09/05/2026
https://www.facebook.com/photo?fbid=1622263676238378&set=a.200090775122349
"Кажи своята истина, дълбоката истина, Тя лекува.
Виждал съм чудеса да се случват, когато хората просто казват истината.
Не „приятната“ истина.
Не истината, която се стреми да угоди или утеши.
А необузданата истина.
Безумната истина.
Неудобната истина.
Истината, която се страхуваш да кажеш.
Ужасната истина за себе си,
която криеш, за да „защитиш“ другите.
За да избегнеш да си "твърде много".
За да не бъдеш засрамен/а и
отхвърлен/а.
За да не бъдеш видян/а.
Истината на най-дълбоките ти чувства:
Яростта, която си прикривал/а, контролирал/а.
Ужасите, за които не искаш да говориш.
Сексуалните влечения, които се опитваш да приглушиш.
Първичните копнежи, които не можеш да понесеш да изразиш.
Накрая защитите се разпадат,
и този „опасен“ материал изплува
от дълбокото вътре в несъзнаваното.
Не можеш повече да го задържиш.
Образът на „доброто момче“ или „милото момиче“ се изпарява.
“Съвършеният“, “този, който е измислил всичко“, “еволюиралият", тези образи изгарят.
Трепериш, потиш се, идва ти да повърнеш,
мислиш, че можеш да умреш, правейки го,
но накрая казваш шибаната истина,
истината, от която дълбоко се срамуваш.
Не абстрактната истина.
Не „духовната“ истина.
Не внимателно формулирана истина, предназначена да предотврати обидата.
Не добре опакованата истина.
Но разхвърляната, огнена, кална човешка истина.
Кървава, страстна, провокативна, чувствена,
неопитомена и неподправена смъртоносна истина.
Трепереща, лепкава, потна, уязвима истина.
Истината за това как се чувстваш.
Истината, която позволява на друг човек да те види в суров вид.
Истината, която те кара да въздъхнеш.
Истината, която кара сърцето ти да подскочи.
Това е истината, която ще те освободи.
Виждал съм хронични депресии и многогодишни безпокойства да падат за една нощ.
Виждал съм дълбоко вкоренени травми да се изпаряват.
Виждал съм фибромиалгия, доживотна мигрена, хронична умора, непоносима болка в гърба, телесно напрежение, стомашни разстройства да изчезват и никога да не се връщат.
Разбира се, „страничните ефекти“ на истината не винаги са толкова драматични.
И ние не стъпваме в нашата истина, очаквайки резултат.
Но помисли за огромните количества енергия, които трябва да жертваш, за да потискаш твоята животинска дивост, да заглушаваш твоята неопитомена природа, да потискаш твоята ярост, сълзи и ужас, да поддържаш фалшивия образ и да се преструваш, че си „добре“.
Помисли за цялото напрежение, което задържаш в тялото си, и вредата, която нанася то на имунната ти система, когато живееш в страх да „излeзеш на светло“.
Поеми риска да кажеш истината си.
Истината, която се страхуваш да кажеш.
Истината, от която се страхуваш, че ще накара света да избяга.
Намери сигурен човек - приятел, терапевт, съветник и го пусни вътре.
Нека те поддържа, докато се разпадаш.
Нека те обича докато плачеш, вилнееш, тресеш се от страх, и като цяло правиш каша.
Кажи свота ГОЛЯМА истина на някого - това може просто да спаси живота ти, да те излекува от дълбоко вътре и да те свърже с човечеството по начини, които никога не си си представял/-а."
Джеф Фостър
