31/07/2025
(scroll down for English version)
🟠 Дневник „теглото е битка на ума“, ден 26
Нищо особено за споделяне откъм ежедневието – продължавам да вибрирам някъде по средата на 68-те килограма. В замяна на това обаче имам да споделя нещо важно относно здравословното хранене, и то касае най-фактологичната част от него – математиката на калориите.
Не знам дали в България малко по малко започва да се появява някакво поколение, което да не свива презрително рамене пред подобни твърдения – незачитането на неща като „математика“ или „броене“, когато става дума за ежедневието, беше най-неотменната черта на поколенията, с които съм израснал. „Няма да живеем с орлите“, предполагам, все още е израз на онази провинциална „гордост“, според която спазването на елементарни правила и норми е признак на дребнавост, еснафщина и дори страхливост. И после – елате ни вижте само как знаем да умираме!
Та така. Да започна, значи, с математиките. Човешкият организъм, при нормални нива на движение и дневна активност, изгаря между 1500 и 2500 калории дневно, в зависимост от възрастта. Втората от двете стойности важи най-вече за млади тела или хора с изключително бърз метаболизъм – нещо по-скоро рядко. Нормалното тяло, преминало границата на 60-те, забавя метаболизма си с оглушителна скорост, така че на моята възраст (приблизително 65, минус няколко месеца), дневното потребление (без тренировки и усилена физическа работа) е около 1200–1500 калории.
Това трябва да е ориентирът ви за дневен калориен прием. Ако досега не сте го правили, време е да започнете да четете дребните цифри на гърба на повечето опаковки (слава Богу, това е европейски стандарт, така че ги има – поне в нормалните супермаркети). За справка – един шоколад е около 750 килокалории, тоест половината от допустимата дневна доза. Една бира (0,5 л) е около 250 – приблизително колкото две малки филийки хляб. Всякакви сладкиши, сладоледи, пасти, тортички и прочее носят такива неизброими количества калории, че ако изядете повече от една, при това колкото се може по-мъничка, реално тръгвате по пътя към самоубийството.
И това, ако останем само при „чистата математика“ – която, за съжаление, не работи съвсем праволинейно при здравословното хранене. Тялото си има собствен калкулатор, който е всичко друго, но не и лесен за разбиране. Така че, ако искате сериозно да се захванете с битката, към която ви приканвам тук, винаги трябва да натискате калорийния праг надолу, ако не искате да си играете на лъженка със самите себе си.
Има обаче и едно масивно изключение – и то касае часовете, в които приемаме калориите. Работата е там, че ние изгаряме енергия само в състояние на активност – тоест докато сме будни. Щом заспим, тялото преминава в покой, при който метаболизмът продължава, разбира се, но основно в режим на натрупване, по простата причина, че не се движим и всички вътрешни процеси са сведени до минимум.
Оттук и базовото правило на здравословното хранене: часовете на съня са моментът, в който се печели или губи битката. Ако стомахът ви е пълен по време на сън, почти винаги ще натрупвате – независимо дали през деня сте тренирали зверски. Дребен пример: вчера тренирах изключително усилено, защото знаех, че вечерта ще има семейна вечеря (а при мен вечерята е изключена от много време насам – поне в идеалния вариант). Изгорих два пъти повече калории от обичайното (1500 базови + 1500 от тренировката). А вечерята не беше кой знае какво – просто нормална и вкусна храна, напълно веганска (така готви Дорейн, защото партньорката на Паул не яде нищо друго).
И въпреки това, тази сутрин бях с 300 грама повече от вчера. Не бях изненадан ни най-малко – знаех какво ще стане, и не се чудих, не се ядосвах. Но желязната логика отново се потвърди: след определена възраст просто не можеш да вечеряш.
И така, за да обобщя: преди лягане – стомахът трябва да е празен. Всичко останало е игра на криеница със себе си. Научете тялото си да живее без вечеря, наложете си нужната дисциплина, докато свикне – и след това никога не нарушавайте това правило.
„Вечерята дай на врага си.“
🟢 Diary, Day 26
Nothing particularly notable to report in terms of daily life — I continue to hover somewhere in the mid-68 kg range. In exchange, however, I do have something important to share regarding healthy eating, and it concerns the most factual part of it: the mathematics of calories.
I don’t know if there’s slowly emerging a generation in Bulgaria that doesn’t shrug dismissively at such statements — but growing up, the most consistent trait of my contemporaries was a deep contempt for concepts like “math” or “counting” when it came to everyday life. “We’re not going to live with the eagles,” I suppose, is still a proud provincial motto, implying that paying attention to basic norms and rules is petty, bourgeois, even cowardly. And then — well, just look at how heroically we know how to die!
So. Let’s begin with the numbers. The human body, under normal conditions of daily movement and activity, burns between 1500 and 2500 calories per day, depending on age. The upper limit applies mostly to young bodies or people with an unusually fast metabolism — which is more the exception than the rule. A normal body, past the age of 60, slows down its metabolism drastically. At my age (roughly 65, give or take a few months), the average daily consumption — without workouts or heavy physical labor — is about 1200–1500 calories.
That should be your reference point for daily intake. If you haven’t already done so, it’s high time to start reading those tiny numbers on the back of most packaging (thankfully, it’s a European standard, so they’re there — at least in normal supermarkets). For reference: a single chocolate bar is about 750 kcal — half your daily allowance. One beer (0.5L) is around 250 kcal — roughly the same as two small slices of bread. Sweets, ice creams, cakes, and the like contribute such astronomical amounts of calories that eating more than one — even a small one — is practically a su***de mission.
And that’s if we stay within the bounds of “pure math” — which, unfortunately, doesn’t work very straightforwardly when it comes to healthy eating. The body has its own internal calculator, which is anything but easy to decode. So, if you want to seriously engage in the struggle I’m advocating here, you always need to push the numbers down, if you want to avoid playing a fool’s game with yourself.
There is, however, one major exception — and it concerns when we consume those calories. The fact is: we burn measurable energy only while in a state of activity — meaning, while awake. Once we fall asleep, the body shifts into a state of rest. Metabolism continues, of course, but it does so mostly in the form of accumulation, simply because we aren’t moving and all active processes slow to a minimum.
From this comes the basic rule of healthy nutrition: the hours during sleep are when the battle is won or lost. If your stomach is full while you sleep, you will almost always store more than you burn — even if you worked out like crazy during the day. Here’s a small example: yesterday, I trained extremely hard because I knew I’d be going to a family dinner (I’ve long since excluded dinner as a regular meal — at least in the ideal case). I burned twice the usual calories — 1500 “standard” plus another 1500 through training. The dinner itself wasn’t particularly heavy — just good, normal, tasty food, entirely vegan (that’s how Doreen cooks, because Paul’s partner doesn’t eat anything else).
And yet, this morning I weighed 300 grams more than yesterday. I wasn’t surprised in the least — I knew it was coming, and I didn’t fret. But once again, the iron logic proved itself true: after a certain age, dinner is no longer an option.
So, to wrap up: your stomach must be empty before going to bed. Everything else is just hide-and-seek with yourself. Train your body to adapt to a no-dinner regime, apply the needed discipline until it adjusts — and from then on, never violate that rule again.
“Give your dinner to your enemy.”
