Daniel Màrgnov

Home
Daniel Màrgnov

квалиан м.

не, това не е егоцентър или обсесия
със собствената личност,
(тук личността спи)

това е само
опит за манифестация,
за отразяване на онова, което създава

реалност
•••
/фрагменти, съзерцания, реалности/ (лат.)

субективна проекция на личната реалност, която се разгръща чрез усещания и възприятия, недостъпни за другите; метафизично отражение на вътрешния свят, чийто смисъл е невидим за външния набл

юдател.

мета-модернист, който търси баланс между абстрактното и реалното, личното и универсалното. съществуване в състояние на вечна промяна, между това, което е било, и онова, което ще бъде, чрез постоянно изследване на собствената реалност.

артист, който вярва в изкуството на възприятието и отразява опита, без да претендира да го обясни.

19/06/2025

••• ДРУГИЯТ

в присъствието на другия тишината става обект, а участниците се оказват вътре; мисленето се сгъстява, придобива повърхност – вече не се движи плавно и свободно, самоограничава се

другият поставя граници и всяко движение става известно, дори когато не бъде забелязано, а всяко мълчание – преднамерено

не се преструвам, а опитвам да бъда по начин, който може да бъде наблюдаван

не играя роля, ала да кажа, че съм себе си, би било преувеличено

аз-ът се измества
леко, но достатъчно, за да не мога да го нарека свой

никой не говори, но и никой не си тръгва

адаптираме се, ала не един към друг, а към една обща конструкция, в която временно сме съвместими

не е неудобство
а напрежение

не е присъствие
а корекция

/Даниел Маргнов/

28/05/2025

••• ИЗГНИЛО СЛЪНЦЕ

— Ако се позвъни на звънеца, ще питаш кой е. Ключът да стои напречно.
и също
— Оставяме те да гледаш бебето, ние скоро ще си дойдем.

Тате излиза и заключва вратата. Обеща да ми купи лакомства и разни други неща, които едно дете може да хареса.
Отивам до прозореца и го наблюдавам как се отдалечава. Тялото му съхне под жаркото слънце, докато не се стапя напълно в бензиновите изпарения.
Оставам на прозореца и може би си мисля за нещо дребно или пък се чудя как така дете се е качило в кола, после се е смяло и е пропътувало всичкото това разстояние до пустинята, а там са пробили бузите и езика му с шиш, та да спрат смеха му.
И също — за какво са им на тия хора всичките тези деца, че ги прибират в разни коли, а после майките и бащите им ги търсят из разни държави?
„Няма го детето, няма го.“
А майка му се вее на пътя като плачеща върба, смуче си скулите и си пули очите. Сълзите ѝ капят като оловни топчета и съхнат като голи охлюви през летен ден.

•••

↓ прочети целия текст от линка в коментарите ↓

13/05/2025

••• ТОПОГРАФИЯ НА НЕСБЪДНАТОТО

има неща, които се губят, преди да бъдат притежавани. лица, които се познават, без да са срещани; места, които се обитават, без да са били посещавани — липси за всичко онова, което е било пропуснато

дали някога съм имал каквото и да било, или съм живял единствено в абстракции от възможности?

липсата е дом на несбъднатото
тя има собствена архитектура. в нея фантазиите тежат повече от събитията; спомените, които не са се случили, надделяват над преживяното

липсата е незавършеност
всичко случило се — лицата, които съм срещнал, обичал или мразил; местата, които съм посещавал — избледняват.
те са изживени — те са завършени.
остават само липсите — проекции на всичко онова, до което никога не съм се докосвал.

липсата е пропукване
тялото я обгръща, като че е раната. натрупва се около нея, оформя се според нея, загрубява — създава белег

липсата е песачинка, която дразни
увивам се около нея, около празните ѝ пространства, около идеята за онзи себе си, който никога не съм бил

липсата не се преодолява
тя не изисква, не задава въпроси, не предлага утеха. остава, без да настоява за смисъл

животът не е поредица от случвания
той е топография на незапълненото

/Даниел Маргнов/

09/05/2025

••• МИТОЛОГИЯ НА ДЕТСТВОТО

митологията не идва след опита – тя го произвежда. тя е онова, което превръща усещането в образ, образа в сцена, сцената в закон.

в митологията на детството няма герои, има фигури — движещи се сенки, които носят вина и страх, наслада и скритост.

това е първият театър на съществуването, в който аз съм и сцена, и зрител, и реквизит. всичко, което някога ще бъда, вече се е случило там — в играта, която е обречена да се повтаря.

всяко докосване там става притча, всяко мълчание — легенда, всяка болка — неизказан закон.

там съм едновременно наблюдаван и наблюдател, дете и възрастен.

там аз-ът се научава да играе, да бъде присъствие чрез мимикрия, да се изразява чрез заглушаване, да се спасява чрез повтаряне.

митологията на детството не е памет, тя е контекст.

там се раждат първите богове — родители, с очи, които гледат през, не в. богове, които не изискват вяра, а подчинение.

тук Едип още не е тръгнал, но вече знае къде не трябва да гледа. тук раната няма име, но вече е център

нищо не може да бъде разбрано без да се познава детството. нищо не може да започне преди да бъде преживяно то.

/Даниел Маргнов/

06/05/2025

••• ОТДАЛЕЧАВАНЕ

има нещо смущаващо в сближаването; в това, което се случва с мен, когато другият застане твърде близо. лицето му започва да се изкривява в нещо очакващо. погледът му не просто гледа, той търси. а всяко търсене е искане, и всяко искане — заплаха.

позволя ли на другия да влезе, ще трябва да направя място, да разместя, да се огъна, да обясня, да разкрия.

но как да разкрия онова, което сам не разбирам?

как да позволя да бъда видян, когато съм несигурен дали самият аз бих харесал онова, което ще видя?

по-лесно е да остана далеч. не защото не харесвам хората, а защото се страхувам от отражението си в тях.

страхувам се, че ще повярват, че съм това, което виждат — и че аз самият ще започна да го вярвам.

/Даниел Маргнов/

04/05/2025

••• НАТРАПЧИВОСТ

тази влага, от кога ли ми тежи на дробовете?
просмукала ли се е вече в стените, в пода и тавана?

разширява се петното, полазва по ъгли и обърнати ръбове
по артерии и вени
по черня гърлото, езика, зъбите
по тича ми по устните

бил съм някъде с някого
ала не помня кога
случило се е нещо
ала не помня защо

ако внезапно изчезна
след мен няма да остане дупка
а празно място,
което никога не е било запълнено

/Даниел Маргнов/

30/04/2025

••• ХИПЕРМНЕЗИЯ

ала нима съм само аз проклет да помня всичко? с всичките причинности и предпоставки; с всичките лица и думи, които са изричали (без да искат, само тогава, колкото аз да ги запомня и да имат само за мене значение);

в паметта си едновременно да съм дете, което се крие от майка си, че пише с лявата ръка; да съм ученик, притеснен, че нещо не се разбира с класа си или класът му не се разбира с него; да съм онзи път, като отварях зрънчото и ми се падна кукла; онзи път, като откраднах сникърс от магазина; онзи път, като ме ощипа оная отпред блока; онзи път, като реших, че се разделяме; че се обичаме; че няма да звъня на баща ми, защото ми е писнало да ме кара да се чувствам недостатъчен; или като разбрах, че от мен няма да излезе кой знае какво, че и аз остарявам, че и моето тяло е тяло, а аз стоя в затвора му и се чудя, докога така?

докато започна да забравям?
или докато ми гръмне главата от всичките тия спомени?

бум
да си събирам зъбите,
докато да мечтая да заспя.

/Даниел Маргнов/

12/04/2025

••• СЪБУЖДАНЕ

промушване между основите на ежедневното или обходен път след себесъзерцание.

стаята със своите бели стени, със своите бледи тавани и неясни контури, със своите тясности и тихи напомняния, че докато дъвча поредната филия, докато въздишам гол, облегнал гръб на плочките в банята, дето все се каня да измия, докато съм тръгнал нанякъде, а главата ми е другаде, докато прелиствам книга, която не чета, защото харесвам, а защото казвала някаква истина за нечий живот, докато си обувам чорапите сутрин, събувам ги вечер и после си казвам: “къде ми се дяна десният чорап?”, докато седя и се пуля към тоя блед таван и си пълня главата с излишни драматизации и тем подобни

то аз съм сънувал цял един живот.

•••

↓ прочети целия текст от линка в коментарите ↓

06/04/2025

••• ГРАМАДАТА

когато гледаш отвън, всичко изглежда толкова ясно и разбираемо, но в момента, в който стъпиш вътре, всичко започва да се размива
сякаш светът се променя на всяка крачка, а ти не можеш да го настигнеш

никой не ти обяснява какво точно се случва, ала всички около теб действат така, сякаш разбират всичко, въпреки че и те са попаднали в същия неразбираем коридор, който води към нищото

проблемът не е в грамадата, проблемът е в теб

ти винаги ще бъдеш чужд, защото не спазваш правилата, по които самата тя съществува
но и никой няма да ти ги разкрие

да живееш
без да знаеш защо
да се движиш
без да разбираш къде отиваш

/Даниел Маргнов/

04/04/2025

••• СУПЕРМАРКЕТ

Дните в края на октомври — със своите разпадащи се спомени за едно отминало лято, със своите меланхолии, но от онези приятните, дето приличат повече на студа, когато си завит под одеяло, със своите разпиляващи се листа и лица, все още потъмнели от меланина на жегите.

Слънцето през тези дни е по-оранжево, издуто като натежал слънчоглед, от който всеки иска да изчопли и последните семена топлина. А градските паркове и булеварди подканват за последна разходка — сякаш на всяка цена, сякаш не зима, а ледников период очаква да ни връхлети, чийто край не бихме доживели.

Разтварям се в идеята за този ден, за неговата предварително очаквана сладникавост, за представата за някаква изнамерена насила артистичност из клишетата за всичко, което съдържа софийската есен.

Нужна ми е само бутилка студена ко̀ла, защото какво е една реклама за удоволствието от очакваното без своя червен етикет?

Фотоклетката засича движението ми, и плексигласовите врати ме допускат в една по-друга реалност.

•••

↓ прочети целия текст от линка в коментарите ↓

31/03/2025

••• СЪЗЕРЦАНИЕ

има бездна, която се разширява с всяка нова истина, която откриваме, но тази истина никога не ни освобождава – тя ни потапя в още по-дълбока тъмнина.

човекът не е просто същество, което съществува; той е същество, което се намира във вечно търсене на нещо, което не може да намери, тъй като самото му съществуване е въпрос без отговор.

всеки опит светът да бъде разгадан отвън - в безкрайния космос, е обречен, защото отговорите не могат да бъдат намерени в безбройните форми на живота, а само в тишината на вътрешното съзерцание.

да се освободим от собствената си тъмнина е невъзможно; тя е свят в себе си, който се променя, но никога не изчезва и в края на всичко, въпросът, който стои пред нас, не е как да разберем живота, а как да живеем, въпреки че не разбираме нищо.

/Даниел Маргнов/

29/03/2025

••• ПОВТОРЕНИЯ
живея в един повтарящ се ден, в който до скоро се събуждах както по принцип, а вечер си лягах напълно непроменен.

докато една сутрин не се събудих остарял.

от тогава всяка вечер заспивам с надеждата на сутринта да бъда отново както преди. опиянявам се от фантазии как лицето ми отново ще е свежо и младежко, тялото ми – леко и гъвкаво. ще знам, че всичко тепърва започва; че грешките ми са простими; че зрелостта е някъде далече, а старостта е вятър работа. ще се смея без причина, докато лежа на някоя поляна, ще вярвам, че ме чакат велики дела, и ще си повтарям: „но не сега, за всичко има време“.

ала това се оказват са само отчаяни самозаблуди. неусетно съм попаднал в нов ден, който се повтаря и до днес и се питам:

оная ли вечер така си проспах живота?

/Даниел Маргнов/

Address

Website

http://thequalian.com/, http://linktr.ee/the.qualian

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Daniel Màrgnov posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Daniel Màrgnov:

Shortcuts

Address
Alerts
Contact The Practice
Claim ownership or report listing
Want your practice to be the top-listed Clinic?

Country:

City: