01/12/2025
🌿 Когато планът е още „бебе“… мълчи! Пази го! Нека порасне!
Забелязали ли сте как понякога една мечта се ражда в нас с огромна сила?
Онзи миг, в който ни озарява идея…
Топло, светло усещане зад гърдите, което казва:
„Да. Това е моето.“
Точно в тези първи секунди мечтата е като новородено.
Крехка. Чиста. Жива.
И вътре в нас започва да расте един огън – мотивация, увереност, въображение.
Но знаеш ли какво правим най-често?
Отваряме уста и разказваме.
На приятел. На колежка. На майка си. На някой „близък“, който уж иска най-доброто за нас.
И... магията изчезва.
Мястото, в което преди минута имаше огън,
изведнъж се усеща празно. Притихнало.
Ентусиазмът пада. Съмнението влиза.
И мечтата, която преди малко беше толкова ясна, внезапно става тежка, далечна и „някак си не толкова добра“.
Това не е случайно.
И не е само „суеверие“.
Това е психология.
И малко енергия.
И много човешка природа.
🔹 Когато говорим твърде рано за мечтите си… ние ги източваме.
Мозъкът ни е хитър — но понякога срещу нас.
Когато кажеш на някого:
„Аз ще направя това…!“,
и той ти отговори с:
„Браво, невероятна си!“,
мозъкът вече си взима наградата.
Чувства се така, сякаш си постигнала половината от целта.
И мотивацията пада.
Вместо действие получаваш… одобрение.
Но има още нещо.
Не всички хора могат да понесат нашата светлина.
Понякога, дори подсъзнателно,
те ни изпращат:
Страх („Ама сигурна ли си?“)
Съмнение („Дали ще успееш?“)
Завоалирана завист („На теб все нещо ти се случва…“)
А мечтата, в първите си часове, е най-уязвима.
Достатъчна е една чужда дума, един поглед, едно колебание
— и нашето вътрешно „да“ започва да се разклаща.
🔸 Истината е проста:
🎯 Не всеки е нашият човек за нашите мечти.
🎯 Не всяко ухо е безопасно място.
🎯 Не всяка мечта трябва да бъде изговорена, преди да е пораснала.
🌱 Понякога най-голямата грижа е… да замълчиш.
Мечтата е като семе.
Сее се тихо.
Покълва в тъмното.
Никой не го вади от земята на всеки три дни да провери „как му е“.
Ако го правим — убиваме го.
Същото е и с плановете ни.
Докато са малки – те имат нужда от:
нашата тишина,
нашето внимание,
нашата вяра,
нашата енергия.
Не от чужди мнения.
Не от предварително одобрение.
Не от разговори по маси и чатове.
🔥 И затова си давам един нов обет:
Една моя мечта ще се случи в тишина.
Ще я храня с действия, не с думи.
С тишина, не с обяснения.
С последователност, не с разказване.
Ще заговори сама, когато е готова.
💛 А ти… имаш ли мечта, която този път иска тишина?
Мечта, която иска да я пазиш, да я топлиш, да я скриеш от чужди страхове и чужди очи?
Ако усещаш, че да — напиши ми само:
„Избирам тишината.“
Понякога това е първата истинска крачка към нов живот.
Milena Atanasova
The Soul Train 🌙✨
#рейки #личностноразвитие #констелации #емоционалнаинтелигентност