. Това е умението да заемеш пространство с присъствието си, точно както певецът изпълва залата с един-единствен тон, без да се напъва, а просто като се отпуска в собствената си сила.

В терапията често виждам как хората се борят да намерят думите, за да поставят граници или да поискат това, което заслужават. Истината е, че отговорът се крие в тялото, но не само като физическа структура, а като място, в което живеят нашите усещания, съзнание и натрупани ограничения. Когато се научим да дишаме дълбоко и да отпускаме онези вътрешни мускули, които държим под напрежение, ние всъщност освобождаваме психическите блокажи, които ни спират. Гласът ни се променя, защото вече не преминавя през филтъра на страха. Той става инструмент на нашата воля. Да бъдеш чут е да си разрешиш да бъдеш свободен в собствената си кожа – толкова свободен, колкото си в най-интимните си моменти. Защото истинското себезаявяване е акт на творчество.
Кога за последно почувства, че гласът ти идва наистина отвътре?

Ако искате да бъдете чути ще оставя линк в коментар за записване на час

08/02/2026

Благодаря ви от сърце, че бяхте част от “ Любов без клишета” 🤍

Прекрасна вечер, в която си говорихме за любовта без роли и очаквания, а за нуждата от близост, за смелостта да назоваваме чувствата си.
За това какво е сигурна връзка, с другия и със себе си!

Ако имате идеи или теми, по които бихте искали да се съберем отново, ще се радвам да ги споделите в коментар или лично съобщение!

20/01/2026

💞Ако сте двойка, която се обича, но все по-често се наранява – прочетете това.

Много двойки идват в терапията не защото няма любов,
а защото вече не знаят как да бъдат заедно, без да се нараняват.

Той се затваря, когато не знае какво да направи за да не е критикуван.
Тя настоява, защото се чуваства изоставена и сама във всичко.
И двамата преживяват неразбиране, умора и самота с другия, дори когато са заедно.

Често зад конфликтите стои страх:
• че вече не сме важни
• че няма да ни изберат
• че сме недостатъчни
• че сме се провалили

В терапията за двойки работим върху това какво се случва помежду ви, когато се наранявате, a не върху това кой е прав.
Дали можете да намерите нов начин да се чувате и да бъдете в контакт.

Работя с двойки, които:
– са в дългогодишна връзка или брак
– преживяват дистанция, чести конфликти или емоционално отдалечаване
– искат да разберат дали и как могат да продължат заедно

Терапията за двойки не е последен опит преди раздяла.
Понякога е първото място, в което и двамата могат да бъдат чути.

📩 Ако разпознавате себе си в това, можете да ми пишете лично
или да се обадите на 0884 607 551, за да обсъдим дали този процес е подходящ за вас.

07/01/2026

„Любовта трае три години“ казва ни френския писател Фредерик Бегбеде. Аз ви питам : „Трае ли? Търпи ли? Обича ли все още?“

„В началото не беше такава!“
Тогава той знаеше кога тя се смее истински, някак отгатваше и какво иска. Знаеше как да я прегърне така, че светът да „ спре“ за миг. А сега? Сега знае как да не я ядосва, или поне си мисли, че знае. И това знание сякаш е с по-голяма тежест от всичко, което знае за нея и тяхната връзка.

Тя му казва, че е студен. Не е съгласен с това. Просто се е научил да се прибере навътре към себе си, когато не знае какво да направи. Мълчанието му е броня, а не оръжие с което да я наранява.
Тя не вярва на това.
Тя го гледа и се чуди, къде изчезна мъжът, който я търсеше с очи? Който знаеше как да прегърне така, че светът да „спре“ за миг. Който питаше, настояваше, който не се отказваше? Сега? Сега сякаш ако не настоява, ако не вика, ще изчезне за него и светът му.
Той усеща натиска и се затваря още повече. Тя усеща дистанцията и натиска още повече. И двамата се страхуват от едно и също — че вече не са важни. А истината е, че и двамата искат едно — да са сигурни, че другият е там. Че няма да си тръгне. Че болката им има значение.
Любовта не винаги си тръгва след три години. Може да стои още три – с надежда „ Той/Тя още ме обича“. Може да стои и още три - с убеждението „ При всички е така, нормално е“. Може да стои много пъти по три. А може и да е друго.
Да намерим нов начин да кажем „ Страх ме е да не те загубя. И още съм тук“.

Покана за участие в терапевтичен процес за двойки (EFT)
Потърсете ме на: 0884607551

07/01/2026

Благодаря на колегата за тези думи. Ние, като терапевти, също минаваме през своята лична терапия, където се сблъскваме със същите моменти, както и нашите клиенти. Именно това е причината да познаваме отблизо онова, за което тя пише – личният ни опит. Теорията е важна, но преживяването има водеща роля за един успешен терапевтичен процес ❤️

Добро утро в 7мия ден от годината със 7 от най-честите грешки, които правим, когато ходим при психолог или психотерапевт:

1. Очакваме терапевтът да ни „оправи“.
Много хора идват с надеждата някой отвън да им каже какво да правят или да махне болката. Терапията не е ремонт, а съвместна работа. Ако откажеш личната си отговорност, процесът се забавя, зацикля или просто не работи.

2. Говорим интелигентно, вместо истински.
Анализираме, обясняваме, философстваме. Звучим разумно, но сме далеч от преживяването. Това е защитен механизъм. Терапията не се случва в добре подредените мисли, а в контакта с това, което наистина се случва вътре.

3. Премълчаваме „неудобното“.
Не казваме какво ни е срам, какво ни ядосва, какво ни кара да се чувстваме дребни или зли. А точно там е материалът за работа. Когато пазиш тайни от терапията, пазиш проблема жив.

4. Искаме бърз резултат.
Очакваме след няколко срещи да сме „по-добре“. Психиката няма бутон за ускоряване. Натискът за резултат често води до разочарование и преждевременно отказване, точно когато процесът започва да става дълбок.

5. Опитваме се да бъдем „добри клиенти“.
Стараем се да не ядосаме терапевта, да сме кооперативни, да не противоречим. Това повтаря стари модели на адаптация. Терапията не е място за угодничене, а за истина, включително конфликтна.

6. Работим само в сесиите, но не и между тях.
Осъзнаванията без прилагане остават интелектуални. Промяната идва от малките избори в реалния живот. Ако терапията не се пренася навън, тя остава просто разговор, не трансформация.

7. Прекъсваме процеса, когато стане трудно.
Много хора си тръгват точно когато започнат да докосват същината. Болката, съпротивата, объркването са знак, че нещо важно се движи. Да си тръгнеш тогава е форма на бягство, не на грижа за себе си.

В обобщение:
Терапията не работи, когато я използваме, за да се защитим от себе си. Тя работи, когато сме готови да се срещнем със себе си като все едно сме току-що станали от леглото - без грим и прическа, такива, каквито сме!

03/01/2026

💕Покана за участие в терапевтичен процес за двойки (EFT)
Всеки от нас, който е бил във връзка, в даден момент си е задавал въпросите:
„Струва ли си? Какво пожертвах? Искам ли още от това? Обича ли ме както преди? Какво се промени?“
Често тези въпроси водят до решение – понякога осъзнато и споделено, а друг път наложено от партньора. Още по-тъжно е, колко много двойки живеят неудовлетворени от връзката си, но вярвайки, че така е нормално след години съжителстване.
💡Въртите ли се в едни и същи трудни разговори, чувствате ли се отдалечени един от друг или имате нужда да бъдете чути?
Вярвам, че има много двойки, които ако имаха възможност, биха дали още един шанс на връзката си.

📌Затова каня три двойки да се включат в ограничен във времето терапевтичен процес по метода Emotionally Focused Therapy (EFT), като част от моята клинична практика и професионално развитие.
Методът Emotionally Focused Therapy (EFT) е подход, насочен към възстановяване на емоционалната близост, сигурността и връзката между партньорите.
Ако сте готови да отделите време, внимание и ангажимент към себе си и връзката си, нека се чуем за предварителен разговор и уточняване на условията.
Срещите ни ще са в рамките на 8–10 сесии, под професионална супервизия.
При интерес – моля, пишете ми за да уговорим кратък предварителен разговор

10/12/2025

Искам да споделя с вас една чудесна детска книжка, създадена от един прекрасен лекар Д-р Гергана Светославова Детски очен лекар - грижа за детското зрение – офталмолог, която е вложила много любов и професионализъм в нея.
Това е книга, която помага на децата, на които им предстои или вече носят очила също и очила с лепенка, да приемат своята диагноза и терапия с повече лекота, увереност и разбиране.
Но смисълът й не е само този. Тя дава отговори и на онези любопитни „Защо?“, които неизбежно идват от връстниците им.
Тази книжка ще помогне да изградят помежду си приемане, емпатия и позитивен пример още от малки.
Като психолог, знам колко важни са ранните послания за различността. А като човек, който от 8-годишен живее с подобна диагноза, мога да кажа, че такава подкрепа би ми била безценна тогава. Това е ресурс, който може да помогне на всяко дете да се почувства по-смело, по-разбрано и по-прието.
За мен тази книга е повече от история.
Една стъпка към това децата ни да растат уверени, знаещи и заобиколени от разбиране.
Препоръчвам я с две ръце — като специалист и като човек, който много добре познава този път отвътре.

23/11/2025

По пътя на психотерапията минавам през различни и богати, всяко по своему, обучения. Щастлива съм, че днес в денят на психотерапията преминах през обучение по емоционално фокусирана терапия за двойки, което ще остане в сърцето ми.
Благодарна съм на Център за Емоционално фокусирана терапия - България, че ги има и предават нататък❤️