Проф. д-р Севджихан Еюбова, психолог

28/04/2026

Невидимият риск

Днес имах възможност да представя тема на MUVATHON High Tech MUVE Conference във Варна, насочена към един критичен, но често пренебрегван фактор в интервенциите при аутизъм -
състоянието на родителите, включително психичното и ежедневното натоварване, което те носят.

Докато продължаваме да разработваме все по-сложни и прецизни интервенции, данните показват, че:

- родителският стрес може да достигне изключително високи нива
- ефективността на интервенцията зависи от състоянието на грижещия се
- резултатите са пряко свързани със способността на родителя да поддържа процеса

Форумът беше важен повод да се отправи послание не само към експертите, но и към бъдещите лекари и специалисти -
да разпознават ролята на родителите и да бъдат внимателни с натоварването, което самите интервенции създават.

Понякога добрите намерения водят до прекомерни изисквания.
Устойчивият напредък обаче не означава повече натиск,
а повече подкрепа.

Благодарна съм за партньорството между Медицински университет – Варна и Шуменски университет.

28/04/2026

Защо е важно да осигурим на детето от раждането до третата година вдъхновяващо пространство за развитие? Научи от Академия за родители.

27/04/2026

Има хора, които посягат без да се замислят – късат, чупят, настъпват. Не са непременно зли, но липсата на грижа се усеща тихо и ясно, като отсъствие, което не може да бъде скрито.
Лесно е да се пресегнеш и да счупиш клон, без да се замислиш, че той е растял с години, преживял е ветрове, студ и суша, че някой го е пазил и е чакал да се разлисти. Лесно е да вземеш нещо, което не си създал – да го използваш, да го снимаш, да го покажеш, а после да го изхвърлиш, сякаш никога не е имало значение. Без връзка. Без памет. Без благодарност.
Също толкова лесно е да стъпчеш цветя, които не си поливал – цветя, за които не си ставал по-рано, на които не си отделил време, внимание и грижа. В тази лекота живеят хората без граници – в света на бързото вземане и лесното разрушаване. Те трудно разпознават усилието и нямат усет за тишината, в която нещо расте. Не разбират, че зад всяко „красиво“ стои нечий труд, нечия обич, нечие търпение.
И когато срещнат човек, който създава, често посягат. В това няма непременно намерение да наранят, а по-скоро липса на умение да бъдат част от нещо, без да го нарушат. Създаването изисква присъствие, докато разрушаването се случва по инерция.
Именно тук се появява нуждата от граници - като форма на разбиране. Границите не са студени – те са топли отвътре, защото пазят смисъла на онова, което е създадено с внимание. Да кажеш „не“ не е грубост, както и да спреш нечие посегателство не е агресия. Това е грижа – към себе си, към създаденото, към онова в теб, което отказва повече да бъде настъпвано.
Има хора, които ще продължат да чупят, и такива, които ще се учат да се грижат. Но ти не си длъжен да бъдеш мястото, в което някой се учи чрез разрушение. Пази своето – дърветата, цветята и тишината, в която растеш. И онова в теб, което вече знае, че границите не разделят, а създават равновесие.

- "Дневникът на психолога"

27/04/2026

25/04/2026

"Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с Любов."
Елиф Шафак

23/04/2026

❤️"КЪДЕ си, мой най-хубав ден?"- Блага Димитрова
📖 23 април - Световен ден на книгата и авторското право

22/04/2026

В рамките на Втората международна научно-практическа конференция „Детската градина и уменията на 21 век“ преживяхме KID-ART LAB! Беше вълнуващо.
Пълна зала с хора, които слушат, питат, търсят –
с любопитство и уважение към начина, по който децата се изразяват и разбират света. 🎨😍😊
Снимки: Кирил Кирилов, ЦКР

20/04/2026

💜 Любовта не е дестинация според прогнозата за времето, а споделен път.

15/04/2026

Има една тишина, в която зрелостта проговаря без думи.
Тя не се нуждае да бъде по-силна,
по-видима или по-доказваща се.

Човек, който е открил покоя в себе си, не руши - той гради.
Онзи, който е срещнал сянката си и я е приел,
не се страхува от светлината в другия.

Завистта, иронията, подигравката -
те никога не са били обективност.
Те са пукнатини в погледа, през които наднича страхът.

Светлината не се мери с шум.
Това, че някой говори силно,
не значи, че казва нещо съществено.

И когато присъствието ти бъде посрещнато с мрак,
не се съмнявай в светлината си.
Мракът не отразява теб,
а онова, което не е било осветено в другия.

Бъди тихата сила.
Тази, която не се бори за превъзходство,
а просто е.

Дневникът на психолога
Проф. д-р Севджихан Еюбова, психолог