12/05/2026
Знам чудесно, че има супер много хора, които имат нужда и огромно желание да се включат в тренинга, без значение дали само „за лична употреба“ или и с желание и визия един ден да споделят тази работа като фасилитатори,
НО има неща, които ги спират, пречат им да видят, че това е възможно и за тях.
За това искам да пиша и много ще се радвам, ако сте един такъв човек, да споделите в коментар вашите лични страхове, притеснения, съображения, съмнения, въпросителни, ако са различни от това, което ще опиша тук.
Според мен, а и от наблюденията ми, основната спирачка пред хората, да се заявят за този дългосрочен ангажимент, е съставена от два компонента – пари и време. Или по-точно липсата им.
Оставям настрана обстановката по света и у нас точно в този момент. И без тях, винаги парите и времето са били стопер за хората. За всяко нещо, не само за тренинга.
Пак ще пиша както ми идва, няма да е систематизирано, подредено, но пък ще е честно.
Първото и най-важно, което искам да ви кажа, от разстоянието на времето, това, което сега си представяте, че ще е огромен ангажимент и ще иска ресурс, с който вие не разполагате, всъщност ще ви направи по-ресурсни като цяло.
Да не говорим, че трите години минават толкова бързо, че не ти се вярва накрая и не искаш да свършва.
И ще ви постави генерално като позиция в живота на такова място, от което ще сте далеч по-свързани с изобилието, по-ефективни, по-присъстващи, налични, че като теглите чертата на финала, ще стане ясно, че сте отделили ресурс за проект, който ви се е отплатил хилядократно.
Не защото ще станете констелатори и ще завалят парите. А защото ще се свържете със себе си и с ресурса зад гърба ви, който по право принадлежи за вас, но, точно както всички правим, сте избягали някъде от него и нямате връзка с него.
Затова ви е трудно и всичко ви се случва на мускули.
Та, като се позиционирате добре, като сложим телефона на зарядното, знаем как се пълни батерията като потече тока, ще потече и за вас, ще започнете да се пълните. Ще започнат да ви се случват вашите неща. Ще си намерите вашето място, от което да изкарвате пари, да се чувствате полезни, да допринасяте за света, ако все още не сте го открили. Ако сте, ще започне да се лее към вас повече, ще идват по-добри резултати с далеч по-малко усилия, сравнено с преди. Ще се отвори пространство, време и енергия и за други неща, за игра, за партньор, за по-дълбока и по-сериозна връзка, за деца, за почивка. Абе, пространство. За креативност, за създаване. За каквото и да е.
Когато започнах тренинга аз, децата ми бяха на две и на осем. Работех в семейния ни бизнес, който вече умираше и току се бях прибрала от второто ми ходене в щатите. Имах пари на куп, но не и достатъчно акъл, за да се поинтересувам мога ли да платя цялото обучение наведнъж, нямах идея, че има и отстъпка. И така наивна, както винаги съм била, започнах с модулите и още до втория – третия парите не че изчезнаха ами и тотално фалирахме.
Ха, не спасих бизнеса на нашите. За да ме сложи на място, той, горкият напълно се сгромоляса.
За тези, които не знаят, ще отворя скоба, че е важна опитност: работих си аз чудесно, макар и почти за без пари (с причина, разбира се, пак системна 😊), в прекрасен офис, за известна компания, които напуснах, за да се върна при нашите и да спася техния бизнес – склад на едро за сувенири, чаши и чинии. Направих нова фирма, на мое име, в която назначих майка, татко и брат ми като мои служители, подчертано и с три !!!. Пълен цирк, погледнато през очите на човек, който има идея от констелации. Е, всички платихме цената. Аз, че дръзнах, наще - че се съгласиха, оставиха ме да се големея.
Имайте го предвид, мили хора – не се поставяйте в позиция да стърчите над родителите си – струва скъпо! Затварям скобата.
Връщам се на онзи момент с фалита – без доходи, с два ипотекирани апартамента и дългове. С две деца и двама толкова разбити родители, че не искам да си спомням.
Беше много лесно да се откажа от тренинга точно в този момент. То беше просто немислимо, как ще го продължа, идея нямах. За нашите, с които и живеех, защото и от двамата мъже си тръгнах, за да се върна да ги подпирам, това беше направо престъпно – да харча пари, които взимам назаем и да ме няма, да им оставям децата за някаква си моя прищявка. Те си мислеха че си ходя там на развлечение, че съм се хванала с някакви луди, нехранимайковци, безделници, дето се чудят къде да отидат да отвисят пет дни. Ден да мине, друг да дойде.
И въпреки всичко това на мен ми беше абсолютно ясно, че няма да го прекъсна това обучение за нищо на света. Довърших си цялото обучение с пари, които взимах назаем. Дълго ги връщах, но това няма абсолютно никакво значение.
Защото модулите от тренинга бяха за мен оазис сред пустинята. Спасение. Връщаха ме към живота.
След всеки модул, след всяка група извън тренинга, която съм посетила, когато си спомнех колко пари съм платила за това преживяване, за такова преместване, за тия инсайти, прозрения, осъзнавания, които не спираха да ме разтърсват и подреждат, месеци след самото събитие, водейки ме лека-полека към Моето си място, си казвах Божееее, смешни пари! И много добре си спомням, че в началото на събитието или преди модула, като ги давах, хич не съм ги виждала като дребни, джобни или смешни пари. Не, виждали са ми се доста. Но накрая, на везната – не може и да се говори за сравнение между платеното и изпитото.
Тези от вас, които сте били на констелационен уикенд, сигурна съм, че познавате това усещане за безценността на полученото. Случвало ми се е да говоря с някой по телефона, обадил ми се да пита нещо, стане дума за уикенд група и той ми вика Знам, ама нямам пари толкова. Е, колко пък да нямам пари за една уикенд група, тя да не е милиони, ако знам, че ще ми промени изцяло погледа към живота. Ми като знам колко получавам от нея, без пари е направо. Не защото не познавам парите, а защото ценността, която получаваме не може да се измери в пари. Тя е най-съкровеното богатство, есенцията за живота, екстракта, каймака на цялото възможно знание и разбиране за всяко едно отношение, взаимодействие, за всичко, всичко. За мен е така. За вас може да не е. Пак казвам, ще се радвам да споделите.
Преди малко говорих с Мария от Списание 8, ще снимаме в понеделник с нея за подкаста. И тя ми споделя, че е буквално разтърсена от силата на работата ни. Жадна съм, искам още и още. Не знам как съм живяла без това до сега. На всички мои приятели говоря за вас и за констелациите. Е, точно така беше и с мен. Не знам как съм оживяла въобще, толкова съм била намотана. И, винаги съм го казвала, благодаря, че съм била толкова чак зле, та да стигна до констелациите и да ги взема така присърце. Защото те бяха моето спасение.
Като разбере човек какво му дава този тренинг, като вкуси от кацата с меда, за нищо не може да се откаже. И пари се намират, и време. Как няма да намеря време, как няма да подредя схемата с децата, като знам какво ще получа. Още повече, че мен Румен ме добави, заедно с още двама колеги, като изключение, от трети модул на тренинга. Условието беше да нямам нито един пропуснат модул и на присъствам на всяка уикенд група, за да наваксам пропуснатото. Толкова ми беше важно, че каквито и условия да ми беше поставил, щях да приема, само и само да съм част от този тренинг, да не се налага да чакам две години до следващия.
Няма да намеря пари и време ли?
Пеша ще ходя до Банско. На постелката през залата щях да спя, само и само да съм там.
А следващия – сега се сещам. Бяха много сладка група. Голяма част от тях имаха малки деца и всеки път ги водеха на Банско на модулите. Понякога водеха и детегледачка, или баба се уговаряха да дойде някоя, за да гледа всичките деца, или друг родител, който не участва в обучението идваше за детегледач. Беше толкова хубаво. В почивките залата се пълнеше с деца. Влетяваха като хуни, омитаха масата със сладките и соленките, танцувахме с тях, празнувахме. И толкова беше мило, след емоционален процес да можеш да ги гушнеш слънчицето. И винаги знаеш – ако не съм добре, има толкова приятели, които ще се погрижат за моето дете, нали е част от стадото, няма да остане гладно и самотно. Групата се грижи за членовете си. Децата са деца на цялата група.
Ако наистина иска човек генерална промяна в живота си, не си струва да чака нещо да се подреди, да дойде по-добър, по-подходящ момент да може да си го позволи и тогава да се запише на тренинг.
Тренингът ще ти помогне да дойде по-доброто време в живота ти. Той е инструментът, който ще те промени, подреди.
И само ако се осмелиш да тръгнеш по пътя, пътят ще се отваря пред теб крачка по крачка, ще се разкрива постепенно.
Не е нужно да имаш визия как ще стане, какво ще работиш, къде ще живееш, откъде ще идват парите за всеки един модул три години напред, как ще намериш време.
Нужно е да тръгнеш.
И да се довериш, че Животът ще го подреди за тебе.
Ще се погрижи.
Голямото е да се отвориш за непознатото.
Искам промяна, не знам как ще стане, но тръгвам по този път, защото ме вика и се оставям на нещо по-голямо от мен да го направи възможно.
Да ме води.
Без значение отляво ли, отдясно ли ще минеш. По нанадолнището или нагорнището.
Важно е да искаш да минеш.
И това е напълно достатъчно.
Сещам се за нашата организаторка на варненските групи, любимата ми приятелка Диляна. Има една история, която разказва често. За най-първото си голямо пътуване до Индия, което е преобърнало живота й. Заявила се е за него, без да има пукнат лев. В развод, без дом, без никаква идея как ще се случи, кой ще гледа детето. Струвало е пет хиляди лева. Пари, които биха й подсигурили няколко месеца живота, ако ги имаше. Но не, нямала е идея откъде ще дойдат, знаела е, че трябва да е там. Прибрала се е, в шок от самата себе си, че се е записала. И телефона й е звъннал. Същата вечер. Получила е предложение за проект, за който са й казали “Ще ти платим ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.”
Спирам, че трябва да готвя вечеря.
Пращам ви любов и ви желая сили да следвате порива на душите си!
Те знаят!
А, толкова е хубаво, че сега ги има тези нулеви модули. Човек може да пробва, да си даде шанс да се потопи в тая чорба за три дни, пък да види за него ли е или не, тогава да мисли за трите години.
Чао!
Тотка
