17/01/2024
Защо реших ретрийта да бъде в Бали?
Причините са няколко и ще започна с тази която е лична.
Преди да стигна до тук да мога да правя това което ми доставя удоволствие и да работя с хора, да правя констелации, практики и курсове аз минах през целият този процес не само на обучение, но и на трансформация и вътрешна работа със себе си. Минах през всяко кътче на душата ми, бръкнах в раните дълбоко, изпитах цялата палитра от емоции като се започне от болка, гняв, обида, самосъжаление, вина, отричане, жертва… докато достигна до пълен вътрешен мир и балансирам дотолкова душата си, че да не се лутам в големи амплитуди от емоции. Вярвам, че човек може да бъде полезен само когато е минал лично през нещо има опитността и тогава да предлага услугите си.
Бали не е мястото на което започнах, но е мястото което ми даде изключително много. Както често обичам да се шегувам дойдох да се наплача едно хубаво на Бали. Извадих всичко онова, което не можех у дома далеч от всички близки и приятели, които можеше да ми повлияят по някакъв начин. Сега разбирам защо толкова естествено се получи и защо Бали е духовен център на света.
Първо тук идват хора от цял свят заради богатата култура на балтийците, заради храната, заради балансирания начин на живот, който водят. Няма как да не получиш културен шок тук. Най-големият лукс и най-голямата мизерия ги делят една ограда или врата, но на никой не му прави впечатление да казва колко е мръсно, колко буболечки, комари и гущери има. Всеки, който идва просто се впуска в това приключение такова каквото е, дори в момента докато пиша една мравка се разхожда по лаптопа ми 🐜 и леко я побутвам и продължавам.
И да се върна на хората, особено тези които се развиват духовно, те идват точно тук за да обменят опит и споделят знания с хора от всички народности и енергията на обмена тече в някакъв съвършен синхрон и никой не пречи на другите , няма злоба, завист и конкуренция, а само жажда за знания, която обединява хората. Тук срещнах прекрасни хора, вече имам толкова много приятели балийци, съседката ми по вила е молдовка и често сядаме вечер да си говорим, тя също се занимава с енергийни практики.
Онзи ден ходих на тантра и йога при местни и се запознах с такава палитра от хора . Запознах се с различни хора и получих нови знания. Не вярвам да е случайно, но всички бяха със сини очи и видях толкова разновидности на синьото 🪬🧿
Тук срещнах и учителя ми по йога, който е жив Аватар и сподели нови за мен енергийни практики, за които не бях чувала дори. Мъдрец отдал живота си на това да споделя знанията си, който ми даде едно различно виждане за смиреност. Предложи ми неговият ашрам да си проведем практиките от ретрийта, който е достъпен само за балийци. Толкова специално ми стана в душата и си пожелавам един ден като стана на 70г да имам същата сила и енергия за живот като него.
В Бали видях как вали и после изпича слънце и никой не се разгневи, защото вали и му разваля плановете. Хората са наясно, че живеят в тропиците и тук вали и пече едновременно. Обаче в България и Англия като е студено, защо е студено после като е топло защо има слънце , ами нормално е януари да е студено, защото е зима, а лятото да е топло. Странно е защо сме изненадани, а не сме благодарни за това.
Онзи ден видях кремация. Тук хората не ги погребват както навсякъде по света, а празнуват живота, кремират ги и разпръскват прахта им после и никой не плаче. Няма я тази тягостност и тъга. Всъщност тук не празнуват рожденни дни, а само смъртта и на всеки шест месеца празнуват и ходят да се пречистят.
Няма правила за движение, няма светофари, нямат шофьорски книжки и странно, че някак се разбират по пътя и всеки си кара както и колкото може. Преди дни пред мен се блъснаха два скутера и хората само се усмихнаха, всеки си вдигна скутера и си продължи. Аз бях в шок! И се замислих, ако беше в България да се бяха избили вече, в Англия щяха да се снимат и съдят после… Ето една и съща ситуация как може да бъде преработена по различен начин. Ама това може да го видиш и осъзнаеш, ако си позволиш да пътуваш и очите ти да видят свят, мирогледа да ти се разшири и да се научиш да приемаш другите.
Никой местен незнае точни колко храма има на Бали, защото всеки ден строят нови, но задължително трябва да има във всяко населено място три. Един на Брахма, един за Шива и един за Вишну, както и едно място на което се събират и решават проблеми заедно. На острова и храм- майка, най-големият и красив от всички Pura Besakih Temple
В Бали няма закони, няма ред, ама като гледам и не трябват, защото хората се придържат към законите на душата и природата. Къде по света има ден в който се почитат колите и желязото, всички коли се украсяват с цвета, къде има ден в който се почитат книгите? На този ден никой не чете и не ходи на училище, защото книгите трябва да си починат, прави се специален ритуал на отдаване на почит към тях. Имат ден, в който почитат парите, ако някой ще се жени отива в храм да му кажат кога е добър ден за брак и за това няма разводи. Има ден в който се почита водата, огъня, въздуха… имат си ден за всичко.
Снощи прибирайки се видях как децата ги обучават на балийци танци и е задължително, но те го правят с удоволствие защото е част от културата им.
Живеят по различен от нашият календар и успях да се сдобия с такъв 😇
Но най-важното е че ние идваме да попием от културата и знанията тук, а не да ги учим как да живеят, защото според нас е правилно. Никой не убива и не наранява животни, защото това е джунгла и ние сме в техния хабитат, а не те в нашия. Във вилата ми има гущерчета, който се разхождат по тавана и стените и не ми пречат 🦎
Свикнали сме да правим медитации с музика, да е тихо и да създаваме специална обстановка, защото на такива места живеем, а местните казват ако ума ти е чист нямаш нужда от специални неща, затваряш очите и се свързваш с природата, това е най- силната медитация. Тук усетих какви е да влизаш в джунглата и тялото да настръхва и аурата да се променя 🌴
В обобщение ретрийта е в Бали заради всичко това, което не съм видяла другаде. Тук можем да направим онова пълно свързване и социален детокс, дори и заради часовата разлика.
Толкова още мога да разказвам обаче сигурно ви омръзна и ще продължа друг ден.
