18/10/2025
Изключително съм впечатлена от Цветан Лъжански. Това е един българин, който е истински йогин. Пример за това, как с помощта на Йога, той развива своята духовна същност, осъзнатост и креативност и създава бизнес/и на световно ниво. Такива лидери в България има, но са малко, в световен мащаб също. Малко са и онези, които не са в крайност и успяват да поддържат балансирано състояние на духа, изпитвайки истинска радост и щастие от живота. Цветан Лъжански е пример за това как древното знание може да се прилага и днес.
Моля ви, нека се замислим, какво може да устои на времето? Може ли лъжата да устои хилядолетия? Не! Само истината устоява на времето, бива запазена, записана и съхранена. Такива са науките Йога и Аюрведа. И ние всички, които живеем днес, ще сме изключително неумни /невежи, ако не ги прилагаме, пазим и предаваме.
Текстът по-долу е извадка от интервю с Цветан Лъжански в The Legacy Way podcast. Съветвам ви да го изслушате. Човекът е широкоскроен, дълбинно установен, не критикува, не поучава, не се мисли за велик, той просто споделя своите прозрения по пътя, има желание да помага и го прави. Благодарна съм за достъпния начин, по който е обяснено всичко. Много бих искала да го слушам отново и отново.
“По принцип пътят е следния. Един човек стъпва на някаква духовна пътека, която и да е тя. В началото той отива и усеща, че докато е на това място, с тези хора се чувства по-добре. Той не знае защо, но усеща нещо и казва – ‘Тука ми харесва, дай да правя малко повече от това, защото то реално е хубаво’. Примерно тръгва три пъти седмично на йога. И какво се случва? - Всеки път, като отиде, влиза стресиран, разгневен, напрегнат и след част и половина излиза и казва – ‘О, аз се чувствам страходно!’ Мисли си – ‘В това има нещо, което ми харесва’ и започва/ш да търси/ш компанията на такива хора.
От старата ти компания, в която си бил в радости и скърби, сякаш леко се отдалечаваш и общуваш повече с другите, новите хора. След това, евентуално започвате да ходите на някакви места заедно – в Йога тези места се казват ашрами. Това са обикновено места в Индия, но има и по целия свят. Ходиш там и стоиш вече по една седмица и си казваш – ‘Това е един цял друг начин на живот, това е много хубаво!’ Настъпва момент, в който се питаш – ‘Кое ме кара да се чувствам толкова добре?’
Там, те вече започват да те обучават и ти разбираш, че не е мястото и хората, а се е случило нещо с твоята перспектива за нещата. И лека-полека ти стигаш до извод: 'Ако аз си променя перспективата за важните неща, тогава аз се чувствам добрe', т.е. важно е какво се случва в главата ти. Това обикновено е прогресия. Решаваш: ‘Ок, аз вече искам да правя систематична практика, за да почна да променям себе си в положителен аспект.’ И тогава вече намираш учител, ако имаш голям късмет намираш гуру. Това са висши духовни учители, те са установени във висши състояния – те са еталон за поведение, хора, които са изцяло в баланс във всеки момент, те не са груби с хората, те са много проницателни и фокусирани.”
Прекъсвам интервюто и отварям една скоба:
Не е нуждо да ходите в ашрами, за да стартирате процеса на учене. Ако вашият преподавател е отдаден на Йога, той ще започне да ви обучава още докато пристъпите прага на мястото, където се събирате. Въпросът е, вие да сте с отворено съзнание и да попивате, да имате желание да стартирате истинското пътуване към себе си, защото Йога е наука за себепознание и тя не е създадена да се практикува групово. Всеки един от нас е нужно да положи индивидуален труд по пътя си и да изгради лична практика. В България има добри учители, не мисля, че тук обаче ще откриете гуру.
Друго, което само маркирам, но това са сериозни и обширни теми за дискутиране е следното:
- повечето хора са заблудени, че практикуват Йога, те просто правят гимнастика, която е на основата на йога и отговорността за това носят, онези, които претендират, че преподават Йога.
- също и организациите, които всяка година раздават дипломи за преподаватели, с обучителни програми от 1, 3 или 5 месеца... За мен това влиза в графа духовен бизнес, не знам как е за вас;
- съществуват други особи, които не са учили, но се осмеляват водят групи по йога (танцьори, пилатес инструктори или хора, които смята, че тази роля им подхожда). Не са прочетени и изучени класическите трудове в областта, липсва разбиране и прилагане на яма и нияма, познания по анатомия и физиология на човешкото тяло, не се практикува пранаяма, а за по-висшите степени на Йога, няма смисъл да говорим.
България е една държава, в която има тотална нестабилност. В тази сфера също. За да е рентабилно и да се изкарват средства е комерсиално и за съжаление много, много повърхностно.
В крайна сметка всеки решава, според моралните си устои и според степента си на осъзнатост каква карма да гради чрез своите действия. Добре е, да тренираме наблюдателността си и да виждаме подводните камъни.
Връщам се към интервюто с Цветан Лъжански и продължавам след частта, когато си открил учител и е стартирало истинското пътуване към себе си.
“Открил си добър модел за подражание. В бизнеса може да имаш други модели, ако си музикант или спортист, може да имаш различни модели, но духовната наука, тя е другият път. Защото нормалният път е начина, по който си живеем живота и правим това, което обичаме или по-малко обичаме, което е свързано със социалната ни среда, но това е в организацията на обществото. Духовният път, това е личният път. В него ти можеш да правиш всяко едно от другите неща, но вървиш парелелно по този път и тогава те влизат в симбиоза.
В началото мислех, че те са два различни пътя, но в един момент (това е малко по-напрeднало мислене) установяваш, че това е един и същ път. Като имаш такъв ролеви модел, ти започваш да следваш целенасочена духовна практика. В йога това се нарича садхана.
Да обобщим стъпките:
1) харесва ми, ще правя повече; 2) харесва ми, ще ходя системно на някакви практики, примерно три пъти седмично; 3) харесва ми и всеки ден целенасочено аз ще се занимавам с това нещо и…тогава започва истинскатата трансформация.
Преди това е просто успокояване на бурното море, а после ти разбираш, че си част от това море и от тебе зависят много неща. Ти си господар на събата, ти не си лодка, която вълните лашкат, а си морето, което може да бъде успокоено.
Какво е духовност?
Поне в пътеките, в които аз ходя тази тема е доста опростена.
Какво означава от моя перспектива да вървя по духовния път?
Аз тръгвам от точка едно – аз съм един нормален човек, който е изтъкан от противоречия, страсти, комплекси, страхове, според мен повечето хора са в такива филми – дали някой го е страх в работата от шефа му, дали някой не се разбира със своя партньор, дали някой се кара с децата си, не се разбира с родителите си, това според мен се случва на много хора, да не кажем на всички хора. За мен духовния път е когато ние с някаква степен на осъзнаване, започваме да се опитваме да подобрим тези аспекти в себе си и в нашите взаимоотношения с другите и с околната среда.
Да речем, че отиваме на точка две, където някои страхове сме преодолели, евентулано сме станали по-добронамерени към другите хора, обикновено в семейството е най-трудно, ако има някакви турболенции. Вървим по пътя, достигнали сме до някакво осъзнаване и сме получили вече помощ (попаднали сме в среда сред хора, с които да си споделяме, евенуално сме срещнали и учители, които са на по-високо ниво от нас).
Следващите етапи се изразяват в следното: вече много от тези работи в нас сме изчистили и ставаме господари на своята съдба, защото нас не ни тласкат отвътре тези подсъзнателни импулси и страхове, които са в норамалния човек - той е лодката в един бушуващ океан и тя се люшка накъдето я лашне подсъзнанието. Не! Ти вече си уверен и навигиращ лоцман и горе-долу лодката се движи в правилната посока. Имаш вече посока! Понякога някоя вълна ще те засили, но ти се връщаш на пътя.
В по-нататъшните етапи, ти осъзнаваш, че лодката и океана са едно и също, но това са друг тип разсъждения...
Това, което ти правиш в ежедневието – то не е различно от твоя духовен път, а ТО Е ТВОЯТ ДУХОВЕН ПЪТ!
Следващият етап, след систематичната практика е че ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ Е ДУХОВНА ПРАКТИКА. И тогава вече, когато стигнеш до този етап ментално, тогава няма разделение. Тогава моето общуване с теб е духовна практика, моето управление на 10, 100, 1000 човека е духовна практика, грижата ми за моите малки деца е духовна практика, общуването с майка ми е духовна практика. Във всеки един момент или секунда, в която си буден и осъзнат е духовна практика, защото ти можеш да го използваш, за да научиш нещо ново и да постигаш ден след ден по един милиметър прогрес.
Духовните науки вярват, че всеки един от нас е нешлифован диамант и предназначението на всеки в живота му е, той да изчисти тези замързявания и да засияе в неговата област. Там не се деля хората на велики и невелики – ти може да си невероятен диамант и да чистиш улицата и да си пример за смирение, за добрина, за почтеност за някакви бизнесмени, които спират с огромен мерцедес пред тебе и се правят на велики. Пътят е индивидуален и няма значение как си спрямо другите, защото всеки си има своя път.
В духовния път, аз мога да ти кажа моите цели какви са:
Искам всеки ден да се събуждам с радост, с щастие, с усмивка, с интерес, към това, което ще ми се случва, с удовлетовреност от начина по който живея, и това е многооаспектно.
Кои неща докарвата до това? - първо да имаш баланс в живота, да не е нищо прекалено, което значи да спортуваш, да ходиш в природата, да общуваш с твоите деца и семейство, с твоите близки хора и едновременно с това да си гледаш работата по много качествен начин, за мен качествен начин означава – на световно ниво.
Програмата ми в годината да е така избалансирана, че да мога да намеря място за нещата, които обичам, а аз обичам да ходя с кучетата в гората, да си играя с децата, обичам да пътувам по света по духовни дестинации и изключително обичам да се занимавам с бизнес. Но това е моето, за теб може да е различно. Всеки си определя за себе си. За мен е това: баланс, позитивност, също стремеж да не ме управляват подсъзнателни импулси, да съм ги осъзнал, евентуално овладял и да съм ги изчистил, т.е ВСЕКИ ДЕН ДА Е ЧИСТА КРЕАТИВНОСТ. Да си свободен творец на своето нещо.
Какво е радост?
В духовните науки се счита, че ние както същества сме родени за радост, щастие и любов и тези неща са в нас от самото ни начало. Ние сме това на старта. Малките деца са радостни и за мен това е доказателство, че ние така се раждаме с тези изконни качества. Та, радост за мен е едно просто усещане, което съществува във всеки и ние трябва да му позволяваме да се прояви. Как? Когато спрем ума да движи напред-назад непрекъснато, защото назад в миналото са неща, които не можем да променим, а напред в бъдещето нещата са неясни. И в момента в който успееш да си СЕГА, ти си в естественото си състояние, което е радост и щастие, то не е нещо което трябва да правиш. Да, примерно, ако някой си купи нова кола, сигурно изпитва някаква радост, но това са мимолетни неща, това не е свързването с нашата същност. НАШАТА СЪЩНОСТ Е РАДОСТ! Това е за мен дефиницята на радост, просто ДА СЪМ СИ АЗ.”
Цветан Лъжански
Надявам се, че всеки изчел докрай, ще бъде поне мъничко обогатен и променен. И ако така се случи, е важно да предаваме нататък, да казваме, когато нещо ни харесва, да поддържаме сърцето си отворено и благодарно.
Дано този текст, това интервю да достигнат до повече хора, особено до хората, които следват Йога, просто да си сверим часовниците, не да се сравняваме.
Споделям снимка от подкаста, в коментар ще сложа линк към видеото в youtube. Може и тук, ето: https://www.youtube.com/watch?v=snnjOLq0ZK4&t=60s
Namaste ☼
