29/12/2025
- Веднъж опявах млада жена. - спомня си отец Лонгин. - Беше зима. Гледам, след опелото при гроба стоят четири деца. Всички си тръгнаха, а те стоят - съвсем замръзнали, в гумени ботуши на бос крак и не тръгват на никъде. На улицата - 20 градуса под нулата. А най-малкият от тях беше пеленаче.
Питам ги:
- Защо не си отивате вкъщи?
А те:
- Ние без мама не можем да тръгнем. Няма къде да отидем. - Баща им ги напуснал, и ето майка им умряла.
- Вашата майка сега е на небесата, - казвам им. - ще дойдете ли да живеете при мен?
Кимат с глава. И аз ги заведох в манастира.
- Буквално след два месеца пред вратата ни подхвърлиха новородено момиченце в кутия от банани. Майка и я родила навръх Нова година, сложила я в кутия от банани, и я донесла при нас. Колко време е лежала на студа, не зная. Взех я в ръце, а тя студена като камък. Съвсем замръзнала! Бързо я занесохме в болницата. Всички доктори казваха, че няма никакъв шанс, но момиченцето оживя. Докторите сами и дадоха фамилията "Счастливая" (Щастлива), а ние я кръстихме Катенка.
След време отецът срещнал едно безръко момче в интернат за деца - инвалиди. Степан изскочил пред него и му прочел собствените си стихове. После следвал отеца по петите и когато той се приготвял да си тръгва, Стьопа опрял лицето си в расото му и помолил:
- Вземете ме от тук, моля Ви! - отецът се разплакал и взел Стьопа със себе си.
- Отначало мислехме: Е, ще вземем 50. После - 100. След това решихме - и 150 дечица ще успеем да отгледаме, но... те бедните - толкова много изстрадали през своя кратък живот, че нямах сили да не ги взема при себе си, знаейки колко им е трудно! И когато вече бяха 200, мислех си - Е, това е всичко! Но как така "всичко"?!... Сега си мисля, вероятно около 300 ще станат. Ако можех, щях да прегърна всички сирачета на света." - признава си отец Лонгин.
Децата му вече са над 400, и отецът продължава да търси изоставени деца, да ги осиновява и да им дарява любов. Приютът приема деца от цялата страна, в това число и инвалиди. Някои боледуват от ДЦП, от рак... За 50 деца, заразени с вируса на ХИВ е построен отделен корпус. Благодарение на старанията на отец Лонгин, в приюта са се появили великолепни медицински кабинети с най-съвременно оборудване, построени са спортни салони, зали за игри, кафез с пауни и даже конюшня с понита.
Приютът вече се е разраснал и се помещава в три големи сгради. В съседство с него се намират един мъжки и един женски манастир, които имат собствени земи и ферми, и чрез тях изхранват децата, а монасите и монахините се грижат допълнително за техните нужди. Много хора от околните села и градове също помагат, дарявайки средства, продукти, а една жена дорила 2 хектара/ 20 декара земя, на която в момента са посадени картофи. Някои от децата вече са пораснали и имат семейства, като с помощта на отец Лонгин са си построили малки къщички в близост до приюта.
Преди 25 години на това място не е имало нищо, а сега там е израснало едно прекрасно малко градче, в което всички живеят дружно и щастливо.
Православие
"Интересни Факти ,Загадки ,Мистерии и Истории от България и Света"
