Стефан Желев - Психолог

02/03/2026

Този човек го слушам от 15+ години и винаги ще го свързвам със смях и сълзи. Творчеството му е палитра от емоции, а присъствието - човечно.

Последвайте Qvkata DLG ако вече не сте!

Приятно гледане/слушане:
Линк към youtube - https://shorturl.at/HlpGT
Линк към spotify - https://shorturl.at/dqx9L

Разговор за публични образи, благодарност, психология, филми, комикси, идеали и още много.Страшно много благодаря на Явката, че ми беше на гости! Последвайте...

26/02/2026

Защо се чувстваме все по-самотни?

Самотата не идва от това, че няма хора около нас. Идва от това, че сме сред тях, но не сме напълно там.

Тревожността във връзките често изглежда като страх от изоставяне. Но по-дълбоко тя е напрежението да удържаме една версия на себе си. Да сме спокойни, адекватни, разбиращи. Да не сме твърде чувствителни. Да не сме твърде нуждаещи се. Да не сме „прекалени“.

Малко по малко започваме да общуваме през образа си. През това, което вярваме, че ще бъде прието.

Колкото повече инвестираме в тази „подредена“ версия, толкова повече тревожността расте. Защото вече има какво да пазим. Някой може да види колебанието, ревността, несигурността, нуждата. Някой може да види човешкото.

А близостта започва точно там.

Юнг пише, че човек има нужда да се адаптира към света, но ако се слее напълно с ролята си, губи връзка с нещо по-дълбоко в себе си. Тогава отвън всичко изглежда наред, а отвътре се появява странна дистанция. Сякаш участваш в разговор, но не участваш истински.

Това е особена самота.
Не самота от липса, а самота от прикриване.

Парадоксът е, че колкото повече се стараем да бъдем „подходящи“, толкова по-трудно става да се почувстваме свързани. Защото връзката се случва не между ролите, а между уязвимостите.

Самотата се лекува не когато станем по-впечатляващи, а когато си позволим да бъдем малко по-истински и дори грозновати.

24/02/2026

24/02/2026

Да останеш в колебанието.

В приказките героят често среща малко, почти незабележимо същество в началото на пътя си. Ако го пренебрегне сега, по-късно се проваля. Ако го пощади или му помогне - точно то го спасява в най-трудния момент.

Юнгианската психология вижда в това смислов символ. В нас живее нещо тихо, което ни ориентира - връзка между съзнанието и несъзнаваното. Проблемът е, че вътрешният глас не винаги е ясен. Понякога има две посоки. Едната бърза, настоява, иска решение сега. Другата не крещи - тя изисква да издържим на несигурността.

Карл Юнг смята, че прибързаността често е знак, че нещо вътре ни тласка компулсивно, а не зряло. Затова при важни решения понякога най-смисленото действие е да не действаме веднага.

Да останем в колебанието.
Да понесем напрежението.
Да дадем време на вътрешната яснота да се оформи.

Понякога именно това е начинът да не „нараним помагащото животно“ в себе си.

#себепознание #психология #приказки

18/02/2026

Понякога човек взема напълно разумни решения и въпреки това не усеща облекчение. Всичко е логично, обмислено, „както трябва“. И въпреки това нещо не щраква. Отвън няма грешка, а отвътре няма спокойствие.

Това често обърква, защото сме свикнали да мислим, че ако решението е правилно, трябва и да се почувстваме по-добре. Само че психиката не работи само по логика. Тя реагира и на смисъл - на усещането дали това, което правим, е свързано с нас самите, или просто изпълняваме нечий сценарий.

Точно за това пишат и Виктор Франкъл, и Ървин Ялом - че човек не търси просто „правилен ход“, а преживяване, че животът му има значение и го засяга лично.

Ако искате да проверите къде се губи нишката, пробвайте нещо много просто:

Вместо да се питате
„Кое е най-правилното?“,
си задайте:
„Кога последно това, което правех, ми беше истински смислено?“

Не анализирайте много. Просто си спомнете ситуация - дори съвсем малка. После се запитайте какво е имало там: повече време, повече свобода, друг тип контакт, усещане за посока?

Смисълът рядко се връща с големи решения. По-често започва с малки връщания към неща, които вече сме преживявали като „свои“, но сме оставили настрана.

16/02/2026

„Нямам причина да съм изморен. Всичко ми е наред.“

Има една особена умора, която не идва от работа. Тя не минава след сън. Не се оправя с отпуск. И няма общо с това колко задачи имаме.

Появява се, когато дълго време живеем живот, в който всичко е подредено, но малко от него се усеща като наистина свое.

Когато човек свикне да бъде „както трябва“ - надежден, разумен, силен, удобен за другите. Човек може да изгради живот, който изглежда стабилен, но постепенно губи усещането за собственост.

Тази умора не се лекува с почивка, защото не е липса на енергия, а липса на връзка със себе си.

И възстановяването не започва със стягане, а с малки връщания:

- към това, което ни трогва,
- към неща, които сме оставили,
- към преживявания, които не служат на никого, освен на това да се почувстваме отново живи.

Тази умора не е знак, че нещо в нас е счупено, а че нещо вътре чака да бъде чуто.

13/02/2026

Темата за зависимостта е една от най-болезнените и същевременно най-премълчаваните в нашето общество.
Няма значение дали става дума за алкохол, хазарт, телефона в ръката ни, пазаруването, секса, телевизията или цигарите.

Често сами поставяме себе си в зависимост — от „спасители“, от насилници, от удобни илюзии — и неусетно заспиваме зад щита на собствената си жертвоготовност.

В този епизод разговарям с Фил Промяната е Живот - Change is life за реалните битки, малките и големите победи и за принципите, които стоят зад изграждането… и излизането от зависимостта.

Приятно гледане/слушане:

Линк за youtube - https://shorturl.at/U3qCZ
Линк за spotify - https://shorturl.at/vz5SP

15/01/2026

Какви са най-честите предизвикателства в една връзка?
От какво имат нужда децата?
Кои са родовите травми, които ни съпътстват?

Над тези и още въпроси размишляваме с Еми от S.O.V.A.

Близо 2 часа минаха бързо и определено остана за още.

youtube - https://shorturl.at/cbPvB
spotify - https://shorturl.at/cj8Bn

Психологичен център S.O.V.A Варна - https://shorturl.at/FWKDi

В този епизод ви срещам с Емилия Сотирова - Психолог, Психотерапевт, Семеен терапевт от екипа на Ψ S.O.V.A - Варна.Говорим си за: семейството, комуниакцията,...

30/11/2025

В епизод №2 ви срещам с един активен млад човек, който стои зад страницата Активни политики - Ивайло Маджаров.

Говорим си за:

- бизнес
- психология
- как управляваме стреса и създаваме навици
- погледът на Иво над Gen Z
- страхът от провал
- и разбира се политика

Линк към youtube: https://shorturl.at/WxEKi
Линк към spotify: https://shorturl.at/iH6AG

В този епизод ви срещам с Иво — създателят на „Активни политики“, човек, който активно се бори за по-добро утре.Говорим си за:- как да бъдем истински активни...

27/11/2025

Как да си отгледам психопат?

Съществува термин в психологията, наречен „Тъмната триада“ (Dark Triad) — комбинация от три личностни черти:

• патологичен нарцисизъм
• психопатия
• макиавелизъм (манипулативност и готовност за злоупотреба с другите)

Важно е да се подчертае: тези характеристики съществуват в различна степен у много хора и не означават задължително клинично нарушение или престъпно поведение. Но при по-високи нива могат да бъдат рискови за околните.

Изследване на Ingo Zettler и колеги (2025), обхващащо данни от ~1.8 милиона души в 183 държави + 144 000 души в САЩ, установява, че обществата с повече корупция, неравенство, бедност и насилие (т.нар. „aversive societal conditions“ / ASC) показват по-високи средни стойности на “тъмния фактор на личността”.

Тоест — социалната среда може да насърчава и възнаграждава тези тъмни черти, защото в условия на хаос, беззаконие и липса на справедливост често печелят хора, готови да нарушават правилата и да злоупотребяват с власт.

В подобни контексти хора с високи нива на тъмни черти могат да се стремят към позиции, които дават власт, контрол и възможност за силово налагане — например в структурите за сигурност.

Това не означава, че всички полицаи или военни са психопати — далеч не. Не малка част от тях работят с мисия и отговорност. Тяхна е и отговорността да бъдат коректор.

В общества с висока корупция и слаб контрол рисковата комбинация “власт + отсъствие на отчетност + тъмни личностни черти” може да стане опасна, особено при ситуации с ескалация — като протести, социално напрежение или политическа нестабилност.

P.S.
Този текст няма за цел да постави диагноза или определение на човека от снимката.

23/11/2025

Този #подкаст е за приключенци - https://tinyurl.com/5drn2u9r

Започнах "Психонавт", воден от желанието да разговарям открито и свободно по важни теми. Подхождам като "на игра", така че съдържанието да бъде достъпно, практично и интересно.

В първия епизод ми гостува Иван Скипарнов - колега от гр. Варна, който си заслужава вниманието.

Говорим си за:

- ролята на мъжа и неговата психика
- семейство, предизвикателства и възпитание
- общество, грижа и емоционална хигиена

10/11/2025

Месец ноември е посветен на мъжкото здраве. Не защото женското такова е несъществено, дори не защото има кой знае каква разлика между двете. Напротив - има повече общо.

Но фаталните резултати са съществено различни.

Преди да продължиш с четенето - предупреждавам, че:
- Тази тема не е весела;
- Този пост не е “позитивен”
Обаче за тези неща трябва да се говори.

Аргументът представям с тази статистика - брой хора, които отнемат живота си. Данни към 2021 г. за България:

- На всеки 100 000 човека 13.3 отнемат живота си през годината (9.1 в световен мащаб).
- На всеки 100 000 жени 6.34 отнемат живота си (5.9 в световен мащаб).
- На всеки 100 000 мъже 20.72 отнемат живота си (12.3 в световен мащаб).
(Данни - https://worldpopulationreview.com/.../suicide-rate-by...)

Макар, че е 3 пъти по-вероятно жена да посегне на живота си, 4 пъти по-вероятно е мъж да отнеме своя. Защото е "мъжко" да правиш нещата както трябва, не да се излагаш.

А мълчанието изобщо не е решение нито пък е белег за стабилна психика или стоически характер. Няма нищо по-трудно от това да признаеш момент на слабост, да потърсиш помощ.

Но все пак си мълчим защото вътрешният глас ни казва, че:

- Не е мъжко да си слаб! Не е сериозно да си емоционален!
- Айде да се стягаш! Стига толкова приказки! Тихо! Действай!

А когато мълчим всъщност пак говорим. Просто на друг език - езикът на мълчанието. Ето как изглежда той:

- Работохолизъм
- Злоупотреба с алкохол / наркотици
- Хазарт
- Нарушена концентрация
- Чувство на безпомощност
- Социална изолация
- Емоционална дистанция
- Агресивно поведение
- Усещане за самота
- Мисли за самонараняване
- Агресивно шофиране

Когато нещо в нас го няма, но дори не знаем какво е то, започваме да пълним празното си с всичко.

Говори сега;

Послушай себе си;