27/10/2024
Проблемът е дали конфликтите и хаосът могат да бъдат преодолени с времето, в продължение на дни, години или цял живот. Какво става, когато кажете: „Ще практикувам ненасилие през даден период от време"? Самото практикуване показва, че сте в състояние на конфликт, не е ли така? Нищо нямаше да практикувате, ако не се противопоставяхте на конфликтите; вие казвате, че е необходимо да се противопоставите на конфликтите, за да ги преодолеете, а за това противопоставяне е необходимо време. Но самото противопоставяне на конфликтите е форма на конфликт. Вие изразходвате енергия, като се противопоставяте на конфликтите, които се проявяват под формата на алчност, завист, насилие, но съзнанието ви продължава да бъде в състояние на конфликт, така че е важно да разберете колко погрешен е процесът, който разчита на времето и затова трябва да се откажете от него. Тогава ще бъдете в състояние да сте това, което сте: психологическо смущение, което само по себе си е насилие...
Значи, обновление е възможно само в настоящето, а не в бъдещето, не утре. Човек, който разчита на времето като средство да постигне щастие, да вникне в истината или да достигне до Бог, се заблуждава. Той живее в невежество и поради това в конфликт. Човек, който вижда, че времето не е пътят, по който можем да преодолеем трудностите и поради това се е освободил от заблудата, наистина иска да разбере и затова съзнанието му е в състояние на спонтанно спокойствие, постигнато не насила и не в резултат на упражнения. Само когато умът е спокоен, отпуснат, не търси отговори или решения, не бяга, но и не се съпротивлява, може да има възраждане, защото тогава умът може да види истината, а истината, а не усилието, ви носи свобода.