Център за Психично Здраве за Деца и Възрастни

14/02/2026

14/02/2026

Някои хора започват да ядат много в периоди на тревога и стрес. На други залъкът им засяда в гърлото, хапка не могат да преглътнат. Защо става така, в какво е разликата между тези хора? Каква е причината?

Този въпрос ме занимава отдавна. И една ябълка ми помогна да намеря отговора, както падането на ябълката е открило пред Нютон закона за земното притегляне. Бях ядосана след неприятен разговор и машинално взех една ябълка и отхапах парченце. Загризах твърдата ябълка и тогава проумях нещо важно – че инстинктивно съм избрала твърда храна, от която можеш да отхапеш със зъби и да я сдъвчеш.

Изпитвах спотаен гняв – не стига че плагиатът бе присвоил мой текст, ами отгоре на всичко ме накараха да доказвам авторството си. Доказах го. Загубих време и сили. Но в душата ми остана гневът, който не признавах и не осъзнавах. И точно той ме накара да посегна към ябълката. Макар че строго следя калориите и количеството храна, което приемам.

Това беше стрес, стрес от гняв. И някъде дълбоко в подсъзнанието ми се събудиха древните инстинкти: хубавичко да ухапя онзи, който ми е причинил болка и страдание. Може би дори да го изям. Да го схрупам, да сдъвча агресора. И да изплюя костите му.

Естествено, ние сме нормални цивилизовани хора. Дори няма да ни мине през ума да ухапем някого или да го изядем! Но някъде в най-дълбоките пластове на подсъзнанието това вече го има. И ние подсъзнателно вадим агресията наяве чрез храната. Дъвчем и хапем.

Тук дори не става въпрос за желанието да се нахраним, а именно за този скрит гняв. Но щом посягаме към храната, значи стресът е „добър“, имаме сили да го преживеем, изпитваме адекватни емоции. Само дето може да преядем и да напълнеем!

Трябва да оставите ябълката и да направите няколко дъвкателни движения, сякаш имитирате отхапване и сдъвкване на храната. Сигурно сте забелязали, че при такъв стрес челюстите са силно стиснати; дори в романите описват „стиснатите зъби и възлите, които се очертават под скулите“. Това е имитация на дъвкателния процес.

Отхапали сме парче от врага си и сме го сдъвкали. Но не го осъзнаваме. На практика отхапваме от нещо безобидно, от ябълката например. Достатъчно е да направим няколко дъвкателни движения, и напрежението спада. Или пък да изпием бавно чаша вода. Опитайте. Това върши работа и когато ви се струва, че сте гладни. Гладът също минава!

Интересното е, че реакцията е различна. Някои започват да ядат и да дъвчат енергично – това са хората със здрава защитна агресия. Други изпитват силно желание за нещо сладко – този тип хора пък се нуждаят някой да ги утеши, да се гушнат в майчината гръд и да си хапнат млечице. Това са по-меките и добри хора; те също са наранени, но по-важното за тях е не победата над оня, който ги е обидил, а утехата. Тези хора трябва колкото се може по-скоро да чуят думи на подкрепа, да прегърнат свой близък, да се притиснат до него – може да е дори домашният любимец – и да се заредят с топлината на любовта. Това ще им помогне да не поглъщат сладки храни. Желанието им да подсладят горчивия хап веднага ще отмине.

Много по-опасен е стресът, при който човек не може да яде. Той сякаш е емоционално парализиран, вцепенен. Това наистина е спазъм на нервната система, трудно му е да дъвче и да преглъща. Следователно не може да се храни и да зарежда с енергия организма си. Загубил е силите си.

Такива хора се нуждаят не просто от подкрепа, а от лечение при психотерапевт. Това е стадият на вцепенението, а след него идва депресията и загубата на всички жизнени сили.

Наблюдавайте хранителното си поведение. Ако осъзнаете, че понякога преяждате от стрес, ще видите, че дълбоко в душата си изпитвате гняв към ситуацията и към виновника за нея. Вече знаете какъв е механизмът, така че ще можете да овладеете това желание.

Но когато не можете да се храните, нещата са сериозни. Организмът ви подава сигнал за бедствие като потъваща лодка. Това е тревожен сигнал. Вслушайте се в него и вземете мерки.

14/02/2026

Разликата между нарцистична майчина любов и здравата майчина любов – разбирането, което лекува 🌿
В живота ни майчината любов често оставя най-дълбок отпечатък. Но не всяка майчина любов е еднаква – и това изобщо не зависи от детето. Понякога майката, поради собствените си емоционални нужди и преживявания, обича по начин, който е условен, контролиращ или нездравословен. Това е нарцистичната форма на майчина любов.
Такова възпитание може да остави след себе си объркване, несигурност и усещане, че любовта трябва да се „заслужи“. Може да е трудно да се почувстваш достатъчно добър/достатъчно обичан, достатъчно способен, въпреки усилията и постиженията ти.
💚 Важно е да разберем, че майката, дори когато обича нарцистично, всъщност наистина се опитва да даде това, което знае и може най-добре. Тя не е „лоша майка“ – тя е човек с ограниченията на собственото си детство, емоции и преживявания.
🌱 Здравата майчина любов изглежда различно: тя е безусловна и подкрепяща. Тя вижда детето като отделна личност и уважава неговите чувства и граници. Връзката с такава любов оставя усещане за сигурност, уважение и приемане – чувства, които можем да носим и във възрастта си, независимо от миналото.
✨Ако сте израснали с нарцистична майка, това носи своите последствия във Вашия характер и начина, по който се свързвате със своите партньори. Приемете, че майката е такава, каквато е – с ограниченията и човешките си слабости!
Това обаче не значи да пренебрегнете собствената си болка. Това е част от процеса на изцеление: да разпознаем модела, да се освободим от чувството за вина и да се научим да обичаме себе си така, както здравата майка би ни обичала.
Нека разгледаме как обича нарцистичната майка и как изглежда здравата майчина любов.
Здравата майчина любов е безусловна. Тя сякаш казва: „Обичам те, дори когато грешиш.“ Тя вижда детето като отделна личност, уважава характера, желанията и границите му.
Здравата майчина любов е емоционално присъстваща. Майката забелязва чувствата на детето и ги валидира. Детето усеща, че има право да изпитва страх, тъга, радост, гняв, разочарование и може да ги обсъжда с майка си, дори с риск да я нарани. Дори и ако това няма да й се хареса.
Здравата майчина любов подкрепя автономията. Тя насърчава самостоятелност, не се нуждае от зависимост. Децата на такива майки обикновено са самостоятелни от малки и правят рано първите си избори на дрехи, хобита, интереси, дори училища...
Тези майки насърчават детето да опитва, не натякват грешките му и не се срамуват от тях.
Любовта им не се отнема и не се заслужава с поведение. Такъв тип майки не се сърдят на детето, не го наказват с мълчание или с емоционално отдръпване. Те обичат безусловно, дори когато детето греши. Дори конфликтът с майката не води до загуба на любов. Тези майки знаят, че да бъдат не-идеални в очите на децата си е част от тяхното израстване и формиране като самостоятелни личности. Те не се страхуват, нито срамуват от бунта. Отглеждат децата си за света, не за себе си.
Нарцистичната майчина любов е условна. Ако можеше да се назове с думи би звучала по следния начин: „Обичам те, когато си такъв/такава, какъвто/ каквато искам или каквато/какъвто аз смятам за добре да бъдеш", "Сърдя ти се, защото се държиш зле", "Поведението ти ме наранява"...
За този тип майки детето е функция. То е източник на статус, гордост или е емоционално другарче.
Такъв тип майки често омаловажават, игнорират или пренебрегват чувствата на детето. Те може да казват: "глупости", "я се стегни", "голяма работа"...
Могат да дават много повече контрол, отколкото емоционална подкрепа.
Автономията на децата се възприема като заплаха за тях самите или за връзката им с децата. Обикновено тези майки присъстват в изборите на децата си до зряла възраст. Нарцистичната майка преживява чувство за срам от грешките на детето си и му показва, че това я наранява.
Често този тип майки използват критика, сравнение, наказания. Любовта, често облечена като свръх загриженост, се използва като инструмент за подчинение или за влияние над детето. Тези майки могат да си служат с емоционално отдръпване, студенина, вменяване на вина за чувствата им.
Децата израснали с нарцистични майки често са удобни приятели и партньори, служители за пример, винаги готови да пренебрегнат себе си, за да се харесат на другите...
Как се чувства детето в двете ситуации?
При здрава любов:
👉 „Аз съм ценен/на такъв/такава, какъвто/ каквато съм.“
При нарцистична любов:
👉 „Аз съм ценен/на само, ако съм полезен/на.“
Защо е нужно разбирането на всичко това?...
Като зрели хора и вече родители нерядко попадаме в ситуации, в които осъзнаваме, че чувствата и преживяванията, през които преминаваме имат по-дълбока причина. Нерядко като родители реагираме не така, както ни се иска или както смятаме за правилно. Сякаш вътре в нас има бутони, които се задействат при определени ситуации или при определени детски реакции...
!!! Целта на тази публикация в никакъв случай не е да обвиним едни или други майки... Всяка майка прави най-доброто , на което е способна спрямо личното си развитие, разбирания, ресурси и опит към момента.
!!! Целта е да осветим темата, да осъзнаем моделите, които носим и да се излекуваме. Осъзнатото родителство изисква преди всичко да сме излекували детето в нас и ако е нужно да променим определени модели, подсилвайки други...
🧩 В случай, че разпознавате нарцистичната майчина любов, то никога не е късно да си дадете сами на себе си здрава майчина любов!
Започнете с малки стъпки на себеуважение и емоционална свобода. Наблюдавайте кой или какво Ви влияе, поставяйте здравословни граници, научете се да казвате "Не" и се подкрепяйте.
Всеки, независимо от миналото си, заслужава любовта, която носи сигурност и безусловно приемане.

14/02/2026

Ако има нещо, което с времето започва да става болезнено ясно във всяка интимна връзка, то това са различията. Колкото и сходства да откриваме в началото, колкото и да ни се струва, че „мислим еднакво“ и „гледаме в една посока“, различията съществуват. И докато в началото на любовта тази различност често ни изглежда магнетична и привлекателна, то на по-късен етап нещата не стоят точно по този начин.
Един от големите парадокси, оказва се, е този, че това, което първоначално ни привлича, по-късно започва да ни дразни. Започваме да виждаме огромни количества от него. И онова, което ще определи дали връзката ще бъде устойчива във времето или ще се разпадне заради различията, е нашето умение да се променяме във връзката, както и да толерираме различността.
Да се замислим.
Можем ли да проявяваме гъвкавост и да си „взимаме“ от другия?
Можем ли да интегрираме в себе си части, които сме отхвърлили и потиснали, и които виждаме в човека до нас?
Една близка връзка ни предлага възможност за промяна, но от друга страна има неща, които не може да промени.
Има различия в отношенията ни с другия, които е нужно да признаем, приемем и да спрем с опитите да ги променяме.
За съжаление много разочарования се раждат от първоначалната надежда, че другият…ще стане друг.
Всеки от нас е комплект от различни качества, недостатъци, вярвания, модели на поведение и т.н., и т.н.
И понякога си мисля, че ако в началото на една връзка можем да погледнем човека до нас и да кажем ДА на това, което Е, с презумпцията, че ще остане такова, каквото Е, колко ли неща биха били по-различни?
Колко ли главоболия и недоволство бихме си спестили след това?
Всеки иска да бъде с някого, с когото си подхожда. Да е точният човек.
Но да си подхождаме с някого не е толкова свързано с това да намерим друг, който мисли като нас, действа като нас, харесва същите неща и има същите цели и мечти като нашите, колкото с това как и дали позволяваме на различията помежду ни да съществуват заедно, да се допълват и да ни обогатяват.
И преди да кажете „ама всички различия ли трябва да се приемат“, ще отговоря с „НЕ“.
Някои различия са признак за несъвместимост.
Ако влизате в една връзка, знаейки, че имате фундаментални разминавания в нуждите и разбиранията по важни въпроси, не влизайте във връзката с надеждата, че някой ще промени мнението си. Това не би било честно нито към вас, нито към него.
Е, ако това все пак се случи, то би било бонус.
Но преди всичко е нужно да знаем кои са нещата, които са ни важни и които търсим в едни отношения.

13/02/2026

Хората в живота ни никога не са случайни. Те са отражение на връзката, която имаме със самите себе си. С онази вътрешна истина, която или чуваме ясно, или заглушаваме, защото още боли.
Когато не сме свързани с нея, изборите ни често идват от несъзнаваното. От детските ни части, които помнят липса, страх, самота. Тогава се привързваме не защото има любов, а защото има НУЖДА. Умът намира обяснения, сърцето търси утеха, а ние повтаряме познати сценарии с надеждата този път да завършат различно.
Когато обаче сме в ПРИСЪСТВИЕ, изборът ни се променя. Той вече не е реакция на миналото, а отговор от настоящето. Не е компромис със себе си, а съгласие със собствената ни истина. Умът започва да служи, сърцето разпознава, а преживяното ни дава мярка. Това е мястото, от което избира възрастният в нас.
Оттам и критериите са различни.
❗Когато избира детето, то търси сигурност, сливане, някой да запълни празнотата и да не остане само.
✅Когато избира възрастният, той търси автентичност, взаимност, пространство, в което и двамата могат да растат, без да се губят.
И може би най-важният въпрос, който си струва да си зададем, не е кого избирам, а кой в мен избира в този момент⁉️
Понякога отговорът на този въпрос променя всичко. Дори повече от самия избор.

13/02/2026

Не, бракът ви не се разпадна изведнъж.
Не беше едно събитие или един драматичен скандал.
Случи се тихо, почти неусетно.
Може би не си забелязал как разговорите
се превърнаха в графици и задачи. 📆
Как нежността стана „по желание“.
Как въпросът „Как си?“ се замени с предположения.
Може би не си усетил
тихото натрупване на обида.
Непосочените нужди.
Умората, заметена под килима с „и двамата сме изморени“. 😔
Нищо не се счупи за една нощ.
То се изтърка бавно.
В онези малки моменти,
които си мислеше, че нямат значение…
Пропуснатите опити за близост.
Думите, които останаха неизречени.
Изборът на удобството пред усилието.
Браковете рядко се провалят заради едно голямо нещо.
Те се разпадат, когато всичко важно е било пренебрегнато. 💔
Любовта има нужда от грижа.
От внимание.
От присъствие. 🤍
И когато тези неща избледнеят,
връзката избледнява тихо… заедно с тях.