Остеопатия & Боуен в Пловдив / Моята терапия - Център за възстановяване

17/09/2023

НОВОТО НЕНОРМАЛНО

Някога наричахме буйните деца шовръкливи, пакостливи, днес ги наричаме хиперактивни, но за съжаление това се смята за диагноза, а не за индивидуално различие. По-свитите бяха някога срамежливи, саможиви, днес говорим за аутистичен спектър. Разсеяните някога днес се оказва, че били болни от дефицит на вниманието.
Тази опасна тенденция да се патологизира нормалността много ме притеснява. Дори и в справочника на болестите искат да въведат като диагнози различията ни. Да сме различни днес се превръща в патология. Нужно е да сме тухли в стената, за да е спокойна Системата, и за да могат фармацевтичните компании да бълват лекарства, които да лекуват какво – да лекуват нормалността. Т.е. – природната, божествената, естествената ни природа да бъде напъхана в болестни етикети, това се нарича разболяване, а не лекуване. Дори целебният траур е на път да бъде внесен във въпросния справочник като болест и патология?!
Разбира се, че има и истински симптоми и те си имат своя смисъл – идват, за да ни кажат нещо и тогава е необходима терапия, но преди всичко психотерапия, защото повечето телесни симптоми са следствие на неразрешени проблеми в психиката ни. Но да обявяваме за биполярни хора, които просто са по-експресивни и емоционални, да смятаме, че дори естественото изразяване на емоциите е патология, е опасно, много опасно.
Разпространението и подбуждането на паниката дори е противозаконно. Но днес Системата слага една огромна лупа, на всичко, дори на микроскопични вируси. И те започват да изглеждат като десетоглава ламя. Тогава хората не са болни от вирус, а ги гони десетоглава ламя – паника. Е, от ламя може и да умреш.
А обратното на страха е... любовта! Обратното на страха е вярата във възможностите ни да здравеем всеки ден.
Нужно е опомняне, нужно е провиждане. Системата се опитва да вмени, че норма е еднаквостта. А различните ни темпераменти, а различните ни характери и личности?
Напред към роботизирането на човека. Напред към ходещите обезчувствени и обезприродени киборги. Какво „напред“ е това? Това е най-назад от природното и божественото. Но човешката арогантност няма край... Всъщност, има, но... е най-страшният. Защото само страхът води до най-страшния край!"

Мадлен Алгафари

12/09/2023

💬 Много е важно да бъде направена консултация с лекар генетик, когато е налице медицински проблем с установен генетичен произход.

Тогава с помощта на информацията от ДНК теста можем да планираме мерки, с които да се избегне развитието на дадено заболяване или, ако това не е възможно, да обсъдим методите за повлияване и лечение. Целта е човекът да може да направи информиран избор за себе си и поколението си. 💬

👩‍⚕️⚕️ Прочети още ценни насоки, които д-р Антонова сподели с нас в интервюто си: https://regena.bg/blog/interviu-s-dr-olga-antonova-za-rolqta-na-genetichnite-izsledvaniq/

08/09/2023

06/09/2023

06/09/2023

“ЩЕ ПОПЛАЧЕ И ЩЕ СВИКНЕ”
“Нормално е. Повечето деца плачат, когато тръгват на ясла/градина.”
❌НЕ!!! НЕ Е НОРМАЛНО
Казвам го от позицията си на преживяла травма от тръгване на ясла на 2,3г.
Казвам го от позицията си на майка, на която вече 3 от децата са минали през този процес.
Казвам го позицията на опита и знанията и работата ми със специалисти в областта.

👨‍👩‍👦‍👦👩‍👦‍👦👩‍👦👨‍👦👨‍👦‍👦Скъпи родители, не е нормално детето ви да влиза с рев в градината, не е нормално вие да се чувствате ужасно и да ви мъчи вината.

За близо 2 години с мен са се свързали много майки, чиито деца са травмирани от тръгването на ясла/градина.

⚠️Всяко дете е специално и различно. Всяко дете се адаптира различно. Има деца, които имат нужда от много повече подкрепа в този процес. Това важи и за родителите.

❤️С цялото си сърце преживявам всеки път, когато една от вас ми пише, че детето е излязло цялото подуто от рев, не е яло, не е пило вода, не е пишкало… Или че детето се вкопчва във вас и не иска да ви пусне, не иска да влезе в градината.

Аз помня подробни детайли от моето тръгване на ясла - тъмното стълбище, миризмата, звука, как една жена ме взима от майка ми, как пищя и викам “Не, мамо, мамо”. Няма да навлизам в подробности колко съм уплашена, стресирана, объркана и предадена. Няма да описвам това как ми е повлияло и как ми действа още. Но е факт, че белегът си стои и сега на 38г. все още отработвам тази травма.
Споделям прекрасна книга по темата за травмите - “Петте рани” Лиз Бурбо
https://novazvezda.com/details.php?id=7219

🙏❤️Благодаря на майка ми, че ме е отписала от градината бързо след този случай, защото тя самата е видяла, че това не е нормално.

⚠️ Има начин как да се случат нещата и в чужбина се практикува повече от 30-40 години.
В София се практикува вече на поне 30 места метода за адаптация на децата с родител. Споделям наше видео по темата
https://youtu.be/5L_HQUVx8Vs?si=BSi0ylsmp5Za4i33

❤️ТЪРСЕТЕ СИ ПРАВАТА и НАСТОЯВАЙТЕ за адекватна адаптация на детето си.

Изпращам много енергия на всички, на които предстои това❤️
Anita Gergova

05/09/2023

КАК БОТОКСЪТ ВЛИЯЕ НА МОЗЪКА? (How Facial Botox Changes Your Brain)
(Как ботоксът за лице променя мозъка ви).
„Локализираната парализа, предизвикана от ботокс, лишава мозъка от сензорни сигнали, които обикновено генерират движение на челото и лицето. Още по-изненадващо е, че и двете ръце са засегнати от загубата на кортикална мозъчна активност след леко ограничение на лицевата двигателна активност. BOTOX пренарежда сензорната карта на мозъкът, свързан с ръцете. Промените в мозъка са зависими от дозата. Колкото повече използвате, толкова по-силен е ефектът."

Оригинална статия:
Richard E. Cytowic — How Facial Botox Changes Your Brain—Literally, March, 2019
https://www.google.com/amp/s/www.psychologytoday.com/us/blog/the-fallible-mind/201501/how-facial-botox-changes-your-brain-literally%3famp

Научните изследвания разкриха страничен ефект: инжекциите с ботокс в челото и лицето пренастройват сензорната карта на мозъка, свързана с ръцете. Особено тревожен е фактът, че клиентите обикновено се връщат за повторни инжекции, тъй като локалната парализа, която токсинът причинява, продължава само два, три месеца. Основният въпрос е дали редовните продължителни процедури водят до трайни промени в мозъка [1].

Botox е търговската марка на ботулинов токсин-a, една от най-смъртоносните известни отрови. Невротоксинът се произвежда от бактерията Clostridium. Тези спори често се срещат в растения, почва, вода и животни. Клиничният синдром на ботулизма, който често е фатален, обикновено е резултат от инфекция при нараняване, или от недостатъчно обработена храна, или от развалена консервирана храна. Токсинът парализира мускулите, като блокира движението на ацетилхолина, основният невротрансмитер между нервите и мускулите.

Отдавна знаем, че мозъкът е пластичен, което означава, че неговите контури и микроскопична анатомия се променят лесно. Те се променят физически в отговор на редица външни влияния. Например при цигуларите мозъчната карта, посветена на неогъващи се пръсти, е много по-голяма от същата мозъчна област при нецигуларите. При новослепите брайлови учащи, кортикалната област, посветена на „четещия пръст“, се разширява значително в наскоро неизползваната зрителна кора.

В сензорната кора на мозъка картите на областите на ръцете и лицето лежат една до друга. След ампутация на ръката, тактилните знаци от лицето обикновено се разширяват и се преместват в области, наскоро лишени от сензорни знаци от ръцете. По подобен начин пациентите с лицева парализа поради парализа на Бел или инсулт имат повишена метаболитна активност в сензорния кортекс в областта на ръката. Ясният принцип на работа е, че кортикалното представяне на една част от тялото се разширява в отговор на нараняване, засягащо друга част от тялото.

Въз основа на това знание може да се очаква, че ръчните карти ще се увеличат, след като части от лицето на пациента е парализирано от инжекции с ботокс. Всичко обаче се случва точно обратното. Това предполага, че промените в мозъчната кора, дължащи се на лицева парализа с ботокс, всъщност са различни от тези, наблюдавани след функционална загуба от ампутация, увреждане на лицевия нерв или инсулт. Трябва да вземем това предвид в рамките на установеното знание, че по време на умишлена мимикрия обратната връзка на лицето променя невронната активност в централните вериги, които изразяват емоция [2].

Настоящото обяснение за това неочаквано наблюдение е, че предизвиканата от ботокс ограничена парализа лишава мозъка от сензорни входове, обикновено генерирани от движението на челото и лицето. Още по-изненадващо е, че и двете ръце страдат от загуба на кортикална мозъчна активност след относително малка загуба на движение на лицето. Промените в пренастройването на мозъка са зависими от дозата: колкото повече използвате, толкова по-силен е ефектът. Първоначалните проучвания не изследват дали кортикалното ремапиране е ограничено само до ръцете или те засягат и други части на тялото. По-късни проучвания показват по-широко разпространение на ефектите и непредвидими ефекти върху нервната система. Това показва, че всеки, който избере тази "козметична" процедура, трябва внимателно да помисли.

Списък на използваната литература:

[1] «Altered cortical activation from the hand after botulinum toxin treatment.» Ann Clin Translational Neurol 2014, 1:64-68 by Arko Ghosh and colleagues was the earliest reference to this phenomenon. See http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/acn3.21/pdf Subsequent work by Dr Ghosh and others can be found at google scholar or PubMed.

[2] Weise, D., Weise, C., & Naumann, M. (2019). Central Effects of Botulinum Neurotoxin—Evidence from Human Studies. Toxins, 11(1), 21.