Психолог Александра Капасъзова

13/09/2025

Експеримент The Monster Study“ (1939, Джонсън)

Контекст
• Година: 1939
• Изследовател: Уендъл Джонсън (логопед и психолог, Университет Айова, САЩ).
• Цел: да се изследват причините за заекването и дали то може да се провокира от начина, по който възрастните реагират на детската реч.

Дотогава преобладава теорията, че заекването е наследствено или биологично. Джонсън искал да докаже, че то е научено поведение – резултат от негативна обратна връзка и тревожност.

Методика
• Участници: 22 деца от сиропиталища в Айова.
• Разделени на две групи:
• Експериментална група – деца без заекване, на които умишлено давали негативна обратна връзка.
• Контролна група – деца със заекване, които получавали подкрепяща, позитивна обратна връзка.

Манипулация
1. Експериментална група (негативна обратна връзка)
• Възпитателите и терапевтите казвали на децата:
• че говорят грешно,
• че имат речеви дефекти,
• че трябва да внимават и да се коригират постоянно.
• Получавали подигравки, забележки и строго отношение.
2. Контролна група (позитивна обратна връзка)
• Децата със заекване били насърчавани:
• хвалени за добрите изказвания,
• успокоявани, че говорят нормално,
• подтиквани да се изразяват свободно.

Резултати
• Деца от негативната група (без заекване първоначално):
• развили тежка тревожност, срам и страх да говорят;
• някои започнали да избягват реч, да се затварят в себе си, да проявяват симптоми, близки до заекване;
• трайни емоционални и социални проблеми.
• Деца от позитивната група (със заекване):
• показали подобрение в увереността и речевата си изява;
• симптомите на заекване намалели при някои.

Заключения
• Заекването и други речеви проблеми могат да бъдат индуцирани или утежнени от средата – чрез негативна обратна връзка и внушаване.
• Теорията на Джонсън, наречена „диагностична теория на заекването“, подчертава, че заекването често започва от начина, по който родителите/учителите реагират на нормални детски грешки в речта.

Критики и последици
• Изключително неетичен експеримент:
• използвани са уязвими деца от сиропиталище;
• създадени са им трайни психологически травми;
• не са дали съгласие (дори настойниците често не са били адекватно информирани).
• Много от участниците като възрастни свидетелстват за проблеми със самочувствието, страха от говорене и социалната изолация.
• Университетът в Айова официално се извини през 2001 г.
• Държавата Айова изплати обезщетение на някои от оцелелите участници през 2007 г.

Значение
• Научният принос е съмнителен – експериментът се цитира главно като пример за това какво не бива да се прави в психологията.
• В днешно време често се поставя до Стандфордския затвор и Милграм като символ на границите на научното любопитство и етиката.

13/09/2025

Експериментът на Дарли и Латане (1968, ефект на свидетеля)

Контекст
• Година: 1968 г.
• Изследователи: Джон Дарли и Биб Латане.
• Повод: шокът от убийството на Китти Дженовезе в Ню Йорк (1964), когато десетки съседи чуват/виждат нападението, но почти никой не се намесва или дори не се обажда в полицията.
• Цел: да се изследва защо хората не реагират, когато са свидетели на спешна ситуация.

Основен експеримент: „Псевдосеанс с микрофон“
1. Студенти били поканени в „групова дискусия“ за проблемите на студентския живот.
2. За да избегнат пряко влияние, те говорели през микрофони и слушалки, сякаш са в отделни стаи.
3. В един момент един от „участниците“ (актьор, записан на лента) започвал да се оплаква от епилептичен припадък – задух, молби за помощ, падане, тишина.
4. Реалният участник чувал това, но вярвал, че има и други хора, които също го чуват.

Манипулация
• Варирало се броят на „свидетелите“:
• Участникът мисли, че е сам свидетел.
• Участникът мисли, че са двама свидетели.
• Участникът мисли, че са петима или повече свидетели.

Резултати
• Когато участникът мисли, че е единственият, в 85% от случаите се намесва (или съобщава за помощ).
• Когато мисли, че има двама свидетели – намесата пада до около 62%.
• Когато мисли, че има петима или повече свидетели – намесата пада до около 31%.
• Освен това, колкото повече свидетели човек мисли, че има, толкова по-дълго забавя реакцията си.

Заключения

Дарли и Латане формулират ефекта, известен като:
• „Ефект на свидетеля“ – вероятността човек да помогне намалява, когато има повече свидетели.
• Причини:
1. Дифузия на отговорността – „Някой друг ще помогне, не е само моя работа“.
2. Социална инхибиция – „Ами ако преувеличавам или греша? Ще изглеждам глупаво“.
3. Ориентиране към реакцията на другите – ако никой не реагира, човек също решава, че няма нужда от намеса.

Други експерименти на Дарли и Латане
• Симулиран пожар в стая: когато хората са сами, почти всички излизат бързо; когато са в група и другите бездействат, повечето също остават без реакция.
• „Паднал човек на улицата“: самотни минувачи помагат по-често от хора в тълпа.

Значение
• Обяснява защо при инциденти с много очевидци често никой не действа.
• Използва се в кампании за гражданска отговорност: ако видиш проблем, не чакай друг – обади се сам.
• Днес е класически пример за социална психология на бездействието.

13/09/2025

Експериментът на Аш (1951, конформизъм)

Контекст
• Година: 1951 г.
• Изследовател: Соломон Аш, американски социален психолог.
• Основна цел: да покаже как груповият натиск влияе върху индивидуалното възприятие и решенията, дори когато става дума за очевидно правилен отговор.

Методика
• Участници: малки групи (по 7–9 души). В групата има само един „истински“ участник, останалите са подставени лица (актьори), които са инструктирани как да отговарят.
• Задача: участниците трябва да сравнят дължината на една линия (целевата) с три други линии (A, B, C) и да кажат коя съвпада по дължина.
• В действителност правилният отговор е очевиден и задачата е елементарна.

Манипулация
• В началото актьорите отговарят правилно, за да изглежда естествено.
• След няколко кръга започват нарочно да дават един и същи грешен отговор.
• „Истинският“ участник отговаря винаги след повечето актьори – и така се изправя пред дилемата: да се довери на собствените си очи или да се съобрази с групата.

Резултати
• 32% от отговорите на истинските участници били съобразени с групата, въпреки че били очевидно грешни.
• 75% от участниците поне веднъж са се поддали на груповия натиск и са дали грешен отговор.
• Само около 25% от участниците винаги са устоявали и са казвали правилния отговор.

Заключения
1. Силата на груповия натиск – хората често предпочитат да се съгласят с мнозинството, дори когато знаят, че то греши.
2. Два вида конформизъм (идентифицирани по-късно):
• Нормативен натиск – човек се съобразява, за да не се откроява и да не бъде отхвърлен.
• Информационен натиск – човек започва да се съмнява в собственото си възприятие и вярва, че „групата знае по-добре“.
3. Конформизмът е особено силен, когато:
• групата е единодушна;
• групата е по-голяма (но ефектът спира да расте след около 4–5 души);
• задачата е двусмислена или трудна.

Вариации на експеримента
• Ако има един съюзник в групата, който казва правилния отговор, конформизмът пада рязко (до около 10%).
• Ако отговорът се дава анонимно (написан на лист), конформизмът също силно намалява.
• Когато задачата е по-трудна (линии с много близка дължина), конформизмът се увеличава.

Значение

Експериментът на Аш показва, че:
• хората не са напълно „рационални“ в социална среда;
• желанието за принадлежност и избягване на конфликти често надделява над личното възприятие;
• това има последствия за обществени феномени като групово мислене, обществено мнение, политическо поведение и дори свидетелски показания.

13/09/2025

Експериментът на Зимбардо (Стандфордският затвор, 1971)

Контекст
• Проведен е от Филип Зимбардо и колегите му през август 1971 г. в мазето на психологията в Станфорд.
• Цел: да се изследва как хората се променят, когато им се дадат власт и подчинение, и как институционалната среда влияе върху поведението.

Методика
• 24 студенти-доброволци, подбрани като „здрави психически и физически“.
• Случайно разделени на „затворници“ и „надзиратели“.
• Мястото е оборудвано като импровизиран затвор – килии, решетки, униформи, номера.
• „Затворниците“ били арестувани от реална полиция, с белезници и обвинения, за да е максимално автентично.
• „Надзирателите“ получават униформи, палки и очила със огледално стъкло, за да изглеждат безлични.

Развитие
• Ден 1: Атмосферата е сравнително спокойна, но „надзирателите“ започват да въвеждат правила и да проявяват контрол.
• Ден 2: „Затворниците“ организират бунт – блокират килиите. „Надзирателите“ реагират със сила: използват пожарогасители, принуждават ги да се съблекат голи, наказват „бунтовници“.
• Следващи дни:
• „Надзирателите“ започват да стават все по-авторитарни и садистични – измислят унизителни наказания (да чистят тоалетни с голи ръце, да стоят прави с часове, лишаване от храна и сън).
• „Затворниците“ стават пасивни, депресивни, някои имат нервни сривове.
• Един участник е освободен след 36 часа поради емоционален срив. Други молят за освобождаване, сякаш експериментът е „истински затвор“.

Преждевременно прекратяване
• Планът бил експериментът да трае 2 седмици, но е спрян само след 6 дни, защото:
• насилието и унижението ескалирали;
• участниците започнали да страдат сериозно психически;
• външни наблюдатели (вкл. бъдещата съпруга на Зимбардо, Кристина Маслач) настояли, че е неетично.

Заключения
• Хората могат много бързо да възприемат роли и да се превърнат в агресори или жертви, дори без лична омраза или предразположения.
• Ситуационните фактори (контекст, институции, правила) често са по-силни от личностните черти.
• Експериментът илюстрира как лесно властта и анонимността водят до злоупотреба.

Критики
• Липса на научна строгост – малка извадка, без контролна група.
• Обвинения, че „надзирателите“ са били индиректно насърчавани от Зимбардо да бъдат жестоки.
• Невъзможност за повторение поради етични стандарти.
• По-късни анализи твърдят, че резултатите са били преувеличени и интерпретирани драматично.

Значение

Въпреки критиките, експериментът на Зимбардо остава символичен пример за:
• деиндивидуализацията (когато хората губят усещане за лична отговорност);
• силата на социалните роли и институционалната власт;
• опасността от неконтролирани йерархични структури (военни, затвори, корпорации).

12/09/2025

Изследванията на Мартин Селигман – „Психология на щастието“ (Positive Psychology)

Селигман, известен психолог, започва през 90-те да изследва не страданието и болестите (както е обичайно в психологията), а факторите, които правят хората щастливи и устойчиви.

Едно от ключовите му открития:
Щастието не идва само от удоволствия (храна, пътувания, материални неща). Много по-дълготрайно е, когато се базира на:
1. Смисъл – принадлежност към нещо по-голямо от нас (семейство, кауза, общност).
2. Ангажираност – потъване в дейности, в които губим представа за времето („flow“ състояние).
3. Позитивни емоции – радост, благодарност, любов, вдъхновение.

Той разработва интервенции, които доказано повишават субективното щастие. Например:
• „Три добри неща“ – всяка вечер преди лягане записваш три неща, за които си благодарен през деня. Изследванията показват, че само след седмица практика хората започват да се чувстват значително по-щастливи, а ефектът може да трае месеци.
• Използване на силните страни – вместо да се фокусираме само върху слабостите, е добре да познаваме и развиваме своите естествени силни страни (например креативност, хумор, любопитство, състрадание). Това води до повече удовлетворение от живота.

⸻

Изводът:
Щастието може да се „тренира“ – не е само резултат от външни обстоятелства. Практики като благодарност, ангажираност и съзнателно използване на силните ни страни водят до по-добро психично здраве и по-голяма устойчивост на стрес.

И така имаме два полюса:
• Милграм показва колко лесно хората могат да бъдат манипулирани от авторитет.
• Селигман доказва, че можем съзнателно да изграждаме повече щастие и устойчивост в живота си.

12/09/2025

Експериментът на Стенли Милграм (1961–1963) – Подчинение на авторитет

Милграм се опитва да разбере защо обикновени хора са извършвали зверства по време на Втората световна война, оправдавайки се с “просто изпълнявах заповеди”.

Какво прави?
• Участниците смятат, че участват в изследване за памет.
• Те имат роля на „учители“, а „ученикът“ (актьор, в сговор с експериментатора) трябва да запомня думи.
• Всеки път, когато ученикът греши, учителят трябва да му приложи електрошок, започвайки от 15 волта и стигайки до 450 волта.
• Ученикът всъщност не получава ток, но симулира болка, викане и дори молби да спре.

Резултатът?
• 65% от участниците стигат до максималните 450 волта, въпреки че „жертвата“ вика от болка или замлъква.
• Повечето хора продължават, защото фигурата на авторитет (експериментаторът с бяла престилка) настоява: „Моля, продължете“ или „Експериментът изисква това“.

Изводът:
• Огромна част от хората са склонни да вършат действия, които противоречат на морала им, ако авторитетна фигура ги насърчава.
• Това обяснява как при определени социални условия обикновени личности могат да участват в жестоки системи (войни, диктатури, тоталитарни режими).

⸻

И до днес експериментът на Милграм е един от най-цитираните в психологията, но и силно критикуван заради етичната травма, която причинява на участниците (те вярват, че наистина са наранили някого).

10/08/2025

Снимката показва състезание, проведено между кучета и гепард, за да се разбере кой е най-бързия.
Всички били изненадани, че гепардът не помръднал от мястото си, затова попитали дресьора му какво се е случило.
Неговият отговор бил:
Понякога опитът да докажеш, че си най-добрия, е обида.
Не е нужно да слизаме на нивото на другите, за да ги накараме да разберат, че ние сме най-силните.
Помислете внимателно и спестете енергията си за това, което заслужавате.
Гепардът използва скоростта си само за лов, а не за да покаже на кучетата, че е най-бързия и най-силния.
Извод - не губете времето си, за да докажете своята стойност пред по-слаби от вас.

27/07/2025

21/07/2025

"Емоционалната интелигентност не е присъща на всеки, дори на интелигентните хора.
Емоционалната интелигентност е дар от Бога - да усещаш настроенията на хората, ситуацията, в които се намират,
да се съобразяваш с тях,
да бъдеш внимателен,
да им помогнеш, когато трябва и
да се оттеглиш, когато трябва.
Много е важно да знаеш кога да спреш."

Стефани Рийвс

27/06/2025

26/06/2025

ИНТЕРВЮ С ОВЦА

- Здравейте, прическата Ви е чудесна!
- Здравейте, благодаря!

- Как се отнасяте към построяването на новата кланица?
- Доволна съм. Сега фермата ни ще работи по европейски стандарти.

- Чухте ли, че се планира производство на агнешко?
- Това са глупости. Ще произвеждат пилешко.

- Вие видяхте ли новата им емблема?
- Да, много е красива.

- Казват, че е стилизирана овца.
- Да доста прилича.

- Казват също, че изобразявала заклана овца.
- Глупости, това е просто една много късо подстригана овца.

- А чухте ли за случая с окървавения камион за превоз на овце?
- Да, даже видях и снимки.

- Какво мислите за това?
- Пишат, че най-вероятно се е спукала консерва с доматен сок или се е разлял червен лак.

- Тоест смятате, че не е кръв?
- Много е светла, кръвта има по-тъмен цвят.

- Но експертизата доказа, че това е кръв.
- Значи е било нещастен случай.

- А какво мислите за смяната на директорите на фермата ви - сега ви управляват вълци?
- Много съм доволна, ще има ред и чистота.

- Не се ли страхувате?
- Не, в управителния съвет са само седем вълка, ако нещо се случи - ще ги изгоним, както стана със свинете.

- Сега по-добре ли е, като сменихте свинете с вълци?
- Абсолютно! При свинете беше мръсотия и безпорядък.

- Чухте ли, че към вас са командировани за обучение по психодрама и личностен растеж пет вълка от други региони?
- Да, това е хубаво - ще споделят експириънс, ще подобрят лидерските си умения.

- Какво смятате, че е най-важно за вашата ферма сега?
- Безопасността. Най-важно е да се осигури безопасност, за да могат овцете свободно да живеят и да се развиват.

- Безопасност от кого имате предвид?
- От мечките, естествено - в околните гори има много мечки.

- Вие смятате, че мечките са опасни за вас?
- Абсолютно. Те са най-голямата опасност за фермата ни.

- Но те се хранят с малини, мед, риба...
- Те се хранят и с агнешко!

- Защо смятате така?
- По телевизията показаха снимки на разкъсани агънца.

- Защо мислите, че това са го направили мечки?
- Е, няма кой друг да е.

- А възможно ли е да са вълци?
- Изключено. Вълците са тук, за да осигурят ред и спокойствие.