12/11/2025
Споделяме ви разказа на Иван, вече гимназист, по темата. А в линка в първия коментар има още какво да прочетете за детския бърнаут.👇
„В 7 клас изведнъж ученето стана най-важното нещо в живота ми. Преди това също си учех, но не се стараех особено много в училище. По-скоро се занимавах с други, по-приятни неща като рисуване на комикси, играене на видеоигри, тренировки по футбол и по фехтовка. В 6 клас имах дори тройки и четворки в бележника, изведнъж в 7-и не биваше да изкарвам по-малко от 6, особено по български и по математика. Не знаех в коя гимназия искам да уча, затова родителите ми избраха вместо мен – в Немската. За майка ми беше много важно да имам най-добрите оценки на изпитите, накупи ми сборници по математика и по български и ме караше да решавам допълнително тестове и задачи. И изведнъж от радост и шапка на тояга животът ми стана ад.
Записаха ме на курсове по двата предмета и на уроци по математика, защото с нея бях по-зле. Ходех два пъти седмично. Но ученето ми не спираше само до уроците. Вкъщи продължавах да решавам допълнително задачи от сборниците. В училище не си спомням да са ме натискали да уча, но там започнах да изкарвам по-високи оценки. По-скоро най-големият натиск беше от майка ми. Учех постоянно и едва ли не насила.
Нашите ме спряха от футбола и фехтовката, оставиха ми да играя на плейстейшъна само един час седмично. Лаптопа си можех да ползвам, само за да уча. Свободно време нямах. През това време училището ми беше най-любимата част от деня, защото бях далеч от непрекъснатото учене вкъщи и се виждах с приятелите си.
Мисля, че в 7 клас намразих ученето завинаги. Спомням си, че само чаках нашите да излязат, и си включвах плейстейшъна. Хем се чувствах виновен, че не уча, хем мислех, че заслужавам малко удоволствие. Подскачаше ми сърцето всеки път, когато някой минаваше по стълбите – мислех, че нашите се прибират и ще ме хванат.
Исках всичко да свърши. По някое време ми стана все едно какви оценки ще изкарам, дали ще успея да вляза в Немската и дали няма да разочаровам родителите си. Просто исках да свърши, да мине. Е, влязох в Немската, не разочаровах родителите си.“
