28/02/2024
Нашите недостатъци са тема не особено приятна за обсъждане и предложена дори като заглавие на книга може да предизвика вътрешни резерви и съпротиви. Все пак надеждната опора за справяне с житейските изпитания са силните ни страни. Представата за тях намира лесни пътища към нашето самосъзнание и ни вдъхва по-силна увереност и оптимизъм, отколкото идеята, че можем да преодолеем слабостите си.
Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характера ние често ги представяме като независеща от нас даденост на природата („Такава съм си непохватна...", или — „стеснителна", „нервна"...), като нежелано, но все пак близко до сърцето наследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив...", „И майка ми беше такава — притесняваше се за всяка дреболия..."), като фатално обвързани с някаква ситуация („Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си"), като нещо, което трябва да предизвика по-скоро съчувствие, отколкото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеждат..."), като съвсем естествен резултат от съществуването на подобни прояви у другите („Щом другите закъсняват, не изпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз...") и най-често като предизвикани от недобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми постоянно ми прави бележки за дреболии и ме кара да избухвам", „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам..."). Много рядко ни се удава да видим в нашите черти начини на поведение, които могат да се коригират именно от самите нас.
Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките на другите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми, неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако нямахме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите", изглежда, има доста дълбоки психологически основания.
Какво всъщност прави трудно проницаеми вътрешните предпоставки за нашите напрежения, житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнание да ги открие, да ги погледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини за тяхното преодоляване?