
10/01/2025
Онзи ден карах ски, едвам станах в 6 часа сутринта. Съпротивлявах се известно време на студа, на тъмнината вън, но станах.
В 6:50 бях в колата, екипирана и катерех планината нагоре, за да избегна опашки, задръстваия и най-вече, за да съм първа на "вафлите". (Машините, които обработват снега вечер, оставят тънки следи по снега и е най-големият кеф да караш по тях преди да се заличат. Такава писта хващат само първите скиори, после малко по малко става на бабуни, буци, лед...
При първото ми спускане се усещах като дърво, едвам завивах, като дърводелски метър. Второто беше малко по-добре. На 3тото - майко, мила! Летях и изпитвах наслада. Огромна! И някой би ми завидял - "Ей, гледай я как кара". Или, "Бре, кара през седмицата." (Всички си завиждаме, по малко или по много, ряко или често, но това, което не виждаме е цената, която човекът е избрал да "плати" за това или онова постижение, имане и прочее.) Но за ските, само аз знам (все едно съм Божинката), колко усилия съм положила, за да дойде това удоволствие, колко пъти съм ставала в тъмни зори, в студа, пътувала съм с градския транспорт в ученическите си години, за да стигна до Витоша (тогава ставах в 5ч и не питайте как се носят тежките ски обувки, ски и щеки по заснежените ледени улици и колко е удобно да се качваш и слизаш с целия тоя наръч в и от автобуса...). Карала съм на дъжд, вятър, снеговалеж, мъгла, на -25С, с гадна екипикровка, със стари ски, падала съм. Много съм падала. Докато си начинаещ се пада много, особено, като се учиш сам. Абе изобщо, като се замисля, голяма одисея е било покоряването на това хоби. А, удоволствието от него не идва веднага, идва след години! Поне при мене беше така. Когато си поовладял горе-долу техниката и не си на пистата в режим "бедстване и оцеляване". И колкото по-умел ставаш, толкова по-голям е кефа! А, кефа е неописуем! Ако не сте карали, или сте начинаещ/а, трудно ще е да си представите усещането, но аз дори докато го описвам, го усещам в тялото си. В тези моменти на сливане със ските, снега, природата, и най-вече с мен самата, винаги се чувствам безкрайно благодарна. Извънземно благодарна!
И си казах - "струваше си" и ранното ставане, и дискомфорта, и студа, и недоспиването, за да го усетя отново това усещане, това единение с планината, гората, мириса на зимния въздух. А, времето и пистите бяха >И Д Е А Л Н И