Svetoslav Savov, PhD - clinical psychologist, psychoanalyst

20/04/2024

Отиде си още едно светило в света на психодинамичната терапия – д-р Хабиб Даванлу. В продължение на повече от шест десетилетия той оформя пейзажа на краткосрочната динамична психотерапия чрез прилагане на иновативна употреба на видео технологии и технически подход, който улеснява относително бързия достъп до конфликтни и травматични афективни динамики при пациенти с различни нива на съпротива и уязвимост.

International Institute for the Teaching and Research of Habib Davanloo's Intensive Short-Term Dynamic Psychotherapy (IS-TDP)

09/04/2024

Публична лекция на тема „Горещи чувства: Сексуализиран пренос и контрапренос“ с водещ Дженифър Дейвидс, Великобритания (10/05/2024)

Конференции, семинари, лекции Начална Нашите събития Публична лекция на тема „Горещи чувства: Сексуализиран пренос и контрапренос“ с водещ Дженифър Дейвидс, Вели...

03/03/2024

Психодинамичните терапии са подкрепени от силни и нарастващи доказателства.

Изчерпателният преглед на Lilliengren (2023) обхваща почти 300 рандомизирани контролирани проучвания на психодинамична терапия в период от 55 години, и разкрива нарастване на изследователската дейност, което противоречи на твърденията за липса на контролирани изследвания. Разбира се, все още има пропуски и ограничения в доказателствената база, като преобладават проучвания на възрастни популации и често се поставя фокус върху определени диагностични категории като разстройства на настроението. Необходими са още проучвания, сравняващи краткосрочни и дългосрочни динамични терапии, както и традиционната терапевтична рамка с интервенции в онлайн среда.

Въпреки някои проучвания, които не показват значима разлика между между динамичните и когнитивните терапии, наблюдават се случаи, когато КПТ изглежда показва предимства, което подчертава важността на изследванията и осмислянето на подобни резултати.

Последствията от проучването могат да се разгърнат към подобряване и разширяване на обучителните програми, където бъдещите практици трябва да развият умения за критична оценка и познания за текущата доказателствена база, включително специфични динамични терапевтични модели, които са преминали през контролирано изследване.

Randomized Controlled Trials (RCTs) are currently considered ‘gold standard’ for evaluating psychosocial interventions, including psychodynamic psychotherapies (PDTs). The aim of this review is to ...

12/02/2024

Споделям този пост с уважение и възхищение към работата на колегите от Българска Хънтингтън Асоциация - Bulgarian Huntington Association!

👩 Казвам се Деси и съм на 36 години. Диагностицирана съм с болест на Хънтингтън и имам две деца, които имат 50 % риск да са унаследили заболяването.

● Каква беше първата Ви мисъл, когато чухте диагнозата?
Когато получих позитивния си генетичен тест почувствах безнадеждност.
● Какво почувствахте?
Почувствах се сама и не знаех как ще продължа напред.
● На кого казахте първо и каква беше реакцията?
Споделих само с мъжа ми. Имаме две малки деца, на които не сме казали все още предвид възрастта им. Но за съжаление всяко едно от тях има 50 % риск да наследи моето рядко заболяване.
● Кога се породиха първите съмнения, че нещо не е наред и кои симптоми Ви накараха да потърсите лекарско мнение?
Усетих че походката ми е нарушена, понякога се чувствах по раздразнена и имах тремор на главата.
● Намирате ли лесно информация на български език за състоянието Ви (освен предоставената от „Българска Хънтингтън Асоциация“)?
Не, за съжаление информацията е много оскъдна на български.
● Има ли център във Вашия град, който да предлага информация, рехабилитация, подкрепа за Вашето състояние?
Да, очакваме това да бъде Центъра за подкрепа на семейства с редки диагнози.
● Как разбрахте за „Българска Хънтингтън Асоциация“?
Разбрах от социалните медии -от Facebook .
● Имаше ли доза съмнение и недоверие в началото и успяха ли да се разсеят?
Имаше голямо съмнение, сега съм благодарна, че попаднах там.
● Как се чувствате като част от семейството на „Българска Хънтингтън Асоциация“, в кои програми участвате?
Благодарна съм, че попаднах там и имам възможност да се виждам с други пациенти с редки диагнози.
● Кое е най-ценното, което Асоциацията Ви дава?
Дава ми подкрепа и сила.
● От какъв вид подкрепа се нуждаете в момента/ или ще се нуждаете в бъдеще?
Нуждая се от рехабилитация, за да запазя по дълго състоянието си добро и от психологическо консултиране, което ми помага да приема промените които ще се случат неизменно с мен.
● Как изглежда надеждата?
Надеждата е непостоянна. Не е лесно да знаеш, че си болен от неизлечимо заболяване.
● Защо е важно да има Център за подкрепа на семейства с редки диагнози?
За да могат хора като мен да се чувстват подкрепени и да имат общност където да чувстват проблемите си по-леки.

#кауза #редкиболести
#центързаподкрепанасемействасредкидиагнози

07/01/2024

Целта на това проучване е да оцени ефективността на Woebot – “терапевтичен“ бот от ново поколение, основан на принципите на когнитивно-поведенческата терапия, в сравнение с други технологични поведенчески интервенции. Противно на очакванията, резултатите не показват, че Woebot превъзхожда конкурентните интервенции при облекчаване на депресивните симптоми. Нещо повече, Eliza – прост разговорен бот, създаден през 60те години на XX в., превъзхожда съвременните „терапевтични“ приложения с изкуствен интелект. Основният извод: твърденията за ефикасни, основани на изкуствен интелект приложения за подпомагане на психичното здраве или кратки мануализирани терапии са до голяма степен основани на слаби проучвания и неетичен маркетинг. Обикновено тези проучвания не включват установени форми на терапия, а компрометирани контролни условия, като по този начин размиват разграничителните линии между инструментите за самопомощ и професионалната психотерапия, и така подвеждат потенциалните потребители.

Artificial intelligence therapy bots are gaining traction in the psychotherapy marketplace. Yet, the only existing study examining the efficacy of a t…

14/12/2023

На 90-годишна възраст почина д-р Майкъл Стоун, видна фигура в сферата на психичното здраве, оставила след себе си значимо наследство в изследването и лечението на разстройствата на личността. Неговото новаторско 50-годишно проучване на граничното личностово разстройство остава най-продължителното по рода си.

19/11/2023

Три години от загубата на Никола Атанасов - скъп колега, приятел, ментор и преподавател

Нашите събития Организационни Доц. д-р Никола Атанасов (1955-2020) – страница за спомени и съболезнования Публична 24/01/2021 Уважаеми колеги и приятели на БПО, Както знаете...

13/11/2023

Колегите от Център Адаптация разширяват екипа си.

03/11/2023

👇

Кое е онова нещо, което превръща един психиатър (или помагащ професионалист) в добър психиатър/помагащ професионалист?*

Според мен ключовата характеристика на добрия психиатър/помагащ професионалист, е почтенността. Която включва и способността да се признава незнание. Което означава и способност да се понася незнание, да се стои в незнание, да се толерира незнание и да се устоява на изкушението да се генерира фалшиво знанине, изфантазирано знанине. Добрият психиатър/поматащ професионалист трябва да може да казва „Не знам”, а не да си измисля знание, което е фалшиво знание, измислици, представяни като научно знание (такива като: „депресията се причинява от дефицит на серотонин в мозъка”, „психозата е резултат от биохимичен дисбаланс в допаминерегичната невротрансмитерна система”). Добрият психиатър е способен да казва истината, а не да я замества с лъжа, само защото не знае истината. Но дори когато знае истината, добрият психиатър/помагащ професионалист не я натрапва. Той казва нещо от рода на: „Искаш ли да знаеш това, което аз съм научил за теб, това, което аз мисля, че се случва с теб и това, което мисля, че може да ти помогне?” преди да произнесе присъдата си под формата на унищожаваща човешкото достойнство диагноза и да предпише тежко медикаментозно лечение. Добрият психиатър/помагащ професионалист се грижи преди всичко за укрепване на усещането за достойнство на своите пациенти/клиенти. Как се постига това? С внимание, с грижа, със зачитане на нуждите, с изслушване, с внимателно изслушване (а не със слушане между другото), с гарантиране на конфиденциалността на довереното, с признаване на правото на човек да формира свободно своята идентичност, с признаване и укрепване на способността му да страда, да понася страдание и да извлича поуки (знание) от страданието... и все такива "непрофесионални" неща превръщат, според мен, един помагащ професионалист в ДОБЪР помагащ професионалист.

И ако сега ме попитате дали аз съм добър психиатър/помагащ професионалист, с ръка на сърцето ще ви кажа: Не знам! ;)

––––––––––––––––––––––––
*Темата е част от обучение на помагащи професионалисти от социални услуги в гр. Ловеч, проведено на 19 и 20 октомври 2023 г.

09/10/2023

По случай десетата годишнина от основаването си Българското психоаналитично общество организира събитие под надслов "Трудните случаи". Това е ценна възможност за среща с колегите от дружеството, участие в пленарни обсъждания и клинични супервизии.

Информация Конференции, семинари, лекции Начална Нашите събития Публикации 10 Години Българско Психоаналитично Общество „Трудните Случаи“ 10-11 Ноември 2023г. Публич...

26/09/2023

Впечатляващо е как подходи в психологията и психотерапията, които са били създадени и дефинирани в опозиция на психоанализата, с времето започват да интегрират все повече психоаналитични конструкти, разбира се, често без да се посочва произхода на тези идеи.

19/09/2023

Още една интересна и важна нова статия, в която се обсъжда трайното ограничаване на психодинамично ориентираното обучение в американските докторски програми, въпреки нарастващите доказателства в подкрепа на ефективността на терапевтичните методи. Авторите се застъпват за повторно въвеждане на тези подходи в стандартните учебни програми, стъпвайки на четири основани на доказателства принципа: несъзнателни процеси, вътрешни представи за себе си и другите, дименсионален модел на психопатологията и терапевтичната връзка като механизъм на промяна.

Objective There is a strong evidence-base for a psychodynamic approach, supporting primary theoretical tenets as well as the treatment effectiveness. Additionally, there are increasing calls from th...

14/09/2023

Един смел и важен материал. През последните години наблюдаваме епидемия от Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD) при възрастни. Интересно е, че много от случаите са само-"диагностицирани".

Статията подчертава, че докато този синдром при децата е постигнал признание, то диагнозата при възрастните - макар и противоречива, става все по-често срещана, основно поради маркетинговите усилия на фармацевтичната индустрия.

Авторите твърдят, че синдромът може да придобива популярност основно поради социални, културни и икономически причини, а не толкова въз основа на научната си обосновка.

Руфало и Гаеми поставят под съмнение конструкт валидността на ADHD, твърдейки, че симптомите, свързани с него, може да бъдат по-добре обяснени с други установени психиатрични състояния, като разстройствата на настроението и тревожните разстройства. Те подчертават важността на диагностичната йерархия в психиатричната диагностика и предполага, че наблюдаваме свръхдиагностициране и прекомерно изписване на лекарства.

"The history of psychiatry is a history of fads in theory, diagnosis, and treatment. Such rapid shifts in conceptualization—such as the emergence of the concept of adult ADHD—almost always warrant informed critical examination."

05/09/2023

Статията разглежда пътя на авторката като терапевт, който първоначално се опира на техники от краткосрочната когнитивно-поведенческа терапия (CBT), чувствайки се обаче неподготвена в сблъсъка със сложни случаи. Осъзнаването й, че пациентите често имат нужда от терапевт, който слуша и разбира, вместо само да се намесва (да интервенира), я насочват към приемане на психодинамичната терапия. Тя подчертава важността на терапевтичната връзка и акцентира върху любопитство и неутралността като начини за ангажиране на пациентите и постигане на по-добри резултати. Материалът подчертава необходимостта от приоритизиране на качества като емпатия и търпение пред най-новите терапевтични техники, и призовава за придвижване към по-осмислен подход към психотерапията.

Guest Post by Stephanie Foster

27/08/2023

Нов систематичен преглед и мета-анализ представя цялостен преглед на текущото състояние на изследванията на психодинамичните интервенции за деца под 5-годишна възраст и техните обгрижващи фигури. Фокусът върху интервенциите в ранна детска възраст е от решаващо значение, като се има предвид формиращият характер на този период за дългосрочното психологическо и социално развитие. Представените резултати са обещаващи, като клиницистите следва да подхождат към тези констатации с внимание, отчитайки специфичните нужди на всяко семейство и по-широкия контекст, в който се провеждат интервенциите. Необходими са допълнителни изследвания с по-високо качество, за да се разшири разбирането ни за ефективността на психодинамичните терапии за тази уязвима популация.

Experiences in the first years of life can shape a range of outcomes throughout the lifespan. Effective early interventions have the potential to offset negative outcomes associated with early adve...

14/08/2023

Работният ден на Фройд

10/08/2023

Добър кратък обзор на новия преглед на Leichsenring et al. (2023), представящ актуализирани данни за ефективността на динамичната терапия

Psychodynamic therapy fulfills stringent criteria for evidence-based treatment for common mental disorders.

26/07/2023

Отлична възможност за развитие на клиничната практика на млади колеги

Групова практика за специализирана психиатрична помощ “Адаптация” търси да присъедини към своя екип млади психотерапевти.

Изискването е кандидатите да имат завършено обучение в акредитирана обучителна програма за терапевти с минимално ниво: практика под супервизия.

Работата е подходяща за хора, които са привлечени от възможността да работят в интердисциплинарен екип и имат сравнително малък клиничен опит като терапевти.

Предлагаме възможност за професионално развитие чрез практика.

Ако нашето предложение представлява интерес за Вас, моля, кандидатствайте като ни изпратите СV и мотивационно писмо (препоръки от Ваши супервизори или практикуващи психотерапевти могат да осигурят предимство).
Имейл: adaptacia@abv.bg

Предварително одобрените кандидати ще бъдат поканени за събеседване.

24/07/2023

Форматът на събитието e подходящ за деца и младежи със специални нужди на възраст от 5 до 17 години.

Три безплатни урока по адаптиран сърф за деца със специални образователни потребности (СОП) организира и тази година сърф училище...

19/07/2023

Едно интригуващо събитие през есента

Дружеството за психоаналитична психотерапия (ДПП) има удоволствието да ви покани на есенно училище на тема „РАБОТА С ПРИМИТИВНИ СЪСТОЯНИЯ НА УМА” с д-р Алберто Ха....

12/07/2023

61 терапевти работят с 4034 пациенти с депресия.

Терапевтите в горния край на спектъра по ефективност (13% от общия брой терапевти) постигат средно 64% на възстановяване при пациентите.

Терапевтите в средата на спектъра (71%) постигат 46% възстановяване.

Терапевтите в долния край на спектъра (16%) постигат 26% възстановяване.

Оказва се, че модалността на терапията, броят на сесиите (от 2 до 20) и завършването на терапията "са по-малко важни за резултатите на пациентите, отколкото индивидуалният терапевт, с когото работят". Все пак, по-големият брой сесии като цяло подобрява резултатите - с около половин точка по скалата PHQ-9 за всяка допълнителна сесия, докато незавършването на терапията намалява промяната преди и след терапията с шест точки.

Въпреки ограниченото разбиране за "възстановяване" от терапията и нейната краткосрочност, това са интересни резултати, които пренасочват вниманието ни от различните видове терапия към индивидуалните компетентности и личностови качества на терапевтите.

To consider the relationships between, therapist variability, therapy modality, therapeutic dose and therapy ending type and assess their effects on the variability of patient outcomes. Multilevel modeling was used to analyse a large sample of routinely ...

30/06/2023

Наскоро бе публикуван мащабен мета-анализ, изследващ ефективността на когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) при лечението на различни психични разстройства. Резултатите разкриват, че КПТ наистина е ефективна, но не демонстрира превъзходство пред други терапевтични интервенции. Проучването обхваща цялостен преглед на широк спектър от психични разстройства и лечебни условия, което прави изводите особено важни за клиничната практика и политиките в областта на психичното здраве.

Макар че мета-анализът установява, че КПТ е ценен терапевтичен подход, липсата на превъзходство повдига въпроси относно широко разпространеното убеждение, че КПТ е златният стандарт за лечение на психични разстройства. В резултат на това се подчертава необходимостта от нюансиран подход при избора на лечение, а специалистите се призовават да вземат предвид индивидуалните характеристики и предпочитания на пациентите, за да оптимизират резултатите. Нещо повече, оспорва се преобладаващият избор на КПТ като първо и основно лечение, като се насърчава включването и популяризирането на алтернативни терапии, основани на доказателства, за да се отговори ефективно на разнообразните нужди на пациентите.

Клиницистите и администраторите в областта на политиките за психичното здраве следва да вземат под внимание тези констатации и да тълкуват предпазливо ефикасността на КПТ в сравнение с други интервенции. Мета-анализът подчертава значението на възприемането на плуралистичен подход към психотерапията, като се интегрира разнообразен набор от основани на доказателства терапии, за да се отговори на сложността на психичните разстройства и индивидуалните изисквания на пациентите. В крайна сметка това проучване подтиква към критична преоценка на процеса на избор на лечение в клиничната практика и дава информация за политическите решения по отношение на предоставянето на психичноздравни услуги с цел подобряване на общите резултати за пациентите.

The finding contrasts with popular notions of depression treatment.

21/06/2023

Уилфред Бион (1897-1979), разбира се, не е разглеждал пряко интеграцията на Изкуствения интелект (ИИ) в психоанализата, тъй като работи преди появата на ИИ, какъвто го познаваме днес. Можем обаче да предположим как би могъл да подходи към темата въз основа на своите теории и принципи.

Бион подчертава значението на способността на аналитика за емоционално съдържане, интуицията и способността за понасяне на състоянието на "не-знание" в аналитичния процес. Той вярва, че основната задача на аналитика е да разбере и интерпретира несъзнаваните мисли и емоции на пациента, като разчита на собствения си субективен опит и емпатично разбиране.

Имайки предвид тези идеи, Бион би могъл да бъде скептично настроен относно способността на ИИ да възпроизведе нюансирания човешки опит и сложната емоционална динамика, която се проявява в рамките на терапевтичната връзка. Бион подчертава ролята на субективността, интуицията и емоционалната ангажираност на аналитика в аналитичния процес - аспекти, които се оказват огромно предизвикателство пред ИИ.

Бион би могъл също така да изрази загриженост относно потенциалната дехуманизация на психоаналитичния процес чрез използването на ИИ. Психоанализата разчита до голяма степен на човешката връзка, доверието и емоционалната свързаност между аналитика и пациента. По своята същност ИИ не притежава способността за истинска човешка връзка и емпатия, които са решаващи елементи в психоанализата.

Полето на психоанализата обаче се е развило от неговото време и аз смятам, че съвременните психоаналитици могат да спечелят от проучването на интеграцията на ИИ като допълнителен инструмент за анализ на данни, подобряване на изследователските методи, подпомагане на диагностиката и проследяването на резултатите, като същевременно съхранят разбирането за значението на човешкото присъствие в аналитичния процес.

19/06/2023

Тази полезна схематична справка на психоаналитичните ориентации показва колко жива и постоянно развиваща се е нашата област.

12/06/2023

Интервю с талантливата Боряна Илиева (Floor Plan Croissant) - автор на илюстрацията от корицата на "Психоанализа в ерата на терапии, основани на доказателства. Клинични и изследователски перспективи".

Благодарение на любовта си към киното и своите умения, Боряна майсторски превръща кинематографични моменти в ярки картини, приканвайки зрителите да се отправят на вълнуващо визуално пътешествие.

Не е лесно да обясните на някого какво точно прави Боряна Илиева. С думи би звучало: пресъздава интериори, които вижда във филми под формата на акварелни етажни план...

30/05/2023

Книгата "Психоанализа в ерата на терапии, основани на доказателства. Клинични и изследователски перспективи" може да бъде открита на щанда на Нов български университет (№52) на Пролетния панаир на книгата в София. Част от изданията могат да бъдат закупени с 20% отстъпка.

28/05/2023

Това изключително интересно проучване разкрива тревожните измерения на неадекватната, а понякога дори и вредна клинична супервизия. Голямото й разпространение подчертава спешната необходимост от подобряване на програмите за обучение на супервизорите, въвеждане на системи за редовна оценка и обратна връзка, както и създаване на безопасна и подкрепяща среда за професионално израстване на супервизираните.

Two studies were conducted to revise and empirically test Ellis’s framework for inadequate and harmful supervision, and to determine the occurrence of inadequat...

24/05/2023

Поздравления за 24 май! 🌹

„Където и да отида, откривам, че поет е бил там преди мен.“ - Зигмунд Фройд

Днес ми се струва по-важно от всякога да съхраним богатството и чистотата на словото. Като психоаналитици, ние разбираме как думите могат да превърнат мрака в светлина. Словото ни позволява да слушаме, разбираме и общуваме. То е инструментът, с който изграждаме връзки, откриваме значими истории и помагаме на другите да се изправят пред своите вътрешни предизвикателства. Изреченото слово преоткрива вълшебството на самото съществуване.

Весел 24 май! 🇧🇬

21/05/2023

Българско психоаналитично общество организира публична лекция на британския психоаналитик д-р Джан Абрам на тема „Да държиш и да съдържаш (Holding and Containing): особености на обектните отношения при Уиникот" (30 юни 2023 г., 18.00 – 20.00 ч.).

Конференции, семинари, лекции Начална Нашите събития „Да държиш и да съдържаш (Holding and Containing): особености на обектните отношения при Уиникот“ – лекция на Джан Абрам...

19/05/2023

Не съм най-големият почитател на рандомизираните контролирани проучвания, но смятам, че това изследване има важен принос към възможността ни да преразгледаме преобладаващите схващания в света на интервенциите в областта на психичното здраве, например идеята, че когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) превъзхожда други пълноценни терапии (включително психодинамичната).

И така, проучването на Caselli и сътр. предоставя цялостна оценка на ефективността на краткосрочната психодинамична психотерапия (КПП) при лечението на депресивни разстройства. Авторите се фокусират върху ограничена във времето и структурирана форма на психотерапия, която адресира несъзнавани конфликти и неадаптивни модели на мислене и поведение. Статията представя цялостен преглед на проучванията, включително информация за характеристиките на извадките, протоколите за интервенция, инструментите и периодите на проследяване. Мета-анализът дава оценка на общия размер на ефекта и хетерогенността на резултатите.

Синтезът на констатациите разкрива обещаващи резултати по отношение на ефикасността на КПП при лечението на депресивни разстройства. Мета-анализът показва статистически значимо намаляване на депресивните симптоми след нея, като се наблюдава умерен размер на ефекта. Освен това КПП демонстрира подобрения в цялостното функциониране и качеството на живот сред пациентите с депресия.

Авторите обсъждат потенциални механизми, чрез които КПП може да окаже положително въздействие, като например повишаване на самоосъзнатостта, насърчаване на прозрението и улесняване на разрешаването на несъзнавани конфликти. Те също така подчертават значението на терапевтичната връзка и партньорския характер на терапията за постигане на положителни резултати.

В статията се маркират и някои ограничения в разгледаните проучвания, включително вариации в дизайна, хетерогенност на инструментите и потенциална пристрастност на изследователите. Авторите дават препоръки за бъдещи изследвания, като подчертават необходимостта от широкомащабни рандомизирани контролирани проучвания със стандартизирани протоколи и дългосрочни оценки при проследяване.

Констатациите подкрепят включването на КПП като пълноценна възможност за лечение, като подчертават потенциала й за ограничаване на депресивните симптоми и подобряване на цялостното функциониране. Професионалистите в областта на психичното здраве могат да обмислят интегрирането на модела в терапевтичните си подходи за пациенти с депресия, като същевременно не забравят за ограниченията и необходимостта от допълнителни изследвания в тази област.

Предстои да публикувам още няколко нови подобни проучвания.

Depression is one of the leading diseases globally. It can severely interfere with daily and occupational functioning of people affected. Both pharmac…