05/12/2025
🎬 ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ: МАСКАТА НА ЗАВИСИМОСТТА
💫 През декември 2016 г., в един приют за младежи, мегазвездата Лейди Гага най-накрая изрича на глас нещо, което години е пазила под маската на сценичния грим, артистичните костюми и светлините на прожекторите:
💬 „Страдам от посттравматично стресово разстройство – след преживяно сексуално насилие на 19.“
🤲 Това признание идва след дълги периоди, в които Стефани Джоан Анджелина Джерманота (това са истинските имена на Лейди Гага) – се е опитвала да заглуши болката и депресията, пушейки по 15–20 джойнта марихуана на ден.
ИЛИ ПРОСТО - СТЕФАНИ, КОЯТО СЕ ДАВИ, ДОКАТО СВЕТЪТ Й РЪКОПЛЯСКА
🫦 Зад това признание стои дълга история — историята на момиче, което твърде рано е научило, че ако не си безупречна, светът може да те смачка. В медиите Лейди Гага неведнъж е разказвала, че е пораснала със свръхочаквания и с усещането, че – за да бъде приета – трябва „да бъде много повече от себе си“.
💬 „Бях много неуверена. Бях на около 19… и бях ужасно наивна.“
Тази наивност, съчетана с натиска винаги да бъде перфектна (талантливата, дисциплинираната, непробиваемата) оформя онзи вътрешен вакуум, в който травмата от миналото се настанява удобно. А когато травмата започне да „говори“ по-силно от собствения ти глас, перфекционизмът се превръща в броня. В маска. В изкуствена стабилност в свят, който се разпада.
🦸♀️ И точно тази броня – да е винаги най-добрата, най-ярката, най-смелата – превръща употребата на марихуана в лесен инструмент за преживяване на хаоса отвътре.
СЛЕДВА НЕИЗБЕЖНОТО: БРОНЯТА НЕ ИЗДЪРЖА
🛡️ При Стефани това не е един единствен срив, а поредица от малки рухвания - чести панически атаки преди "Лейди Гага да излезе на сцената", периоди на самоизолация и усещане за откъсване от реалността.
Лейди Гага описва всичко това като 💬„да гледаш собствения си живот през мътно стъкло“.
👏 Светът продължава да аплодира Лейди Гага.
🫀Тялото на Стефани продължава да се бори.
🧠 Психиката ѝ обаче започва да отказва.
💥 В крайна сметка марихуаната отключва тежка психоза и продължителна депресия.
Така - в края на 2016-а мегазвездата решава да каже истината.
🗞️Не в голямо интервю.
🎙️Не на сцената.
🙏А пред деца, преживели сходни тъмни неща.
❣️ Това признание отваря за Стефани врата към нещо, което перфекционизмът дълго ѝ е забранявал: да си позволи да не бъде непоклатима.
ДВЕТЕ ГОЛЕМИ СТЪПКИ КЪМ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Първата стъпка е влизането на Лейди Гага в терапия – не за да бъде „нормална“, а за да бъде жива.
Стефани започва интензивна работа с психиатри, терапевти, техники за заземяване, медитация, медикаменти.
💬 „Медитацията ми помага да се успокоя — имам психическо заболяване и се боря с него всеки ден.“
😱Първият път феновете на Лейди Гага са шокирани.
❣️Вторият – вече вярват на Стефани.
🫶Третият — започват да говорят за собствените си вътрешни рани.
Втората стъпка е създаването на „Born This Way Foundation“ – пространство, в което болката на Лейди Гага се превръща в смисъл.
💰Фондацията, създадена заедно с майка ѝ Синтия Джерманота, първоначално изглежда като ПР - поредната благотворителна инициатива на известна личност. Но с времето става ясно, че това е битка за оцеляването на други млади хора, които се чувстват сами, засрамени и нежелани — точно както се е чувствала и самата Стефани.
💬 „Искам младите хора да знаят, че не са странни. Че не е тяхна вината. Че има начин да се излекуваш.“
ИСТИНАТА У ДОМА — НАЙ-ГОЛЯМОТО ИЗПИТАНИЕ
🔖 След признанието пред света идва моментът, който Лейди Гага описва като още по-тежък: да каже истината у дома. В няколко интервюта споделя как периодите на саморазрушение са натоварвали семейството ѝ — и особено сестра ѝ Натали Джерманота.
Натали не я „спасява“, не се опитва да я контролира, не позволява – самата тя да бъде манипулирана от болката ѝ.
И точно това се оказва спасително.
💬 „Натали беше тази, която ме държеше на земята, но не по начина, по който хората си мислят. Тя просто не ме оставяше да се извинявам с преживяната в миналото травма.“
Това е първото стабилно място, което Стефани намира сред хаоса – извън сцената, турнета и прожекторите.
А истинска връзка, която не се разклаща.
🧭 Историята на Лейди Гага ни показва, че възстановяването често започва не от грандиозни жестове на „спасителство“, а от поемане на малки отговорности към другите – без лъжи, без бягство от чувствата, без самообвинения…
но и без на прехвърляне на личната болката върху близките.
🗣 В МИНУТИТЕ НА СПЕЦИАЛНИЯ НИ ГОСТ
Той е възстановяващ се алкохолно зависим, израснал в дисфункционално семейство - баща алкохолик и съзависима майки и обект на постоянно домашно насилие.
За да бяга от непримиримата омраза към баща си, като дете мечтае да стане адвокат – човек, който се бори за справедливост, защото у дома справедливост няма.
В училище отчаяно търси приемане. И понеже няма как да бъде „най-готиният“, избира друг път – трупане на енциклопедични знания и езиков запас, който може да разсмее, да обезоръжи, да впечатли. И за кратко това го кара да се чувства дори щастлив. 🍷Първото истинско усещане за принадлежност идва малко по-късно – като студент открива ефекта на алкохола. 💬 „Той ме правеше част от групата“, казва днес. „Чувствах се… нормален.“
Баща му умира от последиците на нелекувания алкохолизъм – а той категорично отказва да се върне назад и да забележи как тази история започва да става и негова. Напуска България, заминава за чужбина, но след известно време се връща – майка му има нужда от него и той не може да я остави сама.
Тогава открива своя търговски талант. Открива също, че и когато пие, става неудържим в продажбите. 💬 „Всичко можех да продам ... и от евреин пари можех да изкарвам.“ Алкохолът го прави смел, разговорлив, харизматичен. И той се закача за това усещане като удавник за сламка
🪨 Докато постепенно не започва да потъва. Пие все повече. Майка му умира, без да успее да го види трезвен дори веднъж. Приятелката му го напуска. Професионалните успехи увяхват. Идва моментът, в който няма нищо освен празни бутилки...
и три кучета - наследство от майка му. Кучетата били единствените живи същества, които се нуждаели от него. 💬 „Мислех, че ще умра сам. И че го заслужавам.“
🤝 И тогава животът го среща с човек като него – алкохолик, който обаче вече спрял да пие. Не теоретик. Не проповедник. А някой, който вече е бил в ада и се е върнал. 💬 „Исках просто да бъда като него“, признава. И за пръв път от години поисква истинска промяна.
👣 Оттам започва възстановяването. Повече от три години вече върви напред. Не живее точно живота, за който си е мечтал като дете, но живее достойно. Спи спокойно. И се чувства безрезервно приет от общност, в която хората знаят какво точно означава да паднеш, да станеш и да продължиш.
А към близките на зависими има едно твърдо, болезнено, честно послание:
💬 „Не можеш да спасиш човек, който не иска да бъде спасен.“
И това, казано не през теорията, а на базата на личен опит – от времето, когато безуспешно е опитвал да изтръгне от дъното своя приятелка алкохоличка. Сега добре знае: можеш да бъдеш до някого, можеш да бъдеш пример, можеш да подадеш ръка… но не можеш да го изнесеш на гръб.
🗣 В МИНУТИТЕ НА ОЛГА ЗЮЛКОВСКА
💬 „Не всички перфекционисти стават зависими, но всички зависими са перфекционисти.“ С тези думи моята колежка Олга започна представянето на перфекционизмът като ядрото на фалшивото „Аз“ при зависимите. Представи ги като хора, които отвън изглеждат силни, свръхподредени и организирани, а отвътре живеят с безмилостен вътрешен съдия: „Нямам право на грешка.“ Обикновено идват от семейство, в което любовта е била условна, грешките – наказвани, а хаосът – ежедневие. Затова контролът става техният единствен начин за оцеляване. В ежедневието са изключително всеотдайни и прецизни, но движени от страх и срам - трудно понасят критика и дори най-дребнато забележка може да ги срине до основи. Употребата започва като облекчение – пауза от напрежението и високите вътрешни стандарти, но бързо се превръща в двойна хватка: срам от употребата и срам, че не могат да спрат. Характерно за тях е също, че в процеса на възстановяване перфекционизмът често се усилва – опитват се да бъдат „идеалните“ възстановяващи се, за да не бъдат отново отхвърлени. И точно затова най-много им помагат среда, която позволява грешки, защитена общност от хора, които говорят спокойно с посланието, че „достатъчно доброто“ е напълно достатъчно.
🗣 МИНУТИТЕ НА Д-Р АНТОНИЯ ГРИГОРОВА
🧭 Тази „СРЯДА ВЕЧЕР“ в моята част представих как перфекционизмът присъства не само при зависимия, но и при неговите близки. Зависимият се опитва да овладее вътрешния си хаос чрез вещества/игра, а близкият — чрез свръхконтрол над ситуацията и над самия зависим. И двамата са движени от едно и също усещане: „Нямам право на грешка.“
За зависимия перфекционизмът е защитна броня срещу срама и страха; за близкия — начин да се справи с хаоса и да поддържа някакъв ред. И двата модела са обратими и изискват подкрепа, а не обвинение.
🧭 Разбирайки логиката зад тези поведения, напрежението намалява: вината се заменя с яснота, а тревогата - с реални действия. Това е единственият начин зависимият и близките могат да продължат напред, без да се разрушават взаимно.
👏 Така завърши и поредната „СРЯДА ВЕЧЕР“ – вечер, в която тежестта стана по-лека, а надеждата — по-близка.
🗓 Следващата среща е на 10 декември 2025 г. в Zoom
🔗За линк към срещата остави коментар ✍️СРЯДА ВЕЧЕР - ще ти я изпратя като 📨лично съобщение
Харесай 💛 Последвай 👉Сподели 🫶
#пристрастеност #менталноздраве #СрядаВечер #БлизкиНаЗависими #алкохолизъм #ЗадКулисите
⚠ Този материал има образователен характер и не насърчава употребата на вещества и залагането.
