Да Помирим Душата И Тялото

04/07/2025

27/06/2025

С КАКВО Е ОПАСНО ВИСОКОМЕРИЕТО
Високомерието е убедеността на човек в своето превъзходство, пренебрежително отношение към заобикалящите хора. То е гордост, надменност, презрително отношение към другите.
Високомерният човек се поставя над другите; той е надменен, самолюбив, егоистичен, чрезмерно горделив. Общуването с хора не от неговия кръг той възприема като тежко задължение, оскърбяващо неговото достойнство.

Високомерието е проява на безразличие към мнението на заобикалящите хора.
Признак на високомерие е неуважението към хората, надсмиването над тях.
Високомерните хора винаги имат мнение, което категорично изказват. Отстоявайки своята гледна точка, те не се съобразяват с чувствата и емоциите на хората около тях.
Високомерният човек никога няма да се откаже от своите думи. Той никога не се извинява, защото смята, че това е под достойнството му.

Признаците на високомерието могат да се видят в израза на лицето, което демонстрира презрение, пренебрежение, безразличие, липса на състрадание.

Източници на високомерие
Според древните гърци човек става високомерен по волята на сляпата Фортуна, когато случайно се е издигнал и забогатял. Но това невинаги е така; понякога причината за високомерието са недостатъци, например бедност или някой друг недостатък.
Бедният човек, чувствайки положението си, се опитва да го преодолее с помощта на високомерие, което може да прояви дори пред богатия. Опитвайки се да скрие своите недостатъци, човекът си слага маската на високомерие.
Понякога човек става високомерен, когато получава някакви знания; той се смята за най-умния, мисли се за всезнайко и започва да гледа на хората отвисоко като на невежи.
Актьори, певци, художници и др. мислят, че техните способности им дават правото да се отнасят пренебрежително към обикновените хора.

Високомерието може да бъде резултат от неправилно възпитание. Родителите с примера и поведението си показват как не трябва да се общува с хората. Децата попиват тяхното поведение.

С какво е опасно и вредно високомерното поведение
Високомерният човек е неприятен на заобикалящите го хора, той има малко приятели, колегите му в работата го избягват, често е неудобен и в личния му живот. Никой не иска да бъде възприеман като примитивна субстанция и сива маса.

Високомерието създава препятствие за доброжелателно общуване, то може да зачертае всякакви достойнства.
Високомерният човек, опитвайки се да убеди себе си, че е най-добрият, най-достойният, попада в капан. Той не може да се отпусне, да не би да урони маската навсякъде да показва своята важност и значимост. Защото колкото повече човек обича себе си, толкова повече зависи от чуждото мнение. Второ, животът е справедлив и наказва високомерните хора, като ги потапя в калта. Трето, горделивецът болезнено понася неуспехите, загубите и паденията.
Високомерието може да се отрази негативно на финансовото положение на човека. Робърт Кийосаки казва, че винаги, когато проявява високомерие, губи пари...

25/06/2025

. Има хора, които, когато влязат в стаята, не просто я изпълват с присъствието си — те я променят. Въздухът става различен, пространството се смекчава, а очите на окол...

18/06/2025

27/05/2025

Силата на избора - Детска интерактивна книга игра за деца 4-12 години! Книга, която учи децата на социални умения и емоционална интелигентност. Експресна доставка - 30 ....

27/05/2025

Тихото тегло: как емоционалната травма влияе върху лимфната система
Погледът на остеопат върху тялото, паметта и изцелението
Често говорим за травмата като за нещо, което живее в ума или сърцето. Но остеопатията отдавна знае: тя живее в тялото. Не метафорично, а буквално – чрез тъканите, фасциите и особено лимфната система. Емоциите оставят отпечатъци, а тялото помни.
Докато науката едва започва да обяснява това, много остеопати и телесни терапевти отдавна усещат: травмата забавя потока на живота вътре в нас. А една от най-чувствителните системи, която страда при това, е лимфната.
Лимфната система: безмълвният защитник
Лимфната система е мрежа, която пречиства тялото от токсини и поддържа имунитета. Тя циркулира лимфа – бистра течност, наситена с левкоцити – и поддържа вътрешното равновесие.
За разлика от кръвта, лимфата няма „сърце“ – тя се движи чрез дишането, мускулната активност и вътрешния ритъм на тъканите. При стрес или емоционална травма лимфният поток се забавя. Възниква застой.
Какво прави травмата с лимфата?
1. Режим на оцеляване и спиране на потока
При силна емоция се активира симпатиковата нервна система („бий се или бягай“). Дишането става плитко, мускулите – напрегнати, съдовете – стеснени.
Лимфната система губи ритъма си и започва натрупване:
• подуване на лицето, шията, корема
• хронична умора, „мъгла“ в главата
• отслабен имунитет
• възпаления и бавно заздравяване
2. Памет, заседнала в тъканите
Фасциите и съединителната тъкан, обграждащи лимфните съдове, съхраняват соматична памет. При нежна мануална работа или лимфен дренаж може да се случи емоционално освобождаване – тъй като тялото „пуска“ това, което е задържало с години.
3. Възпаление и претоварване
Емоционалната травма създава фон за хронично възпаление. Имунната система започва да се „бърка“ и атакува собственото тяло. Лимфната система се претоварва в опит да овладее този „вътрешен пожар“.
Мозъкът и лимфата: по-дълбока връзка, отколкото мислехме
До скоро се смяташе, че мозъкът няма лимфни съдове. Но откриването на глимфатичната система промени това.
Тази система пречиства мозъка по време на дълбок сън. А сега си представете човек в тревожност, с нарушен сън и напрегнато тяло – мозъкът му не се пречиства. Появяват се:
• безсъние
• сензорно претоварване
• проблеми с паметта и концентрацията
Пречистването на лимфата не е само за тялото – то е за ума, нервната система и връщане към себе си.
Какво помага? Подкрепа за лимфата и тялото
1. Мануален лимфен дренаж (MLD)
Остеопатични и меки ритмични техники стимулират лимфния поток. Често пациентите усещат емоционално облекчение – защото лимфата е поток, а когато той се възстанови, емоциите намират изход.
2. Дишане и движение
Дълбоко диафрагмално дишане, ритмично ходене, разтягане, микродвижения – всичко това активира лимфата и успокоява вегетативната нервна система.
3. Терапия, насочена към травмата
Соматична работа, EMDR, остеопатия с подход на „телесна безопасност“ създават условия за освобождаване. Ние не вадим травмата – ние създаваме пространство, в което тялото само е готово да я пусне.
4. Състояние на тишина и вътрешна молитва
Тишината, осъзнатостта, контактът с нещо по-голямо от нас – това възстановява усещането за сигурност и връзка с тялото. Това не е абстракция – това е биологично условие за изцеление.
⸻
Последни мисли: тялото знае пътя
Ако усещате подуване, умора, свръхчувствителност – това не е слабост. Това са сигнали.
Вашето тяло все още ви защитава. То все още говори с вас.
И ако го чуете – ако му позволите да диша, да се движи, да плаче, да се отпусне – ще започне изцелението.
Защото изцелението винаги е било във вас.
То не си е отишло. То просто е чакало.

Източно-Европейска школа по Остеопатия в България

24/05/2025

"Най-лошото, което родителите могат да направят за дъщеря си, е да я възпитат като „добро момиче“. Не говоря за почтена, умна или отговорна – говоря за „добра“ в смисъла на удобна. Това е навикът да се съобразяваш с чуждото мнение, страхът да не обидиш и най-големия мерзавец, стремежът да намериш нещо хубаво дори в най-отвратителното. Да си добра – значи да си удобна. А това е тежко бреме, от което мнозина не могат да се отърсят цял живот.

Добрите момичета ги обожават възрастните – учителки в детската градина, родители, начални учители. Кажеш ѝ да си дояде супата – ще я дояде, макар и със сълзи в очите, само и само да не разочарова. После, като възрастна, не разбира защо преяжда, защо има излишни килограми. Ами, тя не усеща тялото си – не е научена. Научена е да гледа в очите възпитателката: „Сита ли съм? Или още не?“

Доброто момиче не възразява на възрастните. Не говори с тях на равни начала. Само се усмихва, кима, подчинява се. А когато на 14–15 години някой вехт чичко започне да я опипва, тя не знае как да реагира – няма опит. Стои вцепенена и търпи. И ще търпи още – там, където трябва да изкрещи: „Махай си ръцете веднага!“

Доброто момиче учи само за шестици. Четворка за нея е трагедия. С времето толкова свиква да живее според чуждата оценка, че и по-късно се пита: „Харесват ли ме? Одобряват ли ме?“ Тя търси от живота отлични оценки, както в училище. Но животът не раздава похвали – само удари. И доброто момиче страда, посяга към успокоителни… или нещо по-силно.

Доброто момиче се стреми да е удобно за всички. Угажда, грижи се, жертва се. Но тези жертви често не се оценяват – смятат ги за слабост. И ги използват без срам. Колко добри и възпитани момичета, отгледани с идеала за саможертва, се омъжват за безделници и паразити. Те се качват на гърба им – и още ги подканят с камшик.

Доброто момиче е свикнало да търпи. Не пречи на възрастните с „глупавите“ си проблеми. Чака търпеливо вниманието. Свиква с болката до такава степен, че я приема като част от живота. Дори нов диван не си купува с години – не усеща, че гърбът ѝ боли. Свикнала е – както се свиква с нещо неизбежно.

Да имаш добро дете е удобно за родителите. Като саксийно цвете на перваза – не вдига шум, не пречи. Но в живота добротата може да бъде пречка. От нея трябва да се отучваш с години.

Затова – нека не бъдат добри. Нека бъдат смели. Да знаят какво искат, какви са границите им. Да се оценяват сами, не през чужди очи. Да се защитават. Да казват „не“. Да не бъдат добри – а щастливи."