19/11/2025
Ако има Рецепта за здраве и пълноценен живот, според мен тя би изглеждала приблизително така:
Дори и да не ходите на терапия или констелации;
Дори и да вярвате, че сте си съвсем добре, всичко ви е наред и нямате нужда от тези неща (глупости),
Пробвайте и вижте разликата:
1. Започнете да дишате.
С дишането идват животът и истината. Може би си мислите, че дишате. Повече от половината хора НЕ дишат. Не броя за „дишане“ поемането на дъх колкото да не умрете.
Седнете на стол, кресло, на дивана и останете малко със себе си, в тишина и покой, със затворени очи и внимание към дъха.
Забележете колко дълбоко вдишвате, без да променяте нищо, какъв е естественият ви капацитет, количеството кислород, което си позволявате да поемете.
Това количество определя отвореността ви към Живота. Колко допускате Живота да проникне в тялото ви, да живее в тялото ви.
Дали дишаме свободно, дълбоко, с корем и гърди, определя, по-скоро показва и как сме позиционирани в подредбата спрямо родителите си. Това е, което основно изследваме в семейните констелации – дали сме си на мястото като деца пред тях или сме някъде до тях или зад гърбовете им, застанали на местата на други хора, по-големи от нас.
Ако сме си на мястото на деца, ние ще дишаме леко, свободно, дълбоко. Животът ще ни се случва без усилия, ще постигаме нещата, които искаме като че от само себе си. Те ще идват до нас, няма да се налага ние да правим кой знае какво, за да достигаме до тях.
Ако не сме си на мястото, ще дишаме трудно. Ще сме пълни до гуша с тежести и непреработени емоционални товари, наши или не, без значение и те няма да позволяват на дъха ни да достига до голяма дълбочина вътре в нас, за да не ги докосва и за да не ги чувстваме.
Първата стъпка е да забележите как дишате, за което може да не ви е достатъчно едно поседване за няколко минути. За да се убедите, ако ви е важно, започнете да се наблюдавате в ежедневието си – как дишате естествено, без да си напомняте да дишате дълбоко. Така ще разберете много за себе си.
Ако решите да промените нещо, ако положението, в което сте, не ви очарова и искате нещо различно,
ЗАПОЧНЕТЕ ОТ ДИШАНЕТО.
Ако сте установили, че почти не дишате, може да се наложи да измислите начин, ако трябва да си правите аларма на телефона да ви дрънка през пет минути целия ден, за да се подсещате да дишате. Ще се наложи да положите съзнателно целенасочени усилия да си напомняте. "Дишай дълбоко. Бавно и дълбоко, с пълни корем и гърди." Да усещате как позволявате на дъха да проникне до тазовото дъно, ако сте седнали, до седалката на стола.
Това ще доведе до промени във вас, имайте предвид и бъдете готови.
Може би ще започнете да изпитвате емоции, които не сте си позволявали до момента. Това е повече от чудесно. Ако идва много гняв, не се тревожете. Енергията на гнева е най-мощната енергия на живота, тя ще ви зарежда и ще ви даде много. Единственото важно нещо е да внимавате да изпускате гнева си без да наранявате околните, да намерите безопасна среда, където можете да го изпускате здравословно - премерено, стъпка по стъпка. Чували сме, не изяждаме целия слон наведнъж, но можем да го погълнем на малки порции, хапка по хапка целия.
Когато ви е най-трудно, в ежедневни ситуации на стрес или каквото и да е друго, дишайте задължително. Дълбоко и бавно.
Обичайно, за да се предпазим от трудното, ние спираме да дишаме. А това пречи на енергията да се движи, блокира я и травмите и неприятните моменти застиват в телата ни, на едно ниво никога не отминават, оставаме да живеем вечно с тях, защото са неизразени.
А са такива, на първо място, защото не дишаме и това помага да не ги чувстваме.
А, нечувствайки ги, не можем да ги освободим. Не могат да минат през нас и да си отидат. Остават в нас.
2. Наблюдавайте се.
Отчитайте всяка своя вътрешна реакция.
Отчитайте всяка външна реакция и проверявайте дали това, което показвате, е това, което чувствате отвътре или е различно.
3. Стойте в Истината си.
Започнете да комуникирате всяко различие, старайте се все повече и повече да изговаряте истинската си истина и да стъпвате на нея.
Когато казваме Да на другите, а истината вътре в нас в този момент е да кажем Не, казвайки Да, ние казваме Не на себе си.
И когато това се повтаря безброй пъти, понеже ни е по-важно да сме харесвани, угодни, да пазим добрия имидж за себе си, да не изгубим хора, които считаме за важни, единственото, което се случва, е че все повече живеем в неистина, в един фалшив лицемерен свят и не само това.
Казвайки Не на себе си, рано или късно ще се наложи да платим цената.
Как?
Разбира се със здравето си.
Хашимото, черен дроб, бъбреци и още, и още. Всички знаем.
Да дишаме и да живеем в истина – няма по-ценно от това.
“Всичко на масата.”
Простичко е не е много лесно.
Ако искаме да сме истински щастливи, трябва да сме готови да срещнем цялата истина за себе си.
Да се прегърнем изцяло, с всичко, което ни харесва и всичко, което не ни харесва в нас. Всичко хубаво, което ни се е случвало и всичко трудно и ужасно. Да си го спомним.
И всичко, което сме си спестили да ИЗчувстваме, ще се наложи да разперим ръце и да сме съгласни да го прегърнем. Да го пуснем в нас. Да плачем, да викаме, да се тресем от ужас, страх, гняв, да удряме, да блъскаме, да чувстваме безсилието и безнадеждността.
Няма друг начин.
Този декември, коледното парти на Нели Хаджийска и MindКаст е на тема Пътят на Радостта. Всеки е добре дошъл да се включи.
Е това е Пътят на Радостта – Път на Истината, по който си готов да прегърнеш всяка част от себе си и историята си. Да събереш всичките си парчета, и най-опърпаните, и най-изстрадалите, най-грозните, и тези, от които ужасно те е срам. Да си цял. Тогава можеш да празнуваш Живота истински и да му се наслаждаваш.
Всичко друго е фалш за замазване на хорските очи и лайкове в социалните мрежи.
А отвътре – тъпо, кухо, без смисъл, без искра.
С любов:
Тотка
