Psychoanalytic Studio

19/08/2025

🔴 „Истинският човек на словото не се нуждае от вяра в абсолютното. Той цени търсенето на истината толкова, колкото и самата истина. Наслаждава се на противоречията и на сблъсъка на идеи. Ако изгради философия и доктрина, те са по-скоро демонстрация на блестящ ум и упражнение по диалектика, отколкото програма за следване или догми на вяра. Вярно е, суетата му често го подтиква да защитава своите спекулации с ярост и дори със жлъч; но неговият апел обикновено е към разума, а не към вярата. Фанатиците и масите, жадни за вяра, обаче са склонни да облекат подобни спекулации в категоричността на свещено писание и да ги превърнат в извор на нова вяра. Исус не е бил християнин, нито пък Маркс е бил марксист.“

— Ерик Хофър, "Истинският вярващ"

14/08/2025

🟤 "За завистта никога няма предел, уталожване, окончателно удовлетворение. Дори смъртта на обекта на нашата завист не е в състояние да потуши завистливия импулс. Защо? Защото завистта никога не е завист „за нещо“ (за някакво притежание или качество на другия), а за неговия живот, за „жизнеността“ на живота на другия. Това, което завистникът не може да толерира, е различния живот на другия, като проявление на неговата генеративна сила."

— Massimo Recalcati, "I tabú del mondo"

10/08/2025

🟡 Нарцистичното поведение е обект на нестихващо любопитство през последните години, на което дължим и популярния карикатурен образ на нарцистичната личност. Много неуспешни връзки и отношения се обясняват лесно и удобно с „нарцисизма“ на партньора или родителя, заклеймяван за всичките злини на света. В крак с тази тенденция, не пречи и тук да се пошегуваме и посмеем. Но истината е, че нарцистичната проблематика е много комплексна; тя е съставна част на редица психични страдания и, както твърди изтъкнатият представител на невропсихоанализата проф. Марк Солмс – има много и различни видове нарцисизъм.

Кой не е чувал за Негово величество Нарцисиста! Онзи грандиозен, самовлюбен и харизматичен манипулатор, чиято брадичка е винаги сантиметър над носа. Но ето няколко ...

09/08/2025

🟣 "Психоанализата започва, когато разговорът секне, когато стане невъзможен, когато се появи неохота, пауза, колебание, удобна смяна на темата. Ние сме пълни с изречения, фрази и думи, които не смеем да кажем дори на себе си. И както при всяка здрава цензура, никога не ни хрумва, че сме цензурирани. Успешната цензура никога не се преживява като цензура; тя сякаш е част от нас."

— Adam Phillips, On Resistance

29/07/2025

🔴 "Когато квалификацията не е базирана на реално тяло от знания, процесът по придобиването й поражда разпадни продукти, които отварят път за властови игри, култове, психопатология и подмолна политика. Власт плюс мистификация ражда ирационалния авторитет на миропомазването. Това е folie à deux — мистификацията обслужва емоционалната нужда на всички участници в системата да вярват, че квалификацията е реална."

— Douglas Kirsner, Ph.D.

Психоаналитичните институти са неефективни, непрозрачни и етично компрометирани структури, които подкопават ценността на психоанализата.

17/07/2025

👁‍🗨 "Безумие е да се опитваме да спрем потока на идеи и взаимоотношения и да ги контролираме; това е претенция да „виждаш като държава“ — да си въобразяваш, че можеш да контролираш неща, които не подлежат на контрол, че властта е решение на проблемите на съвременния живот, вместо техен източник."

— Carter J. Carter, Ph.D

Цялата статия тук: https://wp.me/pbc87g-O0

Илюстрацията е фрагмент от корицата на книгата на James C. Scott "Seeing Like a State"

15/07/2025

🟠🟢🟤 Оцеляваме, защото сме различни!

Ето какво психолозите, педагозите, идеолозите (и всички, които са изкушени от идеи за "чистота" - на гените или ума) могат да научат за жизненоважните ползи от разнообразието, от една лекция по... агрономия!

Изкушавали ли сте се някога от идеи за съвършенство, ред, чистота, ефективност? Да сведете до минимум хаоса около вас, който трудно се поддава на организация? Не сте ....

12/07/2025

"Лудостта не задължително е срив. Тя може да бъде и пробив."

— R. D. Laing

11/07/2025

🔵 "Образованието е много добър пример за това какво означава да помагаш и да получаваш помощ, защото ако се замислим за предпоставките за успешно обучение, ученикът трябва да има желание да учи. Въпросът е откъде идва това желание? Родителите ни може да ни казват, че има определени неща, които трябва да научим, които културата изисква от нас, но може да има други неща, които никой не ни е казал, че трябва да научим, но които ни интересуват. Така че от гледна точка на ученика, въпросът е: какво искам да знам? И следващият въпрос: кой може да ме научи, кой може да ми помогне в това? От прагматична гледна точка всичко, което трябва да направите, е да си намерите учител, но знаем, че преподаването протича в рамките на взаимоотношение. С други думи, не мога да бъда обучаван от всеки. Има нужда от още нещо, което бихме могли да наречем химия, което прави помагането възможно. Искам да науча нещо, но след това трябва да намеря някой, от когото искам да бъда обучаван. Някой, който е достатъчно уважаван, харесван, обичан, достоен за възхищение, така че да мога да му позволя да ме учи."

— Адам Филипс, британски психоаналитик

Зад това „браво“ няма респект, има само учудване, че работим за тези пари, призна младият преподавател

11/07/2025

🔵 Адам Филипс:

"Истинската помощ се основава на способността да понесеш страданието на другия. Рискът е помагащият да не може да понесе историята на страдащия и да иска да се отърве преждевременно от него с назначаване на лекарство или лечение, докато всъщност случаят може да изисква просто търпеливо слушане."

Helping and being helped informs almost all our forms of relating to other people.