01/01/2022
Всички родители са добри!
И те са добри именно, защото са несъвършени.
Нещо, което всеки трябва да прочете:
До Хелингер сяда жена на около 65 години, която изглежда тъжна и угрижена.
Хелингер: Какъв е проблемът Ви?
Жената: Синът ми ме смята за лоша майка.
Х: На колко години е той?
Ж: На 40.
Х: И какво да правя аз сега?
Ж: Ами той беше в Афганистан и във войната…
Х: /прекъсва я/ Добре, и какъв е проблемът?
Ж: Той смята, че аз съм му съсипала живота и още от детството не съм го обичала достатъчно…
Х: А ти вероятно наистина не си го обичала достатъчно. Всички майки не обичат достатъчно децата си! Или поне така си мисли всяко дете.
/към публиката/ Тук аз ще взема всички майки под своя защита. Включително и нея вземам под своя защита…
Съществува една безумна идея, която се споделя включително и от много психотерапевти. И това е безумната идея, че всички проблеми на хората идват от там, че майките им не са ги обичали достатъчно. И веднъж като си наумят това, хората си живеят много удобно. Каквото и да ми се случва, виновна е майка ми и аз няма какво да направя, няма за какво да се старая.
/към жената която се опитва да го прекъсне/: Изчакай малко да довърша.
Тази безумна идея, която стои в много глави, в това число и в главите на много от тук присъстващите, се състои в това, че майките трябва да бъдат съвършени. Тоест - те трябва да бъдат равни на Бог. И горко им, ако те не са като Бог! Ако майката на такъв човек не е като Бог, той цял живот я упреква за това…
Но нека да си представим, че на света има едно такова дете, на което майка му по всичко е подобна Богу. Тоест – тя отговаря на всичките му представи и желания.
Как би се чувствало това дете?
В какво то ще се превърне?
Какво ще стана от него?
Нищо!
Нищо няма да стане от него!
Ние израстваме само благодарение на несъвършенството на нашите родители.
Всеки човек, който е успял с нещо повече в живота, навярно е имал трудно детство.
/към майката/ Как си сега?
Ж: Трудно е да кажа…
Х: Но по лицето ѝ се вижда, че се усмихва и е вече по-добре. Следващият път, когато синът ти започне да се оплаква от теб и от това, каква майка си, ти му кажи: „Ти нищо по-добро не заслужаваш! /смях в залата/
Разбрахме ли се?
Жената: Той беше нежелано дете при раждането си от семейството на баща му.
Хелингер: /мисли и се усмихва/ Сега тя заема същата гледна точка, както и много психотерапевти, които вярват, че ако фамилията на баща му се отнасяла с него с повече топлота, той щеше да постигне повече в живота.
/към жената/ Кажи му: аз самата те желаех и това е напълно достатъчно за теб.
/жената кимва и се усмихва/
О кей! Разбрахме ли се? Желая ви всичко добро!
ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ НЕ Е НУЖНО ДА СА ПО-ДОБРИ?
Голяма част от трудностите във възпитанието на децата идват от там, че родителите се стремят да им дадат повече от това, което са способни да им дадат.
Тогава родителите искат да са по-добри от това, което са и да дадат повече от това, което могат.
Но към кого гледат родителите, когато мислят така?
И гледат ли те към своето дете?
Не!
Те гледат към собствените си родители.
И сякаш им казват: Ако вие бяхте по други, то и аз щях да съм по-добре. /Затова ще се старая да бъда по-добър родител от вас - бел. Л.С./ И така можем да вървим до безкрайност…
Тук искам да кажа нещо за творческото начало.
Ние си представяме Бог като творец и неговата роля в света е свързана с творческия акт.
Но какво точно представлява творческият акт?
Това означава да направя нещо по-добро, отколкото то е било до сега. Ясно ли е? И ако творческият процес продължава непрестанно, то това означава да правя нещата по-добри от първоначално сътворените. Тоест - всичко новосътворено предполага, че това, което е било сътворено от преди, не е било толкова добро. И че всичко предшестващо е било несъвършено.
Защото благодарение на несъвършеното се осъществява израстването.
Какъв е извода? Ще кажа тук нещо, за което не съм сигурен дали да говоря или не…
Изводът, който можем да направим от това е, че Бог е несъвършен! И че той може да се проявява във всеки момент като Бог именно заради своето несъвършенство. Защото ако беше съвършен, той вече не би имало какво да прави. Разбирате ли какво казвам? /плахи аплодисменти от залата/
Но аз не се осмелявам да говоря за Бога.
Тук аз гледам към родителите.
Ако родителите постигат изобщо нещо, те го постигат, защото направеното до момента е било несъвършено.
Иначе те нищо не би се налагало да правят. И така – несъвършенството се явява предпоставка за всяко израстване и развитие.
Затова за детето родителите са оптималните, най-добрите родители, които могат да бъдат.
А каква беше темата на нашия семинар?
Всички родители са добри!
И те са добри именно, защото са несъвършени.
И какво се случва с тези, които искат да имат съвършени родители и изискват от родителите си да се променят?
Животът преминава покрай тях.
Тези, които се оплакват от родителите си, в този момент се отказват от тях и стават вътрешно бедни.
Погледнете към хората, които се оплакват от техните родители!
Те дали са щастливи?
Постигат ли нещо?
Способни ли са да обичат другите?
Не.
Те са нещастни и бедни.
ЗА НЕСЪВЪРШЕНИТЕ РОДИТЕЛИ
/думи от семинар на Берт Хелингер/
Превод: Людмил Стефанов
