06/07/2025
🗣️Тъжно ми е да виждам как в кабинетите ни ежедневно влизат деца с последствия от прекалената употреба на екраните.
🧠 Продължителното време пред екрани (особено под 3 г.) довежда до:
• забавено езиково- говорно развитие
• по-малък речников запас
• по-късно проговаряне
• трудности с граматиката и построяване на изречения
• намалена нужда от комуникация
• в допир с екрана детето е слушател, често пасивен наблюдател и не участва в диалог.
• това ограничава живия контакт и взаимодействие – ключови моменти за развиване на комуникативни умения.
🧩 Липса на внимание и неустойчива концентрация
• Бързата смяна на образи, цветове и звуци в дигиталните среди води до хиперстимулация, което затруднява:
• задържане на внимание при жив контакт
• възприемане и развитие на речта в реална среда
🧍♀️Нарушена социална комуникация
• Липсата на емоции, жестове и контакт с очи ограничава:
• уменията за разбиране на другия
• изразяването на чувства и мисли
• изграждането на емпатия
👅 Рискове за артикулацията
• Пасивното слушане не ангажира активно говорния апарат.
• При деца с артикулационни нарушения, липсата на практика може да задълбочи проблема.
📌 Специално внимание:
• Деца под 3 години не бива да бъдат излагани на екрани (според СЗО).
• За деца между 3- 5 г. препоръчителното време е от 3- 5 - 10 минути дневно в родителско присъствие и активен коментар. При наличие на проблематика използването на екраните не е препоръчително!
Чудесната статия на логопед София Вълнеева е потвърждение на мислите ни за вредата на екраните при децата когато се използват пасивно , а последствията са изключително тревожни. Заменете екраните с четене на книги, разходки,спортове и споделени игрови моменти с децата!Те наистина са безценни!❤️
Хайде пак за екраните! 🖥
Първо да споделя една своя голяма гордост - вчера носех лаптопа в кабинета, защото щях да имам два онлайн часа. Лято е, децата пътуват. Отскачат на море, при баба и дядо, на планина. Тогава провеждаме онлайн часове с децата, за които това е подходящ вариант. Иначе, по принцип, лаптопът ми си стои у дома. Та, реших да си направя експеримент - влезе едно от децата, с които работя и ме попита: "Днес ще играем ли?" Отговорих: "Разбира се, кога не сме играли? Днес нося лаптопа, може да играем и на него?" (като имате предвид, че за онлайн часовете създавам специални игри в един сайт). Детето ме погледна учудено и каза: "Не искам на лаптопа, искам от тези игри." и с ръка посочи купчината настолни игри, с които разполагам в кабинета. Няма как да не се гордея! Дете да откаже игра на лаптоп!
С няколко уточнения обаче:
✅ Да, настолните игри са огромна конкуренция на компютърните игри, НО, трябва да има ЧОВЕК, който да играе с детето и да го запали.
✅ Не, не отричам нуждата и ползата от екраните, особено, когато биват включени като ДАК (Допълваща и алтернативна комуникация) при нуждаещите се от нея.
Обаче:
❌ Дете в норма да бъде оставяно часове пред екрани от всякакво естество (телевизор, лаптоп, телефон, таблет и др.), защото така е по-лесно и удобно на родителите - това няма как да го подкрепя.
❌ Досега не съм го казвала в прав текст, но сега ще го изговоря - екранното дете, дори след години терапия, не достига норма. Харесва ви или не, това е суровата истина. Както бяха коментирали под мой пост: "Твърде скъпа излиза тази детегледачка.", визирайки оставянето на дете пред екрани с цел по-лесното му отглеждане. Защото какво се случва с дете, оставено пред екран? Привидно все едно няма дете - тихо ни е, спокойно ни е. Но, какво се случва в дългосрочен план? Никак няма да ни е спокойно, ако проумеем какво точно сме сторили на собственото си дете.
Скъпи родители, събудете се! Поемете грижите за децата си! Говорете им, четете им, разказвайте им приказки, играйте с тях! Оставете телефоните!
Този път няма да се извинявам, ако звуча рязко. Не е нормално да идват в кабинетите ни деца на възраст от 3 г. нагоре (на 5-6 г.в.) неговорещи и неразбиращи! Запомнете - логопеди вълшебници няма!
Какво представлява снимката? На горния ред - рисунки на деца между 5 и 6 г.в., излoжени на по-малко от час на ден гледане на телевизия. На втория ред - рисунки на деца на същата възраст, изложени на повече от три часа телевизия на ден. И не я споделям, защото се шири напоследък из цялата мрежа. Слагам я, защото я имам над 10 г. в лаптопа си и все отлагам да я споделя с вас и защото е нещо, в което съм убедена. Да, в същия онзи лаптоп, който и аз ползвам и от който пиша в момента. Същия, за който обаче имам граници на използването му и не изпадам в абстиненция, ако не мога да го ползвам няколко часа. Онзи ден отивах на среща и си бях забравила телефона у дома. Дамата, с която имах среща, ме попита: "И как се чувстваш?", след което каза: "Аз изпадам в паника, ако си забравя телефона?" Не, не изпаднах в паника. Почувствах се странно за около минута, след което си дадох сметка, че ще се справя и без него. А вие изпадате ли в паника, ако си забравите телефона? А децата ви изпадат ли в паника, ако ги лишите от екранно време?
