09/12/2024
Как вашите мисли и чувства ви влияят физически?
Отговорът, с една дума, са невропептидите. Секретирани от мозъка, имунната система и нервните клетки, невропептидите са химически пратеници, които пренасят информация от ума към тялото – и обратно – чрез телесните течности. Всяка клетка в тялото е покрита с хиляди рецепторни клетки. Всяка рецепторна клетка има специфичен модел, който се заключва в специфични невропептиди. Веднъж заели позиция, невропептидите предават информация през рецепторната клетка в самата клетка, влияейки върху поведението на тази клетка. Например, един от невропептидите е бета ендорфинът, който е отговорен за онова блажено усещане, което всеки бегач познава като „runner’s high“ (преходно състояние на еуфория, съчетано с намалено чувство на тревожност и по-висок праг на болка, което може да дойде или от продължително умерено физическо натоварване с течение на времето, или от кратки изблици на упражнения с висока интензивност). Тъй като ендорфиновите рецепторни клетки се намират навсякъде, това блажено състояние се преживява както в мозъка, така и в цялото физическо тяло.
Лимбичната система е емоционалният център на мозъка. Лимбичната система включва хипоталамуса, малка жлеза, която трансформира емоциите във физически реакции. Тя също така контролира апетита, нивата на кръвната захар, телесната температура и автоматичното функциониране на сърцето, белите дробове и храносмилателната и кръвоносната система.
В лимбичната система се намира амигдалата, мозъчна структура, която е свързана със страха и удоволствието, и епифизната жлеза, която наблюдава хормоналната система и освобождава мощни ендорфини, които действат не само като болкоуспокояващи, но и като антидепресанти. Това показва дълбоката връзка между ума, ендокринната система и нервната система - връзката между това как се чувствате и как се държите, между вашите емоции и вашето физическо състояние.
Клъстери от невропептиди се намират в цялата лимбична система, сърцето, половите органи и областта на червата или стомаха, отчитайки онези моменти, когато имате „интуиция“ за нещо. Невропептидите осигуряват връзката между възприятието, чувствата и мисълта, от една страна, и мозъка, хормоналните секрети и всяка клетка на тялото, включително тези на имунната система, от друга, като по този начин създават едно цяло тяло комуникационна система. С други думи, всяка част или система от тялото ви слуша и реагира на умственото ви бърборене, всяка ваша мисъл и чувство.
Това сложно единство на тялото и ума се отразява в нашето състояние на физическо здраве или болест. Всяко състояние е средство, с което тялото-ум разполага, за да ни даде индикация какво се случва под повърхността. Ако увреждането на една част от вашето същество е потиснато или игнорирано, то може да се прояви като увреждане на друга част. След като сте били отхвърлени от любимия, излизате и удряте вратата, натъртвайки ръката си. Болката в ръката ви не изразява ли чувството ви на гняв или объркване, че сте отблъснати? Да кажеш „Нараних ръката си“ е същото като да кажеш, че „нараняване вътре в мен се проявява в ръката ми“. Това, което ръката изразява, е просто потисната форма на вербалните изрази на гняв или болка.
Мислите имат енергия; емоциите имат енергия. Те ви карат да правите и казвате неща и да действате по определени начини. Те ви карат да подскачате или да лежите легнали в леглото. Те определят какво ядете и кого обичате. Енергията зад това, което мислите и чувствате, не изчезва просто, ако бъде задържана или потисната. Когато не можете или не изразявате какво се случва на емоционално или психологическо ниво, това чувство се въплъщава по-дълбоко във вас, докато не се прояви чрез физическото тяло. Най-често потисканата емоция е яростта, тъй като често е най-неподходящата или трудна за изразяване. Може да е гняв от проблеми в детството, от настоящи взаимоотношения или проблеми в работата, или от твърде много промени в живота. Неизменно този гняв е свързан със загуба на контрол, което е и най-разпространеният проблем при обстоятелства, предизвикващи стрес.
“Your Body Speaks Your Mind”, Deb Shapiro
