
22/05/2025
Нарцистичният тренд.
Когато в главата ви отново зазвучи противният глас, който ви сравнява с другите – с техните успехи, постижения, с техния безоблачен живот – помислете за следното:
Всеки от нас започва от различна позиция. Някои тръгват с щедро наследство – емоционално, материално, духовно. А други трябва с години да разчистват семейните авгиеви обори, преди изобщо да зърнат някаква светлина в живота си.
И ние самите сме родени различни. С различна нервна система, различни таланти и слабости. Отчитате ли условията, в които сте израснали, хората, които са ви заобикаляли, времето и мястото, в което сте се родили? Погледнете децата в едно семейство – еднакво ли се развива съдбата им? Дори в рамките на едно семейство всяко дете преживява своя уникална история.
Всички тези фактори са нишките, от които се тъче платното на нашата съдба. Не говоря за оправдания. Но е важно да признаем, че сравнението рядко носи полза. По-често то засилва завистта и недоволството, отравя душата ни и ни парализира.
Когато гледате назад с мъдростта и разбирането, които имате днес, и си мислите: „Ех, трябваше тогава да...“, си припомнете, че в онзи момент не сте имали избор. Били сте ограничени от собствените си психологически защити.
Да, в младостта сравнението може да бъде полезно. То помага да намерим мястото си в света, да разпознаем възможностите и ограниченията си, да се разделим с илюзиите. Но в даден момент трябва да обърнем поглед навътре. Какво искам? Какво мога? От какво има нужда душата ми? Как да бъда честен със себе си?
Нарцисизтичният тренд (тенденция) ни притиска, кара ни да се чувстваме непълноценни. Но откъде знаем на каква цена е постигнат чуждият успех? Не знаем какво е било тяхното начало. И най-важното – не си задаваме въпроса: имам ли сили да вървя по същия път? Или душата ми има съвсем други възможности? Други задачи?
Автор: Yana Didigova