Психология и Коучинг с Ася Борисова

29/07/2025

🎯 Хиперактивност и дефицит на внимание (ХАДВ) – една от най-често срещаните, но и една от най-често погрешно тълкуваните и поставяни диагнози в детска възраст.

🔍 Мит: Всяко дете с поведенчески проблеми се диагностицира с ХАДВ.
✅ Факт: Децата с ХАДВ трудно се съобразяват с правила и имат големи затруднения в социалните умения и комуникацията с връстниците си. За разлика от останалите деца, които рядко показват подобно поведение, децата с ХАДВ демонстрират тези поведения често, в различни социални, академични и ежедневни ситуации, което оказва значително негативно влияние върху тяхното развитие, самочувствие и взаимоотношения.

📌 Кога можем да говорим за ХАДВ?
Диагнозата ХАДВ може да се постави само когато симптомите:
- са налице в поне две различни среди (например у дома и в училище),
- продължават поне 6 месеца,
- значимо нарушават функционирането на детето – академично, социално или емоционално.

📍 Какви са основните симптоми – и защо не трябва да се разчита само на един?

В практиката си често срещам случаи, в които наличието на един-единствен симптом – като неспокойствие, лесна разсейваемост или избухливост – води до прибързана диагноза ХАДВ.
Всъщност, всеки от тези симптоми поотделно може да се дължи на други фактори: тревожност, стрес, липса на сън, прекалена стимулация, темперамент, липса на граници, дори глад или скука.

Затова е важно да се оцени целият модел на поведение, а не отделни реакции.

🔎 Ето как изглеждат трите основни групи симптоми:

Отвлекаемост на вниманието:
- Не могат да се фокусират върху задачи, които изискват концентрация – слушане на учител, четене, игри по правила
- Много лесно се разсейват от външни дразнители – шумове, светлина, миризми – или дори от собствените си мисли

Хиперактивност:
- Имат излишък от енергия, говорят непрекъснато, често стават, движат се, въртят неща в ръцете си
- Дори когато говорят, се движат – стават, местят предмети, играят с ръцете или краката си

Импулсивност:
- Действат, преди да помислят – прекъсват, избухват, казват неща, които после съжаляват
- Трудно контролират емоциите си, забравят вещи, не довършват действия

📆 Обикновено симптомите се проявяват между 3 и 7-годишна възраст, но начинът, по който се изразяват, е индивидуален за всяко дете.

⚠️ А какво стои зад ХАДВ отвъд симптомите?

Много деца с ХАДВ проявяват и т.нар. асоциирани затруднения – поведение, което не е част от основните симптоми, но често ги придружава:
- повишена фрустрация, избухливост,
- негативизъм,
- проблеми във взаимоотношенията с връстници,
- ниска самооценка и самочувствие,
- депресивни епизоди и тревожност.

‼️ Но е важно да подчертаем:
Тези затруднения не са равни на ХАДВ и могат да се появят и без наличието на диагноза. Не всяко дете, което се гневи лесно или страда от тревожност, има ХАДВ.

🏠 Как ХАДВ се проявява в ежедневието?

Дом:
- Трудности с изпълнението на инструкции, дразнене на другите, невъзможност да стоят спокойно
- Чести изблици, удари, конфликти

Училище:
- Трудност при участие в групови дейности
- Санкции, етикетиране като "лошо дете", влошена връзка с учебния процес

Приятели:
- Трудности при създаване и задържане на приятелства
- Отхвърляне поради неспазване на социални правила
- Рискове от задълбочаване на затрудненията и в юношеството

🎯 Навременната подкрепа е от решаващо значение.
Колкото по-рано се обърне внимание на нуждите на детето, толкова по-успешно ще развие то увереност в себе си – у дома, в училище, сред връстници.

📌 Като детски психолог често срещам неправилно поставена диагноза ХАДВ, когато реално става дума за:
- тревожност,
- депресия,
- посттравматичен опит,
- липса на граници и структура,
- трудности в емоционалната регулация.

Затова комплексната и професионална оценка е от ключово значение. Не диагностицираме поведение – търсим причината зад него.

📩 Ако се чудите дали вашето дете наистина има ХАДВ или просто преживява труден период – не отлагайте.
Можете да запишете консултация с мен чрез страницата ми или да ми пишете директно тук.

✨ За да чуем детето отвъд поведението му – с разбиране, внимание и грижа.

Ася Борисова
Психолог и Лайф Коуч

#децасХАДВ #детскоповедение #детскипсихолог #емоционалноразвитие #родителствосразбиране #психологичнаподкрепа #АсяБорисова

28/07/2025

Здрасти от мобилния офис на една футболна мама! 😄⚽💻
Когато детето тренира по два пъти на ден, колата става място за работа, кафе, обаждания… и малко спокойствие, ако имаш късмет 😅

Животът понякога е хаотичен, но с хубаво кафе, усмивка и добър интернет – всичко се нарежда!

Пожелавам ви една зареждаща седмица – с настроение, слънце и много поводи за усмивки! 🌞✨

#МобиленОфис #ФутболнаМама #ЖивотВДвижение #СедмицаСНастроение #РаботаОтКолата

27/07/2025

✨Kак да покажеш, че емоциите са ОК, без да позволяваш неприемливо поведение?

За едно дете да израсне уверено, уравновесено и в хармония със себе си, то има нужда от посланието:
"Чувствата ти са валидни. Имаш право да ги изпитваш. Но има начини, по които е окей да ги изразиш – и други, които нараняват теб или другите."

🌱 Как могат родителите да научат децата си на това? Ето 5 ясни стъпки, подкрепени от съвременната психология:

1. Разграничавайте емоцията от поведението
Когато детето е ядосано и хвърля играчка, вместо да кажем:
❌ „Не се ядосвай така!“
можем да кажем:
✅ „Виждам, че си много ядосан. Това е нормално. Но не можем да хвърляме играчки – така може някой да се нарани.“

📚 (По Джон Готман, „Емоционална интелигентност“, 1997) – важно е да валидираме чувството, но да зададем граница на действието.

2. Давайте език на емоциите
Децата често избухват, защото не знаят какво точно изпитват. Родителите могат да помогнат, като наричат емоциите с думи:
🗣️ „Изглеждаш разочарован, че не получи сладолед.“
🗣️ „Май си ядосан, защото ти казах „не“.“

📚 (По Даниел Сигъл и Тина Брайсън, „Дисциплина без драма“) – назоваването на чувствата активира рационалната част на мозъка и помага за саморегулация.

3. Създайте „пауза“ между чувството и действието
Научете детето, че има избор как да реагира. Вместо да удари, може да каже: „Ядосан съм! Остави ме!“
Или да се отдръпне. Или да отиде да рисува гнева си.

📚 (По Маршал Розенберг, „Ненасилствена комуникация“) – развиването на умение за емоционална пауза е ключ към емпатично и здравословно общуване.

4. Бъдете пример за управление на емоции
Когато вие самите показвате какво правите с гнева, тъгата или страха си – децата попиват.
🧍‍♀️ „Сега съм ядосана. Ще си поема въздух и после ще поговорим.“
🧍‍♂️ „Чувствам се притеснен. Ще се разходя, за да ми мине.“

📚 (По Алис Милър и Доналд Уиникът) – децата се учат не от думите, а от живите модели пред тях.

5. Създайте сигурна среда, в която чувствата са добре дошли
Домът трябва да е място, където детето няма да бъде наказано за това, че се разплаква, ядосва, срамува или тревожи.
Вашето послание:
❤️ „Каквото и да чувстваш, аз съм до теб. Ще те науча как да го изразиш по добър начин.“

📚 (По теорията на привързаността на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт) – когато родителят приема и разбира емоциите на детето, то израства с вътрешно усещане за сигурност и стойност.

✨ В заключение:
Научаването, че емоциите са ОК, но не всяко поведение – е в основата на емоционалната зрялост. Това не става с наказания, заплахи или забрани, а с подкрепа, ясни граници и съпричастност.

Промяната започва от вас – с любов, търпение и разбиране.
И това е най-ценното „наследство“, което можете да оставите на децата си. 💛

Ася Борисова
Психолог и лагф коуч

#всичкиемоциисавалидни #поведениетосенаучава #границислюбов
#чувстватасаок #емоцииибезопасност #родителскаподкрепа
#научигонаемоции #гневътнедеепроблемът #ДневнаДозаМъдростЗаРодители #АсяБорисова

26/07/2025

25/07/2025

Петък вечер.
Рошава, потънала в работа, напълно погълната от проекта, който подготвям с толкова вдъхновение… И точно в този момент – малък домашен папарак щраква няколко кадъра на мама в действие. 📸😊

Без грим, без поза, просто аз – в процеса на създаване.

Скъпи приятели, подготвям нещо много специално за вас, което ще стартира на 19 август.
Сърцето ми е пълно с ентусиазъм – това ще бъде уебинар, в който влагам цялата си енергия и опит.

Скоро ще разкрия повече. 💛
Следете тук, ще се радвам да сте част от това!

#уебинар #работенпроцес #вдъхновение #отменазавас

23/07/2025

✨Не привличаш това, което искаш. Привличаш това, което си.

Нека започнем оттам:
🔍 Ако искаш да привлечеш правилния човек – спри да го търсиш.
Звучи парадоксално, нали? Но в дълбочината си тази фраза носи огромна истина.

В терапевтичната практика често виждам хора, които са се „изморили от грешни връзки“. Те идват с въпроси като:
– „Защо все попадам на емоционално недостъпни партньори?“
– „Защо не ме виждат?“
– „Къде се крие нормалният, ангажиран човек?“
И най-важното:
– „Какво не ми е наред, че не ме избират?“

❗️Но тук не става дума за вина. А за посока.
Когато спреш да търсиш някого, който да запълни празнината, започваш да я запълваш сам. И тогава, почти естествено, идват хора, които са на същото ниво на съзнание, дълбочина и зрялост.

🪞Привличаш не онова, което желаеш – а онова, което си в момента.

Ако искаш лоялност – погледни собствената си лоялност:
🧭 Държиш ли на думата си? Оставаш ли до себе си, когато ти е трудно? Уважаваш ли границите си?

Ако искаш амбициозен човек, с посока и цели – бъди човек с посока.
📌 Защото иначе ще се вкопчиш в неговата енергия и няма да се чувстваш достатъчен/на. А любовта не е компенсация на липси. Тя е среща между цялости.

Ако мечтаеш за дълбоки разговори – развий собствената си вътрешна комуникация.
💬 Знаеш ли какво искаш? Умееш ли да изразиш себе си ясно, но с мекота? Слушаш ли наистина, когато другият говори?

💡 Изграждането на „себе си“ не е точка, а процес. И често започва с осъзнаване:
– Да не се обвиняваш за това, че си попадал/а на хора, които не са били за теб.
– Да не се срамуваш, че си се задържал/а твърде дълго в нездравословни отношения.
– Да не се наказваш, че си вярвал/а в илюзия.

✨ Всичко това също е част от изграждането.
Защото през болката си научил нещо за себе си.
През разочарованието си видял къде имаш нужда от повече сила.
През страха си разбрал колко ценна е сигурността.
И през отдалечаването си – колко важно е да останеш свързан със себе си.

🪷 Правилният човек няма да те изгради. Той ще те познае.
Ще те срещне там, където ти вече си срещнал себе си.
И няма да е битка, доказване или спасяване.
Ще е приемане. Спокойствие. Синхрон.

📌 Не преследвай любовта – изгради себе си така, че да се превърнеш в човек, който не я гони… защото я носи в начина си на живот, в стойността, която си създал, в зрелостта, с която се свързваш.

💬 Работата върху себе си не е самота – тя е подготовка за истинска свързаност.

Ася Борисова
Психолог и лайф коуч

#връзкисъзнание #психологиянавзаимоотношенията #любовсъссъзнание #зрелиотношения #работавърхусебеси #емоционалназрялост #дневнадозасвързаност #асяборисова

21/07/2025

✨Отказът от сън при децата: въпрос на липса на дисциплина или сигнал за вътрешен дисбаланс?

Вечерно време. Родителите са изтощени, денят е бил дълъг. И точно тогава – детето отказва да си легне. Няма сън. Няма сътрудничество. Само едно голямо "Не!"
Понякога ни се струва, че това поведение е проява на инат или лоша дисциплина. Но в практиката си като детски психолог виждам често друго: детето не отказва съня – отказва се от спокойствието, защото не го усеща вътре в себе си.

❗ Кога отказът от сън е сигнал за вътрешен дисбаланс?
Ето някои от най-честите причини и индикатори:

🔸 Тревожност – децата, които преживяват притеснения (раздяла, нова среда, промени в семейството), често трудно се отпускат вечер.

🔸 Сензорно претоварване – прекалено много стимули през деня (екрани, шум, тълпи) водят до „прегряване“ на нервната система.

🔸 Незадоволени емоционални нужди – липса на близост, игра с родител, или внимание, водят до вечерни борби като форма на търсене на контакт.

🔸 Страхове – тъмнината, самотата, сънища или фантазии могат да задействат истински страх, който се прикрива зад отказа.

🔸 Липса на структура – непоследователен режим или липса на предсказуеми ритуали за лягане затрудняват адаптацията към сън.

🧠 Какви нужди стоят зад това поведение?
🌱 Нужда от успокояване – чрез присъствие, рутина и физически контакт.

🌱 Нужда от предсказуемост – ритуали, които помагат на детето да се ориентира, че е време за сън.

🌱 Нужда да бъде видяно – децата често „проверяват“ дали са важни, когато привличат внимание вечер.

🌱 Нужда от доверие – че е в безопасност, че може да заспи спокойно и че родителят ще е там, когато се събуди.

✅ Какво можеш да направиш като родител?
🕯 Въведи кратък, но последователен вечерен ритуал – баня, четене, кратък разговор с „Какво беше хубаво днес?“

👐 Създай контакт преди сън – гушкане, масажче, тиха музика, присъствие в тишина.

📵 Ограничи екраните поне час преди лягане – за да дадеш на нервната система време за успокояване.

🫶 Ако има страхове, не ги омаловажавай. Подкрепи детето с разбиране и успокояване, без да бързаш да ги „махнеш“.

📝 Води си дневник на съня (час на лягане, събуждане, поведение), за да уловиш повтаряемост и модели.

✨ Детето не е проблем за решаване, а послание, което чака да бъде разчетено с грижа.

💬 Ако темата ти е позната, сподели в коментар, харесай поста или ми пиши – тук съм, ако имаш нужда от подкрепа по пътя към повече спокойствие у дома.

Ася Борисова
Психолог и лайф Коуч

#детскисън #проблемисъссъня #отказотсън #дететонеспи #сънятпредизвикателство #вечернарутина #трудностиприлягане #страхоттъмното #емоционалнитрудности #детествотревожност #родителскаумора #спокойнивечери #детскатапсихология #ДозаМъдростЗаРодители #АсяБорисова

20/07/2025

🌿 Днес си изтеглих това късметче…
И докато го четях, усетих как всяка дума попада точно там, където ѝ е мястото – вътре в мен.
„Постигането на душевно равновесие и хармония зависи от нас… Вярвай в себе си.“
Толкова просто. Толкова вярно. Толкова дълбоко.

Истината е, че ако преди време някой ми беше казал това, щях да се усмихна и да кимна, но вътрешно да си мисля: „Да, ама не е толкова лесно…“
И наистина – не е лесно.
Но е възможно.
И си струва.

Аз съм човек, който не просто е чел по темата. Аз съм човек, който е минал по пътя.
Пътят към вътрешната хармония не е нито прав, нито осветен.
Но той започва от едно-единствено място: от вярата.
Вярата, че мога да се справя.
Че от мен зависи.
Че всичко, което търся – спокойствието, увереността, радостта – е вече в мен. Просто трябва да го събудя, да го подкрепя, да му дам време.

Днес не вярвам, че светът ще ми даде мира, който търся.
Днес знам, че аз съм този мир.
Аз го изграждам – с изборите си, с мислите си, с вярата си в себе си.

А ти?
Кога за последно си се погледнал(а) с доброта?
Кога си казал(а): „Вярвам в теб.“?

Погледни навътре. Оттам започва всичко. ❤️

#вярвайвсебеси #хармония #вътрешенмир #саморазвитие #психология #духовноизрастване #всичкоезапочваневътре #късметчетоотденя #душевноблагополучие #психологияискоучинг

20/07/2025

✨ Когато обичаш, но нещо в комуникацията не работи…

Понякога връзките се разпадат не заради липса на любов, а заради начина, по който си говорим.
С времето се прокрадват думи, реакции и мълчания, които оставят дълбоки рани – и отдалечават, вместо да сближат.

Като психолог често чувам:
„Не знам как стигнахме дотук.“
Истината е, че пътят към дистанцията често започва с 4 повтарящи се модела на поведение, които убиват доверието, топлината и свързаността между партньорите.

В този пост ще ти покажа кои са те – и как да ги разпознаеш, преди да се превърнат в навик, който разрушава.
Не защото трябва да се страхуваш – а защото осъзнаването е първата стъпка към промяната.

📌 Прочети. Запази. Сподели, ако смяташ, че може да помогне и на друг.
А ако разпознаеш нещо от себе си – знай, че това не е край, а покана да се свържеш отново.

Ася Борисова
Психолог и лайф коуч

#психология #психологическанавигация #психолог
#връзки #партньорскиотношения #комуникация #емоционалнаблизост
#емоционалнаинтелигентност #любовивръзка #работавърхувръзката
#осъзнатиотношения #двойки #психологическаподкрепа #ДозаСвързаност #АсяБорисова

19/07/2025

🎯 Децата не са просто деца. Те са симптом. И понякога – диагноза.

Колко често казваме на детето: „Бъди добро!“
Но знаем ли изобщо какво значи това? И най-важното – живеем ли го?

Истинската доброта не е послушание. Не е „усмихни се“, „не прекъсвай“, „поздравявай леличката“. Доброто не е маниер, а състояние. Душевно присъствие, не външен етикет. Когато децата слушат тези празни фрази, но виждат празния поглед на възрастния – те не учат как да бъдат добри. Те се объркват. И започват да търсят автентичност. А когато не я намират – я заместват с бунт, гняв или пълна апатия.

👁‍🗨 Децата не слушат думите. Те сканират енергията. Чувстват. Впиват поглед в невидимото. И от него изграждат себе си.

Те не просто подражават. Те усилват – увеличават с лупа вътрешната истина на възрастния. Агресията на детето може да е болката на майката, която е научила да мълчи. Контролът на сина – падението на бащата, който никога не е бил приет в своята слабост. Хаотичното, сексуализирано поведение на тийнейджъра – отражение на общество, което е загубило смисъл, вяра и граници.

⚠️ Децата стават агресивни, празни, жестоки не защото са „лоши“. А защото никой не им показа какво значи да си Човек.

И не, вината не е тяхна. Днешните деца не мразят, защото са развалени. Те мразят, защото никой не ги е научил да обичат. Защото тази обич не е била преживяна, не е била истинска, не е била въплътена в родителя, в учителя, в системата.

Ние, възрастните, често говорим за възпитание. Но то почти изчезна. На негово място има две крайности: контрол или подкуп.
👉 Вместо да възпитаваме на доброта – учим на манипулация.
👉 Вместо на отговорност – подхранваме претенция.
👉 Вместо на съпричастност – утвърждаваме егоцентризъм.

📌 В свят, където духовната празнота се запълва с пари, силикон, алкохол и TikTok, децата не просто губят пътя. Те губят компаса. И в този хаос на разпада, агресията не е случайност. Тя е симптом. Болезнен вик:
„Къде сте? Къде изчезнахте, възрастни? Къде е смисълът? Къде е душата?“

🛑 Ако се вслушаме внимателно в поведението на децата, ще чуем тишината на абдикиралото общество.

Ще чуем как отсъстващият баща се превръща в невротичен син.
Как майка, търсеща любов в празни чаши вино, се превръща в дъщеря с празни очи.
Как моралът се размива в политкоректен шум, а добротата се бърка със слабост.

Да, има прекрасни семейства. Да, има обич и топлина. Но говорим за масовата тенденция. За онзи беззвучен разпад, който се промъква в домовете ни като студен вятър. И отглежда поколение, което вместо да вярва – се съмнява. Вместо да гради – руши. Вместо да обича – се защитава.

❤️ Решението? Не е в повече контрол. Не е в повече наказания. Не е в повече екранно съдържание, възпитание по рийлс и терапии на килограм.

Решението е в личния пример. В смирението. В осъзнатото родителство.

Да светиш. Да гориш. Да бъдеш Човек – не защото някой те гледа, а защото знаеш, че някой те усеща.
Да се оцялостиш – с всичките си сенки, страхове, слабости – и въпреки това да присъстваш.
Да живееш в истината, в доброто, в любовта – не като поза, а като избор. Отново и отново.

📍Когато детето види това – не му трябват думи. Няма нужда да го учим „да бъде добро“. То просто ще го попие. Ще го преживее. Ще го живее.

🕯️ Децата не са нито „лоши“, нито „проблем“. Те са сигнал. Симптом.
И понякога – последната истина, която обществото се опитва да заглуши.
Нека не ги посрамваме за това. Нека ги чуем. Нека се чуем.

Ася Борисова
Психолог и лайф коуч

#детскипсихолог #децасимптоми #възпитаниечрезпример #емоционалнонасищане #родителскаотговорност #духовенразпад #душаивъзпитание #съзнателнородителство #добротанесеказваживеесе