Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

  • Home
  • Bulgaria
  • Varna
  • Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация Болестта на Паркинсон е невродегенеративно прогресирaщо във времето заболяване.

• Паркинсоновата Болест (ПБ) е невродегенеративно заболяване, характеризиращо се с четири основни симптома:
• Треперене в покой (тремор);
• Скованост на мускулите (ригидно повишен мускулен тонус);
• Забавеност на движенията (брадикинезия);
• Нарушен баланс (постурални нарушения);

• Честотата на болестта е 1-2% при пациенти над 60 годишна възраст, като типично се развива около 55-65 годишна въ

зраст, но се наблюдава и в по-ранна възраст.

• За България няма точна информация за заболяването. По данни на НЗОК към 01.01.2020 в страната има диспансеризирани 15 500 души със заболяването, като най-голям е процента на тези над 65 год. възраст.

• В началото лечението на ПБ е медикаментозно, чрез различни медикаменти:
• Леводопа
• Допаминови агонисти
• МАО-B инхибитори
• COMT-инхибитори
• Амантадин
• Антихолинергични медикаменти.

• Късната Паркинсонова Болест (КПБ) се характеризира с прогресия на основните симптоми, скъсяване ефекта от прилаганите медикаменти, както и поява на двигателни усложнения:
• „Феномен на изчерпването“ ефектът на отделната доза леводопа се скъсява постепенно, като това води до по-чест прием на медикаментите.
• Моторни флуктуации – отчитат се „ON/OFF фази“. При OFF фаза се наблюдава влошаване на симптоматиката свързана със заболяването, докато при ON-фаза се отчита значително подобрение на симптомите на фона на прилаганото лечение;
• „Феномен на замръзване“ – внезапно спиране на движение;
• „Старт феномени“ – трудности при започване на двигателния акт;
• Дискинезии – неволеви движения изразяващи се в „извиване“ или „извъртане“ на различни части от тялото. Тези движения могат да се наблюдават както в OFF-фаза, така и да са в резултат от приема на медикаменти и да се появят в ON-фаза.

• Освен моторните симптоми, при заболяването се наблюдава и широк-спектър немоторни симптоми, които се проявяват с прогресията на заболяването:
• Паметови нарушения – деменция;
• Невропсихиатрични прояви – депресия, апатия, психози, халюцинации, обсесивно-компулсивни нарушения и др.;
• Автономни – запек, повишено слюноотделяне, ортостатична хипотония, затруднения при преглъщане, повишена потливост и др.;
• Сетивни нарушения – нарушения на обонянието, слуха и зрението, болкови синдроми, уморяемост и др.;
• Нарушения на съня – Повишена дневна сънливост, Инсомния, Синдром на неспокойните крака, Нарушаване на фазите на съня (РЕМ фаза) и др.;

• Лечението при Късната Болест на Паркинсон включва оптимизиране на пероралната терапевтична схема, както и специализирани терапевтични опции:
• Дълбока мозъчна стимулация;
• Леводопа-карбидопа интестинален гел;
• Инфузия с апоморфин;

•Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) е неврохирургичен метод на невромодулация на определени части от мозъка отговорни за контрола на движенията. Оперативно се имплантират електроди в определени структури на мозъка, които се отвеждат подкожно до областта на подключицата, където се поставя електростимулатор „пейсмейкър“.

• Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) подобрява моторните симптоми при Болест на Паркинсон. Ефектът от ДМС е през целия ден, тъй като стимулацията е постоянна без прекъсване в денонощието. Най-добро повлияване се отчита при следните симптоми:
• Треперенето (тремор);
• Забавеността на движенията (брадикинезия);
• Сковаността на мускулите (мускулна ригидност);
• Подобряват се двигателните флуктуации с редуване на Off и On периоди, при което се подобрява функционирането в ежедневието;
• Отчита се значително намаляване на неволевите движения (дискинезии);

• Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) не оказва влияние върху немоторните симптоми при Болест на Паркинсон, както и не променя естествения ход с прогресия на заболяването във времето.

• За това лечение се изисква участието на мултидисциплинарен екип от специалисти -невролог, неврохирург, психолог, психиатър, неврорадиолог.

• Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) не е подходяща за всеки пациент. Поради това е необходимо провеждане на консултация с лекар специалист по двигателни нарушения с цел да се прецени дали пациентът е подходящ за невромодулираща терапия.

• Лекарите в специализираните центрове за ДМС правят тестове за оценка на ефективността на системата преди имплантирането, за да са сигурни, че симптомите на пациента ще се повлияят от терапията. Така се избягват допълнителни разходи, хирургически интервенции и потенциални нежелани реакции.

• При желание за консултация относно възможностите за Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) можете да ни пишете лично съобщение, на посочения електронен адес (e-mail), или да се свържете с нас по телефон.

• Страницата се поддържа от д-р Цалта - член на мултидисциплинарния екип за дълбока мозъчна стимулация (ДМС) към УМБАЛ "Св. Марина" - Варна.

� Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

15/01/2025

Таргетни зони (ядра) за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация при Болестта на Паркинсон

• Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) е неврохирургичен метод, при който в дълбоко разположените мозъчни структури (ядра) се поставят (имплантират) със специална хирургична техника електроди, които изпращат електрически импулси и коригират (модулират) мозъчната активност свързана с контрола на движенията.

• Електродите се имплантират в специални зони – мозъчни ядра, контролиращи движенията на срещуположната половина на тялото – електрод поставен в дясната мозъчна хемисфера, контролира движенията на лявата половина на тялото.

• Поради двустранната симптоматика при напреднала Болест на Паркинсон се поставят двустранно електроди, за да се позволи модулиране на движенията и на двете страни на тялото.

• Налице са три основни таргетни зони, като една от тях има водещо място, а останалите две се използват при по-специфични показания (индикации):
• Субталамично ядро (Subtalamic Nucleus (STN)):
• Основно таргетно ядро при лечение на Болестта на Паркинсон;
• Подобрява моторните симптоми – треперене (тремор), скованост (ригидност) и забавените движения (брадикинезия);
• Намаляват дригателните флуктуации – редуването на периоди на вкючване и изключване (ON/OFF-феномени)
• Подобрява походката;
• Позволява намаляване (редукция) на общата дневна доза на антипаркиноснови медикаменти – особено на леводопа;

• Глобус Pалидус интерна (Globus Palidus interna (GPi)):
• Второто по-честота на избор таргетно ядро при лечение на Болестта на Паркинсон;
• Подобрява моторните симптоми – треперене (тремор), скованост (ригидност) и забавените движения (брадикинезия);
• Намаляват дригателните флуктуации – редуването на периоди на вкючване и изключване (ON/OFF-феномени)
• Подобрява походката;
• Има директен ефект за намаляване на неволевите движения (дискинезии);

• Таламус – вентално интермедиерно ядро (Thalamus - Ventral Intermediate nucleus (Vim)):
• Най-рядко се използва при лечение на Болестта на Паркинсон при пациенти с медикаментозно резистентен тремор и липса на изявени други двигателни симптоми;
• Подобрява единствено треперенето (тремора);

• Изборът на таргетно ядро се провежда индивидуално за контретния пациент от мултидисциплинарния екип за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) след провеждане на детайлни изследвания и преценка на ползите и съответните рискове.

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

14/01/2025

Видове устройства (невростимулатори) за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация при Болест на Паркинсон

• От особено значение при провеждането на лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) е изборът на подходящо устройство (невростимулатор или т.нар. „мозъчен пейсмейкър“).

• Понастоящем са налични две основни групи устройства (невростимулатори) в зависимост от характеристиките на тяхната батерия:
• Непрезареждаеми устройства:
• Средна издръжливост на батерията 4-6 години;
• По-бързото изчерпване заряда на батерията налага и по-честата й смяна;
• Не се налага активно проследяване на заряда на батерията от пациента;
• Пациентите са по-свободни в своите ежедневни дейности поради липса на ангажираност с обслужването на устройството;
• Подходяща при: по-възрастни пациенти и такива с очаквани значителни затруднения при обслужване на устройството;

• Презареждаеми устройства:
• Средна издръжливост на батерията 8-10 години;
• По-дългата издръжливост на батерията отлага във времето евентуална последваща операция за смяна на невростимулатора;
• Изискват активно проследяване на устройството по отношение на неговия заряд и периодично презареждане по безконтактен начин;
• Необходимост от обучение на пациента и/или на негови близки за поддържане на системата за ДМС;
• Известни ограничения в ежедневните дейности в случай на граничен и нисък заряд на батерията поради риск от изключването й с последващо влошаване на двигателната симптоматика;
• Подходяща при: по-млади пациенти, такива които биха се справяли с обслужването на устройството, както и при пациенти с доказана необходимост от по-интензивна стимулация свързана с по-бързо изчерпване на батерията (при смяна);

• Изборът на най-подходящо устройство се прави от мултидисциплинарния екип за лечение с ДМС, на база на проведените изследвания, някои индивидуални характеристики на пациента, като се вземат предвид и личните му предпочитания, след детайлно информиране за възможностите и евентуалните рискове.

• Независимо от избора на невростимулатор, той се поставя (или заменя) със стандартна неврохирургична техника в областта на подключицата (обичайно в ляво) задължително под обща анестезия.

• Издръжливостта на батерията зависи до голяма степен от характеристиките на електическия импулс използван при дългосрочното лечение с ДМС, като при необходимост от използване на „по-високи“ характеристики се наблюдава по-бързо изчерпване на батерията.

• От 2019г. и понастоящем НЗОК покрива напълно скъпоструващите устройства (за първична имплантация, така и за смяна) за този вид лечение за пациенти с напреднал стадий на Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония, при спазване на съответни критерии. Това прави лечението с ДМС безплатно за пациентите независимо от избора на устройство (невростимулатор).

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

13/01/2025

Ефективност на Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) при лечение на Болестта на Паркинсон

• Лечението с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) позволява дългосрочно повлияване и контрол на двигателните симптоми на Болестта на Паркинсон.

• След неврохирургичното имплантиране на системата за ДМС, следва първична невромодулация (включване на системата), и избиране на съответни параметри за постоянната невростимулация - непрекъснато 24-часа в денонощието подаване на високочестотни електрически импулси към тези части от мозъка, отговарящи за контрола на движенията.

• Първоначално постоянната невростимулация никога не е с максимална сила на електрическия импулс поради две основни причини:
• По-слабите електрически импулси „удължават“ живота на имплантираната батерия;
• Дават възможност за корекция (повишаване) на параметрите на подаваните електрически импулси във времето, с което да се подобрят двигателните симптоми;

• Допълнително приложението на Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) обичайно дава възможност за намаляване (редукция) на общата дневна доза леводопа с 40-60%.

• По този начин лечението с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) дава следните възможности за контрол на симптомите във времето:
• Периодична корекция на параметрите на невромодулация с цел оптимизиране на клиничния ефект (контрол на движенията);
• Възможност за повторно повишаване дозите на приеманите медикаменти след определен времеви период в зависимост от хода на заболяването;

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

12/01/2025

Компоненти на системата за Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС)

• Дълбоката Мозъчна Стимулация метод за лечение на напредналата Болест на Паркинсон, при който се осъществява след неврохирургично поставяне (имплантиране) на система за невромодулация, като след нейното настройване се постига дългосрочно и постоянно (24 часа в денонощието) повлияване на моторните симптоми на Болестта на Паркинсон.

• Системата за Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) функционира на принципа на сърдечните пейсмейкъри, като в случая електричните импулси достигат определени центрове (ядра) в мозъка, отговарящи за контрола на движенията. Поради това , много често цялата система се нарича и мозъчен „пейсмейкър“

• Системата за невромодулация включва три основни компонента (части):
• Активен електрод – имплантира се в или възможно най-близо до таргетната зона – мозъчни структури (ядра), орговорни за контрола на движенията. Съществуват различни видове електроди, като тяхната цел е предаване на електрическия импулс към мозъчната тъкан и впоследствие дългосрочно повлияване на двигателните симптоми.
• Свързващ кабел - свързва имплантирания в мозъка електрод и невростимулаторът (мозъчния „пейсмейкър“). Представлява тънък кабел със силиконова изолация, който преминава подкожно зад ушната мида, мастоидния израстък, след което през кожен тунел до подключичната област.
• Невростимулаторът (имплантируемия пулсов генератор, или още наричан мозъчен пейсмейкър“) доставя електрическите импулси през свързващия кабел към активните зони на електрода. Направен е от титаний и съдържа електрониката и батерията за захранване на цялата система за Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС). Обикновено се имплантира в подкожен джоб под областта на ключицата. По-рядко може да бъде имплантиран и в областта на корема.

• Всички компоненти на системата за Дълбока Мозъчна Стимулация се имплантират (поставят) едномоментно (по време на една операция).

• След края на операцията всички компоненти са подкожно имплантирани (поставени) и добре фиксирани, което дава свобода на пациента в ежедневието при липса на риск от разместване на системата за Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС), както и липса на необходимост от допълнително обслужване на системата.

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

11/01/2025

Възможности при провеждане на оперативното лечение за Дълбока Мозъчна Стимулация за лечение на Болестта на Паркинсон

• Неврохирургичното имплантиране на системата за Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) е най-очакваният етап от лечението с ДМС.

• Подготовката за този етап започва още при първите срещи с членовете на мултидисциплинарния екип за лечение с ДМС, когато се дават разяснения относно основните етапи – предоперативни изследвания/тестове, подготовка, неврохирургична имплантация (операция), постоперативно първично настройване на системата и дългосрочно проследяване.

• Възможностите при провеждане на оперативната интервенция касаят основно нивото на будност (съзнание) на пациента по време на процедурата:
• Опрерация в „будно“ състояние:
• По време на една оперативна намеса последователно се поставят вътремозъчните електроди последователно в двете половини (хемисфери) на мозъка в „будно“ състояние, а след това и на невростимулатора при пълна анестезия;
• Провеждането на „будна“ операция позволява провеждане на интраоперативен рекординг (записване на електрическата активност на тези части от мозъка (ядра) в които се поставя електрода), както и интраоперативна невростимулация (подаване на електрически импулси с цел установяване на терапевтичния ефект по време на операцията);
• Интраоперативният рекординг и невростимулация дават възможност за по-голяма точност на операцията;
• При провеждане на операция в „будно“ състояние електродите се поставят по образни (анатомични) и функционални (неврофизиологични) ориентири;
• Оперативната интервенция е с по-голяма средна продължителност;
• Обичайно това е предпочитания оперативен метод;

• Опрерация при пълна анестезия:
• По време на една оперативна намеса последователно се поставят вътремозъчните електроди последователно в двете половини (хемисфери) на мозъка и на невростимулатора при пълна анестезия по време на цялата операция;
• Провеждането на операцията с пълна анестезия не позволява провеждането на интраоперативен рекординг невростимулация;
• При провеждане на операция с пълна анестезия електродите се поставят единствено по образни (анатомични) ориентири;
• Няма възможнст за проследяване на ефекта от лечението по време на операцията, като същия се установява в постоперативния период при включване на системата;
• Оперативната интервенция е с по-малка средна продължителност;
• Подходяща при: пациенти с тежко изразено треперене (тремор); наличие на изразени неволеви движения (дискинезии) ангажиращи главата и шията; ограничения от придвужаващи заболявания; лични предпочитания;

• Изборът на вида неврохирургична операция се прави от мултидисциплинарния екип за лечение с ДМС, на база на проведените изследвания, някои индивидуални характеристики на пациента, като се вземат предвид и личните му предпочитания, след детайлно информиране за възможностите и евентуалните рискове.

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

10/01/2025

Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при Болест на Паркинсон - показания

• Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) е неврохирургичен метод за лечение при напреднала Болест на Паркинсон;

• Методът включва импланитране на електроди в дълбоките мозъчни ядра и електростимулатор „пейсмейкър“ подкожно в областта на подключицата;

• Прилага се постоянна невромодулация, като подаваните електрически импулси променят активността на определени мозъчни структури (ядра), чрез което се постига контрол над двигателните симптоми;

• Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) подобрява моторните симптоми при Болестта на Паркинсон:
• Треперене (тремор);
• Забавеност на движенията (брадикинезия);
• Скованост на мускулите (ригидно повишен мускулен тонус);
• Подобряват се двигателните флуктуации с редуване на периоди на включване и изключване (On/Off феномени);
• Отчита се значително намаляване на неволевите движения (дискинезии);

• Основните насочващи критерии за преценка за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) са:
• Клинично сигурна диагноза Болест на Паркинсон;
• Незадоволителен ефект от прилаганото перорално лечение в оптимални дози;
• Наличие на ясно изразени двигателни флуктуации (периоди на включване и изключване) с продължителност на фазите на скованост над 2 часа дневно;
• Наличие на странични ефекти от прилаганото лечение - неволеви движения (дискинезии), дължащи се на лекарствата;
• Непоносимост към пероралните антипаркинсонови средства;

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

09/01/2025

Кога да се информираме за метода Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) за лечение на Болестта на Паркинсон

• Поради наличието на множество включващи и изключващи критерии за провеждане на лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) е от съществено значение навременното информиране за метода, провеждане на консултация и вземане на решение за целесъобразността на метода при конкретния пациент (индивидуален подход).

• Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) е неврохирургичен метод на лечение свързан с имплантиране на система за ДМС и последваща дългосрочна (хронична) невромодулация, като целта е коригиране на активността на определени мозъчни структури свързани с контрола на двигателната дейност.

• Методът води до подобряване на двигателните симптоми и редуциране (намаляване) на прилаганата антипаркинсонова медикаментозна терапия при строго селектирани пациенти (спазване на стриктни правила и включващи и изключващи фактори). По-този начин се постига по-дългосрочен контрол на движенията и възможност за терапевтично повлияване на симптомите чрез невромодулация и антипаркинсоновите медикаменти.

❗ Оптималното време за информиране за терапевтичните възможности при напреднала Болест на Паркинсон е още в началото на първите симптоми и уточняването на диагнозата, тъй като се касае за прогресиращо във времето заболяване, което неминуемо ще доведе до определена степен на инвалидизация.

• Важно е активното търсене на информация от наблюдаващия невролог, както и допълнителна такава за метода, неговите възможности и ограничения, с цел добра информираност и вземане на оптимално решение при конкретния пациент и в оптимален времеви диапазон.

❗ Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) не може да се провежда през всяка фаза на заболяването.

• Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) не се прилага като лечение на първи избор, тъй като през първите 5 години от заболяването се постига добър контрол на симптомите само чрез медикаментозна терапия.

❗ Оптималното време за провеждане на лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) в така наречената „средна фаза“ на заболяването, когато са налице:
• изчерпване или незадоволителен контрол на двигателните симптоми от провежданото медикаментозно лечение;
• поява на усложнения от провежданото лечение;
• поява на двигателни усложнения (флуктуации) – неволеви движения (дискинезии), наличие на изразени периоди на включване и изключване;

• При късната фаза на Болестта на Паркинсон са налице множество изключващи фактори (контраиндикации) за провеждане на лечение с ДМС като:
• Тежки когнитивни и паметови нарушения;
• Изразена постурална нестабилност с чести падания;
• Невъзможност за самостоятелно обслужване дори и във фаза на включване (ON-фаза);
• Наличие на психиатрични прояви – делюзии, халюцинации, тежка депресия и др.;
• Невъзможност за спазване на лечебния план;

• Към настоящия момент лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) се провежда в гр. Варна и гр. София, където може да се проведе и насочена консултация, за да се прецени целесъобразността от приложението на метода.

❗ От 2019 година НЗОК покрива напълно скъпоструващите устройства за този вид лечение за пациенти с напреднал стадий на Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония, при спазване на съответни критерии.

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

08/01/2025

Насочващи критерии за Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при Болест на Паркинсон

• Средно между 5-10 години от началото на Болестта на Паркинсон се навлиза в т.нар. напреднала или късна фаза.

• В този период прилаганите перорални медикаменти, започват да действат за все по-кратък период от време, като накрая са с продължителност на ефекта до около 1,5 – 2 часа след всеки прием, което налага многократни и незадоволителни корекции на терапията. С покачване на приеманата доза леводопа се наблюдават и провокирани от лечението неволеви движения (дискинезии).

• Това е момент, в който независимо от покачване на дозите или честотата на прием Леводопа не е възможно да се преодолеят тежките периоди на изключване (OFF-период), което се свързва със силно нарушени основни ежедневни дейности.

• При достигане на тази напреднала фаза на заболяването е уместно насочване за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация.

❗ За по-лесна преценка на състоянието (както от лекар, така и от пациентите) се прилага правилото 5-2-1:
• 5 – показва броя приеми на Леводопа-съдържащ медикамент на ден.
* Когато пациентът поради засилване на основните двигателни симптоми (скованост, забавени движения, тремор) се налага да приема Леводопа-съдържащи медикаменти 5 и над 5 пъти дневно);
• 2 – броя часове, през които пациентът е във фаза на изключване (OFF-период) през будната час на денонощието въпреки провежданата медикаментозна терапия.
* Когато пациентът изпитва 2 или повече часа изразени двигателни симптоми (скованост,забавени движения, тремор през деня въпреки лечението)
• 1 - часовете с неволеви движения, така наречените дискинезии, ако са с продължителност един или повече часа през денонощието.

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

Изменения от 01.01.2025 в заплащането на устройствата за невромодулация при Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) и Гръбначн...
06/01/2025

Изменения от 01.01.2025 в заплащането на устройствата за невромодулация при Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) и Гръбначно-Мозъчна Стимулация (ГМС) правещи двата метода напълно безплатни за пациентите .

📢 Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) е метод за лечение прилаган при голям брой неврологични заболявания, като основна група са двигателните нарушения - Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония.

ℹ В исторически план през 1987г. е проведена първата имплантация на дълбоки мозъчни eлектроди, имплантирани в таламуса (част от дълбоките мозъчни структури свързана с контрола на движенията) и свързани с подкожен генератор за хронична, мозъчна стимулация, от Alim Louis Bеnabid при пациент с треморна форма на Болестта на Паркинсон. Това поставя началото на Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) като метод за лечение при пациенти с напреднала Болест на Паркинсон.

ℹ През 1998 г. ДМС е официално одобрена в Европа за приложение при пациенти с напреднала Паркинсонова болест.

📢 У нас методът се прилага от повече 10 години, като първата за България имплантация на система за ДМС при болен от Болест на Паркинсон е извършена на 09.04.2013г. в гр. София.

⚠В началото методът е бил трудно достъпен, като пациентите са заплащали скъпоструващите невростимулатори.

✅ През мес.06.2019г. благодарение на съвместните усилия на лекари и пациенти е постигнато пълно заплащане от НЗОК за устройствата за лечение с ДМС. По този начин лечението с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) става безплатно за пациентите.

📢 На 14.10.2019г. е проведена и първата имплантация на система за ДМС при болен от Болест на Паркинсон в гр. Варна. По този начин на територията на страната функционират два центъра за лечение с ДМС, което допълнително подобрява достъпността до метода.

📶 През последващите години в България се установява по-висока информираност за възможностите за приложение на метода на Дълбоката Мозъчна Стимулация (ДМС) за контрол на двигателните симптоми при Болест на Паркинсон, което позволява на по-голям брой пациенти да се възползват от него за подобряване на качеството си на живот.

❎ От 01.01.2024г. са въведени изменения в заплащането на устройства за невромодулация – Дълбока мозъчна стимулация (ДМС) и Гръбначно-мозъчна стимулация (ГМС). Устройствата за този тип лечение ще се заплащат частично от НЗОК, което ще наложи допълнително заплащане от пациента на сума в размер от 6000лв. както при първична имплантация на устройство, така и при необходимост от замяна на предходно устройство поради изчерпване на батерията.

✅ От 01.01.2025 са въведени нови изменения в заплащаето на устройствата за невромодулация – Дълбока мозъчна стимулация (ДМС) и Гръбначно-мозъчна стимулация (ГМС). Благодарение на настоящите изменения, устройствата за лечение ще се заплащат отново в пълен обем от НЗОК, като лечението ще бъде напълно безплатно за пациентите.

✅ За първи път в заложена и възможността за пълно заплащане от НЗОК за смяна на повредени интрацеребрални електроди и/или удължаващи кабели след първичната имплантация.

❗️ При желание за консултация с оглед възможността за лечение с Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) при двигателни нарушения (Болест на Паркинсон, Есенциален тремор и Дистония) можете да се свържете с нас чрез посочените на нашата фейсбук страница възможности (💬съобщение, 📧 имейл, ☎️телефон);

👍 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

🧠 Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация

23/09/2024

Терапевтични възможности при Болест на Паркинсон

• Съвременното лечение на Болестта на Паркинсон включва множество различни подходи, като в основата му стои индивидуализирания подход при всеки пациент.

• Терапевтичния подход се избира на база специфични данни за пациента- възраст, давност на заболяването, водещи симптоми (форма на Паркинсоновата Болест), липса или наличие на двигателни флуктуации, фармакологичен маршрут, придружаващи заболявания и други.

• Поради това, че се касае за хронично невродегенеративно заболяване, налагащо продължително лечение, е важно да се вземат предвид и продължителността на терапевтичния ефект, както и появата на късни усложнения от лечението.

• Лечението най-общо се подразделя на следните групи:
• Медикаментозно лечение, което има за цел:
• Подобряване на двигателните (моторни) симптоми;
• Контрол на немоторните;
• Методи за лечение на напреднала Болест на Паркинсон:
• Понастоящем са известни три съвременни метода, които могат възвърнат самостоятелността при пациентите за дълъг период от време. И трите метода понастоящем напълно се покриват от НЗОК:
• Дълбока мозъчна стимулация – неврохирургичен метод, при който едномоментно се имплантира мозъчен стимулатор „пейсмейкър“, който модулира мозъчната активност и подорява двигателните (моторни) симптоми и двигателните усложнения (флуктуации);
• Инфузионни терапии – инвазивни методи за контрол на двигателните усложнения и моторните симптоми, които налагат периодично (дни) смяна на резервоарите с лечебно вещество:
• Интестинална инфузия с леводопа-карбидопа (Duodopa) интестинален гел;
• Подкожна инфузия с апоморфин;
• Налице са и допълнителни терапевтични възможности:
• Генна терапия;
• Клетъчна терапия със стволови клетки;

• Препоръчват се и множество други дейности, които биха могли да спомогнат за контрола над моторните и не-моторните симптоми на заболяването. Тяхното приложение не зависи от прилаганото медикаментозно лечение и се препоръчва при всички пациенти във всеки стадий на Болестта на Паркинсон:
• Диета – спазване на балансиран и пълноценен хранителен режим;
• Физическа активност – поддържане на оптимално ниво на физическа активност, чрез ходене, танци, йога, практикуване на различни спортове и упражнения;
• Физиотерапия – провеждане на различни рехабилитационни процедури под контрола на специалист насочени към двигателната, говорната или когнитивната сфера.
• Помощни средства – използването на различни помощни средства – общи или специализирани за пациенти със заболяването, биха могли да спомогнат за по-лесно придвижване и подобряване на извършването на ежедневните дейности.

🧠 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

19/09/2024

Ход на заболяването при Болест на Паркинсон

• Ходът на заболяването е прогресивен с различна степен на инвалидизация.

• Прогресията (влошаването) на симптмите на заболяването е индивидуално, като според клиничното развитие се отдиференцират:
• бавно прогресираща, с добро повлияване от леводопа;
• с по-бързо влошаване и поява на странични ефекти от леводопа терапията;

• Към настоящия момент не съществуват диагностични възможности за диагноза на заболяването преди поява на моторните симптоми в т.нар. премоторна фаза.

• След поставяне на диагнозата се разграничават три стадия на Болестта на Паркинсон:
• Ранна (неусложнена) форма;
• Късна (усложнена) форма;
• Терминален стадий;

• Усложненията свързани с прогресията на заболяването са епизоди на „замръзване“, дизавтонимии, паметови нарушения (деменция) и падания.

• Усложненията свързани с приема на леводопа медикаменти са двигателни (флуктуации с периоди на включване и изключване, дискинезии), както и невропсихични промени.

• Целта на провежданото лечение е контрол на моторните и немоторните симптоми с цел съхраняване или подобряване на качеството на живот на пациентите и връщане на контрола им върху движенията и живота.

• Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС) е терапевтичен метод подходящ за пациенти с напреднала (късна) Болест на Паркинсон за контролиране (подобряване) на двигателните симптоми – треперене (тремор), скованост на мускулите (ригидност) и забавеност на движенията (брадикинезия).

• Независимо от прилаганото лечение, медикаментозно или Дълбока Мозъчна Стимулация (ДМС), заболяването запазва своя прогресивен характер с влошаване във времето и нарастване на инвалидизацията.

🧠 Харесвайте, споделяйте и коментирайте информацията на нашата фейсбук страница, за да достигне повече хора с цел подобряване на информираността за Болестта на Паркинсон.

Address

Varna

Opening Hours

Monday 09:00 - 16:00
Tuesday 09:00 - 16:00
Wednesday 09:00 - 16:00
Thursday 09:00 - 16:00
Friday 09:00 - 16:00

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Болест на Паркинсон - Дълбока Мозъчна Стимулация:

Shortcuts

Share

Category