24/11/2025
Самосаботажът е естествен. И често — защитен.
Появява се, когато:
• ставаме уязвими;
• процесът влиза в непознато;
• губим контрол;
• докосваме стари рани, които психиката ни пази от години.
Тогава може да се случи:
– отлагане („днес не мога“),
– връщане към безопасни теми,
– интелектуализиране,
– замръзване,
– желание да спрем терапията,
– мълчание, дистанция, хаос в ангажимента.
Това не е „лошо поведение“.
Това е начинът на системата да каже:
„Страх ме е. Дай ми време.“
✨ Откъде идват тези реакции?
Често от:
• ранни опитности — където е било опасно да се показваш;
• семейни модели — „не говорим за това“, „стискай зъби“;
• вътрешни убеждения — „не заслужавам“, „ако се открия, ще ме наранят“;
• стратегии за оцеляване, пренасяни в зряла възраст.
Самосаботажът понякога е наследена защитна конструкция.
✨ Парадоксът — самосаботажът има функция
Колкото и странно да звучи, самосаботажът е опит за грижа:
защита от твърде бързо потъване,
от среща с тежко чувство,
от промяна, за която още няма вътрешен капацитет.
Целта не е да го премахнем,
а да разберем какво пази.
✨ Какво помага в работата с него?
• Осъзнаване — да видим кога се активира и как.
• Разговор за уязвимостта — за страховете от промяна, близост, контрол.
• Практикуване на нови реакции — да остана, да изчакам, да не бягам.
• Меки метафори — като река, в която естествено има бързини и завои; стените, които строим, са начин да оцелеем, не да се скрием завинаги.
И — може би най-важното - връзка с терапевт, с когото можеш да се движиш през тези пластове устойчиво и спокой
👉 Кога за последно си усетил/а „вътрешно спиране“ в процеса си?
👉 Какво би могло да е защитавало това спиране?
👉 Как изглежда една малка, безопасна стъпка към доверие в момента?
#психология #самосаботаж #менталноЗдраве #осъзнатост #личностноРазвитие #емоционалнаИнтелигентност #поведение #терапевтиченПроцес #рефлексия #професионалноРазвитие
