02/12/2025
Свилена, Станимир и бебе Карина 💜
За мен това бе втора бременност. 10 години след първата. С очаквания да протече по подобен начин, а именно с контракции от 4-ти месец и забрана да се движа. Да, ама не!
Датата е 02.05. На първата морфология д-р Паликов ми съобщава, че имам риск от прееклампсия и трябва да спра изцяло солта и захарта. Преживях няколко месеца на истинска трансформация! Спрях да задържам вода и до края на бременността беше така. А що се отнася до психиката ми – останах впечатлена от собствената си воля!
Бременността ми протичаше леко, без никакви усложнения. Бях активна, енергична. Но! Уви, мозъкът ми възприемаше риска от прееклампсия като реалност и не спирах да мисля за това и да се тревожа.
През цялото това време д-р Паликов и Олга бяха изключително спокойни. Той ме заземяваше с някоя шега, а тя с деликатна усмивка и нежно „сигурна съм, че няма да развиеш прееклампсия“. У дома тази роля играеше мъжа ми. А Люба, моята дула, не спираше да се чуди на страховете ми и да ме подкрепя с топлина и увереност.
На последната морфология рискът почти го нямаше, но аз реших, че ще продължа да си спазвам този режим на хранене, тъй като от една страна бях свикнала, а от друга – отразяваше се доста добре на тялото ми.
Макар ясно да бях заявила, че искам да родя напълно естествено и без епидурална упойка, се беше появил страх от болката.Първото си дете родих с упойка и за мен беше много любопитно този път да преживея контракциите между 4 и 10 см разкритие. Пък и всички бяха единодушни, че второто се ражда много по-лесно и бързо, когато родовите пътища са отворени. Да де, но болката си е болка.
И така мина 20.10 и всички около мен започнаха да ме питат дали нямам усещане кога ще родя. Тъй като с първото ми дете имах и то беше правилно. На 26.10 имах сън и заявих на всички – „ше родя най-късно на 01.11“. Започнах да „гнездя“ – изпрах и подредих бебешките дрешки. За два дни подготвихме всичко необходимо за пристигането на новия член на семейството и зачакахме. На 29.10 си казах – грешно усещане, грешно послание от съня.
На 30.10 обаче родителите ми пристигнаха да вземат сина ми за ваканцията и на мен ми мина мисъл – „ей сега на тази навалица ще взема да раждам“. Нощта на 30-ти срещу 31-ви се събудих в 03:00ч и О! прокървяване! Ами сега? Това е ново? Изпаднах в луда паника. Веднага звъннах на Люба, пратих й снимка и тя ме успокои, че това е прокървяване от шийката, която се подготвя за раждане. Да се успокоя и да поспя. Сън? След думите „подготвя се за раждане“? Не и аз! От този момент бях постоянно нащрек дали не ми се появяват контракции.
Към 05:00 ч усетих леки боли. Започнах да засичам. Доста нерегулярни. В 08:00 ч уведомих Люба, че започва да се прокрадва някаква регулярност от 20 минути. А тя все за спане ми говореше. Аз упорито отказвах да спя. Добре, де, опитах се, но не се получи. В 11:00 ч кървенето малко се засили и аз я помолих да се свърже с д-р Паликов и да отидем на преглед. В 13 ч бяхме вече в Свети Лазар. Д-р Паликов беше категоричен, това изобщо не е притеснително кървене и да се прибирам да си почивам. Тони (акушерката, която заместваше Олга) измери тоновете и установи, че няма и следа от контракции за предстоящо раждане.Бях с 1 см разкритие, нищо впечатляващо.
И тримата – Тони, Люба и д-р Паликов твърдяха, че ще родя най-рано на 01.11 сутринта. Пратиха ме да спя И ми казаха – „Сега си направи кефа“. Аз реших, че тъй като от 02.05 не съм яла сол (с няколко малки и леки изключения по повод), моят кеф ще бъде да си хапна един дюнер за обяд, да си пусна филм и да поспя. Така в 13:30 ч с мъжа ми хапвахме дюнери, в 14:00 бяхме пред телевизора с пуснати щори и намерение да спим. Тъкмо си лягаме и в рамките на час засякохме 3 по-болезнени контракции през 20 мин.
От 15:00 ч натам вече не ги броях, аз виках, а мъжа ми говореше с Люба по телефона, която беше категорична, че нямаме много време и трябва незабавно да се изстреляме към болницата. Между другото живеем на 30 минути от нея. Контракциите ми вече бяха на 3 минути, а в колата на 2 минути. В 15:30 ч бяхме в болницата. Д-р Паликов ме прегледа – 7 см разкритие. Качихме се в родилната зала. Тук искам да спомена, че бях виждала тази зала само на снимки и за мен беше истинска изненада какво успокоение изпитах, щом влязох вътре.
От този момент загубих представа за времето. Усещах единствено болката, лекотата между контракциите, присъствието на мъжа ми и подкрепата на Люба и Тони. Докато чакахме пълно разкритие и напъни, те не спираха да се шегуват. Тони, също като Люба и мъжа ми, се оказа с чувство за хумор. А на моята тревожна натура хумор по три й подейства доста добре.
Тъй като се бях настанила на леглото и се бях стегнала от страх, Люба предложи да се преместя на родилното столче, тъй като гравитацията ще помогне на процеса. Още преди месеци с нея и Олга коментирахме, че вероятно ще пожелая да родя на столчето. Люба беше запомнила това и съм й благодарна, че в този мой неадекватен момент, ми предложи най-адекватното решение!
Още щом се преместих, имах 3 контракции, след които се появи усещането за напън. Мъжът ми бе плътно зад мен и ме прегръщаше нежно. Усещах топлината и стабилността му. Люба точно пред мен с нежни наставления и подкрепа „Справяш се! Браво!“. И, О!, изненада, родих точно с един напън! В 17:16ч прегърнахме нашата Карина, която проплака веднага и засука веднага. След като се роди плацентата и пъпната връв спря да пулсира, мъжът ми я сряза.
Така с много Любов, подкрепа и шеги, на бял свят се появи нашата Карина! А що се отнася до страховете ми – винаги съм вдигала много шум за нищо.Гордея се със себе си и избора, който направих да родя с този прекрасен екип!
Благодаря ви от сърце ❤
#бременна #бременност #бебе #раждане #естественораждане #ражданеслюбов #акушерка #акушерство
