Тихи следи - подкрепа при загуба на домашен любимец

22/08/2025

Загубата на домашен любимец е едно от най-болезнените преживявания. Те не са просто животни – те са наши приятели, семейство, източник на радост и утеха. 🐾 С тях сме споделяли ежедневието си, усмивките, трудностите, тъгата.

Когато си тръгнат, в сърцето остава празнота, която трудно може да се опише с думи. Болката е реална, защото любовта е била истинска. ❤️

И макар че вече не са до нас физически, споменът за тях остава жив – в жестовете, в грижата, в местата, където са обичали да бъдат, и най-вече в нашите сърца. 🕊️

Това, че вече не присъстват вече физически до нас, не означава, че и любовста ни към тях изведнъж изчезва. Не, тя остава и това е най-болезненото в процеса на скърбене - остава любов, която няма обратна връзка; несподелена любов, която няма къде да канализираме, няма как да изразим. Затова е важно да говорим за тях, да си спомняме и дори да имаме наши ритуали, с които да се свързваме с тях.
Това е начин да си дадем утеха, защото връзката с нашите верни приятели никога не свършва – тя просто се променя и остава с нас завинаги. 🐾

А какъв е Вашият ритуал?

Скоро ще пиша по темата. Очаквам ви тук, за да откриете нещо, което може да е полезно за вас и да помогне в процеса ви на скърбене.

С разбиране.
Ася !

09/08/2025

https://www.facebook.com/share/r/1AZfThnnHR/

04/08/2025

https://www.facebook.com/share/r/14HAemJt5hy/

22/07/2025

🖋️ Терапевтичното писане като мост към загубената връзка

Когато загубим домашен любимец, остават неизразени чувства, спомени и болезнена тишина.
🖋️Писането помага да ги доведем на повърхността, да ги подредим, да разкажем историята на тази връзка, която не умира със смъртта или кратко казано - това, което сърцето не може да изрече.
📘 Чрез дневник на скръбта или личен разказ можем да преживеем отново специалните моменти, да запазим връзката, да намерим утеха в думите, да разкажем историята, която още живее в нас.
✍️ Понякога това, което не можем да изкажем е по-лесно да напишем. И в това има сила. Писането е мощен инструмент, чрез който се учим да подреждаме емоциите си, да намираме покой, да разгръщаме перспектива и да интегрираме спомените като част от своята история.

Опитай.
Намери тихо и спокойно място.
Свържи се със себе си.
Не се страхувай от това, което може да дойде.
Просто го излей върху белия лист.
И след това си дай малко време.
Усещай.
Как се чувстваш сега?

15/07/2025

11/07/2025

🐾 Когато си тръгнат, оставят следи…
Не всеки разбира колко дълбока може да е болката от загубата на домашен любимец. Но ти знаеш. Тялото ти го знае. Сърцето ти – още повече.
Понякога тъгата идва на вълни. Понякога се промъква тиха, както се промъкваха лапичките по пода. И точно тогава е важно да си напомниш:
Не си сам в това. И не си "прекалено чувствителен".
Любовта към животински спътник е истинска. Загубата – също.
А мястото за тъга съществува. И има кой да го сподели с теб, когато си готов.

🐾 Тихи следи – пространство за разбиране, не за преценка.
Когато тишината натежи прекалено много, знай, че има кой да я чуе.

05/07/2025

Днес, 5 юли, е Ден на паметта на домашните любимци!

Това е ден, посветен на почитането и възпоменанието на любимците, които сме загубили. Ден, в който да отделим малко време от деня си в усамотение и да си спомним и усетим отново радостта и любовта, които са донесли и оставили в живота ни, както и да отпразнуваме факта, че сме имали привилегията да ги срещнем.
Този ден е иницииран от списание Pets Magazine (https://www.petsmag.co.uk/) във Великобритания, за да насърчи откритото възпоменание и споделянето на скръбта.

02/07/2025

Здравейте,

Казвам се Ася Трифонова и работя като психотерапевт под супервизия. Създадох „Тихи следи“ със знанието, че болката от загубата на домашен любимец е истинска и дълбока, и заслужава споделяне, търпение, разбиране и грижа. Всяка история е уникална, затова подходът ми е персонален и съобразен с вашите преживявания. В мое лице ще откриете подкрепа, разбиране и утеха – поднесени с внимание и грижа.

Скърбенето за домашен любимец е често подценявано в обществото ни, но това е истинска загуба, която може да повлияе както върху ежедневието ни, така и върху емоционалното ни състояние. Подкрепата в този момент може да предотврати чувството на изолация и неразбиране от околния свят.

Моето лично преживяване от загубата на любимото ми куче Ричи преди две години е главният мотиватор да създам това пространство. Самата аз преминах през много болезнени процеси и удължена скръб. Дадох си сметка защо е толкова трудно да приемеш, че най-добрият ти приятел вече го няма, как да приемеш този факт, да преживяваш болката, да я трансформираш и да преминеш през процеса на скърбене с разбиране и любов към себе си.
Мечтаех да помагам на други хора, които преминават през този нелек процес с присъствие, внимание и най-вече професионална помощ.
Тук ще намерите:
- Подкрепящи текстове, написани с внимание към болката, която преживявате;
- Полезна информация за справяне със скръбта;
- Достъп до индивидуална подкрепа – специализирана услуга, в която получавате професионално внимание, разговор и помощ за преодоляване загубата на домашен любимец.

„Тихи следи“ не е група за споделяне, а спокойно място за съпричастност и лична грижа – без шум, без натрапчиви съвети. Само нужните думи. Само нужната тишина. Когато имате нужда от това.

А ако изпитвате нужда от по-специализирана помощ и пространство, където да бъдете истински изслушани и разбрани - това е Вашето място. Предлагам лична подкрепа за преодоляване загубата на вашият домашен любимец.
Моята услуга включва персонални сесии, в които можем да работим с вашите емоции, чувства и преживявания, свързани със загубата и не само.

Оставам споделена и Ви очаквам!
С уважение към вас и вашата болка!
Ася