Психолог Александра Капасъзова

21/07/2025

"Емоционалната интелигентност не е присъща на всеки, дори на интелигентните хора.
Емоционалната интелигентност е дар от Бога - да усещаш настроенията на хората, ситуацията, в които се намират,
да се съобразяваш с тях,
да бъдеш внимателен,
да им помогнеш, когато трябва и
да се оттеглиш, когато трябва.
Много е важно да знаеш кога да спреш."

Стефани Рийвс

27/06/2025

26/06/2025

ИНТЕРВЮ С ОВЦА

- Здравейте, прическата Ви е чудесна!
- Здравейте, благодаря!

- Как се отнасяте към построяването на новата кланица?
- Доволна съм. Сега фермата ни ще работи по европейски стандарти.

- Чухте ли, че се планира производство на агнешко?
- Това са глупости. Ще произвеждат пилешко.

- Вие видяхте ли новата им емблема?
- Да, много е красива.

- Казват, че е стилизирана овца.
- Да доста прилича.

- Казват също, че изобразявала заклана овца.
- Глупости, това е просто една много късо подстригана овца.

- А чухте ли за случая с окървавения камион за превоз на овце?
- Да, даже видях и снимки.

- Какво мислите за това?
- Пишат, че най-вероятно се е спукала консерва с доматен сок или се е разлял червен лак.

- Тоест смятате, че не е кръв?
- Много е светла, кръвта има по-тъмен цвят.

- Но експертизата доказа, че това е кръв.
- Значи е било нещастен случай.

- А какво мислите за смяната на директорите на фермата ви - сега ви управляват вълци?
- Много съм доволна, ще има ред и чистота.

- Не се ли страхувате?
- Не, в управителния съвет са само седем вълка, ако нещо се случи - ще ги изгоним, както стана със свинете.

- Сега по-добре ли е, като сменихте свинете с вълци?
- Абсолютно! При свинете беше мръсотия и безпорядък.

- Чухте ли, че към вас са командировани за обучение по психодрама и личностен растеж пет вълка от други региони?
- Да, това е хубаво - ще споделят експириънс, ще подобрят лидерските си умения.

- Какво смятате, че е най-важно за вашата ферма сега?
- Безопасността. Най-важно е да се осигури безопасност, за да могат овцете свободно да живеят и да се развиват.

- Безопасност от кого имате предвид?
- От мечките, естествено - в околните гори има много мечки.

- Вие смятате, че мечките са опасни за вас?
- Абсолютно. Те са най-голямата опасност за фермата ни.

- Но те се хранят с малини, мед, риба...
- Те се хранят и с агнешко!

- Защо смятате така?
- По телевизията показаха снимки на разкъсани агънца.

- Защо мислите, че това са го направили мечки?
- Е, няма кой друг да е.

- А възможно ли е да са вълци?
- Изключено. Вълците са тук, за да осигурят ред и спокойствие.

06/06/2025

Четейки „Когато тялото казва НЕ“ на Габор Мате, се замислих над това: не винаги стресът идва от външния свят… Понякога идва от това, че потискаме вътрешния си свят.

Мате казва, че истинският проблем не е колко неща имаш на главата, а че в тях често няма място за теб самия. Че сме се научили да преглъщаме гнева си, да се усмихваме, когато ни боли, и да се държим силни, когато вътре нещо се къса. Човек се научава да потиска гнева си, за да не нарани другите. Да мълчи, за да не разочарова. Да се усмихва, когато отвътре се разпада. И точно това – преглъщането, пренебрегването, автоматичното „няма значение, ще се справя“ – започва да се натрупва в тялото.

Тялото усеща това. И започва да говори – с болка, с напрежение, с болести. Затова той нарича емоционална автентичност – умението да чувстваш, да признаеш какво има в теб и да го уважаваш.

🌿 Един полезен навик, който можеш да започнеш да изграждаш още днес:
Отдели по минута-две на ден и просто си задай въпроса:
„Какво усещам в тялото си в момента?“
Не го анализирай. Не го променяй. Само го регистрирай.

Така започваш да се завръщаш към себе си – не като мисъл, а като живо присъствие. Като човек, който се учи да чува себе си, преди тялото да заговори вместо теб.

21/05/2025

Чували ли сте за теорията за “умрелия кон”? Нищо не е такова, което изглежда. Дали всеки умрял кон умира, дали силният лидер бяга към следващия проект и се отказва от “умрелия кон”, защото е по-лесно или защото няма надежда е нещо много относително. Нещо, за което няма универсален отговор. А теориите са, за да се замисли човек, да се даде пример за общата ситуация. Не за частични случаи и вариации, които може да има всяка една ситуация. А ето и какво гласи тя:

„Ако осъзнаеш, че яздиш мъртъв кон – най-добре е да слезеш.“

И все пак, в много организации (а и в живота) виждаме друго:
• Използва се по-силен камшик.
• Създава се екип за анализ на проблема.
• Организира се обучение как „по-добре да яздим мъртви коне“.
• Даваме му ново име: „енергийно предизвикателство“.
• Дори го повишаваме, с надеждата да вдъхнови другите…

Истината?
Ако нещо не работи — спри да го натискаш.
Не всяка битка си струва. Не всяка идея е вечна.
Понякога истинският успех е не в това да опитваш по-силно… а да имаш куража да се откажеш.

Как мисли силният лидер:

1. Гледа реалността в очите – кое работи и кое не.

2. Взема решения навреме – без страх от промяна.

3. Създава среда, в която новите идеи се приемат, не се наказват.

Да се откажеш от нещо, което не води до резултат, не е провал.
Това е знак на мъдрост.
И понякога точно това отваря вратата към истинския напредък, към новата възможност.

17/05/2025

Преди време личностовите разстройства са се наричали психопатии или характеропатии. Според мен понятието е далеч по-адекватно, изразявайки дълбоко „гравирани“ и устойчиви характерови акцентуации, черти, диспозиции, модели. В сравнение, личност или персона, означава маска, тоест социалният образ, който индивидът се стреми да поддържа и сменя избирателно в една или друга комуникативна ситуация. Доколкото маската е външен и контролируемо променлив израз на социална желателност, а характеровите акцентуации представляват устойчиво присъстващи, базисни характерови вярвания/ убеждения, през които когнитивната човешка система пречупва възприятието, мисленето, чувстването и поведението си, по отношение на маладаптивните, вредящи на индивида и обществото характерови черти, по-точното назоваване е характеропатии.

24/04/2025

Важно за родителите: Какво е ОКР и как да го разпознаем при децата?
🧠👧👦

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) не е просто каприз или „странно поведение“ – това е сериозно психично състояние, което може да се прояви още в детска възраст. Колкото по-рано бъде разпознато, толкова по-успешно може да бъде овладяно. ⏳💡

Какво е ОКР?
ОКР се изразява в натрапливи мисли (обсесии) и повтарящи се действия (компулсии), които детето изпълнява, за да намали тревожността си. Това поведение не е въпрос на избор – то е вътрешна нужда, често съпроводена със страх, вина или объркване. 😰🔁

Основни видове ОКР:
1. 🧼 Чисто ритуализиране – многократно миене на ръце, подреждане, проверяване
2. 🧠 Обсесии без видими компулсии – натрапливи мисли без действия
3. ❗ Мисловен контрол – агресивни, религиозни или сексуални мисли (по-често при тийнейджъри)
4. 📏 Порядък и симетрия – всичко трябва да е „точно така“
5. 🧸 Събиране/натрупване – трудност при изхвърляне на вещи, дори без стойност

Симптоми, за които да внимавате:
• Повтарящи се ритуали (миене, подреждане, броене) 🔁
• Силна тревожност, ако нещо не е направено „по правилния начин“ ⚠️
• Потайност и срам от собствените мисли 🤐
• Рязка промяна в настроението и поведение 🔄
• Затруднения с концентрацията в училище или вкъщи 🎓🏠

Кога и защо се отключва ОКР?
ОКР може да се прояви още на 5–6 годишна възраст, но по-често в пубертета.
Причините включват:
• 🧬 Генетична предразположеност
• 😟 Повишена тревожност и стрес
• ⚖️ Биохимичен дисбаланс
• 🎯 Перфекционизъм и високи очаквания

Как се лекува?
Добрата новина е, че ОКР подлежи на ефективно лечение:
• 🧠 Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)
• 👨‍👩‍👧‍👦 Семейна терапия
• 💊 Медикаменти – само при нужда и по лекарска преценка

Съвет към родителите:
Ако забележите тревожни сигнали, не ги подценявайте. Потърсете консултация с детски психолог или психиатър.
Вашата подкрепа и разбиране са най-силното оръжие срещу страха. ❤️🛡️

Нека бъдем информирани, състрадателни и активни в грижата за детското психично здраве!
✨👂👣

15/04/2025

Най - голямата смелост е да пречупиш гордостта на Егото. Безразсъдната смелост е по - скоро глупост. А гордостта често прикрива слабости!!!

13/04/2025

Когнитивните изкривявания, които неусетно управляват живота ни

Когнитивните изкривявания са част от нашия живот, без дори да знаем за тях. Това са погрешни мисли или идеи, които поддържат негативното мислене или помагат за поддържане на негативните емоции. Всички имаме когнитивни изкривявания, но имаме и начини да се справим с тях. Първата крачка за това е да се запознаем с тях, а след това да започнем да ги забелязваме.

Идеята за наличието на когнитивни изкривявания в основата на някои психични разстройства е предложена от Арън Бек през 60-те години на миналия век, като 20 години по-късно е доразвита от Дейвид Бърнс. Според тази теория, най-често срещаните когнитивни изкривявания са:

1. Мислене от типа „всичко или нищо“

При този начин на мислене нямаме степени или нюанси – всичко е или само черно, или само бяло. Възприемаме всяка своя грешка като провал. Този начин на мислене формира основата на перфекционизма. Това е един нереалистичен начин на мислене, защото в живота не съществуват абсолютни. По този начин изграждаме нереалистични очаквания към себе си, които няма как да се осъществят в реалността. Този тип мислене често съдържа думи като „никога“, „винаги“, „всеки“.
Пример: „Винаги, когато опитам, се провалям!“

2. Свръх-генерализация

При това изкривяване се вкопчваме в един негативен резултат и смятаме, че щом веднъж ни се е случило дадено нещастие, то ще ни се случва винаги и резултатът ще се повтаря отново и отново.
Пример: „Тази среща беше пълен провал, никога няма да си намеря приятел.“ – Типичен пример за отхвърления човек, който веднъж преживял любовно разочарование, си мисли, че този негативен резултат ще се повтаря винаги.

3. Мисловен (ментален) филтър

При това когнитивно изкривяване акцентираме върху негативното и игнорираме позитивното – т.е. подбираме отделен негативен детайл, върху който се концентрираме и започваме да виждаме и останалата част от картината като негативна. Независимо колко хубави неща са ни се случили през деня, може да има едно малко негативно събитие, което да направи денят ни ужасен.

4. Дискриминиране на позитивното

Това се случва, когато отхвърляме позитивните преживявания, най-често за да убедим себе си, че те не са важни или заслужени.
Например, получаваме похвала за нещо и я посрещаме с „Е, голяма работа! Не е кой знае какво!“. Обезценяването краде радостта от нашите постижения и преживявания.

5. Прибързани заключения (предубедени заключения)

Предубедени заключения имаме, когато правим прибързани негативни изводи, за които нямаме реални факти. Това когнитивно изкривяване има две форми: четене на мисли и грешка на ясновидеца.
• Четенето на мисли е, когато си правим предубедени заключения, че някой ще реагира по определен негативен начин или си мисли нещо лошо за нас. Това е често срещано когнитивно изкривяване, което е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас или, че би трябвало другите да знаят какво ние мислим, чувстваме или желаем в даден момент.
Пример: Разминаваме се с приятел, който само ни поздравява и веднага си мислим, че сигурно ни е сърдит, а той просто може да има тежък ден или да няма време.
• Грешката на ясновидеца се получава, когато тревогата, че нещо лошо ще се случи, се възприема като сигурен факт. На това изкривяване се дължи и чувството за безнадеждност и обреченост при депресиите и тревожните разстройства.
Пример: „Никога няма да се излекувам, животът ми е провален завинаги!“.

6. Преувеличаване (катастрофизиране) и омаловажаване

Катастрофизирането се получава, когато си мислим, че ще се случи възможно най-лошият сценарий. Обикновено преувеличаваме своите собствени грешки, страхове и недостатъци. При това когнитивно изкривяване отново имаме два типа: катастрофизиране и омаловажаване.

*"Катастрофичното мислене"
(Катастрофизирането) е, когато преувеличаваме, акцентирайки върху възможно най-лошия сценарий в ситуация, в която, Въпреки трудностите, има изход.
Катастрофичното мислене е типично за фобиите.
*Омаловажаване (Минимизиране) - когато омаловажаваме силните си страни и те ни изглеждат незначителни. Типичен пример за това, е когато силно подценяваме способностma cu ga ce справим с оглед на собствените си качества или чуждu несъвършенства.

7. Емоционални доводи

Това е емоционално мислене, при което мислим и взимаме решения на базата на емоциите, Вместо на логиката и обективната реалност. Логиката на това изкривяване е следната: „Чувствам се като некадърник, следователно съм такъв." Често, като ефект от този начин на мислене, е протакането, при което ние отлагаме да направим нещо, защото то ни изглежда непосилно, което води до това да се оставим напълно на емоциите да ръководят живота ни. Така се получава един омагьосан кръг - чувстваме се зле и спираме да правим Важни аспекти от живота си, което ни кара да се чувстваме по-зле и да мислим доpu no-негативно. И така до безкрай... Например: „Днес не съм в настроение за каквоmo u ga било, ще прекарам деня в леглото!"

8. Твърдения от типа „трябва“ / „не трябва"

Това са ригидни правила по отношение на себе cu, хората и ситуациите. Често срещано, още от детството ни, е да чуваме реплики от типа на "Трябва да си изядеш закуската!", "Не трябва да правиш maka!" u no mози начин се научаваме да използваме тези думи като начин да мотивираме себе си или околните. Това обаче Води до обратен ефект - демотивира ни и имаме усещането за упражнен наmuck. Ефектът от това е чувство на вина, неудовлетворение или раздразнение.

9. Поставяне на emukemu (Етикетиране)

Това е крайна форма на свръх-генерализацията. При етикетирането ние се оценяваме по грешките, които допускаме или недостатъците, които имаме. Вмесmo ga опишем грешката, ние слагаме негативен emukeт на себе си или на другите. Например, когато не успеем да свършим работата си на Време, си кажем, че сме безотговорни.

10. Персонализиране (Приемане на всичко лично)

Персонализирането включва поемане на отговорност за неща, кoumo са извън нашия контрол. При него възприемаме себе си като причина за негативни външни събития, без реално това да е така. Персонализирането Води до ненужни вина и неудовлетворение.

11. Реципрочност (договор със самия себе си)

Това е нереалистичното очакване, че тогава, когато направим нещо добро за някого, той следва да ни отговори със същото u kamo количество, и като качество. Последиците от това най-често са:
* Търсенето на лично признание - когато смятаме, че за направеното от нас безусловно заслужаваме да получим одобрение, любов, приятелство, подарък, похвала или нещо друго. Когато това не се случи, у нас се поражда гняв, защото ние очакваме, че другите знаят за този наш вътрешен договор и безусловно са приели да го спазват, а не го правят.
* Постоянен натиск – вярване, че ако оказваме достатъчно дълго натиск върху другия, той накрая ще се промени или ще се съгласи с онова, което искаме. Често се постига обратен ефект и другият се изолира от нас, защото започва да се чувства емоционално притискан или дори задушаван.

12. Свободни импровизации

Правене на изводи без наличие на достатъчно доказателства или дори при наличие на доказателства за обратното.

13. Избирателни умозаключения

При това когнитивно изкривяване ние ce аргументиране, като изтъкваме определени по-маловажни детайли и пропускаме много по-съществена информация. Има два muna избирателни умозаключения:
* Приемане на желаното за реалност – щом нещо е желано, значи е възможно; щом е Възможно, следователно може да се случва; щом може да се случва, тогава е реално.
* Приемане на нежеланото за реалност – myk Водещ е страхът, който „се превръща" в силна Вяра в реалното съществуване на нежеланото.

14. Доказване на правоma

Това когнитивно изкривяване се изразява в постоянния стремеж на всяка цена да докажем, че нашите мнения, виждания и действия са правилни, без значение дали това е необходимо и дали предизвиква отрицателни емоции в другия човек.
Когнитивните изкривявания стоят в основата на депресията и тревожните разстройства, но не само... Всички ние имаме когнитивни изкривявания, които ни пречат да взимаме реалистични решения и предизвикват силни негативни емоции в нас. Това по никакъв начин не трябва да ни плаши, защото пракmukama показва, че ние сме по-силни от тях. Разбира се, никой не е казал, че ще бъде лесно, но когато започнем да ги разпознаваме, ще можем да се противопоставим на негативното им Влияние върху нас.

10/04/2025

С КОГО НЕ ТРЯБВА ДА БЪРКАТЕ ПСИХОЛОГА

Психолог
Подпомага психически здравият човек САМ да преодолее своите проблеми днес и самостоятелно в бъдеще.
↔
Психиатър
Лекува психически болният човек или човек, намиращ се в критично психическо състояние.

Психолог
Работи с личността в нейното естествено, свободно състояние.
↔
Педагог
Учи и организира дейността в специални условия, по необходимост ограничава свободата на личността.

Психолог
Не наказва, контролира състоянието на клиента само по време на сесия и с помощта на професионални методи.
↔
Полицай
Санкционира и наказва, контролира и може да ограничава действията на човек.

Психолог
Предлага избор от няколко напътствия, съответстващи на възможностите на личността.
↔
Юрист
Дава точни, еднозначни и категорични напътствия.

Психолог
Не допуска оценъчни коментари, не се придържа към догматични вярвания, не порицава клиента.
↔
Свещеник
Порицава и опрощава грехове, има право да оценява постъпките на личността по моралния код.

Психолог
Опира се само на професионалните си знания и личен професионален опит.
↔
Екстрасенс
Използва информация, получена от същества извън клиента и не носи отговорност за резултата.

Психолог
Не знае вълшебни трикове, разчита на реалните свои и на клиента си способности.
↔
Магьосник
Не обяснява на клиента какво ще прави, разчита на външни сили.

Психолог
Не може всичко. Не вижда всичко. Не знае всичко.
↔
Бог
Може всичко. Вижда всичко. Знае всичко.
🙂🙂🙂

09/04/2025

Когато се уморим от това да бъдем силни, умни, спокойни, справящи се, обясняващи си всичко логично и зряло и мъдро и дълбоко, рационализиращи, интелектуализиращи, емпатични, валидиращи...

Когато се уморим от това да се СТЯГАМЕ и да се СПРАВЯМЕ и да РАЗБИРАМЕ и да НАМИРАМЕ решение...

Когато се уморим да се опитваме всичко да измислим и наместим с ума...

Можем пък просто да се наревем. Ей така едно хубаво с глас и сополи и крокодилски сълзи.

И да спрем поне за 10 минути да се опитваме с целия ни наличен ресурс да бъдем големи, силни, мъдри, зрели и над нещата.

Можем да си позволим да ги чувстваме тия чувства и да си прегърнем слабостта, неспособността, провала, страха, отчаянието и да постоим във всичко това и да го излеем навън като водопад.

Понякога това помага повече от всичко останало.

Защото чрез това си позволяваме да НЕ бъдем над нещата, а да бъдем В нещата, по чисто човешки начин, да чувстваме, да сме тук и сега, да уважим човешкото в себе си.

Ужасно уморително е постоянно да се преструваш на силен. И справящ се.

ОК е да не се справяш.

ОК е да те е страх.

ОК е да те боли.

ОК е да се чувстваш на дъното понякога.

ОК е да ти липсват хора и моменти.

ОК е да си слаб.

ОК е да си объркан.

ОК е да си човек

"Приемането е мостът.

Приеми болката, приеми раните, приеми себе си какъвто си!

Не се опитвай да се преструваш да бъдеш някой друг, не се опитвай да покажеш, че това не си ти.

Не бъди егоистичен и не се преструвай и смей, докато сърцето ти плаче.

Не се усмихвай, ако очите ти са пълни със сълзи.

Не бъди неавтентичен, защото когато си неавтентичен, ти просто лишаваш своите рани от изцеление.

Цялото ти същество ще стане гнило."

ОШО