27/03/2025
Защо децата са тревожни? Идва ли това от родителите?
Като клиничен психолог с дългогодишен опит в работата с юноши и възрастни, често срещам тревожни млади хора, чиито страхове и напрежение изглеждат необясними на пръв поглед. Родителите често ме питат: „Защо детето ми е толкова тревожно?“ и „Дали нещо в моето поведение допринася за това?“
Отговорът не е еднозначен, но със сигурност можем да кажем, че тревожността при децата е многопластов феномен, който се формира под влияние на различни фактори – генетика, темперамент, среда, личен опит, но и семейната динамика.
Родителите като огледало на детските емоции
Децата са изключително чувствителни към емоционалния климат в семейството. Те възприемат не само думите, но и невербалните сигнали – напрежение, страх, притеснение, които родителите излъчват дори несъзнателно. Ако детето расте в среда, в която тревожността е често срещана – например, ако единият или двамата родители са силно притеснителни, склонни към катастрофално мислене или перфекционизъм – то е много вероятно да интернализира този модел.
Очаквания, натиск и страх от грешки
Съвременното общество поставя високи изисквания към децата – да са успешни в училище, да се справят отлично със спорт, музика, социални взаимоотношения. Родителите, водени от добри намерения, понякога неосъзнато създават среда на свръхизисквания, в която детето усеща, че не може да си позволи провал. Това засилва тревожността и страха от грешки.
Липса на емоционална регулация у родителите
Децата учат емоционалната регулация чрез наблюдение. Ако родителят реагира на стреса с паника, гняв или потиснатост, детето копира тези механизми. Ако родителят има реалистично и спокойно отношение към предизвикателствата, детето също ще се научи да управлява по-добре своите тревожни мисли.
Какво могат да направят родителите?
1. Да наблюдават собственото си поведение – Как реагират на трудности? Как говорят за проблемите? Дали самите те не моделират тревожни реакции?
2. Да валидират емоциите на детето – Вместо да казват „Няма за какво да се тревожиш“, по-добре е да признаят чувствата му и да му помогнат да ги разбере.
3. Да насърчават гъвкавост и устойчивост – Вместо да предпазват детето от всички трудности, да го подкрепят в намирането на решения.
4. Да потърсят професионална помощ, ако тревожността пречи на ежедневието – Ранната интервенция е ключова.
Тревожността при децата не е „вина“ на родителите, но родителският стил има огромно значение за това как детето ще се научи да се справя със стреса. Най-доброто, което можем да направим, е да бъдем осъзнати, емоционално достъпни и да изграждаме среда, в която децата се чувстват сигурни, обичани и способни да се справят с предизвикателствата на живота.
