Десислава Паппа-психологични консултации

03/06/2025

27/05/2025

Най-дълбоките белези не винаги са видими.
Детето никога не забравя звука…
…когато го карат да се чувства малко.

Не пръстът, сочен в лицето.
Не гневният тон.
Не срамът, който се сгушва в малкото сърце като буря.

А тишината. Отдръпването.
Там, където едно дете се крие, за да се чувства „в безопасност“.
Това не е дисциплина.
Това са щети.
Тихи, невидими, дълбоки.

Зад всяка дума, казана с гняв, стои послание, което дълбае в душата им:
„Не съм достатъчен.“
„Не заслужавам любов.“
„Мирът идва само след болка.“

И това дете пораства...
Със стягане в гърдите при силни гласове.
С копнеж за мекота, която никога не е усетило.
С битки, които никога не е избирало.

Дисциплина без достойнство не е сила.
Тя е страх.
А страхът не възпитава — той наранява.

Избери друг път.
Отгледай ги с думи, от които няма да се нуждаят да се лекуват.
С обич, която въздига, не смачква.
С твърдост, поднесена с топлина.

Така се гради не просто характер, а здраво сърце.

От нета

17/05/2025

ЕКРАНИТЕ
Не ще детето да говори,
разбира всичко, но мълчи,
с ръчичка сочи какво иска,
не го ли разберат- крещи...
Човече малко, а контролира всички-
с крачета тропа, търкаля се, крещи...
Когато му отнемат телефона,
готово е светът да разруши...
То има нужда само от екрани,
не ще играчки, пъзели и книжки,
не иска да рисува, да сглобява,
екрана търсят детските очички...
А пред екрана става чудо,
детето не помръдва с часове
и няма съ́лзи, няма напрежение,
усеща се човечето добре...
Това, обаче е измама!
Повярвайте, екраните вредят,
детето тяхна жертва става,
очичките му спират да блестят...
Съвет ви давам, време не губете,
от екраните детето отървете!
Играйте, пейте, говорете,
с екрана грешки не правете!
РОСИЦА ГРИГОРОВА- логопед
изображение- интернет

14/05/2025

https://www.facebook.com/share/p/16EgSYyhiW/

5-те ДЕТСКИ РАНИ И ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ТЯЛОТО:

Емоционалните рани, които сме претърпели в детството, се отразяват в нашата стойка, походка и тегло. Разпознаването им е първата стъпка към излекуването им.

🔥
1- Нараняване от унижение.
🍀
Как се проявява
Прегърбена поза, със заоблен гръб.
Отпуснати рамене и наведена глава.
Задни части прибрани.
📝
Причина:
Появява се, когато човек е бил смутен, критикуван или осмиван в детството. Тя може да почувства, че не е достатъчно добра или заслужава да бъде наказана.
📍
Как да го излекуваме:
Работа върху самочувствието и себеприемането.
Практикувайте положителни утвърждения и самосъчувствие.
Потърсете терапевтична подкрепа, за да освободите потиснатия срам.
Да се ​​научите да поставяте граници и да цените собствения си глас.

🔥
2- Нараняване при изоставяне.
🍀
Как се проявява
Наднормено тегло без видима причина.
Трудност при отслабване дори с диета и упражнения.
Усещане за празнота, която се опитваме да запълним с храна.
📝
Причина:
Генерира се, когато човек се чувства емоционално или физически изоставен в детството. Може да идва от отсъстващи, негрижовни или емоционално студени родители.
📍
Как да го излекуваме:
Разпознайте страха от самотата и се научете да цените времето, прекарано сами.

Изцеление на емоционална привързаност и емоционална зависимост.
Практикувайте благодарност и се свържете със себе си.
Емоционална терапия за работа върху чувството на безпомощност.

🔥
3- Нараняване от несправедливост.
🍀
Как се проявява.
Стегнато тяло, нито прекалено слабо, нито прекалено дебело.

Трудно наддаване или загуба на тегло, винаги в междинен размер.
Напрегната стойка на тялото и перфекционизъм в походката.
📝
Причина:
Среща се при хора, които са израснали с много високи стандарти, високи очаквания или чувството, че нищо, което правят, не е достатъчно добро.
📍
Как да го излекуваме:
Научете се да бъдете гъвкави и да се откажете от нуждата от контрол.
Излекувайте себеизискването и си позволявайте да правите грешки.
Практикувайте баланс между даване и получаване.
Работа върху увереността в живота .

🔥
4 – Предателска рана
🍀 Как се проявява
При мъжете: широк, силен и мускулест гръб.
При жените: широки и заоблени бедра и задни части.
Привидна сила, но страх от измама.
📝
Причина:
Развива се, когато референтна фигура (баща или майка) не е спазила обещанията си или е предала доверието на детето. Поражда нуждата да бъдеш силен, за да избегнеш нараняване.
📍
Как да го излекуваме:
Научете се да се доверявате и да се освобождавате от контрол.
Изцеление на страха от нараняване във взаимоотношенията.
Практикувайте прошка, без да оправдавате случилото се.
Работа върху личната безопасност, без да се налага да бъдете силни през цялото време.

🔥 5- Нараняване при отхвърляне.
🍀 Как се проявява,
Чувство, че искате да изчезнете или да избегнете определени места.
Несигурност в групи или социални среди.
Отхвърляне на себе си и другите, без да го осъзнава.
📝
Причина:
Генерира се, когато човек от детството си е чувствал, че не е желан или приет, което го кара постоянно да търси бягство.
📍
Как да го излекуваме:
Напълно приемане на себе си и оздравяване на самочувствието.
Идентифицирайте самокритичните мисли и ги трансформирайте.
Научете се да получавате любов и признание без страх.
Подложете се на терапия, за да работите върху страха от отхвърляне и да укрепите идентичността.
Тези емоционални рани засягат не само ума, но и тялото. За да ги излекувате, не става въпрос за промяна на позата или спазване на диета, а за работа върху емоционалния корен.

Изцелението започва със себепознанието и решението да променим това, което ни ограничава.
🍀🙏
Превод Силвия Аспроф

12/05/2025

4-7-8 дишане срещу стреса

Случва ли ви се нощем да се въртите с часове в опит да заспите? Професор Андрю Уейл, който е медик и директор на Центъра за интегрална медицина в Аризона, препоръчва древна индийска техника за дишане. Тя не само ще ви помогне да заспите почти мигновено, но и да се справите със стреса и дори някои здравословни проблеми като високо кръвно налягане например.

Това лесно дихателно упражнение е известна като 4-7-8 и е в състояние да повлияе на някои физиологични процеси в организма. При изпълнението му няма нужда от някакво специално оборудване или условия. Освен това не струва нищо и не отнема много време. Така че нямате никакво основание да се оправдавате, че нямате време за него.

Как се изпълнява?

1. Заемете удобно положение– седнали, легнали или изправени. Ако седите или стоите прави, постарайте се да държите гърба изправен.

2. Сложете върха на езика зад горните зъби и го дръжте там, докато изпълнявате упражнението.

3. Затворете очи.

4. Преди да започнете издишайте звучно през устата, след което вдишайте през носа и бройте до 4. Задръжте дишането и бройте до 7. Издишайте звучно през устата, докато преброите до 8.

Това е един цикъл. Повторете го 4 пъти. Вероятно ще сте заспали още преди последното повторение.

Няколко неща, за които трябва да внимавате:

- Обърнете внимание, че издишването е два пъти по-дълго от вдишването.

- Важно е да поддържате ритъма 4-7-8 при всеки цикъл от упражнението.

- Регулирайте скоростта на броене според вашето дишане. В началото вероятно ще се наложи да броите по-бързо, но по-късно като посвикнете, постепенно ще забавите темпото. Скоростта не е толкова важна, съотношението е това, което дава положителния ефект.

- Проф. Уейл съветва да правите упражнението поне по два пъти на ден, най-добре сутрин и вечер. Ако разполагате с време, не пречи да го повторите и още няколко пъти през деня, но в началото (поне един месец) не правете повече от 4 цикъла на един път. По-късно може да увеличите на 8 дихателни цикъл.

02/05/2025

Умът ти е твоят инструмент.
Научи се да бъдеш господар, а не роб!

Умът може да бъде най-могъщият ти съюзник или най-коварният ти враг.
Той може да гради мечти или да руши надежди.
Да отваря врати — или да заключва пътища.

Всеки ден умът ти шепне.
"Не можеш."
"Не е моментът."
"Не си достатъчно добър."
Но това са просто мисли.
Не истини.

Ти не си това, което мислиш.
Ти си този, който избира какво да вярва.

Да владееш ума си е най-висшата форма на свобода.
Тогава страхът става смелост.
Съмнението се превръща в действие.
А мечтите — в реалност.

Овладей ума си, и ще овладееш съдбата си.
Бъди господар, а не роб.
Избирай съзнателно. Мисли силно. Живей свободно.

Всичко започва отвътре.

30/04/2025

Хроничният С Т Р Е С като катализатор на емоционално хранене се наблюдава все по-често в наши дни.

✳️ Колкото по-стресиращо е ежедневието ни, толкова по-вероятно е да станем жертва на емоционалното хранене, като реакция на стрес.

✳️ Всеки от нас е имал стресови ситуации и знае за какво става дума.
Причината за това всъщност е много проста.

✳️ Съвременният начин на живот се основава на все по-бързо темпо, високи очаквания и, за съжаление, все по-чести сравнения с другите и какво ли още не.

✳️ Комбинацията от всички горепосочени точки влияе върху нивото на хормона на стреса кортизол.

✳️ При доста хора нивата на кортизол, вместо да се покачват само в моменти, когато е жизненоважно - “бори се или бягай”, са доста над нормалните за продължително време, дори са хронично завишени.

❓Какво се случва?

✅ Кортизолът се счита за един от най-силните стимули, предизвикващи желание да ядем солени, сладки и хрупкави храни, тъй като те осигуряват на тялото бърз източник на енергия. Това ни успокоява за кратко благодарение на хормоналната буря, която се случва в тялото ни.

❓Какво преживяваме в емоционален аспект, след като сме се натъпкали с храна като реакция на стрес?

✅ Първоначално усещаме успокоение от преживяния стрес.

✅ След това започва да ни гложди чувството за вина, че отново сме се поддали на напрежението и сме посегнали към храната.

✅ В следващ момент нещо се обърква и отново сме в ситуацията да ядем, за да се успокоим.

Въртим се в омагьосан кръг, както хамстерът върти колелото в своята клетка.

✳️ Хроничното стресово хранене увеличава риска от затлъстяване, диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.

✳️ Психологическите ефекти включват чувство на вина или загуба на контрол, които от своя страна отново могат да засилят стреса.

✳️ Стресът предизвиква каскада от хормонални промени, които насърчават консумацията на високоенергийни храни като краткосрочен механизъм за справяне със стреса.

❇️ Начините за справяне ще опиша в друга публикация.

А.костова

22/04/2025

Белезите, които носим – с нежност

Болката. Oт вината. От провала. От разочарованието.
Когато не можеш да си простиш. Когато всичко изглежда безнадеждно.

Няма думи, които да „оправят“ такава болка – защото тя не търси решение. Тя просто иска да бъде видяна. Цялата – с крехкостта, с вината, с любовта, която още диша, макар и в тъмно ъгълче на душата.

Когато нещо се счупи, то вече не е същото.
Но това не значи, че е по-лошо. Понякога пукнатините в нас са точно местата, през които светлината влиза.

Може би вече не си човекът, който беше.
Но това не те прави по-малко достойна.
Може би си още по-дълбока. Още по-истинска.

И да – има болки, които не се лекуват. Просто се носят. Като белези. Те не изчезват, но с времето спират да кървят.
И в това носене, в тишината и смирението, се ражда една особена нежност към себе си.
Като след буря – не защото всичко е подредено, а защото вече знаеш какво значи да оцелееш.

Не си счупена завинаги.
Просто си в онзи дълбок сезон на душата, в който нищо не цъфти отвън, но под пръстта се ражда нещо ново.

Може би прошка към себе си.
Може би ново разбиране.
Може би път, различен – но път, все пак.

Ти си невероятно силна, дори когато се чувстваш слаба.
И е напълно окей да усещаш болка, тъга, срам – това значи, че си жива. Че си дълбока. Че обичаш истински.

И не забравяй:
Дори от пепелта може да израсне нещо красиво.
Може би не веднага. Но ще стане. 🌱