AHA seminars

02/03/2022

Има ли любов по средата?

Взаимоотношенията не са лесни за разбиране, изискват голяма доза осъзнатост и от двете страни, да разбереш от какво има нужда другият, се оказа задача с повишена трудност.

В крайна сметка не става въпрос за ядрена физика, нито за тройни интеграли (каквото и да значеше това), обикновено слушането дава резултат, но както всички знаем между това какво искам да кажа, какво казвам, и какво всъщност чуваш и разбираш ти, има цяла една вселена.

През последните месеци стигнах до някои изводи на тема “Какво искат мъжете, и какво искат жените”. Но понеже съм твърдо убедена, че общите знаменатели са полезни единствено и само в математиката, няма да ги използвам тук.

Повечето мъже, приемат и търсят два типа взаимоотношения:

- Онези които идват с голямата “отговорност” - през общото жилище, сметките за тока, памперсите, вечерите пред телевизора, до екзистенциалните въпроси от рода на “какво ще вечеряме?” Накратко, страст в началото, после един куп битовизми, и накрая “Е тя жена ми все пак целува децата с тая уста”. Ти се чувстваш вързан, аз подтисната, ама си живеем в нещастие, щото сме длъжни. Живот без любов, плюс любовник/любовница.

- Просто с**с - през задните седалки на автомобилите, почасовите хотелски стаи, срещите в обедните почивки, до редките вечери с бутилка вино и после кой от къде е. Накратко, много страст, нулева отговорност, и без ангажименти или обещания за общо бъдеще. Ти не знаеш почти нищо за мен, аз не знам почти нищо за теб, и ако един ден те блъсне трамвая на Графа, едва ли ще разбера. Живот без любов, плюс една разпиляна енергия.

Повечето жени, приемат и търсят три типа взаимоотношения:

- Онези които идват с голямата “отговорност” - точно като при мъжете

- Просто с**с - точно като при мъжете

- Любов по средата - аз и ти сме отдадени един на друг. Споделяме се, прекарваме голяма част от нощите заедно, говорим си за всичко, през историята с намусената касиерка в магазина, до сделката, която най-накрая успя да приключиш. Знаем какво харесва другият, правим запомнящ се с**с, обичаме се. И тук идва едно голямо НО, което обърква сигналите, аз и ти имаме лично пространство. Ти не си мой, аз не съм твоя, не си дължим нито обяснения, нито оправдания, просто когато имаме нужда да бъдем сами, си го позволяваме. Има дни, в които не искам да се събуждам до теб. И сега пробвайте да кажете това последното на мъж, в голям брой от случаите ще получите отговор: “разбирам, търсиш само с**с”. Да, ама не, търсиш взаимоотношения, които освобождават от “задължението” да пренебрегваш себе си в името на цялото. Свободата да бъдеш такъв какъвто си без излишни изисквания. Живот изпълнен с любов, без ограничения

Е как мислите, има ли любов по средата?

Ели
Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:

Тук ще намерите публикации свързани с темите които ни вълнуват, за взаимоотношенията, любовта, с**са и връзките днес

23/02/2022

Защо ли свикнах да пиша основно като съм силно провокирана?
Радвам се от сърце на всяка любов около мен. Първа се радвам, близките ми знаят. Но има един модел, който до момента няма грешка.

Модела на непорасналият, токсичен мъж, обикновено с пари или с много пари.Защото за това е ползвал времето, което ти си ползвал, за да станеш човек. Началото винаги е рози и магнетизъм. Нямаш търпение за преживявания, споделяне, радваш се на новата любов.

После се започва малко по малко странните случки, изказвания и поведение. За това кое е редно, правилно и как трябва да се държиш, мислиш, изглеждаш. Какво да правиш. После се минава към бури и скандали родени от нищото. Наглед никакви случки. Ти се учиш да мълчиш, защото вече малко по малко разбираш, че срещу себе си имаш нестабилен човек и каквото и да кажеш ще влоши нещата.

В един момент се усещаш, че си задаваш въпроси като “Дали наистина не е прав, аз не струвам май. Не съм постигнала спрямо него това или онова” .Истината е, че когато вече започнеш да се усещаш истински си закъсняла.

На ниво собствено самоусещане и самооценка имаш нанесени щети, които ще откриваш с години след това . А междувременно ще ти провалят връзки, работа, общуване, живота.Защото докато не се справиш със себе си и модела няма да срещнеш друго. Това от личен опит.

Мъж, който с все сила бяга от собствените си травми и болки е токсичен за теб.
Мъж, който единствената му цел е да те срине психически, за да “построи правилно после” е опасен за теб .
Мъж, който не може да ти се довери никога няма да ти повярва, че го обичаш, а не са интереси. Защото самият той не вярва вътрешно, че заслужава обич. Затова и ще започне да те обижда.
И тук никога въпроса не е този, който си задаваш “Обича ли ме?” . Това винаги е грешният въпрос, защото няма никакво значение. Обича те, но те обича както може, токсично. Защото той е такъв.

Преди години един мъж ми каза “Не мога да повярвам, че някой богат и арогантен мъж не те е сложил в клетка и не обръща света да те подчини”. Тогава се засмях без обяснения с леки нотки на истерия в гласа. Истината е, че с години отстоявам себе си точно, за да не вляза в ничия клетка. Книга от 200стр мога да напиша за модела, но не ми се влиза даже в тая енергия, за да го напиша.

На поредната ми близка приятелка казах само “Бягай, бягай с 200 момиче. Дори нямаш представа в момента колко са щетите, а ще ги откриваш след години”. Ничия нерешена травма не е оправдание за такова поведение. Скоро и за това писах. Както и да си израсъл само твоя е отговорността да станеш човек.

Можеш ли да живееш с такъв мъж и да му помогнеш? Не, не можеш. Не и преди той да е осъзнал ясно какво прави, да поеме отговорност за действията си и да покаже желание за промяна. Но и тогава не си длъжна да го “пораснеш”
Защото техният Ад е голям.
А любовта няма нищо общо тук. Ще повторя Нищо общо.
Любов, която руши теб не е заслужила да я следваш.

Галя
Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:
https://www.ahaseminars.org/blog

14/02/2022

Имаме ли нужда от ден на любовта?
Имаме нужда от век на любовта, но това е добър старт!

Честит празник на всички! ♥️
На всички, които всеки ден правят своите малки, големи стъпки да заобичат себе си, да разберат и заобичат другият, приятелите си, природата, смутните времена дори. Да заобичат всяка ситуация, да заобичат непознати и да заобичат тези, дето не са им много за обичане...

Споделяме ви малко наши синоними на любовта.

♥️Приемане- не мога да те обичам ако не те приемам. Да те приема е най-красивото чувство, което ще изпиташ. Пространството, което ще ти се отвори без да е необходимо нищо да променяш или правиш!

♥️Отношение-мога да проявя любов във всичко. В разходката ми до магазина дори, като вдигна поглед към небето, дърветата, улиците даже и хората, с които се разминавам. Нарича се още живот тук и сега. Без минало и без бъдеще да краде момента.

♥️Споделяне-да се споделя с теб такава, каквато съм. В доверие, че съм предостатъчна така, че съм прекрасна и твоя в нашият миг.

♥️Доверие-да те обичам без да ти вярвам е най-тежкото нещо, което мога да си причиня. Ще бъркаш разбира се, аз също. Начина, по който ще преминем после обаче гради нашето партньорство.

♥️Партньорство-ще се учим как да присъстваме един до друг всеки ден. И това е прекрасен процес докато го избираме.

♥️Сътворение-всичко, което тази магична енергия ще роди заедно с нас. Нашето поле не е по две. Формулата е 1+1 е равно на сто, милион и безкрайност. И това ще е така докато го подхранваме и се грижим за него.

Обичайте се, обичайте, показвайте, споделяйте, приемайте и творете!

С любов Галя и Ели ❤

10/02/2022

Просто Галя и Ели ❤️ Elena Racheva Stoyanova Галина Петрова

04/02/2022

Да се обвържем необвързващо

Мантрата на модерното време.
Искам да съм с теб, ама не искам да съм с теб.
Харесвам те, ама чувствата ме плашат.
Обещания давам на килограм, ама после се оправдавам.
Не ме е страх, ама е по-лесно просто да изчезна.

Забравихме как да обичаме - себе си и другите! Търсим любов, а не можем да я приемаме. Ако ни се покаже, бягаме от нея, като от прокажен. Залагаме на сигурното, защото от него не боли, избираме да нараним за да не ни наранят.

Любовта се превърна в химера, всеки е чувал за нея, но малцина са я виждали. Старомодна отживелица от черно белите филми. Изпитваме необходимост да я докажем, да я крещим, да убедим себе си, че я живеем. Примиряваме се с удобното, от дълг, от съжаление, от изгода, влачим се с години токсично свързани, умираме всеки ден от ужас, че можем да живеем.

Секса се превърна в разменна момента, в манипулация, в механично бързане, в забавление по време на обедната почивка. За една нощ, за половин час, без ангажименти. До утре, до след малко, до следващата бройка. Страх от обвързване, страх от отхвърляне, страх от загуба, и още и още. А после, защо всички си стоят сами, отчаяни, че времето ще ги ограби от последния шанс да бъдат щастливи.

Да се обвържем необвързващо, че е някак по-лесно. Ама не е!

А май вече е редно да махнем надписа “обичай ме” от челата си и да го лепнем на огледалото, където му е мястото, не ли?

Ели
Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:
https://www.ahaseminars.org/blog

30/01/2022

Знаеш ли колко трябва да си тръгнеш от токсичност?
Понякога не стига цял един живот. Отдавна не ми се пише затова, но днес повода е приятелско споделяне и преживяване.

Защо е трудно? Защото всяка токсичност нещо ти е дала и силно те е вързала. Дали идеята за някаква сигурност, магнетичност често, така започват повечето, дали вярата че може да има промяна. Но най-вече защото, когато си в токсична връзка отсрещният ще обърне земята, за да не си тръгнеш. Но няма да промени себе си и поведението си. Ще ти вменява вина, ще редува похвати като морков и пръчка, за да се бориш за одобрение и да играеш по свирката, ще създава ситуации навън една след друга. Колкото повече филми и външен шум има около някой, толкова повече бяга от това да се погледне.

И най-трудно става, когато и самият ти имаш вече осъзнаванията. Знаеш, че нищо няма да се промени. Знаеш, че многократно си казал всичко, чут си, няма съмнение, но смисъл няма. Тогава е най-трудно, защото е най-опасно за теб самият. Точно в този момент е застрашена собствената ти самооценка. Знам всичко, нямам съмнения, а защо не тръгвам?

Не тръгваш, защото имаш още неща да извадиш от себе си. Да опознаеш и още граници, да, болезнено, но много важно. Не тръгваш, не защото това заслужваш, а защото си в края на един силен и важен за теб процес.

И когато си готов, когато докоснеш всяка частица от себе си и истински я заобичаш ще тръгнеш. Нали знаете онзи момент да се разпадаш на съставни части, за да можеш после да се събереш по начин, по който да е добър за теб. По начин, който с всеки следващ ден и избор да те кара да се уважаваш повече. Затова не тръгваш мило момиче ❤

За да излезеш излекувана, пречистена и здрава.Тогава ще си дойдат и наградите, ще те стигне друго.

Има една мъжественост, която не крещи. Не е шумна, няма нужда от филми и постоянно външно изразяване. Няма нужда от доказване. Но я има. Като скала. И нямаш съмнение. В изграждането на доверие, в отношението, в това да не те пуснат от прегръдката. Във вниманието към твоите собствени граници, усещания и емоции. В грижата, която не е от време на време, а там. В истинският интерес към същността ти.

Такъв мъж дори и феминистка като теб лесно следва. Защото нуждата ти от реакция е точно нулева. Нямаш никаква необходимост да се доказваш. Нямаш необходимост да се защитаваш. Да се обясняваш дори.Вместо половин час обяснения казваш две думи. Нивото на комуникация по този начин винаги е силно, приятно и търсено и за двете страни. Защото знаеш, че си чут и разбран.
И тогава ще разбереш, че всичко е било точно така, както трябва.

Галя

Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:
https://www.ahaseminars.org/blog

19/12/2021

Вярвам ти!

Какво стана с “пеперудите в стомаха”, ще ти кажа какво - съмнението ги унищожи още преди да са се отворили какавидите. Намираш любов, разбираш, че е любов, и вече чакаш да я загубиш. Страхът те принуждава да й подрежеш крилцата от самото начало. Сакън да не вземе да отлети.

Къде всъщност е проблема, и защо напираш да се обВържеш завинаги като гълъбите, да дадеш име на нещата? Помисли само за думите, които използваш: връзка, брак, половинка, жена МИ, мъжа МИ. Едните крещят притежание, другите липса, третите обреченост. Защо не, партньор, цяло, заЕдно, споделеност?

Доверието е с**си, да с**си е! “Вярвам ти” дава крила, свобода. А само глупакът не се връща там където се е чувствал добре. Често, да пораснеш значи да изтриеш всички въпроси, цялото подозрение, и да се радваш на мига, с ясното съзнание, че може и да е само миг. Понякога имаш нужда да ти наранят чувствата, за да се събудиш мамка му, и да се фокусираш върху себе си. Защото ако се цениш достатъчно, няма да изпитваш неувереност в човека до теб.

Любовта не е, като да си купиш кола - получаваш я с пет годишна гаранция, плюс опция за удължаване. Ако търсиш обезпечение, по-добре изобщо не се захващай. Рискуваш да се погубиш, а от там връщане няма. Ревността, често убива, съвсем буквално при това.

Тъжно е, сякаш думите “обичам те” се превърнаха в заплаха, в очаквана болка, в предвещана липса. Събуди се, заобичай се за Бога, разбери, че всяка грешка повторена многократно се превръща в решение - решение да не изпиташ любов.

Искай да не искаш! Дано го разбереш.

Ели

Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:
https://www.ahaseminars.org/blog

03/12/2021

Момичетата, които знаят какво искат!

“Проблемът на жените е, че не знаят какво искат”, дори аз съм имала моменти, в които съм си го мислила, а ако трябва да съм честна съм имала и моменти, в които съм спадала към тази категория.

С днешна дата, без да се бия в гърдите, мога да кажа, че знам с болезнена конкретика, какво искам, как го искам, какво мога и колко струвам. И това не е въпрос на възраст, нито на велико просветление, опитност е, израстване е.

И още нещо ще ви кажа, около мен е пълно с момичета, които знаят какво искат, и без колебания го получават. И знаете ли какво ги отличава от останалите? Ами просто е, слагат онази заветна запетайка - не, МОГА.

Покрай всичките ми наблюдения, особено през последните две години, стигнах до заключението, че има пряка връзка между осъзнаването и моженето. Колкото повече идентифицираш нуждите си, толкова повече възможности имаш. Всъщност, мога и зная са синоними. И още, колкото по-нагоре стигаш по стълбичката на яснотата, толкова по-големи стават “шамарите”, ако кривнеш от пътя.

Снощи, едно такова момиче, ми каза (няма да я цитирам буквално) - днес ти направи еди какво си, аз направих еди какво си, освен това свършихме тази и тази работа, а в десет вечерта решаваме задачи по статистика. Първо се смях много, после се изправих и се потупах по рамото. Браво момиче! Днес се наградих, както аз си знам, защото заслужавам. А вие, кога за последно се възхитихте на себе си?
Реално, проблемът не е толкова, че не знаем какво искаме, а че не си вярваме достатъчно, че можем да го постигнем.

Иска ми се малко да засегна и темата за с**са, защото идва някак естествено на място, когато говоря за осъзнатите жени. Увереността е с**си, това мисля, е ясно за повечето от вас. Мъжете, го усещат от разстояние, действа малко като наркотик. Често, дори не разбират какво ги привлича. Повечето обаче, не знаят как да се държат в нейно присъствие. Пробват със заучени клишета от филмите, после опитват да й покажат колко са велики, говорят за колата си, за парите си, накрая изпращат снимка на конкретни части от тялото си, и като не върже: “жените не знаят какво искат”. Изненада момчета, точно тя, знае идеално какво иска, и още на “здравей, как си” е разбрала, че не го иска от теб. Тези жени, обичат с**са, много повече от колкото можете да си представите, но са разбрали доста преди да ги заговорите, че не се задоволяват от посредственост. Отдавна, не им се хаби енергия, за онези 10 минути щастие, което не води до никъде. Играли са я тази игра, разбрали са, че в нея никой не печели. За нея или всичко или нищо. Тя няма да ви слуша грандиозните обещания, няма да ви чака да се осмелите, няма да ви позволи да я залъгвате. Не се интересува от парите ви, от мускулите ви, и от размера ви, сега го прочетете пак, и го запомнете. Мъжът е голям, колкото думата си, другото вече го е виждала.

И както обичам да завършвам в последно време: точка бе!

С любов на всички момичета, които знаят какво искат. Вие сте сила!

Ели
Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:
https://www.ahaseminars.org/blog

21/11/2021

Позволи на болката да те излекува!

Изпитвал ли си болката от загубената любов? Бързал ли си да я прогониш? Искал ли си никога повече да не чувстваш, да не обичаш?

Всеки партньор, влезнал в живота ти, си е тръгнал с парченце от теб. И с всеки следващ, си имал все по-малко какво да предложиш.

Един ден се събуждаш, и вече не чувстваш, нямаш какво да дадеш, няма и какво да получиш. Толкова много си се стремил да се излекуваш бързо, че си ограбил себе си, късал си парче по-парче, дишаш, но си мъртъв. Насилил си себе си да не чувстваш нищо, просто за да не чувстваш и болката, извършил си самоубийство, загубил си всичко.

В опит да затвориш раната, затваряш и спомена. Заедно с мъката, си отива и радостта, която си изпитал. Сърцето ти е дадено само веднъж, и преди да се усетиш вече си го изхабил, прибързано.

Разреши си да изпиташ страдание, не го прогонвай, преди да е отминало, дай си време, колкото е нужно, позволи на болката да те излекува! Само така, ще съхраниш себе си, само така, ще останеш цял, готов за следващата любов в живота ти. А понякога, първата любов идва след всичките!

Ели

Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:
https://www.ahaseminars.org/blog

28/10/2021

За жертвите и спасителите

Знаете ли каква е разликата между съчувствие и състрадание? Първото вижда мъката и изказва съжаление, второто директно казва “аз ще помогна”.

Няма нищо по-стойностно от това да подадеш ръка, стига да не ти я оглозгат до кокала. Там някъде между съчувствието и състраданието, съвсем наистина, може да погубиш себе си.

И тук му е мястото да намеся партньорствата, все ми идва да напиша връзките, после се сещам, че не харесвам тази дума.

Да обичаш, означава да споделяш цялостта си с някой. Не да му натресеш проблемите си, не да го вкараш във филмите си, не да го ползваш като спасителен пояс. Да си жертва е лесно, някак неусетно те освобождава от задължението да мислиш, прехвърляш тази отговорност на човека до себе си. На онзи, който мило наричаш “половинка”.

И така скъпи жертви, да търсиш съжаление е отчаян опит за внимание, принудително внимание. Да поискаш помощ е съвсем друго. Изхвърлете малко от тоя товар, дето го влачите, преди да започнете да градите взаимоотношения. Той и другия идва с куфари, нали знаете, а свръх багажът, и в живота, си има цена.

А вие, скъпи спасители, до кога ще се изживявате като изправителен център на “ох, горкичкият”. Не можете, запомнете, не можете да накарате никой да се почувства добре с вас, ако той не се чувства добре със себе си. Не всички филми имат щастлив край, а поясите понякога се пукат. Тежестта от чуждия товар, неминуемо те кара да наведеш глава, и от избавител се превръщаш в недъгав.

В края на краищата, няма разлика между манипулатор и манипулиран, две съставки на една измамна реалност. За тия роли, награди не дават. А манипулацията умее да се маскира, като любов!

Ели

Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:
https://www.ahaseminars.org/blog

19/10/2021

Спри да чакаш, момиче!

Когато беше малка, чакаше принца да дойде и да те спаси, с кон без кон, все тая. Виждала си се, безброй пъти, в бяла рокля, как ходиш бавно към олтара. Мечтата на всяко момиченце, или поне на повечето.

После порасна, и започнаха да идват, принц след принц, с по една торба обещания. Всеки следващ вадеше още и още, красиви приказки, обети, предимно от онези дето предвещават вечност. Ясен ти е този вселенски урок по търпение, и чакаш, ама до кога?

Помниш ли, когато дойде най-страшното, срещна го, отвя те, накара те да мечтаеш за двама ви, и после изчезна, оставяйки торбата с обещанията разхвърляна на пода. Започнати, ама недовършени, и няма приключване от тука нататък, само влачене, едни надежди за утре, дето все не идва.

Слушаше ли оправдания, че това нямало, че онова трябвало, момента не бил подходящ, проблеми си имал, място в главата му липсвало, времето, работата, ангажиментите, все недоимъци. Не, стига ти толкова, момиче, когато има желание и начини има, останалото е лутане, залъгване, безмилостна игра на издържливост, урок по сила.

Един ден ще научиш, че чувствата все пак имат срок на годност, тогава ще станеш, ще се изтупаш, и ще отидеш да обичаш, отначало, поредния принц.

Спри да чакаш, момиче, че може просто да чакаш завинаги. Търси онзи, безстрашния, дето отдавна е преборил собствените си демони, готов да върви редом с теб. Без обещания, без оправдания, без очаквания.

Запомни,че спираш да чакаш, само, когато вземеш осъзнато решение, да забравиш миналото, независимо, че боли.

Сега вече знаеш, единствената любов, която ще те спаси, е твоята собствена! Единственият човек, който може да запълни празнотата в сърцето ти, си самата ти!

Ели

Ако този текст ви е харесал, посетете блога ни и се абонирайте за да получавате известия, когато публикуваме нови интересни статии за взаимоотношенията:
https://www.ahaseminars.org/blog