02/09/2025
Искаме да Ви запознаем с ръководството и дейността на националния професионален консултативен съвет на акушерките. Представяме Ви интервю с председателя му -
Даниела Лютакова.
Тя завършва с отличие бакалавърска степен Акушерка в Русенски университет ''Ангел Кънчев'' през 2020 г. През 2022 се дипломира с отличие и като магистър по “Управление на здравните грижи” в МУ-Варна. От 2022 е асистент в Катедра Здравни грижи на Русенски университет, където обучава и подготвя бъдещи акушерки, освен това работи и в извънболничната помощ.
❗Очакваме достойно заплащане за труда си
👉Колегите сигнализират за лоши условия на труд, за невъзможността да се издържат и да поддържат разкритите самостоятелни практики, а търпението им се изчерпа, казва Даниела Лютакова
❓Каква е основната задача на НПКС в областта на акушерството?
🔹Ще се съсредоточим в изготвянето на ръководства и протоколи за добра практика в основните направления на акушерските грижи, както и върху предложения за продължаващото обучение на акушерките. Пренаталните, интрапартални и постпартални грижи са във фокуса на работата ни в момента. Нашата амбиция е да създадем насоки, които да осигурят на пациентите високо качество на грижите, в унисон с медицината, базирана на доказателства. Същевременно, същите тези документи биха довели до ефективност в работата на акушерката – проследяемост на нейния труд, така че да се oстойности адекватно и да е видима нуждата от финансиране дейността на практиките за здравни грижи. Вече активно работим и за популяризирането на нашата професия чрез множество инициативи и публикации.
❓Кои са най-наболелите проблеми в гилдията?
🔹Проблемите в сектора са с дълга давност, за съжаление. През годините се натрупват и се комплицират, а колегите вече нямат търпение и толерантност, за да чакат опити за решения. Заплащането на труда на специалистите по здравни грижи следва да отговаря на тяхната натовареност, на отговорностите, които поемат. Не е достатъчно да напомняме колко значима е професията – нужно е тази значимост да бъде добре осъзната и отразена в едно наистина достойно заплащане и осигуряване на добри условия на труд. Това е крайно наложително, предвид дефицита на кадри в системата, напредналата средна възраст на акушерките, отлива от студенти, които искат да учат за акушерки. Едно достойно заплащане ще осигури и по-добри здравни грижи – няма да се налага колегите да работят на няколко места едновременно или да взимат повече смени, да работят в бърнаут, да губят мотивация. Със сигурност ще се отрази и на желанието да се изучава тази специалност. От друга страна, имаме проблеми и в извънболничната помощ – дефицитът на акушерки в тази сфера се отразява негативно на общественото здраве. Повечето от акушеро-гинекологичните кабинети работят без акушерка, самостоятелните практики на акушерките не се финансират от НЗОК и по този начин не са конкурентноспособни, неустойчиви са във финансов план и, най-важното, недостъпни са за голяма част от българските жени.
❓По кои от тях работите в НПКС?
🔹На този етап се опитваме да съберем необходимата информация и да систематизираме едни съвременни и обосновани насоки за акушерската дейност, които да предложим за разглеждане. Те биха очертали много ясно ролята на акушерката в различните етапи и среди, включително относно женската консултация, следродилната грижа, които попадат в извънболничната помощ.
❓Какво можем да очакваме като решения в следващите месеци?
🔹НПКС е консултативен орган и в нашите задачи реално не влиза взимането на решения, а предлагането на работещи стратегии за такива. Надявам се с новосформирания съвет да успеем да се справим с големия обем информация, който трябва да прегледаме и да подредим, за да предложим добре обосновани насоки, които Националният съвет по качество да разгледа. Амбицията ни е да създадем ръководства, които да улеснят колегите, да направят компетентностите и труда им видими, а в същото време да допринесат за осъвременяване на родилната грижа у нас и за повишаване удовлетвореността на родителите от тези грижи. От друга страна, обсъждаме и как би могло още да се подобри продължаващото обучение за акушерките – така че да предлага обоснована информация, която да е и етично поднесена. Опитваме се да чуем колегите от различни точки в страната – какво им липсва, в каква посока биха искали да надградят и какво бихме могли да предложим ние.
❓Какви са очакванията ви - ще бъдат ли приети от здравните власти?
🔹Очакваме да има конструктивен и уважителен диалог със здравните власти по отношение два основни въпроса, които са ключът към значително подобряване в сектора – достойно заплащане на труда на акушерките (респективно на всички специалисти по здравни грижи), признаване автономността на акушерската професия, включително чрез адекватно финансиране на самостоятелните им практики. Мисля, че е реалистично да очакваме сериозно отношение по тези две точки, предвид ясните факти – акушерският модел на грижа води до по-добри здравни резултати и е икономически съобразен. Има множество проучвания, които потвърждават тези факти. Може би за част от участниците в дискусията не е напълно ясно как точно се случва комуникацията и разпределението на отговорностите при един мултидисциплинарен подход, в рамките на екипната работа, но това е въпрос на уважителна дискусия и спазване на вече приетите регулации на дейностите на акушерката в Наредба 1.
❓Ако това не се случи, какви ще са последствията за колегите ви и за пациентите?
🔹Ние вече живеем в условията на тези последствия. И те са сърцераздирателно видими и нелицеприятни. Колегите сигнализират многократно за неблагоприятните условия на труд, за невъзможността да се издържат комфортно със заплатата за труда си, за често токсичната среда в екипите и звената, за невъзможността да поддържат разкритите самостоятелни практики. Родителите също алармират за неудовлетвореността си от сблъсъка със системата и това често води до мъчителни публични конфликти, които не постигат чувствителна промяна. И статистиката е красноречива – опасно висок процент на оперативните родоразрешения, многократно над препоръчваните нивата. Голяма част от съвременните практики, научно обосновани и вече практикувани рутинно в другите европейски страни – у нас все още не намират място, например практиката на първи контакт. Тази картина вещае рискове и през следващите десетилетия, както и още повече отлив на акушерките от професията, негативни последствия за приоритетните майчино и детско здравеопазване. Когато насложим всичко това в контекста на демографските проблеми у нас – мисля, че става пределно ясно, че конструктивните дискусии и достигането до наистина устойчиви и ефективни решения вече са спешни.
❓Какво искате да се промени в здравеопазването, за да чувствате удовлетворение от труда си?
🔹Аз винаги съм била мечтател и оптимист, влюбих се в тази професия и най-голямото ми желание е тя да застане там, където заслужава да бъде, а акушерките най-после да заемат спокойно и уверено мястото си плътно до жените. Вярвам, че това може да се постигне с ясни, съвременни и обосновани ръководства за акушерска грижа, които да ни напътстват и да гарантират сигурност за всички в процеса (и в рамките на самия мултидисциплинарен екип, и за пациентите, и за самите акушерки). Също така – достойно заплащане на труда на акушерките, което ще позволи да привлечем и задържим качествени кадри. Важно е и адекватно финансиране на самостоятелните практики, за да разгърнем наистина огромния потенциал на акушерките в извънболничната помощ – профилактика на женското здраве, женска консултация, цялостна и систематизирана следродилна грижа, здравна култура. Разумни регулации и организация за пренаталната подготовка на родителите също трябва да бъдат обсъдени, за да се постави фокусът, където реално трябва да бъде. Не да получават рекламни лекции на продукти, а да им се организира наистина качествена и последователна подготовка, която да направи встъпването в родителството гладко, информирано, уверено и обезпечено.
❓Какво бъдеще очаквате в и за здравеопазването?
🔹Очаквам безкрайно много работа, както и оживени, но продуктивни дискусии. Надявам се на активност и уважителен диалог от всички заинтересовани лица. А това реално сме абсолютно всички. Наскоро научих, че е починал д-р Мишел Оден, чиито думи „За да променим света, първо трябва да променим начина, по който се раждат бебетата“ винаги са били източник на вдъхновение за мен. Как се раждат децата ни засяга (рано или късно, по един или друг начин) всички ни. Затова очаквам в скоро бъдеще активни усилия от всички ни, за да намерим закъснелите решения, за да започнем да лекуваме сектора, не само да му предписваме временна, симптоматична терапия. А в по-далечно бъдеще – мечтая си за работещ и достъпен акушерски модел на грижа и цялостно осъвременена и сигурна родилна грижа у нас.
