Психолог Александра Капасъзова

17/11/2025

10 „брутални“ психологически факта

1. Хората не те виждат такъв, какъвто си, а такъв, какъвто им е удобно.
Всеки те пречупва през собствените си комплекси, страхове, нужди и фантазии.

2. Повечето решения се взимат емоционално, а после се оправдават „логично“.
Разумът обикновено е адвокат на вече взето решение, не съдия.

3. Твоето поведение в стрес показва повече за теб, отколкото поведението ти в спокойствие.
„Истинският характер“ излиза, когато системата е претоварена.

4. Хората оценяват не намеренията ти, а ефекта от действията ти.
„Аз не това исках да кажа“ не променя щетата.

5. Мозъкът се интересува повече от сигурност, отколкото от щастие.
Затова често се връщаме към токсични модели — познатите са по-„безопасни“ от непознатото.

6. Самооценката ти е по-точно отражение на това, което толерираш, не на това, което искаш.
Пределите ти казват повече за теб от мечтите ти.

7. Повечето конфликти се коренят не в съдържанието на разговора, а в Ето ти 10 „брутални“ психологически факта — не сладникави, а истински, прагматични и понякога неприятни. Полезни са, защото карат да мислиш ясно, без романтизиране.

1. Хората не те виждат такъв, какъвто си, а такъв, какъвто им е удобно.
Всеки те пречупва през собствените си комплекси, страхове, нужди и фантазии.

2. Повечето решения се взимат емоционално, а после се оправдават „логично“.
Разумът обикновено е адвокат на вече взето решение, не съдия.

3. Твоето поведение в стрес показва повече за теб, отколкото поведението ти в спокойствие.
„Истинският характер“ излиза, когато системата е претоварена.

4. Хората оценяват не намеренията ти, а ефекта от действията ти.
„Аз не това исках да кажа“ не променя щетата.

5. Мозъкът се интересува повече от сигурност, отколкото от щастие.
Затова често се връщаме към токсични модели — познатите са по-„безопасни“ от непознатото.

6. Самооценката ти е по-точно отражение на това, което толерираш, не на това, което искаш.
Пределите ти казват повече за теб от мечтите ти.

7. Повечето конфликти се коренят не в съдържанието на разговора, а в незадоволени нужди: уважение, контрол, безопасност.
Съдържанието е само повод.

8. Тишината в отношенията е по-красноречива от думите.
Когато човек иска да бъде там, той е там. Когато не е — отсъствието е достатъчно ясно.

9. Мозъкът ти запомня по-силно негативното.
Оцеляването е еволюционният приоритет, не щастието, затова негативното тежи повече от позитивното.

10. Ти си много по-приспособим, отколкото си мислиш — но не и по-щастлив.
Хората могат да свикнат почти с всичко, включително със собствения си дискомфорт.
Да търпиш е лесно. Да променяш — трудно. уважение, контрол, безопасност.
Съдържанието е само повод.

8. Тишината в отношенията е по-красноречива от думите.
Когато човек иска да бъде там, той е там. Когато не е — отсъствието е достатъчно ясно.

9. Мозъкът ти запомня по-силно негативното.
Оцеляването е еволюционният приоритет, не щастието, затова негативното тежи повече от позитивното.

10. Ти си много по-приспособим, отколкото си мислиш — но не и по-щастлив.
Хората могат да свикнат почти с всичко, включително със собствения си дискомфорт.
Да търпиш е лесно. Да променяш — трудно.

11/11/2025

Експериментът с куклата Бобо (Bobo doll experiment) е един от най-известните в психологията и е проведен от Албърт Бандура през 1961–1963 г. в Станфордския университет. Той е ключов за разбирането на социалното научаване — идеята, че хората могат да научат ново поведение, като просто наблюдават другите, без непременно сами да преживяват награда или наказание.

Цел на експеримента
Бандура искал да провери дали агресивното поведение може да се научи чрез наблюдение. По това време доминирали бихевиористичните теории (като тези на Скинър), които твърдели, че ученето става чрез подсилване — награда или наказание. Бандура обаче предположил, че децата могат да научат агресия само като гледат модел, който се държи агресивно.

Ход на експеримента
1. Участници: около 72 деца на възраст 3–6 години, разделени в няколко групи.
2. Материали: голяма надуваема кукла — „Бобо“ (около 1,5 м висока, с усмихнато лице).
3. Процедура:
• Едната група наблюдавала възрастен (модел), който се държи агресивно към куклата — удря я, рита я, вика „Pow!“ и т.н.
• Втората група гледала спокоен модел, който си играе с други играчки, без агресия.
• Третата група (контролна) не наблюдавала модел.

След това всяко дете било пуснато в стая с играчки, включително и куклата Бобо, за да се наблюдава поведението му.

Резултати
• Децата, които наблюдавали агресивния модел, много по-често проявявали агресия към куклата — и вербална, и физическа.
• Те имитирали дори конкретни действия и реплики на възрастния.
• Момчетата като цяло проявявали повече физическа агресия от момичетата, особено ако моделът бил мъж.
• Контролните групи почти не показвали агресивно поведение.

Изводи
• Хората (особено децата) учат чрез наблюдение и подражание — процес, наречен моделиране.
• Не е нужно поведение да бъде наградено или наказано, за да бъде научено.
• Влиянието на медиите и моделите на поведение (родители, филми, игри и т.н.) върху агресията е реално и силно.

Значение
Експериментът поставя основите на социално-когнитивната теория на Бандура. Той променя представите за ученето, като включва:
• наблюдение,
• подражание,
• и когнитивни фактори (очаквания, оценки, саморегулация).

01/11/2025

„Синдром на самозванеца“ – защо успелите се чувстват като измамници?
В изследването на психологините Pauline Rose Clance и Suzanne A. Imes („The Impostor Phenomenon in High-Achieving Women“, 1978) се разглежда феноменът, при който високопостигащи жени – въпреки реалните успехи, дипломи, признания – продължават да вярват, че са „измамили“ другите и че успехът им се дължи на късмет или грешка. 
Това се оказва мощен психологически процес, който можем да срещнем не само сред жените, но и сред мъже и всички, които поставят високи стандарти пред себе си. 

Как изглежда този синдром?
• Често мислиш: „Защо точно аз?“ или „Щом аз успях, значи всеки може“ – дори когато доказателствата говорят друго. 
• Приспиваш успеха си на късмет, на шанс, на грешка – не на твоите способности. 
• Имаш склонност към перфекционизъм и неизмерими очаквания – и когато не ги покриеш, усещаш се като „провал“. 
• След всеки успех идва момент на тревожност: „Ами сега какво ще стане, ако ме разберат?“ – и цикълът се повтаря. 
Защо се проявява?
• Началото може да е още от семейна динамика или социални очаквания: например ако като дете си била възприемана като „талантливата“, или обратното – ако постоянно усещаш нечий друг да е „по-добър“. 
• Обществените роли и стереотипи също играят – например високите очаквания към жените, към професионалистите, към „силните личности“. 
• Личностни черти: висока амбиция, перфекционизъм, страх от провал, нужда от доказване. 

Какво да направим – практически стъпки
1. Признай го: усещането, че „не принадлежа“ или „имам късмет“ – не означава, че е вярно.
2. Прегледай фактите: успехите ти не са случайни. Запиши ги. Разгледай конкретното си участие и усилие.
3. Промени вътрешния диалог: вместо „аз не бих могла“, спри се на „аз направих това и това, значи съм способна“.
4. Говори за това – сподели с доверен колега, приятел, ментор. Често се оказва, че не си сама.
5. Прилагане на терапевтични подходи: например когнитивно-поведенчески техники, работа с убежденията.

29/10/2025

Болестта на властта. Няма температура. Няма видими рани. Но тихо разрушава цели екипи. Нарича се синдром на хюбриса — болестта на властта.

Няма температура.
Няма видими рани.
Но тихо разрушава цели екипи.

Нарича се синдром на хюбриса — болестта на властта.
Започва бавно.
Започва бавно.
Някой получава малко власт... и се променя.
В началото изглежда като увереност.
После се прокрадва самоважността.
И не след дълго — арогантността поема контрола.

Те спират да слушат.
Вземат всички решения сами.
Обграждат се с хора, които ръкопляскат, а не с такива, които се осмеляват да ги предизвикат.

Древните гърци имали дума за това — хюбрис, което означава „без мярка“.
Така наричали водачите, които били толкова обсебени от собствената си гордост, че губели връзка с реалността.

Познато звучи, нали?
Шеф, който има постоянна нужда от възхищение.
Който вярва, че винаги е прав.
Който отхвърля всяка обратна връзка.
Който използва властта си не за да служи — а за да му служат.

Симптомите са ясни:

Ненаситен глад за похвали

Игнориране на чужди идеи

Живот в балон на собственото си величие

Злоупотреба с власт

Детинска реакция при всяко оспорване

Резултатът?
Токсична работна среда.
Талантливи хора, които си тръгват.
Екипи, които се затварят.
Култури, които се сриват.

Най-голямата заплаха за една компания не винаги е пазарът или стратегията.
Понякога това е егото на върха.

А най-тъжното?
Всички го виждат… но почти никой не смее да го каже на глас.

26/10/2025

20 основни болести и психосоматични причини
1. Главоболие (мигрена) – потиснат гняв, прекомерен контрол, страх от грешки, самокритика.
2. Хипертония (високо кръвно) – вътрешно напрежение, непризнат гняв, трудност да се пусне контролът.
3. Хипотония (ниско кръвно) – липса на радост, апатия, чувство за безсмислие, отказ от живот.
4. Сърдечни заболявания – липса на любов към себе си, емоционални рани, „затворено сърце“.
5. Диабет – липса на сладост в живота, потиснати емоции, невъзможност да се приема любов.
6. Гастрит / язва – притеснение, страхове, прекомерни изисквания към себе си.
7. Синдром на раздразненото черво – неспособност да се „смели“ емоционален конфликт, страх от промяна.
8. Задържане на течности и проблеми с лимфата – защита от външния свят, липса на любов и сигурност, задържани емоции.
9. Астма – чувство на задушаване от близките, невъзможност да се изразят чувства, силна зависимост.
10. Алергии – вътрешно отхвърляне, потиснато раздразнение, непризната агресия.
11. Артрит – натрупана жестокост към себе си, самонаказание, липса на гъвкавост в мисленето.
12. Остеопороза – липса на вътрешна подкрепа, чувство на безполезност, ниска самооценка.
13. Бъбречни заболявания – нерешени конфликти, страхове, усещане за липса на сигурност.
14. Чернодробни заболявания – потиснат гняв, раздразнение, неспособност за прошка.
15. Щитовидна жлеза (хипо-/хиперфункция) – чувство за „неизказаност“, невъзможност да се изрази истина, потиснати желания.
16. Безсъние – тревожност, страх от бъдещето, неспокойствие, отказ от отпускане и доверие.
17. Депресия – потиснато отчаяние, липса на смисъл, загуба на връзка с душата и вътрешната сила.
18. Онкология (рак) – дълбока обида, задържан гняв, липса на радост от живота, стари нерешени травми.
19. Автоимунни заболявания – война със самия себе си, самоунищожителни мисли, липса на самоприемане.
20. Кожни заболявания (екзема, псориазис) – страх от близост, чувствителност към чужди влияния, потисната агресия.

26/10/2025

Не се нуждаеш от почивка, нуждаеш се от живот, от който не искаш да избягаш.
Почивката няма да оправдае реалността, когато рутината е проблема.

10/10/2025

Когато тялото казва НЕ

д-р Габор Мате

02/10/2025

Границите не са егоизъм, а зрялост. Те са в основата на здравата личност, стабилните взаимоотношения и психичното благополучие. Човек без граници живее в хаос и зависимост. Човек с прекалено твърди граници се изолира и губи близост. Но човек със здрави граници е свободен – защото знае кой е, какво иска и къде е неговото място.

13/09/2025

Експеримент The Monster Study“ (1939, Джонсън)

Контекст
• Година: 1939
• Изследовател: Уендъл Джонсън (логопед и психолог, Университет Айова, САЩ).
• Цел: да се изследват причините за заекването и дали то може да се провокира от начина, по който възрастните реагират на детската реч.

Дотогава преобладава теорията, че заекването е наследствено или биологично. Джонсън искал да докаже, че то е научено поведение – резултат от негативна обратна връзка и тревожност.

Методика
• Участници: 22 деца от сиропиталища в Айова.
• Разделени на две групи:
• Експериментална група – деца без заекване, на които умишлено давали негативна обратна връзка.
• Контролна група – деца със заекване, които получавали подкрепяща, позитивна обратна връзка.

Манипулация
1. Експериментална група (негативна обратна връзка)
• Възпитателите и терапевтите казвали на децата:
• че говорят грешно,
• че имат речеви дефекти,
• че трябва да внимават и да се коригират постоянно.
• Получавали подигравки, забележки и строго отношение.
2. Контролна група (позитивна обратна връзка)
• Децата със заекване били насърчавани:
• хвалени за добрите изказвания,
• успокоявани, че говорят нормално,
• подтиквани да се изразяват свободно.

Резултати
• Деца от негативната група (без заекване първоначално):
• развили тежка тревожност, срам и страх да говорят;
• някои започнали да избягват реч, да се затварят в себе си, да проявяват симптоми, близки до заекване;
• трайни емоционални и социални проблеми.
• Деца от позитивната група (със заекване):
• показали подобрение в увереността и речевата си изява;
• симптомите на заекване намалели при някои.

Заключения
• Заекването и други речеви проблеми могат да бъдат индуцирани или утежнени от средата – чрез негативна обратна връзка и внушаване.
• Теорията на Джонсън, наречена „диагностична теория на заекването“, подчертава, че заекването често започва от начина, по който родителите/учителите реагират на нормални детски грешки в речта.

Критики и последици
• Изключително неетичен експеримент:
• използвани са уязвими деца от сиропиталище;
• създадени са им трайни психологически травми;
• не са дали съгласие (дори настойниците често не са били адекватно информирани).
• Много от участниците като възрастни свидетелстват за проблеми със самочувствието, страха от говорене и социалната изолация.
• Университетът в Айова официално се извини през 2001 г.
• Държавата Айова изплати обезщетение на някои от оцелелите участници през 2007 г.

Значение
• Научният принос е съмнителен – експериментът се цитира главно като пример за това какво не бива да се прави в психологията.
• В днешно време често се поставя до Стандфордския затвор и Милграм като символ на границите на научното любопитство и етиката.

13/09/2025

Експериментът на Дарли и Латане (1968, ефект на свидетеля)

Контекст
• Година: 1968 г.
• Изследователи: Джон Дарли и Биб Латане.
• Повод: шокът от убийството на Китти Дженовезе в Ню Йорк (1964), когато десетки съседи чуват/виждат нападението, но почти никой не се намесва или дори не се обажда в полицията.
• Цел: да се изследва защо хората не реагират, когато са свидетели на спешна ситуация.

Основен експеримент: „Псевдосеанс с микрофон“
1. Студенти били поканени в „групова дискусия“ за проблемите на студентския живот.
2. За да избегнат пряко влияние, те говорели през микрофони и слушалки, сякаш са в отделни стаи.
3. В един момент един от „участниците“ (актьор, записан на лента) започвал да се оплаква от епилептичен припадък – задух, молби за помощ, падане, тишина.
4. Реалният участник чувал това, но вярвал, че има и други хора, които също го чуват.

Манипулация
• Варирало се броят на „свидетелите“:
• Участникът мисли, че е сам свидетел.
• Участникът мисли, че са двама свидетели.
• Участникът мисли, че са петима или повече свидетели.

Резултати
• Когато участникът мисли, че е единственият, в 85% от случаите се намесва (или съобщава за помощ).
• Когато мисли, че има двама свидетели – намесата пада до около 62%.
• Когато мисли, че има петима или повече свидетели – намесата пада до около 31%.
• Освен това, колкото повече свидетели човек мисли, че има, толкова по-дълго забавя реакцията си.

Заключения

Дарли и Латане формулират ефекта, известен като:
• „Ефект на свидетеля“ – вероятността човек да помогне намалява, когато има повече свидетели.
• Причини:
1. Дифузия на отговорността – „Някой друг ще помогне, не е само моя работа“.
2. Социална инхибиция – „Ами ако преувеличавам или греша? Ще изглеждам глупаво“.
3. Ориентиране към реакцията на другите – ако никой не реагира, човек също решава, че няма нужда от намеса.

Други експерименти на Дарли и Латане
• Симулиран пожар в стая: когато хората са сами, почти всички излизат бързо; когато са в група и другите бездействат, повечето също остават без реакция.
• „Паднал човек на улицата“: самотни минувачи помагат по-често от хора в тълпа.

Значение
• Обяснява защо при инциденти с много очевидци често никой не действа.
• Използва се в кампании за гражданска отговорност: ако видиш проблем, не чакай друг – обади се сам.
• Днес е класически пример за социална психология на бездействието.

13/09/2025

Експериментът на Аш (1951, конформизъм)

Контекст
• Година: 1951 г.
• Изследовател: Соломон Аш, американски социален психолог.
• Основна цел: да покаже как груповият натиск влияе върху индивидуалното възприятие и решенията, дори когато става дума за очевидно правилен отговор.

Методика
• Участници: малки групи (по 7–9 души). В групата има само един „истински“ участник, останалите са подставени лица (актьори), които са инструктирани как да отговарят.
• Задача: участниците трябва да сравнят дължината на една линия (целевата) с три други линии (A, B, C) и да кажат коя съвпада по дължина.
• В действителност правилният отговор е очевиден и задачата е елементарна.

Манипулация
• В началото актьорите отговарят правилно, за да изглежда естествено.
• След няколко кръга започват нарочно да дават един и същи грешен отговор.
• „Истинският“ участник отговаря винаги след повечето актьори – и така се изправя пред дилемата: да се довери на собствените си очи или да се съобрази с групата.

Резултати
• 32% от отговорите на истинските участници били съобразени с групата, въпреки че били очевидно грешни.
• 75% от участниците поне веднъж са се поддали на груповия натиск и са дали грешен отговор.
• Само около 25% от участниците винаги са устоявали и са казвали правилния отговор.

Заключения
1. Силата на груповия натиск – хората често предпочитат да се съгласят с мнозинството, дори когато знаят, че то греши.
2. Два вида конформизъм (идентифицирани по-късно):
• Нормативен натиск – човек се съобразява, за да не се откроява и да не бъде отхвърлен.
• Информационен натиск – човек започва да се съмнява в собственото си възприятие и вярва, че „групата знае по-добре“.
3. Конформизмът е особено силен, когато:
• групата е единодушна;
• групата е по-голяма (но ефектът спира да расте след около 4–5 души);
• задачата е двусмислена или трудна.

Вариации на експеримента
• Ако има един съюзник в групата, който казва правилния отговор, конформизмът пада рязко (до около 10%).
• Ако отговорът се дава анонимно (написан на лист), конформизмът също силно намалява.
• Когато задачата е по-трудна (линии с много близка дължина), конформизмът се увеличава.

Значение

Експериментът на Аш показва, че:
• хората не са напълно „рационални“ в социална среда;
• желанието за принадлежност и избягване на конфликти често надделява над личното възприятие;
• това има последствия за обществени феномени като групово мислене, обществено мнение, политическо поведение и дори свидетелски показания.

27/07/2025