13/12/2025
Деградация на мозъка
Всеки ден все повече хора се оплакват, че #умът им отслабва, вниманието им се разпилява, мисълта не може да се събере, паметта се размива, а четенето на дълги текстове или книги става почти невъзможно. Искат нещо, което да им подобри мозъчната дейност и паметта. И странното е, че проблемът е по-характерен не за възрастните хора, а за хора на млада възраст. Почти никой не се интересува защо се случва това и автоматично го приписват на стрес, умора, лоша екология или възраст, макар че това изобщо не е истинската причина. Има хора над седемдесет и повече, които нямат никакви проблеми нито с паметта, нито с концентрацията. Къде тогава е причината?
Причината е в постоянната, денонощна свързаност с #информация. Денят, в който решихме да бъдем непрекъснато на линия, беше денят, в който мозъчната деградация започна да се настанява в нас. Няма значение дали е било заради работа, скука или страх да не сме аутсайдери.
Още преди 2010-та беше ясно, че интернет потребителят чете не повече от една пета от текста на страница и избягва големите абзаци. Изследванията показаха, че човекът онлайн не чете, а сканира като робот, грабва отделни части, прескача, а информацията я оценява през въпроса може ли да се сподели. Не за истински задълбочен и интелигентен разговор, а за да предизвика бърза емоция.
Установи се, че страниците се гледат по модел, подобен на латинската буква F. Първо няколко реда от началото, после скок към средата, където вече се чете само частично, после преглед на края, за да се види какво се е случило.
Затова онлайн работи най-добре обърнатата пирамида, кратки абзаци, ключови думи, по една мисъл на абзац. Ако текстът надолу продължава, повечето хора отпадат.
#Интернет е наркотик. Нещо, без което живееш прекрасно, докато не го опиташ. После зависимостта е доживотна.
Хора от всякакви професии се оплакват от спад в способността да възприемат информация. В академичните среди това се усеща още повече. Казват, че и без това ниските умения за четене падат всяка година.
Повечето хора изпитват огромни затруднения да четат дълги текстове, а книги изобщо не докосват. Дори блогове от три или четири абзаца вече изглеждат досадни. Популярното изречение: "Прекалено много текст, не успях да прочета!", става все по-разпространено.
Порочният кръг се затваря. Ако пишеш дълго, никой не чете. Ако съкращаваш, умът се свива още повече. Резултатът е масово оглупяване.
Дори хора с добри преди читателски умения казват, че след ден в интернет не могат да започнат и най-интересната книга, защото дори първата страница се усеща като мъчение. Четенето не върви, защото умът не може да спре да сканира текста, а сложният синтаксис вече не се усвоява. Едно изречение се чете по няколко пъти. Мнозина признават, че се чувстват отвратени от себе си.
Постоянната свързаност разрушава способността да се връщаме към вече разбрана информация, да анализираме, да си представяме. Хората влизат в интернет основно за съмнителни развлечения или информация с отрицателна културна стойност.
Мнозина, особено младите, са толкова зависими от устройствата си, че мисълта за ден без мрежа им носи тревога и почти физическа абстиненция. Ако се съмняваш, изключи устройството си напълно за два или три дни и опитай да живееш така.
Нараства убеждението, че способността да се възприемат сложни текстове скоро ще стане привилегия на малцина. Умберто Еко намекваше за това в Името на розата, допускайки в библиотеката само хора, които могат да понесат тежестта на знанието. Останалите ще четат само табели и интернет.
Нито хапчета, нито добавки, нито диети, нито терапии могат да спрат деградацията на ума. Спира я само прекъсването на информационния поток от боклук и ежедневното зареждане с полезна, истинска информация. Това е трудно, а за мнозина невъзможно. За мнозина влакът вече е заминал.
И кратко обобщение.
Джаджите, които ни държат постоянно свързани, правят #мозъка ленив, замъглен и неспособен да анализира, макар да ни внушават, че ни правят модерни и информирани.
В мозъка влиза поток от информационен боклук, който го превръща в инструмент, способен само за най-прости задачи. Речта се свежда до все по-ограничен лексикон, вниманието се губи, #паметта отслабва.
Мобилната връзка трябва да се използва само при истинска необходимост, по работа, а през останалото време устройството трябва да мълчи.
Хората около теб няма да те разберат, ще казват, че не си добре, но това няма значение. Това е защита от информационна атака.
И трябва да се учим отново да четем #книги, истински книги. Отначало по половин страница, после една, постепенно повече. Организмът ще се съпротивлява, но това е единственият път обратно към себе си.
~ не намерих името на автора, но съм напълно съгласна с написаното
препубликувано от ФБ