21/03/2026
💜 Виолетка и бебе Радосветла
Раждането като празник: без болка и страх
“О не - аз няма как никога да родя без упойка - имам много нисък праг на болка и няма как да стане”. Това беше дълбокото ми убеждение в продължение на 38 години. Но след като моя приятелка роди естествено, ми обяви, че е страхотно и че познавайки какъв екстремист съм, на мен щяло много да ми хареса. Доста ме изненада и ме накара още още от самото начало след като забременях да се заровя надълбоко в книгите, проучванията, разказите на раждали жени и открих един много интересен факт - че има едни жени - еднорози, които раждат съвсем естествено без да изпитват болка! Съответно не им се налагат упойки, епизиотомии и други намеси. Казах си: “Ето на - и аз искам да съм от тези!”
Предприех много действия в рамките на тези 9 месеца, за да си вкарам мозъка в режим: Раждането е празник без болка и страх! Най-ключовото от тези беше да намеря подходящите хора, които да ме подкрепят в желанието ми да родя максимално естествено. Това са Олга, доктор Паликов, Тони и всички прекрасни хора в техния екип! Другият човек, без който нямаше как да се справя, беше мъжът ми Краси, който беше неотлъчно до мен и ме подкрепяше във всичко. Със спокойствието, което те ми дадоха, наистина чаках с нетърпение да дойде денят на раждането на дъщеричката ни.
Най-съкровеното ми желание и ключова част от стратегията ми беше да успея да мина през първата фаза на раждането спокойно с мъжа ми вкъщи докато достигна максимално голямо разкритие. И така, след добро количество Бракстън Хикс в последните седмици преди термина ми, се събудих на 2 Януари в 3 часа сутринта с крампи все едно, че ще ми идва цикъла. Не стихваха както бяха направили предишните вечери и в легнало положение не ми беше удобно и не можех да заспя повече. Реших да си седна на родилната топка и да гледам филми.
Имах записан час за тонове за същия ден в 10:00 сутринта; много не ми се искаше да излизам от вкъщи, защото вече знаех, че нещата са тръгнали и няма да спрат. Но си писахме с Оля и тя каза, че е добре все пак да отида да чуят малката и да ме видят и мен. Оказах се с 3 см разкритие, което честно казано за мен нищо не променяше като нагласа. Молех се само да ми кажат, че мога да се прибера обратно вкъщи и да държим контакт как се движат нещата. Така и стана, за което ще съм ѝ вечно благодарна.
Обратно в уюта на дома, обядвахме с мъжа ми, сглабяхме Лего, гледахме филми и всячески се опитвах да се разсейвам до момента, в който усетих, че по време на вълна (така наричах контракциите) не успявам да се съсредоточа в нищо друго. Следобеда ми мина в различни позиции на пода с топката за раждане, слушайки аудио скриптовете, с които се бях подготвяла през цялата бременност. Стоях под душа в продължение на час и половина и това толкова много ме облекчи - там ми падна и тапата.
С Олга се разбрахме в 19:00 да отидем в болницата. По пътя натам в колата ми изтекоха и водите. През цялото време се чувствах много уверена, че тялото ми прави точно това, което трябва. Усещанията бяха силни, няма какво да се лъжем, но някакси мозъка ми не ги регистрираше като болка, а като вълни, през които дишам, движа се и изплувам от другата страна.
Когато пристигнахме, след бърз преглед се оказа, че съм с 8см разкритие - песен за ушите ми! Директно се качихме в залата, където започнаха да пълнят басейна, защото ми се искаше да използвам водата като допълнително средство за отпускане на тялото и съзнанието ми.
За съжаление имаше някакъв проблем с инсталацията и топлата вода беше доста хладка. Явно съдбата беше решила, че след час и половина топли душове вкъщи няма нужда от повече вода 🙂 Въпреки това, напъните ми бяха тръгнали съвсем естествено и се опитахме около половин час да родя в басейна, но на всички ни стана ясно, че няма как да стане.
Разбрахме се много набързо, че излизам и ще пробвам на столчето. Мъжът ми застана зад мен и ми говореше някакви много мили неща, които до ден днешен никой от двамата не си спомня какви бяха 🙂 Оля ми даде супер инструкции как да напъвам на столчето.
Аз може би от басейна бях останала с инерция за много силно напъване, което обаче на столчето се оказа абсолютно достатъчно, за да може малката да излезе на втория напън. Даже се наложи Олга да ме накара да намаля силата. В 21:20 рожбата ни Радосветла дойде на света, изплаквайки върху корема ми. Усещането беше неописуемо и най-хубавото е, че бях напълно осъзната да го преживея напълно.
Това беше раждането на мечтите ми. Даде ми толкова много сила и увереност, че мога да се справя с всичко занапред и ни сплоти като семейство. Надявам се колкото се може повече жени да могат да преживеят такъв празник на рождения ден на рожбите си.
Благодаря безкрайно на Олга, доктор Паликов за професионализма и най-вече отношението. Вие сте призвани за това, което правите! 🙏
#естественораждане #ражданебезстрах #ражданеслюбов #РажданеСЛюбов #нормалнораждане #бременност #раждане #майчинство #подготовказараждане #дула #акушерка #осъзнатораждане #вдъхновяващораждане #подкрепазараждане #родилендом #ражданевБългария #щастливамайка #нежнораждане #любовираждане
