19/06/2025
„ПРЕКАЛЕНО МИ Е ТРУДНО ДА ВЯРВАМ – ВСЕ ЕДНО ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ТАМ…“**
На пръв поглед си „добре“.
Продължила си. Не плачеш толкова често. Усмихваш се. Работиш. Живееш.
Но вътре в теб…
🧱 Нещо е стегнато.
🧱 Нещо е постоянно нащрек.
🧱 Нещо си казва: „Повече никога няма да ти позволя да се довериш така.“
И все пак… искаш.
Искаш да обичаш. Да вярваш. Да се отпуснеш. Да се свържеш.
➡️ А въпросът не е: „Как да му се доверя?“
А: „Какво в мен още не се чувства в безопасност?“
На емоционално ниво, доверието се блокира от:
– 🌪️ Непреработени травми (предателство, изоставяне, лъжи)
– 🧠 Вътрешни вярвания („Любовта винаги боли“, „Не мога да разчитам на никого“)
– 🔄 Преживявания от детството, в които си нямала стабилен емоционален опора
А когато не си излекувала тези пластове, всеки опит за близост се усеща като заплаха.
Не защото той е опасен – а защото нещо в теб още не вярва, че си в безопасност.
ДВА СЦЕНАРИЯ, В КОИТО СЕ РАЗПОЗНАВАМЕ:
ПРИМЕР 1: Недоверието като защита
– Следиш, съмняваш се, задаваш много въпроси
– Анализираш, търсиш сигнали, усещаш тревожност
– Реагираш остро, когато не получиш отговор или внимание
– Чувстваш се виновна, но не можеш да спреш
💬 „Искам да му вярвам… ама не мога. Все едно сърцето ми не иска да се отпусне.“
ПРИМЕР 2: Признаваш, че си наранена – и започваш да се лекуваш
– Спираш да се обвиняваш, че си „твърде чувствителна“
– Даваш си право да си била наранена – и да ти трябва време
– Обръщаш се навътре: Къде още боли? Кое още не съм казала?
– Търсиш подкрепа: с терапия, с писане, с дишане, с време…
– Не бързаш да се довериш – но вече не си затворена
💬 „Започнах да разбирам от какво се пазя. И с това – започнах да се освобождавам.“
> Ще продължиш ли да държиш сърцето си заключено, за да не те боли отново
> Или ще започнеш да се срещаш с онази част в теб, която още чака обич, разбиране, сигурност?
> Защото доверието не започва с него – започва с теб.
И с онзи вътрешен глас, който заслужава да бъде чут, а не потискан.
👍 Ако този текст ти беше полезен – сподели го с жена, която иска да вярва отново, но я е страх.
💌 Пиши ми, ако искаш подкрепа – понякога една дума, зададена навреме, отключва много…