Психолог Александра Капасъзова

Психолог Александра Капасъзова Мотивацията ще ти помогне да започнеш, но само дисциплината ще ти помогне да успееш!

Скритата депресия е състояние, при което даден човек не проявява типичните за депресията симптоми, а демонстрира други м...
14/02/2026

Скритата депресия е състояние, при което даден човек не проявява типичните за депресията симптоми, а демонстрира други модели и качества, които целят да я замаскират. Всъщност именно засегнатият най-често пренебрегва тази ситуация. Защото целта му е да стои далече от неприятностите. Но този опит да прикрие симптомите на депресията е несъзнателен и служи за самозащита. Прикриването е по-скоро стратегия, за да се предпази от страдания, с които най-вероятно не може да се справи. Разбира се, тази стратегия не е здравословна, защото човекът няма да разреши проблемите си, като се крие от себе си и от околните. Напротив, по този начин проблемите се задълбочават и стават хронични. Но по какво познаваме, че е налице скрита депресия?

Прекомерна заетост и свръхфункционалност
Човекът винаги е ангажиран: работа, задачи, грижи за други хора, нови проекти.
Не остава време за пауза — не защото е щастлив, а защото тишината активира болката.
Външно: продуктивен, отговорен, „перфектен“
Вътрешно: изтощен и празен
Постоянна усмивка и чувство за хумор
Това са хората, които всички възприемат като позитивни.
Често са душата на компанията.
Но:
шегите са защита
смехът е контрол над емоцията
никой не ги вижда уязвими
„С мен всичко е наред“ е автоматичен отговор
Неспособност да усеща радост (без да го осъзнава)
Не казва „тъжен съм“.
По-скоро:
„нищо не ме впечатлява“
„както и да е“
„все едно ми е“
Това е емоционално изравняване, не спокойствие.
Хронична умора + соматични симптоми
Главоболие, стягане в гърдите, проблеми със стомаха, безсъние или постоянна сънливост.
Често човекът обикаля лекари — без ясна физическа причина.
Тялото изразява това, което психиката потиска.
Трудност да иска помощ
Те са хората, които помагат на всички.
Но когато самите те страдат:
омаловажават
рационализират
сменят темата
казват „има хора с по-големи проблеми“
Вярват, че трябва да се справят сами.
Най-характерното за скритата депресия е: човек функционира, но не преживява.
Не липсва сила — липсва достъп до собствената болка.
А когато болката не се усеща, тя не може да бъде и излекувана.

10/02/2026
10/02/2026
Депресията не е само една дума: Разбиране на различните нюанси на тъгатаЧесто използваме думата „депресия“ като общо пон...
25/01/2026

Депресията не е само една дума: Разбиране на различните нюанси на тъгата
Често използваме думата „депресия“ като общо понятие за моментите, в които се чувстваме нещастни. Но като психолог знам, че зад тази диагноза стоят много различни лица, причини и преживявания.
Разбирането на това какъв тип депресивно състояние изпитваме (или наш близък), е първата и най-важна стъпка към правилното справяне и изцеление.

Какво ни казва „Дървото на депресията“?
Депресията може да бъде породена от външни събития или от вътрешни биологични процеси. Ето основните разклонения, които виждате на графиката:
• Реактивна депресия: Тя е пряк отговор на тежко житейско събитие – загуба на близък, раздяла или професионален неуспех.
• Дистимия: Това е „тихата“ депресия. Тя не е толкова интензивна, но е хронична (трае с години) и често се превръща в начин на живот, без човекът да осъзнава, че има нужда от помощ.
• Следродилна депресия: Нещо много повече от „baby blues“. Тя изисква огромно разбиране и подкрепа, а не вина или срам.
• Сезонно афективно разстройство: Когато липсата на слънчева светлина влияе директно върху химията на мозъка ни.
• Биполярна депресия: Тук тъгата е само едната страна на монетата, редуваща се с периоди на необичайно висока енергия (мания).
Защо е важно да говорим за това?
Много хора се опитват да „стиснат зъби“ и да продължат напред, мислейки си, че са слаби. Истината е, че депресията не е липса на воля, а здравословно състояние.
Когато разпознаем специфичния вид депресия, можем да приложим и правилния подход – било то чрез терапия, промяна в начина на живот или, при нужда, медикаментозна подкрепа.

Моят съвет към вас:
Ако разпознавате себе си или свой близък в някое от тези описания, не чакайте „дървото“ да стане твърде тежко. Разговорът с терапевт е като светлина, която помага на листата отново да позеленеят.
Потърсете помощ. Вие не сте вашата диагноза. Вие сте човек, който преминава през труден период и заслужава подкрепа.
Ако смятате, че тази информация би била полезна на някого, споделете я. Нека заедно намалим стигмата около психичното здраве! 🤍

Къде се крие твоята воля?Замисляли ли сте се защо понякога е толкова лесно да кажем „НЕ“ на десерта, а друг път ръката н...
25/01/2026

Къде се крие твоята воля?
Замисляли ли сте се защо понякога е толкова лесно да кажем „НЕ“ на десерта, а друг път ръката ни сама посяга към него? Или защо знаем, че трябва да работим, но продължаваме да скролваме в телефона?
Всичко се свежда до трите центъра на самоконтрола в нашия мозък, разположени в префронталния кортекс (точно зад челото ни):

Умението „Аз няма...“ – Това е нашата спирачка. Тя ни помага да устоим на изкушенията и импулсите, които ни отдалечават от целта.

Умението „Аз ще...“ – Това е нашият двигател. То ни помага да намираме сили за задачите, които са важни, дори когато не ни е до тях (като тренировка или труден проект).
Умението „Аз искам...“ – Това е нашият компас. Този център помни дългосрочните ни цели и истинските ни желания. Той ни напомня защо правим всичко останало.

Добрата новина? Волята е като мускул – тя се изтощава, ако я претоварим, но и се тренира с практика!
Ето един бърз трик за днес: Когато се почувствате изкушени да се откажете от целта си, спрете за 10 секунди и се запитайте: „Какво всъщност ИСКАМ в дългосрочен план?“
Победата над моментния импулс е най-голямата победа, която можем да извоюваме над себе си.
А вие в кое от трите умения се чувствате най-силни? Пишете в коментарите:
за „Аз няма...“
за „Аз ще...“
за „Аз искам...“

Как сме научени да измерваме успеха… и как всъщност има смисъл да го измервамеОт малки ни учат, че успехът се измерва ле...
28/12/2025

Как сме научени да измерваме успеха… и как всъщност има смисъл да го измерваме

От малки ни учат, че успехът се измерва лесно.
С две неща:

Заплата.
Длъжност.

Колкото по-високи са те, толкова „по-успешен“ си.
Проста формула. Удобна. Социално приета.

Проблемът е, че тази формула измерва статус, не качество на живот.

Затова все по-често виждаме хора с добра заплата и висока длъжност, които:
• са хронично изтощени
• живеят в постоянен стрес
• нямат свободно време
• не харесват това, което правят
• плащат с психичното и физическото си здраве

От психологична гледна точка това не е успех.
Това е високофункционално изчерпване.

Как трябва да се измерва успехът

Ако погледнем реално, успехът е многокомпонентен.
Той включва:
• Психическо здраве – стабилност, емоционална регулация, вътрешно спокойствие
• Физическо здраве – енергия, тяло, което не „плаща сметката“
• Свободно време – пространство за възстановяване и живот
• Харесвам това, което правя – смисъл, а не само доход
• Заплата – достатъчна, не разрушителна
• Длъжност – без да изяжда идентичността

Това вече не е кръг „колко взимам и каква ми е позицията“.
Това е баланс между функциониране и благополучие.

Истината, която рядко се казва:

Ако успехът ти струва психичното здраве,
ако тялото ти постоянно е в режим „оцеляване“,
ако нямаш време да живееш,

тогава не си успял – просто си издържал.

Истинският успех не е да стигнеш върха на цената на себе си.
Истинският успех е да живееш живот, който не искаш да избягаш.

И да, това изисква преосмисляне.
Но е много по-зряло от това да мерим живота си само в пари и титли.

Ако махнем заплатата и длъжността – пак ли бих нарекъл/а живота си успешен?

Колко от „успеха“ ти всъщност плаща сметка, която тялото и психиката ти поемат?

Как изглежда успехът за теб днес – и различен ли е от това, на което са те учили?

IQ + EQ = Успех? Да, но не по начина, по който обикновено си го представяме.Дълго време успехът се свързваше почти изцял...
28/12/2025

IQ + EQ = Успех? Да, но не по начина, по който обикновено си го представяме.

Дълго време успехът се свързваше почти изцяло с интелектуалните способности – бързо мислене, аналитичност, концентрация. Това е IQ – когнитивният капацитет, с който обработваме информацията и решаваме проблеми.

IQ включва:
• силна концентрация
• способност за съсредоточаване
• логическо и аналитично мислене
• по-добро разбиране на сложни концепции

Но реалността показа нещо важно: високият IQ сам по себе си не гарантира нито професионален успех, нито удовлетворение, нито стабилни взаимоотношения.

Тук влиза EQ – емоционалната интелигентност.

EQ включва:
• самосъзнание – да разпознаваш собствените си емоции
• саморегулация – да управляваш импулсите си
• емпатия – да разбираш емоциите на другите
• социални умения – да изграждаш и поддържаш отношения

От психологична гледна точка, EQ е това, което позволява на IQ да бъде използван ефективно.
Без емоционална регулация дори най-добрият интелект може да бъде саботиран от:
• импулсивни реакции
• конфликтни отношения
• ниска толерантност към фрустрация
• бърнаут и хроничен стрес

В практиката ясно се вижда:
• Хората с висок IQ, но нисък EQ често „знаят“, но не успяват да прилагат.
• Хората с развит EQ, дори със среден IQ, се адаптират по-добре, вземат по-зрели решения и изграждат устойчиви кариери и връзки.

Истинската формула за успех не е избор между IQ или EQ.

Тя е интеграция.

IQ ти казва какво можеш да направиш.
EQ определя дали, кога и как ще го направиш.

И добрата новина:
докато IQ е относително стабилен, EQ може да се развива целенасочено – чрез осъзнатост, терапевтична работа, практика в саморегулация и зрели взаимоотношения.

Успехът не е просто да си умен.
Успехът е да можеш да управляваш себе си – в реалния живот, с реални хора.

Лични граници: психологически типове и значение за психичното функциониранеЛичните граници представляват вътрешно регули...
28/12/2025

Лични граници: психологически типове и значение за психичното функциониране

Личните граници представляват вътрешно регулиращ механизъм, чрез който индивидът дефинира своето психологическо, физическо и емоционално пространство. Те са ключов компонент на Аз-функционирането, саморегулацията и здравата привързаност. Дефицитът на ясни граници често е свързан с хроничен стрес, емоционално прегаряне, зависими взаимоотношения и затруднена идентичност.

1. Емоционални граници

Психологична функция:
Регулиране на емоционалната близост и диференциацията между собствените и чуждите афекти.

Емоционалните граници предпазват от емоционално сливане (enmeshment), свръхидентификация с проблемите на другите и вторична травматизация. Те позволяват емпатия без загуба на Аз-а.

Примерна вербализация:
„В момента не разполагам с емоционален ресурс да споделям това.“

2. Физически граници

Психологична функция:
Защита на телесната автономия и чувството за сигурност.

Физическите граници са тясно свързани с базисното доверие, телесната схема и преживяването за контрол. Нарушаването им често активира тревожност, гняв или дисоциативни реакции, особено при хора с травматична история.

Примерна вербализация:
„Предпочитам да поддържам дистанция при поздрав.“

3. Времеви граници

Психологична функция:
Саморегулация, управление на ресурси и превенция на прегарянето.

Времевите граници отразяват способността за приоритизиране и отлагане на удовлетворението. Липсата им често се наблюдава при хора с повишено чувство за отговорност, перфекционизъм или страх от отхвърляне.

Примерна вербализация:
„Тази вечер избирам да насоча вниманието си към себе си.“

4. Лични (психологически) граници

Психологична функция:
Поддържане на личната идентичност и вътрешната консистентност.

Тези граници дефинират кои теми, убеждения и преживявания са достъпни за другите. Те са свързани със зрелостта на Аз-а и способността за асертивна комуникация.

Примерна вербализация:
„Тази тема е лична и не желая да я обсъждам.“

5. Материални граници

Психологична функция:
Разграничаване между даване по избор и даване под натиск.

Материалните граници често отразяват вътрешни убеждения, свързани със заслужаване, вина и дълг. Трудността да се отказва може да е индикатор за зависими модели на поведение.

Примерна вербализация:
„Не мога да предоставя това.“

Клинично значение на личните граници

Нарушените или неясни граници се наблюдават често при:
• тревожни и зависими стилове на привързаност
• ко-зависими взаимоотношения
• гранични и нарцистични динамики
• хронично прегаряне и емоционално изтощение

Работата с граници в терапевтичен контекст подпомага:
• диференциацията на Аз-а
• повишаване на асертивността
• стабилизиране на самооценката
• изграждане на по-здрави и реципрочни отношения

На път към успеха често се налага да правим компромиси и да преодоляваме трудности. Всеки напредък, всяка малка победа, ...
26/12/2025

На път към успеха често се налага да правим компромиси и да преодоляваме трудности. Всеки напредък, всяка малка победа, е резултат от усилия и постоянство. Не се страхувай от лишенията – те са част от пътя и ни правят по-силни. Помни, че и най-дългият път започва с една крачка, а най-големите успехи идват след упорит труд и вяра в себе си.

Когато тялото казва НЕ Д-р Габор Мате
19/12/2025

Когато тялото казва НЕ
Д-р Габор Мате

15/12/2025

Атлет, няма да те съди, че спортуваш.
Музикант, няма да те съди, че се продаваш за да свириш.
Бизнесмен, няма да те съди, че започваш бизнес.
Винаги хората без посока в живота, са тези, които имат какво да кажат и критикуват... Запомни го!

14/12/2025

Забелязал ли си, че когато объркаш маршрута в навигатора...
Той не казва: "Ти се провали, идиот"!
Той веднага започва да търси нов маршрут към същата дестинация.
В живота допускаме грешки по пътя, но това не значи, че сме се провалили, просто че ще минем по друг път.
Никога не подценявай силата на малките навици!

Address

Svilengrad

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Психолог Александра Капасъзова posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share

Category

Индивидуално, семейно и групово консултиране.

Работата на психолога при индивидуално/семейно/групово консултиране е да подпомогне на клиент да формулира проблемите и да му предостави методи за разрешаването им.

Психологът не решава проблема на клиента, а му помага да стимулира поемемане на активна роля за личностна промяна.