27/12/2025
Това са коментари под пост в една от многото Фейсбук групи за отслабване. Авторът на поста, получил тези коментари, просто питаше за мнение за медикаментите за отслабване – GLP-1 агонистите.
Пиша този пост не защото искам да защитя медикаментите – да, изписвам ги като лекар, и не, няма трети страни, които да ми плащат, за да ги изписвам.
Имам доста пациенти на този тип медикаменти. Имам и доста, които не са на тях и въпреки това постигат завидни успехи за своето здраве. И не, не държа да изписвам GLP-1, но при НЯКОИ пациенти ползите неимоверно надвишават потенциалния риск.
И именно за тези пациенти правя този пост. Тях искам да защитя.
Защото се замислих как ли ще се почувстват пациентите ми, ако прочетат коментари от сорта на „психично болен“, „много комплексиран“, „мързелив зад…“ и т.н.
Да кажеш на човек с проблеми с теглото „преодолей мързела“, „стегни се“, „всичко е до воля/дисциплина“, е все едно да кажеш на човек, който е с депресия: „не се депресирай“, „гледай по-ведро“.
Хората не са еднакви – различните хора се справят по различен начин със стреса в работата, личните драми, претоварването с тежки и отговорни задължения… Понякога се появява дори емоционално хранене или пристъпно преяждане.
Дори и пациентът да няма тези проблеми – да счупиш лош навик, е едно от най-трудните неща, които може да направи човек. Пример за такъв навик дори може да е обилно похапване на пакетирани храни, ядки или друго пред телевизора вечер със семейството.
В много такива ситуации мотивацията и волята не стигат. Волята е бързо изчерпаем ресурс. Много хора полагат усилия, разчитайки само на воля или дисциплина, но бързо я губят или прегарят и се връщат към навиците си.
Хората не са виновни, че им е трудно да си завъртят живота на 180 градуса. А подобни коментари и стигматизиране на проблема с теглото не помагат на никого.
Да, ключът е калорийният баланс и поддържането на добро количество мускулна маса, например чрез тренировки с тежести.
И за тази цел на всеки човек, който има този проблем, трябва да му бъде разяснено това, наистина да се започне с него и този човек да бъде обучен – тоест, ако изобщо ще се започва медикамент, човекът първо да знае всичко, което му е необходимо за храненето и физическата активност.
А GLP-1 агонистите не пречат на подобни промени в начина на живот. Защото те не просто потискат апетита!
Те модифицират желанията, свързани с храната. Намаляват натрапчивите мисли, свързани с храната, и повлияват предпочитанията към мазна, солена, сладка и като цяло калорична храна и напитки.
С правилните препоръки за хранене и физическа активност това може наистина да промени живота на много хора към по-добро.
Ами страничните ефекти? Ако имате странични ефекти, не се сърдете на медикамента, а на това как са Ви го изписали.
Както казах, и аз изписвам тези медикаменти, но нямам нито един пациент, който да има проблеми с бъбреците, панкреаса, зрението или щитовидната жлеза.
Не защото медикаментите са 100% безопасни, а защото тези странични ефекти могат да се избегнат на 100%, ако медикаментите се изпишат ЗАЕДНО с правилните насоки и скрининг, а дозата се титрира внимателно и индивидуално.
Проблемът е, че няма кой да обучи повечето колеги как да прилагат най-правилно медикаментите, а и те самите понякога са твърде заети, за да задълбаят в научната литература.
Хората са различни – едни успяват да счупят лошите навици и да ги заменят със здравословни – най-добрият вариант е балансираната диета и тренировките с тежести.
Обаче други не успяват – и те не са виновни за това. Обвиненията не помагат на повечето хора. При тях ПРАВИЛНОТО изписване на такъв медикамент може да им спаси живота.
Весели празници и не съдете другите!
