22/08/2025
Ник Кейв е родител, загубил двама сина.
На сайта му "The Red Hand Files", може да се прочетат негови отговори на въпроси от почитатели към него, под формата на човешки и задълбочени писма
"Юли 2025
Минали са десет години, откакто синът ви Артър почина. Какво научихте вие и Сузи през тези години?
Карлос, Флорианополис, Бразилия
Болката остава ли завинаги?
Ема, Мелбърн, Австралия
Скъпи Карлос и Ема,
Болката остава, но открих, че с времето тя се променя. Скръбта разцъфва с възрастта, става по-малко лична обида, по-малко космическо предателство и повече поетично качество на битието, докато се учим да ѝ се предаваме. Изправени пред непоносимата несправедливост на смъртта, онова, което изглежда непоносимо, в крайна сметка се оказва не чак толкова непоносимо. Тъгата става по-богата, по-дълбока, с повече слоеве. Започва да се усеща по-интересна, по-съзидателна, по-красива.
За мое голямо изумление, открих, че съм част от общочовешка история. Започнах да разпознавам огромната стойност и потенциал на човешкото, като в същото време, в най-дълбокото си ядро, осъзнах колко плашещо крехко е положението ни. Научих, че всички наистина умираме. Разбрах, че макар всеки от нас да е специален и уникален, болката и счупеността ни не са. С течение на времето Сузи и аз започнахме да осъзнаваме, че светът не е безразличен или жесток, а ценен и обичащ – дори прекрасен – винаги накланящ се към доброто.
Открих, че първоначалната травма от смъртта на Артър беше шифър, чрез който Бог ми говореше и че Бог имаше по-малко общо с вяра или убеждение и повече с начин на виждане. Стигнах до разбирането, че Бог е форма на възприятие, начин да бъдеш буден за поетичния резонанс на битието. Намерих Бога вплетен във всичко, дори в най-големите злини и в най-дълбокото отчаяние. Понякога усещам света да пулсира с богата, лирична енергия, друг път е плосък, пуст и злонамерен. Разбрах, че Бог присъства и действа и в двете.
Днес не съм нито подозрителен, нито недоверчив към света, макар сърцето ми да се къса за него и не съм отчаян, депресиран или озлобен. Вярно е, виждам разбитото сърце като най-пропорционалната реакция към състоянието на света – да кажеш „обичам те“ значи да кажеш „сърцето ми се къса за теб“, а това чувство отеква във всичко и носи яснота както за света пред нас, така и за света отвъд воала. Тъгата се превръща в начин на живот – част смях, част сълзи, с много малко пространство между тях. Това е начин да съществуваш в света, да го обичаш, да му се покланяш.
Прочетох това писмо на Сузи и тя се съгласи, че с времето нещата се подобряват. Напомни ми, че сънищата ѝ за Артър преди десет години са били ужасни, като опожарена земя, пълни със срам и ридания. Тя каза, че Артър все още я посещава всяка седмица. Винаги е на същата възраст – около десет години. Не се случва нищо особено – просто седи с нея. Понякога тя връзва обувките му. Понякога сресва косата му. Понякога той се свива в скута ѝ и обгръща врата ѝ с ръце. Разказа ми, че наскоро сънувала как Артър има копче вместо нос и когато го натиснала, засветила малка синя лампичка. В тези сънища няма отчаяние или вина. Те са, напротив, чиста и проста радост.
Не съм сигурен какво друго съм научил, Карлос, освен че ето ни тук – десетилетие по-късно – живеещи в сияйното сърце на травмата, на мястото, където всички мисли и сънища се срещат и където обитават надеждата и тъгата, в светлото и насълзено око на бурята – това вихрено момче, което е Бог, като всяко друго нещо.
Помним го днес.
С обич,
Ник
---
Юни 2025
Последните концерти, които гледах, бяха толкова силни. Как се подготвяте за изпълненията си?
Мелоди, Цюрих, Швейцария
Скъпа Мелоди,
Преди седмица Фил Калвърт, оригиналният барабанист на The Birthday Party, се свърза с мен, за да ми каже, че наш стар училищен приятел е починал. Казваше се Дейвид Грийн, но ние го знаехме като Дъд. Дъд беше много мил, общителен човек с палаво чувство за хумор. Макар тогава да бяхме много близки, след като напуснах Австралия, изгубих връзка с него и дълго време не бях мислил за него. Според разкази, е починал сам и изолиран в апартамента си в Мелбърн. Новината ме порази странно – не можех да съвместя светлия, обичан младеж със смущаващо самотния му и отчаян край.
В отговор на въпроса ти – пристигам на мястото на концерта около половин час преди началото. Обикновено имам собствена стая, където се преобличам в сценичните си дрехи, слагам малко грим и правя вокални упражнения. После сядам в тишина със затворени очи за около петнайсет минути. В този момент извиквам в съзнанието си онези, които обичам и които вече не са сред нас, съсредоточавам се върху всеки поотделно и мълчаливо призовавам тяхното присъствие.
За човек на моята възраст това е доста обемна задача. Приписвам им определени качества или сили, които отразяват личността им и ги призовавам. Обръщам се, например, към сина ми Артър заради неговата жизнерадост; към сина ми Джетро – заради неговия анархичен дух; към майка ми – заради нейната смелост; към баща ми – заради неговата енергичност. Обръщам се и към стария си приятел Мик Гайър за неговата усърдност; към Трейси Пю, Шейн и Конъуей – заради тяхната подривност, хаос и дяволито чувство за хумор. Призовавам Анита заради нейната чиста креативност и Роланд заради неговата изключителна изобретателност и така нататък. Обръщам се към всички тези хора и към още много други, подобно на вярващ, който се моли на светците за помощ.
Спомням си ги и усещам дълбока духовна сила, така че когато изляза на сцената, съм носен от това неземно братство и техните особени сили. За мен това е огромна опора – енергия, която осветлява кое е наистина важно и кое не. Общуването с мъртвите е, в този смисъл, най-ясното упражнение, което човек може да има. Бързо ни се напомня кое има значение и кое не. А това, което има значение за мен в този момент, когато стъпя на сцената, е да дам най-доброто от себе си и да не пропилявам възможността, която ми е дадена. Ние, музикантите, в крайна сметка работим в полето на трансцендентността.
Ето, Мелоди, така се подготвям за концерт – и така ще направя и утре вечер, преди да изляза на сцената с Колин Грийнуд в Рошфор. Макар че утре ще приветствам и още един човек в това отвъдно събрание – Дъд Грийн. Ще му припиша качеството на бдителност или внимание, може би като напомняне да останем осъзнати за минаването на времето и да поддържаме връзка – понякога с имейл, съобщение, телефонно обаждане, писмо – с онези, които са се изплъзнали от мислите ни, обичаните, но забравени живи, докато още са с нас.
С обич,
Ник"
/Снимките са от концерта на Ник Кейв в Античен театър Пловдив, 19-20.08.2025/
🙏💜
Любов и сила,
ДаОвладеешСебеСи👑
#ХюманДизайн
#ЕнергийнаПсихология
#СемейниКонстелации
#АртТерапия
