10/09/2025
Същестуват теми, които се захаросват, а други напълно неглижират. Хубаво е да опитаме да внасяме яснота, ненужното да бъде изчистено, а върху важното да се акцентира. Това би могло да се случи като си задаваме въпроси, разговоряме и мислим по темите, а не когато се обиждаме, сърдим и тропаме с крачета инатливо или пък сме с нагласата, че ние знаем най-добре. Последните изброение характеристики са детински, незрели и не водят до нищо добро. Хайде, да порастнем поне малко, да дръпнем няколко години напред в развитието си, тогава ще създадем друга среда, ще живеем живота си по-качествено и смислено. Вярвам го!
Нека да порасъждаваме върху отношенията и междуличностната биология между партньорите по време на бременност, а и след това. Акцентът този път ще бъде не върху майката, а върху бащата.
Какво поведение, мисли, нагласа и действия да има таткото по време на бременността? Дали всичко изброено по-горе дава отражение върху развитието на новия живот? Той бременее ли заедно с майката или всичко е нейна отговорност? Достатъчно ли е да пази майката от вдигане на тежко, чистене и пазаруване или е нужно да се грижи и за нейното психо-емиционално състояние? Ако таткото постоянно работи, за да осигури средства и да не им липсва нищо материално, това достатъчно ли е за нея и развитието на детето, ако бремеността й е самотно и индивидуално изживяна?
Налице е сложно взаимодействие между психичното състояние на майката и бащата. “Шведско проучване показа, че бащината депресия през годината от преди зачеването до края на втория триместър повишава pиска от екстремно недоносване (раждане между 22-ра и 31-ва гестационна седмица) с близо 40%. Оказва се, че ефектът е по-голям, отколкото в случай на майчина депресия, която увеличава само риска от умерено недоносване (раждане В 32-ра седмица или след това). Известно е също, че депресията у бащата влияе на качеството на сперматозоидите, упражнява епигенетичен ефект вирху ДНК на бебето и може да повлияе на плацентната функция.”
Ето как д-р Габор Мате разяснява тази идеята, която на пръв поглед изглеждата като аномалия:
“Социалният контекст на възпроизвеждането в нашия свят отрежда на жените неимоверно напречнати роли във всички аспекти на живота, включително в интимните връзки. Освен да ражат деца, от тях се очаква да успокояват психоемоционалния стрес на мъжете в живота си. Майчинството може да е природен дълг, но майчинското обгрижване на възрастен мъж е неестествено и невъзможно. Нищо чудно че бащиният стрес се предава на майката, кoeто от своя страна се отразява на децата, включително и неродените.”
Древните са разбирали святото значение на вътреутробната среда и са прилагали различни ритуали и правила за този специален период, например:
пеене на специални песни през бременността и по време на раждането, т.е. децата биват посрещнати в новия си дом със стихове и лична мелодия; обгрижване на майката и недопускане тя да общува с ядосани и разстроени хора, за да не се предаде тази енергия на бебето.
Както едно дете няма как да бъде създадено само от майката, а е нужен и бащата (две клетки, които да се слеят и възродят), така и няма как да очакваме жената да носи цялата отговорност по време на бременност, раждане и след това. Не е нормално майките да се нагърбват с отглеждането и възпитанието, а татковците да отсъстват с оправдание, че изкарват прехраната. Необходимо е да се търси баланс и отговорностите да се поделят. Едно дете се формира от средата още в момента, в който попадне в нея - вътреутробна и семейна.
“Животът в утробата не е рай, какъвто се опитват да го изкарат някои хора. Всички ние сме приемници на цялото щастие, на вички тревоги и проблеми на родителите си.” Д-р Урсула Фоли-Борес (лекар и психоаналитик).
Не съм сигурна колко татковци се подготвят и информират за родителството, дали биха отделили време да изчетат подобен текст, да помислят или са твърде заети. Някъде бях прочела, че единствената информация, която е важна е тази, която ни променя.
Татковци, присъствате, участвайте активно в създаването и отглеждането на новия живот. Закрилайте партьорките си, закриляйте неродените, новородените и подрастващите си деца, пазете ги от излишен стрес и напрежение. Не отсъствайте дълго, защото нито времето може да се върне, нито загубеното може да бъдат наваксано, а болката, тъгата и самотата трудно се забравят и преодоляват. Неизмерими са нещата в стойностно изражение.
Независимо от пола и нашите роли в живота, нека си приромним: когато те е грижа за някой, когато поемаш отговорност и искаш той да бъде щастлив, това означава, че си способен да обичаш, а също, че си добър и стойностен човек.
Завършвам с цитат от книгата на д-р Габор Мате “Митът за нормалното”:
“Би трябвало всички да осъзнаем, че навлизането в бременността е като пристъпване в храм: свещено място и време, в което се създава нов човек. Психичното здраве трябва да стане приоритет веднага след зачеването. Освен курсове за физическомо раждане хубаво би било да има и за емоционалното. Жената следва да се съсредоточи върху бебето, не върху мъжа си или дори работата си, а мъжът и всички останали да я подкрепят. Работата на родителите е обща; докато жената е бременна, мъжът също с такъв. Важно е общестествот да подкрепя бременните жени, защото всички създават това бебе. Нужен е цял свят, за да се сътвори човек.”
Продължавам да посрещам бременните мами във вторник и четвъртък от 10:45 и да им помагам чрез Йога да преминат осъзнато през този така специален и важен период за тях и за техните бебета.
Йога е безценен дар, завещан ни от древните. Помощта й е огромна, ефектите й носят дълбочина и трансформации на всеки, който й се е доверил и успява да прилага наученото в живота си.
С обич: Нели ☼
Снимката е свалена от: https://www.freepik.com/
